Решение по дело №1582/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4234
Дата: 19 септември 2023 г.
Съдия: Ивиана Димчева Йорданова Наумова
Дело: 20231110201582
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4234
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110201582 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. В. Р. (подадена чрез адв. А.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-025094 от 05.12.2022г., издадено от Гергана В.а Борисова -
Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи
(ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя Р. В. Р. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР на Р. са отнети и 10 контролни точки.
В подадената жалба се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно,
тъй като Р. не е съзнавал, че на процесната дата управляваният от него автомобил е бил
служебно дерегистриран. Изтъква се, че автомобилът е собственост на трето лице, а не на
жалбоподателя. Критикува се наказващият орган, че не е посочил коя хипотеза на чл.140,
ал.1 от ЗДвП визира като нарушена и се претендира за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Според жалбоподателя липсва конкретизация на административното обвинение и
това нарушава правата му на защита. Посочва се, че автомобилът е бил регистриран и с
поставени регистрационни табели. Отправя се критика и за това, че наказващият орган не е
обсъдил възможността за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Иска се СРС да отмени
Наказателното постановление и да присъди на жалбоподателя направените от него разноски
по делото.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Р. В. Р. се представлява от адв. А., който в
1
съдебно заседание на 18.04.2023г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните
прения пред СРС на 20.06.2023г. адв. А. пледира за отмяна на Наказателното постановление.
Според защитата по делото не е доказано собственикът на автомобила, управляван от
жалбоподателя, да е бил уведомен от компетентните органи за прекратяването на
регистрацията на МПС-то. Поради това се твърди субективна несъставомерност на
деянието. Адвокатът се позовава и на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на
ОСНК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Повтаря се искането от жалбата за присъждане в
полза на Р. на направените от него разноски по делото, за което се представя списък на
разноските и договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна – Началник Група в ОПП-СДВР - редовно призована, не се
явява пред СРС и не изпраща представител, който да изрази становище по съществото на
спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Товарен автомобил „***“ с рег. № *** е собственост на „***“ ЕООД.
Въз основа на постъпило на 29.05.2022г. по електронен път в ОДМВР - Видин
уведомление № 9745 от Гаранционен фонд, на 30.06.2022г. е била прекратена регистрацията
на товарен автомобил „***“ с рег. № *** на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Тази служебно
прекратена регистрация на МПС-то била съответно отбелязана в АИС-КАТ, но за нея
собственикът на автомобила не бил уведомен нито от ОДМВР – Видин, Сектор „Пътна
полиция“, нито от ОПП - СДВР.
На 22.08.2022г. Р. В. Р. управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № *** в гр. София
по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от Източна тангента към бул. „Владимир
Вазов“. В 11:50 часа Богдан Гълъбов и Пламен Станев (служители на ОПП - СДВР) спрели
за проверка на бул. „Ботевградско шосе“ срещу Транскапитал товарен автомобил „***“ с
рег. № *** и установили, че моторното превозно средство (МПС) е с прекратена
регистрация от 30.06.2022г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Поради това Богдан Гълъбов съставил
в присъствието на Пламен Станев Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) Серия GA № 613939 от 22.08.2022г. - за нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП,
фактически изразяващо се в това на 22.08.2022г. в 11.50 часа в град София, по бул.
„Ботевградско шосе“, с посока на движение от Източна тангента към бул. „Владимир
Вазов“, срещу Транскапитал Р. да е управлявал товарен автомобил „Мерцедес 416“ с рег. №
***, който е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП на
30.06.2022г. Препис от този Акт е връчен на Р. В. Р. срещу подпис на 22.08.2022г.
С писмо рег. № 4332р-55263 от 19.09.2022г. от ОПП – СДВР уведомили Началника
на 05 РУ – СДВР за случая, като посочили, че деянието е извършено на 22.08.2022г. на
територията на 05 РУ – СДВР и е съставомерно по чл.345, ал.2 от НК. Поради това от ОПП
– СДВР изпратили административно – наказателната преписка на 05 РУ – СДВР, от където
материалите били препратени към СРП. С Постановление на прокурор от СРП от
2
11.11.2022г. (изведено в деловодството на СРП на 14.11.2022г.) е отказано образуването на
досъдебно производство и е прекратена пр. пр. № 42351/2022г. по описа на СРП.
