Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 225
29.10.2021г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета Митрушева
при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 680 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, подадена чрез процесуален представител, против Решение №260096 от 27.05.2021 г., постановено по АНД №72 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г., в частта, с която е изменено Наказателно постановление №2716/2020 от 12.01.2021г. на И.Д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, в частта, с която на А.Г., за нарушение на чл.233, ал.1 от Закон за митниците, на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 7000.00 лева, като е намален размера на административното наказание „глоба“ от 7000.00 лева на 3454.85 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част било неправилно и незаконосъобразно. Районният съд неправилно кредитирал експертизата на вещото лице съобразно представената фактура от 25.08.2020г. едва в съдебно заседание, а не при откриването на стоките – предмет на нарушение при извършената митническа проверка на 27.08.2020г. и след заявен отрицателен отговор след покана за деклариране на стоки, лични вещи и валутни ценности. Сочи се, че фактурата била частен писмен документ, издаден от частно лице в чужда държава и за да има доказателствена тежест, следвало да бъде легализиран съгласно международните актове за легализация на документи, преводът на фактурата, макар, че бил направен от легализиран преводач, не било достатъчно. Твърди се, че процесната фактура следвало да има заверка от външно министерство на Република Турция, последваща заверка от Министерство на външните работи на Република България или българско консулство в Република Турция. Освен това, видно от приетото в съдебно заседание заключение, изготвено относно представената процесна фактура, не ставало ясно по какъв курс била определена 1 турска лира. Коментира се, че относно въпрос №2, а именно: „Каква е левовата равностойност на сумата от 15 309 турски лири към 27.08.2020 година“, като отговор в кредитираната експертиза било записано „Левовата равностойност на турската лира към 27.08.2020 година е 0.225677 лева за 1 турска лира“, т.е. зададен бил въпрос, чийто отговор не касаел поставения въпрос. Не ставало ясно как разходите за транспорт били определени в размер на 50 лева. Твърди се, че представеното в съдебно заседание заключение относно процесната фактура било непълно и неточно, поради което следвало да бъде взета за правилна оценката, определена от вещото лице по първоначално определената митническа стойност на стоките – предмет на нарушение. Сочи се, че определеното от АНО административно наказание било справедливо, съответствало на тежестта на нарушението и било от естество да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и спрямо останалите членове на обществото. Напротив – обратното би довело до увеличаване броя на подобен род нарушения, поради незначителната санкция, която постановил Районен съд – Свиленград. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което изцяло да бъде потвърдено наказателното постановление.
В допълнително представена чрез процесуален представител писмена молба се сочи, че се поддържа изцяло подадената касационна жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, в представен чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба моли да бъде потвърдено решението на Районен съд – Свиленград като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Допълнително по делото е представена и писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Свиленград като правилно и законосъобразно.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Наказателно постановление №2716/2020 от 12.01.2021г., издадено от И.Д. Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ се отнемат в полза на Държавата от А.Г., на основание чл.233, ал.6, във връзка с ал.1 от Закона за митниците ампули „Genotropin Goquick“ 12 mg/ml – 35 броя, с митническа стойност: 7000.00 лева (пункт I от НП), налага се на А.Г. на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците административно наказание глоба в размер на 7000.00 лева, като е записано, че глобата представлява 100 % от митническата стойност на стоката по пункт I на постановлението (пункт II от НП), задържат се от А.Г., за обезпечение на глобата по пункт II от постановлението 7000.00 лева (пункт III от НП) и не се отнема в полза на Държавата „Ауди А4“ с рег. №СВ….АК със шаси WAUZZZ8K1DA151207, талон на МПС №*********, контактен ключ 1 брой. На 10.09.2020 година с приемателно-предавателен протокол лекият автомобил, ведно с регистрационен талон и ключ е бил предаден на А.Г. (пункт IV от НП).
