№ 883
гр. Сливен, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от П. Хр. Манова Гражданско дело №
20232230102040 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на А. П. А., починал
на ***** г., б.ж. на с. ***** и П Д А починала на ***** г., б.ж., на с. ***** и в качеството си
на наследници са придобили при равни квоти оставените им в наследство земеделски земи,
както следва:
От А. П. А. - Полска култура от 4.906 дка /четири дка и деветстотин и шест кв.метра/,
четвърта категория, местност „****“, представляваща имот № ***** /нула петдесет и четири
хиляди и тридесет и седем / по плана за земеразделяне на с. *****, при граници /съседи/:
Имот № *** - полска култура на И Ф К;
Имот № *** - полски път на кметство;
Имот № **** - полска култура на Й П. А.;
Имот № *** - полска култура на насл. на И Д П;
Имот № **** - полска култура на В В В;
Имот № **** - полска култура на Т П П.
Към настоящия момент съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
*****, обл. Сливен, одобрени със Заповед РД-18-152/05.03.2020 год. на изпълнителен
директор на АГКК имотът се индивидуализирал по следния начин:
Поземлен имот с идентификатор ****, с адрес на поземления имот: с. ****, местност
„****“, площ: 4 905 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на
трайно ползване: нива; категория на земята при неполивни условия: 4; съседи: ****
От П Д А - Полска култура от 3.010 дка /три дка и десет кв.метра /, четвърта
1
категория, местност „****“, представляваща имот № 047048 /нула четиридесет и седем
хиляди и четиридесет и осем/ по плана за земеразделяне на с. *****, при граници /съседи/:
Имот № *** - полски път на община Сливен;
Имот № *** - полска култура на Йордан Добрев Койчев;
Имот № *** - полска култура на Керанка Д. Георгиева;
Имот № *** - полска култура на П Д. Павлова;
Имот № *** - напоителен канал на община Сливен.
Към настоящия момент съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
*****, обл. Сливен, одобрени със Заповед РД-18-152/05.03.2020 г. на изпълнителен директор
на АГКК, имотът се индивидуализирал по следния начин:
Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: с. ****, местност
„****“, площ: 3 009 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на
трайно ползване: нива; категория на земята при неполивни условия: 4; съседи: ***
На 17.08.2017 г. сключили договор за наем на описаните по-горе земеделски
недвижими имоти с ответника, който бил вписан във вх.рег. под № 263, том II, вх.рег. №
5207 от 18.08.2017 г. на Службата по вписвания - гр. Сливен. По силата на този договор, на
наемателя Я. Щ. Т. били предоставени за временно и възмездно ползване следните имоти:
Полска култура в местността „****“ с площ от **** четвърта категория,
представляваща имот № *** по картата на възстановената собственост в землище с. ****,
ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и
Полска култура в местността „****“ с площ от ***, четвърта категория,
представляваща имот № ***** /петдесет и четири хиляди и тридесет и седем/ по картата на
възстановената собственост в землище с. ****, ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имот №
***, имот № ***, имот № ****, имот № ***, имот № ****, имот № ****.
Договорът бил сключен за срок от 7 календарни години и бил влязъл в сила на
01.09.2017 г.
Съгласно чл. 11 от договора, наемателят се задължавал да заплаща на наемодателя
наемна цена в размер на 50 лева на декар годишно, което съобразно отдадената под наем
площ било 395.80 лева годишно.
Твърди се, че считано от датата на сключване на договора досега, ответникът не бил
извършил никакво плащане. Към настоящия момент дължимата наемна цена за изминалите
5 години - 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г., била общо в
размер на 1 979 лева.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди
ответника Я. Щ. Т. да заплати на ищците сумата 1979 лева, представляваща годишна наемна
цена за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. за
притежаваните от тях и предоставени за ползване от ответника по силата на договор за наем
недвижими имоти, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова
2
молба в деловодството на Районен съд - Сливен.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез назначения
му особен представител, в който се оспорва исковата молба като недопустима,
неоснователна и недоказана, като се твърди, че посоченото в исковата молба не
кореспондира с действителното фактическо положение.
Твърди се, че липсват доказателства, с които ищците да удостоверят, че са обявили на
ответника изискуемост на наема, както и да му връчат покана за плащане на сумата. Тъй
като паричните задължения са търсими, ищците не са отправили покана за изискуемост до
ответника и в момента същият все още не бил в забава.