Прокурорският акт, ведно с материалите по преписката, били изпратени по компетентност
на ОПП – СДВР.
На 05.12.2022г. Гергана Борисова – Началник Група в ОПП – СДВР издала
процесното Наказателно постановление № 22-4332-025094, с което на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на Р. В. Р. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР на Р. В. Р. са отнети и 10 контролни точки.
Р. В. Р. получил препис от това Наказателно постановление на 04.01.2023г. и на
13.01.2023г. подал по електронна пощата жалба срещу това НП чрез адвокат А.. Жалбата
била входирана в СДВР и чрез ОПП - СДВР била изпратена до СРС на 02.02.2023г. заедно с
административно – наказателната преписка по случая.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото и приобщени по реда на чл.283 от НПК доказателства : свидетелство
за регистрация на МПС – част I; Постановление на прокурор от СРП за отказ от образуване
на наказателно производство от 11.11.2022г.; справка картон на водача; Заповед № 8121К-
13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи;
писмо от ОПП – СДВР с вх. № 109332 от 20.04.2023г. с приложени писмо с рег. № 4332р-
79926/19.12.2022г., справка за регистрации на МПС с рег. № *** и справка за собствеността
на МПС с рег. № ***; писмо от ОДМВР – Видин, Сектор „Пътна полиция“ с вх. № 110996
от 21.04.2023г. с приложени извадка от информационна система на Сектор „Пътна полиция“
– Видин, справка за регистрации на МПС с рег. № *** и справка за нарушител/водач; писма
от ОПП – СДВР с вх. № 112699 от 24.04.2023г. и с вх. № 121632 от 03.05.2023г. с
приложени справка за регистрации на МПС с рег. № *** и справки за собствеността на МПС
с рег. № ***; писмо от СРП с вх. № 128490 от 09.05.2023г. с приложени копия на материали
от пр. пр. № 42351/2022г. по описа на СРП (Постановление на прокурор от СРП за отказ от
образуване на наказателно производство от 11.11.2022г., писмо с рег. № 4332р-
55263/19.09.2022г. до Началника на 05 РУ – СДВР, АУАН Серия GA № 613939 от
22.08.2022г., справка за регистрации на МПС с рег. № ***, справка за собствеността на МПС
с рег. № *** и справка картон на водача); писмо от ОДМВР – Видин, Сектор „Пътна
полиция“ с вх. № 128360 от 09.05.2023г. с приложени извадка от информационна система на
Сектор „Пътна полиция“ – Видин и справка за собствеността на МПС с рег. № ***.
Цитираните по-горе материали от пр. пр. № 42351/2022г. по описа на СРП
(приложени на лист 58-66 от делото) следва да се кредитират от съда, тъй като са
достоверни, обективни и взаимно се допълват. Писмото с рег. № 4332р-55263/19.09.2022г.
до Началника на 05 РУ – СДВР (приложено на лист 61 от делото) и АУАН Серия GA №
613939 от 22.08.2022г. (приложен на лист 62 от делото) са еднопосочни и намират опора в
3
справките за регистрации на МПС с рег. № *** и за собствеността на МПС с рег. № ***,
както и в Постановлението на прокурор от СРП от 11.11.2022г., приложено на лист 8 и лист
59 от делото. Поради това СРС кредитира цитираните по-горе писмени доказателства и
приема, че на 22.08.2022г. на Р. В. Р. е съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от
ЗДвП, но поради твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана
по случая, ведно с АУАН, е била изпратена от ОПП – СДВР на 05 РУ – СДВР.
Приложените по делото справки за регистрации на МПС с рег. № ***, за
собствеността на МПС с рег. № *** и справка картон на водача са обективни и достоверни.