С Решение №260096 от 27.05.2021г., постановено по АНД №72/2021г., Районен съд – Свиленград е изменил Наказателно постановление №2716/2020 от 12.01.2021г., издадено от И.Д. Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ при Агенция „Митници“, в частта, с която на А.Г., за нарушение на чл.233, ал.1 от Закон за митниците, на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 7000.00 лева, която глоба представлява 100 % от митническата стойност на стоката, като е намалил размера на административното наказание „глоба“ от 7000,00 лева на 3454,85 лева и е осъдил Агенция „Митници“ отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“ да заплати на адв. М.Д.Д. *** сумата в размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД №72/2021г. по описа на РС Свиленград.
За да постанови решението си, районният съд е посочил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за незаконосъобразност и отмяна. Съдът е приел за доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал съображенията си. Посочил е, че процесното административно нарушение, за което А.Г. е наказан с обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Посочил е също, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от митническата стойност на недекларираните стоки. Изложил е съображения, въз основа на които е приел, че извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация бил правилен относно процентното отношение на наложеното административно наказание, но с оглед кредитираното заключение на вещото лице Бюлбюлев, представено в съдебно заседание, размерът на административното наказание следвало да е 3454,85 лева, а не 7000,00 лева, тъй като митническата стойност на стоките следвало да се определи по реда на чл.70 от Регламент №952/2013 година, а не по реда на чл.74, §3, т.а от посочения Регламент, тъй като трябвало да се спазва последователността на методите за изчисляване, посочени в Регламента и при невъзможност за прилагане на конкретната разпоредба, тогава следвало да се използва следващата такава. Безспорно по делото били налице доказателства за действително платената цена (фактура), поради което бил приложим първичния метод, посочен в чл.70 от Регламента и при това положение, недопустимо било да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност, посочени в разпоредбата на чл.74 от горепосочения регламент, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2. Съдът е посочил също, че в останалата част НП не се обжалва от жалбоподателя, поради което същото е влязло в законна сила и съдът не дължи произнасяне.
Административен съд - Хасково намира, че
съдебното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Не са налице наведените касационни основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия състав. Възприемат се и правните изводи на съда, като същите не следва да се преповтарят. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил подробни мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за изменение на обжалваното пред него наказателно постановление в частта относно размера на наложеното административно наказание „глоба“.
Касационната инстанция намира за изцяло правилен извода на Районен съд - Свиленград, че при установяване на нарушението и провеждане на административнонаказателната процедура по издаване на процесното наказателно постановление няма допуснати съществени нарушения. Безспорно е установено нарушението и авторът му. Правилни и обосновани са и съображенията, с оглед на които е прието, че извършената от АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилна относно процентното отношение на наложеното административно наказание, но с оглед приобщените по делото доказателства за действително платената цена на стоките и кредитираното заключение на вещото лице Б., представено в съдебно заседание, размерът на административното наказание следва да е 3454,85 лева, а не 7000,00 лева. Изложените от районния съд мотиви в тази насока изцяло се споделят от настоящия състав, предвид което на основание чл.221, ал.2 от АПК се препраща към тях.
Ето защо решението в обжалваната му част се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора искането пълномощника на касатора - адв. Д., за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената защита по чл.38 от Закон за адвокатурата се явява основателно. Искането е направено своевременно. Видно от договора за правна защита и съдействие, намиращ се в кориците на настоящото дело, адв. Д. е оказал безплатна адвокатска помощ на ответника на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата. В тези случаи и предвид изхода на делото и с оглед наличието на договор за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че се оказва безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата и при липса на правна възможност да бъде задължаван адвокатът да доказва наличието на предпоставките по цитираните норми от Закон за адвокатурата, съдът следва да осъди другата страна да заплати на същия процесуален представител на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лева.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260096 от 27.05.2021г., постановено по АНД №72 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021г., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София, да заплати на адвокат М.Д.Д. ***, с посочен служебен адрес: гр. С., ул. „Г. Б.“ №., пълномощник на А.Г., сумата от 300 (триста лева) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.