Не се установявало от исковата молба през коя година трябва да се плати по договора
и от коя дата ответникът по договора е в забава. Наемодателите били бездействали и не
били упражнили правото си да направят сумата изискуема. В настоящият случай не се
установявала в договора дата на плащанията, т.е. това да е датата на изискуемостта, от която
занапред длъжникът е в забава. В противоречие на закона и добрите нрави ищците не били
направили нужните правни действия, за да направят сумата изискуема. По този начин била
налице злоупотреба с право, което противоречало на чл. 26 от ЗЗД. Ищците не били
уточнили дали претендират за отделни наемни вноски или за цялата дължима сума, като не
ставало ясно дали договора е прекратен или още е в действие.
Твърди се, че към момента на получаване на исковата молба вземането не е ликвидно
и изискуемо и не се дължи от ответника, независимо, че не е ползвал имотите предмет на
договора за наем.
Наемът бил посочен в натура, което изключвало паричната престация независимо, че
било посочено, че е 50 лева на декар. За ответника не ставало ясно дали да плаща в натура
или да дава 50 лева на декар, респ. дали и двете.
Не бил посочен краен срок за плащане, което било съществено за изискуемостта на
вземането. В чл. 11 било посочено, че се плаща в натура, респ. 50 лева на декар, но не бил
посочен срок, в който да се изпълни задължението. По този начин ответникът не бил в
забава на плащането, за да стане задължението изискуемо, т.е. не била посочена дата, от
която задължението да става ликвидно и изискуемо.
Не ставало ясно дали наемателят бил въведен във владение, дали изобщо е ползвал
земеделската земя, за да се търси насрещна престация в пари или в натура, респ. каква
продукция се търси в натура.
Предвид изложеното се моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и
недоказана, респ. като недопустима в смисъл, че е предявена преждевременно.
Претендират се направените по делото разноски
В с.з. ищците се представляват от процесуален представител, който моли съда да
уважи исковата претенция. Претендира разноските по делото.
3
В с.з. ответникът не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от назначения
му особен представител, с която уведомява съда, че е в невъзможност да присъства в с.з. и
моли делото да се гледа в негово отсъствие. Няма искания и няма да сочи доказателства. По
същество моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищците са наследници по закон на А. П. А., починал на ***** г., б.ж. на с. ***** и П
Д А починала на ***** г., б.ж., на с. ***** и в качеството си на наследници са придобили
при равни квоти оставените им в наследство земеделски земи, както следва:
От А. П. А. - Полска култура от 4.906 дка в местност „****“, представляваща имот №
***** по плана за земеразделяне на с. *****,
От П Д А - Полска култура от 3.010 дка. , местност „****“, представляваща имот №
047048 по плана за земеразделяне на с. *****, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. *****, - Поземлен имот с идентификатор ***
На 17.08.2017 г. е сключен от П Н П. като пълномощник на ищците договор за наем
на описаните по-горе земеделски имоти с ответника, който е вписан във вх.рег. под № 263,
том II, вх.рег. № 5207 от 18.08.2017 г. на Службата по вписвания - гр. Сливен. По силата на
този договор, на наемателя Я. Щ. Т. били предоставени за временно и възмездно ползване
следните имоти:
Полска култура в местността „****“ с площ от **** четвърта категория,
представляваща имот № *** по картата на възстановената собственост в землище с. ****,
ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и
Полска култура в местността „****“ с площ от ***, четвърта категория,
представляваща имот № ***** /петдесет и четири хиляди и тридесет и седем/ по картата на
възстановената собственост в землище с. ****, ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имот №
***, имот № ***, имот № ****, имот № ***, имот № ****, имот № ****.
Договорът е сключен за срок от 7 календарни години и е влязъл в сила на 01.09.2017
г. Наемателят се е задължил да заплаща на наемодателя наем в натура- 50 лева годишно на
декар.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. П П., майка на ищците сочи, че имат сключен договор за наем
с Я. Щ. Т.. Отдадена му била под наем земя, за което децата я били упълномощили, първо за
пет години и после презаписали договора. Тази земя била на свекъра и свекърва й – А. и п.