Те са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Освен това справката за регистрации на МПС с рег. № *** намира опора в
кредитираните по-долу писма от ОПП – СДВР и от ОДМВР – Видин, както и в АУАН
Серия GA № 613939 от 22.08.2022г. – касателно това, че на 30.06.2022г. е била прекратена
регистрацията на товарен автомобил „***“ с рег. *** на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Справката за собствеността на МПС с рег. № *** също намира опора в съдържанието на
АУАН, както и в приложеното на лист 6 от делото свидетелство за регистрация на МПС –
част I относно това, че собственик на автомобила е фирма „Боровица“ ЕООД. Поради това
СРС се доверява напълно на приложените по делото справки. Свидетелството за
регистрация на МПС – част I също следва да се кредитира, тъй като е официален
свидетелстващ документ за посочените в него обстоятелства около индивидуализацията на
превозното средство, както и неговия собственик. От справката картон на водача, пък се
установява, че преди процесното деяние жалбоподателят е имал и други предишни
нарушения по ЗДвП.
По делото са налице няколко писма от ОПП – СДВР и от ОДМВР – Видин с
еднопосочно съдържание. Това са писма на ОПП - СДВР с вх. № 109332 от 20.04.2023г., с
вх. № 112699 от 24.04.2023г. и с вх. № 121632 от 03.05.2023г., както и писма на ОДМВР –
Видин, Сектор „Пътна полиция“ с вх. № 110996 от 21.04.2023г. и с вх. № 128360 от
09.05.2023г. От съвкупната им преценка се установява, че регистрацията на товарен
автомобил „***“ с рег. № *** е била служебно прекратена на 30.06.2022г. на основание
чл.143, ал.10 от ЗДвП - след получено по електронен път на 29.05.2022г. уведомление №
9745 от Гаранционен фонд. От цитираните по-горе писма и особено от тези на лист 42 и
лист 67 от делото се доказва, че Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин не е
уведомявало собственика на МПС-то за служебно прекратената регистрация по чл.143, 10 от
ЗДвП. Такова уведомление не е било направено и от ОПП – СДВР – видно от писмото на
лист 48 от делото. Гореизложеното означава, че за служебно прекратена регистрация на
МПС с рег. № *** не е бил уведомен собственикът на автомобила нито от ОДМВР – Видин,
Сектор „Пътна полиция“, нито от ОПП - СДВР.
Приложените към писмата на ОПП – СДВР и на ОДМВР – Видин извадки от
информационната система на Сектор „Пътна полиция“ – Видин намират опора в справките
за регистрации на МПС с рег. № ***. Обективни и достоверни са. Поради това съдът им се
доверява и приема, както стана ясно и по-горе, че на 30.06.2022г. е била служебно
4
прекратена регистрацията на товарен автомобил „***“ с рег. № *** на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП.
Приложеното на лист 37 от делото писмо с рег. № 4332р-79926/19.12.2022г. касае
връчването на процесното НП на Р. Р.. То е обективно и с достоверна дата. Поради това
съдът го кредитира. Същевременно, след съпоставка на датата на това писмо с датата,
посочена в разписката за връчване на Наказателното постановление, излиза, че по погрешка
е посочено, че НП е получено през 2022г., а не през 2023г., тъй като в случая датата
„04.01.2022г.“ предхожда и датата на издаване на НП (05.12.2022г.), и датата на писмото на
лист 37 от делото (19.12.2022г.). Поради това, а и с оглед молбата на адв. А. с вх. №
107735/19.04.2023г., съдът приема, че НП е получено на 04.01.2023г.
Констатациите от АУАН Серия GA № 613939 от 22.08.2022г. касателно собственика
на МПС-то и прекратената регистрация на товарен автомобил „***“ с рег. № *** намират
опора в справките за регистрации на МПС с рег. № *** и за собственост на автомобила (на
лист 39, лист 40, лист 45, лист 49, лист 50-51, лист 55, лист 56, лист 63, лист 64 и лист 70 от
делото), в писмата от ОПП – СДВР и от ОДМВР – Видин (на лист 35, лист 42, лист 54 и
лист 67 от делото), както и в извадките от информационната система на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Видин (на лист 43-44 и лист 68-69 от делото). Поради това съдът
кредитира тази част от Акта. Същевременно твърденията от Акта относно времето и мястото
на движение на автомобила и че същият е бил управляван от жалбоподателя Р., доколкото
не се опровергават от останалите доказателства, събрани по делото, също следва да се
кредитират от съда.
