Определение по дело №510/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 187
Дата: 21 януари 2019 г.
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20182330100510
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №187/21.1.2019г.

 

 гр. ЯМБОЛ.21.01.2019.г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в закрито

заседание на .........21.01.2019г........година в състав:

                                                                                                                 Председател:Св.ДИМИТРОВА

                                                                                 

при секретаря ...........................................…...................................……................и в присъствието на

прокурора.....................................................................................………като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ  ДИМИТРОВА…………………...…...гр.дело N .510.. по   описа

 за 2018 год.  и за да се произнесе взе предвид следното........................................................................

 

          Призводството е по чл.248,ал.1 от ГПК.

Образувано е по молба от ищеца , чрез процесуалния си представител, с която желае да се допълни постановеното решение по делото в частта за разноските, като същите се присъдят съобразно уважената част от иска. В молбата се сочи, че искането е направено с исковата молба, като страната е представила доказателства за извършени разноски, а именно: за внесена държавна такса от 25.00лв., за внесено възнаграждение за особен представител в размер на 300.00лв. и за внесен депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 200лв.

В дадения срок не е постъпил отговор от ответницата.

Съдът след като се запозна с молбата, намира, че същата е допустима, т.к. е подадена с предвидения срок. По същество същата е основателна.

           С решение № 728/23.11.2018г. постановено по делото съдът е уважил предявеният от „Дженерали застраховане” АД иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1,т.3 от КЗ частично и е осъдил И.А.С. да им заплати сумата от 376.50лв., представляваща задължение по изплатена щета № *********, като искът за разликата до 532.02лв. е отхвърлен, както и са присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на 75.00лв. В мотивите съдът е приел, че на осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по делото, но т.к. ищецът не е представил доказателства нито списък за разноските по чл.80 от ГПК, съдът не присъжда такива.

Действително в исковата си молба ищецът е направил искане за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски както в заповедното производство, така и пред настоящата съдебна инстанция, като съдът се е произнесъл по искането в заповедното производство, но съобразно приетото не се е произнесъл по искането за разноските в настоящото исково производство.

Съобразно приетото в т.8 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС в чл.248, ал.1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Текстът на чл 248 ал. 1 ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени  като изключение от правилото по чл 246 ГПК. Първата хипотеза на чл 248 ГПК, аналогично на чл 250 ГПК обхваща случаите, при които  съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски, като пропускът на съда да се произнесе по  своевременно направеното искане за разноски не се преклудира, при липса на представен списък по чл. 80 ГПК и представянето на списък за разноските, не е предпоставка за реализиране допълване на решението в тази му част /Опр.№134/14.04.14г по ч.гр.д №1117/14г на ВКС/. При втората хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната, същите да бъдат преведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, като искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение на вече присъденото, то  правната последица по чл. 80, изр.2 ГПК настъпва, само по отношение изменение на решението в частта му  за разноските /т.8 от ТР №6/12г на ОСГК ВКС/.

ЯРС намира, че  случаят обхваща първата хипотеза  на чл. 248 ГПК, след като ищецът е направила своевременно искане за присъждане на разноски и е представил доказателства, а съдът не е присъдил исканите разноски с решението си.

Според представените по делото доказателства ищецът е направил разноски общо в размер на 525.00лв., от които – 25лв. внесена държавна такса, 300лв. разноски за особен представител и 200лв. внесен депозит за изготвяне на САТЕ. На осн.чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска, които възлизат на сумата от 371,53лв.

Воден от горното, ЯРС

 

                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДОПЪЛВА на осн.чл.248,ал.1 от ГПК Решение № 728/23.11.2018г. постановено по гр.д. № 510 по описа за 2018г. на РС-Ямбол в частта относно разноските, като ОСЪЖДА И.А.С., ЕГН ********** на осн.чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК ********* направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 371,53лв.

Определението да се счита за неразделна част от Решение № 728/23.11.2018г. постановено по гр.д. № 510 по описа за 2018г. на РС-Ямбол.

Определението подлежи на обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: