РЕШЕНИЕ
№ 155/29.11.2019г.
гр. Ямбол,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в публично заседание на 14 ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
В.БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.
Ст.ВЪЛЧЕВ
при секретаря Ст.Панайотова и с участието на прокурора
Д.Георгиева разгледа докладваното от съдия Бянова-Нейкова
КАНД № 130 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на М.Х.Д. ***, против Решение
№145/28.06.2019г. по АНД №358/2018г. на Елховски районен
съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 678 от 30.07.2018 година,
издадено от Началник на РУ-Елхово, оправомощен със
Заповед № 8121р-1098/25.08.2017г., с което на касатора
е наложено административно наказание на
основание чл.257, ал.1 от ЗМВР – глоба в размер на 100.00 лева за извършено
административно нарушение по чл.257, ал.1 от ЗМВР вр.с
чл.64, ал.4 от ЗМВР, за това, че на 22.07.2018г. в 11.25ч. в с.** пречи на
полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба, след надлежно
предупреждение и полицейско разпореждане да не прави опити за преминаване на
изграденото КПП в с.**, и да освободи платното за движение във връзка със
Заповед № РД11-1392/21.07.2018г. на БАБХ. Със съдебния акт Д. е осъдена да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово и направените
по делото разноски в размер на 191.22 /сто деветдесет и един лева и двадесет и
две стотинки/ лева, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист. Иска се отмяна на съдебното решение и на
потвърденото с него НП по съображения за неправилно установена от съда
фактическа обстановка.Твърди се, че съдът е ценил единствено събраните по
делото гласни доказателства и изводите му са противоречиви. Няма доказателства,
че жалбоподателката е оказвала физическа съпротива на
органите на МВР, а само е настоявала да бъде пусната в забранената зона и да й
бъде показана заповедта на БАБХ. Счита, че е нарушен принципа за съразмерност
при упражняване правомощията на административния орган, не са доказани и съставомерните елементи на нарушението. Жалбоподателката
няма поведение на нарушител на обществения ред.
В съдебно заседание касаторът
М.Х.Д. се явява лично и поддържа жалбата. Моли да се отмени изцяло решението на
ЕРС. В протоколите се вижда ясно, че полицейският служител М. си противоречи
както в показанията, така и при очната ставка. Това потвърждава, че не е имало
ясно полицейско разпореждане и че по никакъв начин не е възпирала тяхната
работа.Иска съдът изцяло да отмени обжалваното решение, да се вземе предвид
истината и само истината, която е факт.
Всичко останало е преиначаване, както е писала в жалбата и всички свидетелски показания
на ответната страна са пълна художествена измислица. Моли да има правосъдие
и справедливост.
Ответникът по касацията ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-гр.ЯМБОЛ, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура
Ямбол дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че
административното нарушение е установено по безспорен начин. Санкцията е
съобразена с всички събрани по делото смекчаващи отговорността обстоятелства и
не са налице условията на чл.28 ЗАНН.
Касационният състав, след като извърши проверка на
обжалвания съдебен акт за наличие на
касационни отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 НПК и с оглед
приложението на чл.218, ал.2 АПК намира касационната жалба за процесуално
допустима, като подадена в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, и при спазване на изискванията на чл.212 АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол е Решение №145/28.06.2019г. на Елховски
районен съд. Сочените съображения в касационната жалба за недоказаност на
административното нарушение не са нови, същите са обсъдени в производството
пред Районен съд Елхово. Съдът е събрал гласни, писмени, веществени
доказателства, допуснал е съдебна експертиза и, обратно на твърдението
в касационната жалба, е извършил анализ на всички доказателства. Настоящият
съдебен състав счита изводите на ЕРС за безспорно установено нарушение, за съставомерност на деянието и за липса на съществени
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство за
правилни и съответстващи на доказателствата по делото. В тази връзка препраща
към мотивите на първоинстанционното решение на
основание чл.221, ал.2 от АПК.
По приложението на закона съдът счита за необходимо да
посочи следното:
Административно-наказателната
отговорност на М.Х.Д. е ангажирана за това, че на 22.07.2018г. в 11.25 часа в
с.**, общ.*, обл.Ямбол, на разклон за с.*, след
надлежно устно полицейско предупреждение и устно полицейско разпореждане да не
прави опити за преминаване пред изграденото КПП в с.**, и да освободи платното
за движение във връзка със Заповед № РД11-1392/21.07.2018г. на Изпълнителния
директор на БАБХ, като лицето Д. е отказало и със своите действия съзнателно е
продължило да пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си по
служба. Сочената заповед на
Изпълнителния директор на БАБХ е издадена в обществен интерес, с цел
ограничаване разпространението на болестта Чума по дребните преживни животни,
установена в животновъдни обекти, намиращи се на територията на с.* и град *.Със
същата се забранява достъпа на лица и превозни средства до територията на
три-километровите предпазни зони, определени с предходни заповеди на Изп.директор на БАБХ, и е възложено на органите на МВР да
предприемат действия по осигуряване на обществения ред при прилагане на мерките
по ограничаване и ликвидиране на болестта. Д. не е сред лицата с постоянен
адрес в населеното място, попадащо в територията на предпазните зони, поради
което заповедта е ограничаваща правото й на свободно придвижване в зоната. Това
обаче е допустимо при отчитане необходимостта от приоритетна защита на
обществения интерес, по аргумент от чл.35 от Конституцията на Република
България, т.е. правото на свободно придвижване може да бъде ограничавано по
съображения за национална сигурност и обществено здраве, за защита правата и
интересите на други граждани. В случая ограничителните мерки са били предприети
именно с цел защита на общественото здраве, поради което всяко препятстване на
тяхното изпълнение е в противоречие с обществения интерес. По делото е приета видеотехническа и фоноскопска
съдебна-експертиза, представен е протокол с възпроизведен във вид на снимки и
текст видеофайл от местна телевизия(л.71-82 от делото на ЕРС). Заключението на
вещите лица е категорично, че видеозаписът не е манипулиран.Съдържанието му
сочи, че Д. е била предупредена, че не може да премине в зоната за ограничение,
но е направила опит за това, впоследствие полицейски служител е разпоредил да
освободи платното за движение, което не е изпълнила. Обстоятелствата несъмнено потвърждават
извода, че лицето пречи на полицейските служители да изпълняват задълженията си
да предприемат действия по осигуряване на обществения ред при прилагане на
мерките по ограничаване и ликвидиране на болестта, възложени им със заповедта
от БАБХ, поради което правилно е прието
за осъществено административното нарушение по чл.257, ал.1 от ЗМВР. Съобразно
изхода на спора, в съответствие с процесуалните правила, ЕРС е възложил на Д. и
направените в производството разноски в размер на 191.22 лв., представляващи
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещите лица по назначената
комплексна видео и звуко-техническа експертиза, както
и държавна такса от 5.00 лева при издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на осн.
чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№145/28.06.2019г. по АНД№358/2018г. на Елховски
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/не се чете
2./п/не се чете