Постановлението на СРП за отказ да се образува наказателно производство от
11.11.2022г. (приложено на лист 8 и лист 59 от делото) е официален документ, издаден от
държавен орган и разполагащ с доказателствената сила за посочените в него обстоятелства.
Поради това СРС го кредитира и приема, че в СРП е била образувана пр. пр. № 42351/2022г.
по описа на СРП, свързана с процесното деяние, която е приключила с отказ на прокурора
да образува досъдебно производство.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра и на приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-1632 от
02.12.2021г., както и на Акта за встъпване в длъжност на Гергана Борисова. От Заповед №
8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Акта за встъпване в
длъжност от 29.10.2019г. (приложени на лист 10 от делото) следва, че Гергана В.а Борисова
е заемала длъжността Началник на 01 група „Административно – наказателна дейност” в 03
Сектор „Административно обслужване” към ОПП – СДВР и на основание точка 3.10. от
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е имала
правомощието да издава Наказателни постановления, включително и процесното НП. Това
означава, че конкретното НП е издадено от компетентно за това лице.
Приложеното на лист 76 от делото писмо от ОПП – СВР с вх. № 107023 от
18.04.2023г. е докладвано на 21.06.2023г., т.е. след приключване на съдебното следствие
5
пред СРС. Поради това, както то, така и приложените към него документи (справки за
регистрации на МПС с рег. № *** и за собственост на МПС-то – на лист 77-79 от делото) не
следва да се подлагат на анализ, тъй като не са приобщени преди приключване на съдебното
следствие пред СРС. Същевременно това писмо и приложените към него документи са
идентични с други писма и справки, налични по делото и кредитирани по-горе, приобщени
преди приключване на съдебното следствие пред СРС, поради което не е необходимо да се
възобновява съдебното следствие с цел приобщаване на материали, които макар и под друг
номер и от друга дата, са налични по делото.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС приема следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е
издадено от компетентно за това лице /с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка/.
Доколкото след съставянето на АУАН Серия GA № 613939 на 22.08.2022г. е последвало
препращане на преписката, образувана по случая, ведно с Акта, от ОПП – СДВР на
Началника на 05 РУ – СДВР с твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК и е била
образувана пр. пр. № 42351/2022г. по описа на СРП, след което е било издадено
Постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство и чак след това е
било издадено процесното Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че
в случая разпоредбите от ЗАНН относно АУАН, вкл. и сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, се
явяват неприложими, тъй като следва да се приеме, че обжалваното НП е издадено при
условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Поради това не е необходимо да се изследват въпросите
дали АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, дали съдържа реквизитите по
чл.42, ал.1 от ЗАНН и дали са изпълнени изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, тъй като и
без Акт – при отказ на прокурора да образува наказателно производство - може да се
образува административно-наказателно производство. Въпреки изложеното по-горе, за
пълнота на изложението следва да се посочи, че АУАН Серия GA № 613939 от 22.08.2022г.
е съставен в присъствието на един свидетел и е подписан от него и от актосъставителя;
датата на съставяне на Акта съвпада с датата на извършване на твърдяното нарушение и
установяването на дееца; налице са всички реквизити по чл.42 от ЗАНН, а от съставяне на
АУАН до издаване на НП не са минали повече от 6 месеца.
Както в Акта, така и в НП деянието е описано по ясен и разбираем начин,
позволяващ на санкционираното лице да разбере за каква точно деятелност е ангажирана
отговорността му. Налице са всички изискуеми по чл.42, ал.1 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1 от
ЗАНН реквизити. Описани са времето и мястото на извършване на нарушението, посочено е,
че Р. е управлявал МПС-то, изписана е посоката на движение на автомобила, същият е
индивидуализиран по марка, модел, регистрационен номер и собственик. Посочено е, че
6
превозното средство е със служебно прекратена регистрация, записано е от коя дата и на
какво основание. Изрично е посочено, че изпълнителното деяние на нарушението се състои
в това, че деецът е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация, т.е.