Преди сключването на този договор, имало друг договор. За пет години бил сключен първия
договор. 2017 г. м. септември изтичал първия договор и сключили нов. По първия договор
нямали проблеми, плащал си редовно по договора. Когато решили, че ще сключат втория
договор, ответникът й предложил да увеличат наема от 340 на 400 лева. Тя се съгласила,
презаписали договора, но той спрял да плаща. От 2017 г. спрял да плаща. 2012 г. му
предоставили земите, с подписването на първия договор. Първия път мисли, че било на
4
календарна година. Не бил сключен на декар. Сочи, че тя не е наследник на тези земи, само
децата. От 2017 г. ответникът не бил плащал въобще. Искала да се свърже с него, но от 2017
г. нито й се бил обаждал, нито имала контакт с тях.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като такъв. По делото безспорно се
установи, че между страните съществува валидно наемно правоотношение по договор за
наем на земеделски земи с обща площ 7.916 дка, находящи се в землището на с. *****. Това
е видно от представения Договор за наем на земеделска земя от 17.08.2017 г. , надлежно
вписан в Служба по вписвания гр. Сливен. По делото се установи по несъмнен начин, че
същият е сключен от лица, които имат представителна власт и правомощия в тази насока.
На следващо място, по делото се установи, че ищците- наемодатели са изпълнили
задължението си да предадат наетата вещ за ползване на наемателя. Това е видно от
показанията на свидетелката П П., която като пълномощник на ищците е сключила
процесния договор за наем. Установи се, че преди този договор от 2017 г. е имало наемно
правоотоншение между страните за същите имоти. По първия договор ответникът е плащал
редовно наемната цена и от 2017 г. е преустановил плащанията. Към момента нямали
контакт с него.
Следователно ответникът е държал имотите – предмет на договора за наем до
приключване на стопанската 2021/2022 г. без да заплаща наемната цена.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД основното задължение на наемателя е да заплаща
наемната цена, което в конкретния случай последният не е сторил и с това се ангажира
неговата договорна отговорност по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Съдът счита, че е неоснователно
възражението на процесуалния представител, че тъй като наемът е посочен в натура, той
изключва плащане в лева.
Действително в договора е посочено плащане в натура, но без да е конкретизирано в
какъв вид ще бъде престацията, какво ще се дължи на декар и в какви количества. Посочена
е само сума в размер на 50 лева на декар годишно.
Не се ангажираха доказателства в производството от ответника, че за исковия период
е изпълнил задълженията си по сключения договор, а именно да заплаща наемната цена.
По изложените съображения съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата 1979 лв., представляваща дължима наемна цена за ползване на земеделски
земи в общ размер 7.916 дка, находящи се в землището на с. ***** за стопанските 2017/2018
г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г. по силата на Договор за наем на
земеделска земя от 17.08.2017 г., ведно със законната лихва , считано от датата на подаване
на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
След като денят на изпълнение не е определен, с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2
ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана от страна на ищеца. По делото няма
5
доказателства, установяващи отправянето на покана от страна на ищците до ответника,
преди предявяване на исковите претенции.
Наемателят е изпаднал в забава с предявяване на исковете. Исковата молба е покана,
по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Поради което законната лихва се дължи от предявяване на
иска до окончателното изплащане, така, както е претендирана.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът бива осъден да
заплати на ищците сторените разноски в производството в размер на по 39.58 лева
заплатена д.т. по 600 лева адв. възнаграждение и по 200 лева възнаграждение за особен
представител.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Щ. Т. с ЕГН ********** от гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на П. П. Д. с
ЕГН ********** от гр. ***** и А. П. А. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Клуцохор“ №
2 вх.Д ет.1 ап.2, сумата от 1979 лева, представляваща годишна наемна цена за стопанските
2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. за притежаваните от тях и
предоставени за ползване от ответника по силата на договор за наем, сключен на 17.08.2017
г. и вписан във вх.рег. под № 263, том II, вх.рег. № 5207 от 18.08.2017 г. на Службата по
вписвания - гр. Сливен следните недвижими имоти:
Полска култура в местността „****“ с площ от **** четвърта категория,
представляваща имот № *** по картата на възстановената собственост в землище с. ****,
ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и
Полска култура в местността „****“ с площ от ***, четвърта категория, представляваща
имот № ***** /петдесет и четири хиляди и тридесет и седем/ по картата на възстановената
собственост в землище с. ****, ЕКАТТЕ ***, при граници и съседи: имот № ***, имот №
***, имот № ****, имот № ***, имот № ****, имот № ****,
ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на настоящата искова
молба – 15.05.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Я. Щ. Т. с ЕГН ********** от гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на П. П. Д. с
ЕГН ********** от гр. ***** направените разноски в размер на 839,58 лева.
ОСЪЖДА Я. Щ. Т. с ЕГН ********** от гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на А. П. А. с
ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Клуцохор“ № 2 вх.Д ет.1 ап.2, направените разноски в
размер на 839,58 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
6
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7