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Поради това СРС счита, че е налице
съответствие между фактическото и цифровото описание на нарушението в обжалваното
НП (както и в Акта). Според настоящия съдебен състав датата на извършване на
нарушението е ясно посочена и това е датата на твърдяното управление на автомобила с
прекратената регистрация – 22.08.2022г. Член 140, ал.1 от ЗДвП гласи : „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.” Именно поради това
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се счита извършено тогава, когато МПС е било в
движение „по пътищата, отворени за обществено ползване”. Само наличието на прекратена
регистрация на МПС /или липса на табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, или неплащане на пътни такси и липса на винетка/ не е
достатъчно, за да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако
превозното средство не се движи. Естеството на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП
показва, че то може да бъде реализирано в момента и на датата, на която са реализирани
всички елементи от фактическия състав на това нарушение. В случая тези елементи от
фактическия състав на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП са налични като реквизити
в АУАН и НП. Дали е доказано тяхното извършване е въпрос по съществото на спора, който
ще бъде обсъден по-долу.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че деянието е така описано в НП,
че не се явява необходимо да бъдат изрично извеждани и изброявани доказателствата, които
го потвърждават. Непосочването на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и
другите обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието
също не води до реално нарушение на правото на защита на санкционираното лице, тъй като
от една страна самото обвинение е ясно описано, а от друга страна на Р. са били определени
минималните по размер наказания, предвидени в чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. От цитираното
по-горе съдържание на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП следва, че движението на МПС,
което не е регистрирано (респ. е с прекратена регистрация) е отделно и самостоятелно
нарушение от движението на МПС, което няма регистрационни табели или движението на
МПС, за което няма заплатена пътна такса /винетка/. Това са три самостоятелни нарушения,
предвидени в чл.140, ал.1 от ЗДвП и видно от обжалваното Наказателно постановление в
случая административното обвинение срещу Р. В. Р. касае нарушението по чл.140, ал.1, пр.1
от ЗДвП. За това, че управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
с прекратена регистрация е отделно /самостоятелно/ нарушение от това, свързано с
управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер
7
аргументи се извличат и от разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, където разграничението
между фактическите състави на двете нарушения е ясно отличимо чрез използвания израз
„или“. Това дали автомобилът е бил или не е бил оборудван с необходимите два броя
регистрационни табели няма значение за съставомерността на нарушението по чл.140, ал.1,
пр.1 от ЗДвП. Това дали Р. В. Р. е могъл да предполага, че МПС-то е с прекратена
регистрация не следва от това дали автомобилът има регистрационни табели, а зависи
единствено и само от това дали собственикът на автомобила е знаел, че МПС-то е със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Водим от изложеното СРС – 10 състав прие, че в случая не са допуснати процесуални
нарушения в хода на административно - наказателното производство, не са ограничени
правата на нарушителя да разбере срещу какво нарушение следва да се защитава и спорът
следва да бъде решен по същество.
За да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП е
необходимо да се докаже, че Р. В. Р. е привел в движение превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване и че превозното средство към същата дата не е било
регистрирано или е било с прекратена вече регистрация.
Събраните по делото доказателства (в случая - АУАН) сочат, че на 22.08.2022г. около
11.50 часа товарен автомобил „***“ с рег. № *** е бил в движение в гр. София по бул.
„Ботевградско шосе“, с посока на движение от Източна тангента към бул. „Владимир
Вазов“, а жалбоподателят е бил негов водач. Това означава, че именно Р. е управлявал МПС-
то, което е задължителен елемент за обективната съставомерност на деянието по чл.140,
ал.1, пр.1 от ЗДвП. На следващо място - от съвкупната преценка на АУАН Серия GA №
613939 от 22.08.2022г., справките за собствеността на МПС с рег. № ***, справките за
регистрации на МПС с рег. № ***, писмата от ОПП – СДВР и от ОДМВР – Видин, както и
извадките от информационната система на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Видин се
установява, че към процесната дата и час (22.08.2022г. – 11:50 часа) товарен автомобил
„***“ с рег. № *** е бил със служебно прекратена регистрация. От кредитираните по-горе
писмени доказателства съдът достига до извода, че по електронен път е било получено в
ОДМВР – Видин уведомление от Гаранционен фонд, че товарен автомобил „***“ с рег. №
*** няма застраховка „Гражданска отговорност“ и въз основа на това уведомление на
30.06.2022г. е била прекратена служебно регистрацията на МПС-то на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП.
В случая, обаче, съдът констатира, че неправилно е била служебно прекратена
регистрацията на товарен автомобил „***“ с рег. № *** на 30.06.2022г. на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП, тъй като за да се прекрати служебно регистрацията на един автомобил на
основание чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП не е достатъчно в ОДМВР–Видин да получат
уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането (за това, че
автомобилът няма застраховка „Гражданска отговорност“), а е необходимо да се уведоми и
собственикът на превозното средство. В случая от писмата на лист 42, лист 48 и лист 67 от
делото се доказва, че собственикът на МПС с рег. № *** не е бил уведомен нито от ОДМВР
8
– Видин, нито от ОПП – СДВР за служебно прекратената регистрация на автомобила.
Липсата на уведомяване на собственика означава, че фактическият състав на чл.143, ал.10,
изр.1 от ЗДвП не е изпълнен, поради което и отбелязването в АИС-КАТ, че автомобилът е с
прекратена регистрация на 30.06.2022г. се явява преждевременно действие – несъобразено с
изискванията на закона. Това на свой ред означава, че щом незаконосъобразно е била
прекратена регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП (без да е бил
уведомен собственикът на автомобила), то по аргумент на противното това означава, че не
са били налице основанията за прекратяване на регистрацията на МПС-то, от където пък
следва, че не е доказано конкретното административно – наказателно обвинение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП от обективна страна.
От субективна страна също не е доказано извършването на процесното нарушение,
тъй като собственикът на автомобила не се доказа да е знаел преди 22.08.2022г., че е
служебно прекратена регистрацията на МПС с рег. № ***, поради което нe може да бъде
направен извод, че и лицето, на което е предоставено управлението на товарния автомобил е
могло да узнае от собственика или от друго лице/място, че МПС-то е с прекратена по
служебен път регистрация. Това означава, че е налице и субективна несъставомерност на
деянието.
Водим от гореизложеното съдът прие, че административно – наказателното
обвинение за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП срещу Р. В. Р. не е доказано от
обективна и субективна страна. Това означава, че не следва да се ангажира
административната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В
този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2022г. на I-ва и II-ра колегия на ВАС. Поради това обжалваното
Наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено поради недоказаност на
конкретното административно – наказателно обвинение.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 20.06.2023г. адв. А. е
представил списък с разноски и договор за правна защита и съдействие – видно от лист 71-
72 от делото. С оглед изхода на спора и изрично направеното от страна на адв. А. искане за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, СРС – 10 състав следва да осъди органа,
издал процесното НП (по аргумент от чл.143, ал.1 от АПК) да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски за адвокат. Настоящото производство е административно –
наказателно и жалбоподателят е ангажирал доказателства, че е ползвал услугите на адвокат
в производството пред СРС. Поради това и с оглед изхода на спора в случая СДВР (като
разпоредител с бюджетни средства, към чиято структура спада ОПП - СДВР) следва да бъде
9
осъдена да заплати на Р. В. Р. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение
пред СРС. Съгласно приложения на лист 72 от делото договор за правна защита и
съдействие от 09.01.2023г. жалбоподателят Р. е платил на адв. А. възнаграждение в размер
на 400 лева в брой. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията, която е била в сила
към датата на плащане на адвокатското възнаграждение – 09.01.2023г.) при наложена
„глоба“ до 1000 лева минималното възнаграждение за адвокат е 400 лева. В случая по
делото не е направено на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН искане от насрещната страна (в
случая въззиваемата страна) за присъждане на по-нисък размер на адвокатското
възнаграждение, а и конкретно претендираният от адвокат А. размер на разноските /400
лева/ съвпада с минималния размер по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това няма
основание да се редуцира размера на адвокатското възнаграждение и следва да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя направени и доказани по делото разноски за адвокат, а
именно сумата от 400 лева, която да бъде платена от СДВР.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-025094 от 05.12.2022г., издадено
от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на Р. В. Р. са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му
отнети и 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Р. В. Р. с ЕГН
********** сумата от 400 (четиристотин) лева за направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10