Р
Е Ш Е
Н И Е
№118
гр. Добрич, 18.01.2024 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание
на петнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, ІII състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
677/ 2023 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 -
чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 13, ал.
6, изр. първо, предл. второ от Закона за социалното подпомагане (ЗСП), във връзка
с чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП (ППЗСП).
Образувано е по жалба (именована „възражение-искане“)
на Р.П.Д.,***, макар и непрецизно посочено, срещу Заповед № ЗСП/Д-ТХ/13922/
27.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Добрич, с
която му е отказано отпускане на целева помощ за отопление с
електроенергия за отоплителен сезон
2023/2024 г., потвърдена с Решение №
08-РД06-0013/ 21.11.2023 г. на Директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ – Добрич.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна. Счита за неправилен и недоказан изводът на
административния орган, че разполага с второ жилище. Прави оплакване, че към
оспорения акт не е приложен нотариалният акт, на който се позовава ответникът и
че не отговаря на обективната истина изложеното в акта, че притежава в гр.
Шабла, на ул. Вардар № 6а имот, описан като дворно място с жилищна постройка, състояща
се от две стаи, годни за живеене. Прилага като доказателство нотариален акт №
56 от 22.12.2006 г. и изтъква, че в него не е отразено наличието на жилище.
Продължава, че към оспорения акт липсват доказателства за основанията, от които
се черпи служебната информация от ДСП – Каварна. Описва имота на ул. Вардар №
6а в гр. Шабла като недовършено и необзаведено едно помещение – стая,
използвана предимно като складово помещение за и на разнородни материали, с
каквито било запълнено, напукан циментов под с няколко парчета балатум и
плочки, вътрешно необлицовани шпертплатови стени и покрив с видимата си отвътре
метална конструкция от необработени тръби и винкели, липса на таван (стаята е
директно на покрив), паяжина от ел. кабели. Настоява, че постройката му не е
годна за живеене, поради което изводът на административния орган за второ
жилище е необоснован. Иска от съда да отмени оспорената заповед и да върне
преписката на административния орган с указания за отпускането на целева помощ
за отопление за сезон 2023/ 2024 година.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не се представлява. Представя снимков материал
за процесното „жилище“ и настоява със заявление с вх. № 4509/ 20.12.2023 г. за присъждане
на разноски.
В съдебно заседание ответникът, Директор
на Дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич, редовно призован, не се явява,
представлява се от юрисконсулт Галя ****, редовно упълномощена, която оспорва
жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Добрич, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени
приобщените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 10.10.2023 г. г-н Д. е подал Заявление-декларация
с вх. № ЗСП/Д-ТХ/13922 (л. 35) за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия
за отоплителен сезон 2023 – 2024 година съгласно Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008
г. (в Решението на различните места е посочена различна от вярната дата на
издаване на Наредбата). Жалбоподателят е декларирал обитаваното от него жилище
в гр. Добрич (л. 36 на гърба), вкл. е описал притежаваните от него имоти в гр.
Шабла и продадено лозе през 2022 г. Декларирал е, че живее сам и има Решение на
ТЕЛК/НЕЛК с 50 % - 69.99 % неработоспособност, няма задължения за издръжка на
други лица, съответно е декларирал и брутните си доходи за предходните шест
месеца. Представил е удостоверение от Община град Добрич за притежавания имот –
жилище в гр. Добрич, бул. Трети март № 10 и лек автомобил със съответен
регистрационен номер.
По искане на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Добрич от Община Шабла е изпратено удостоверение за облагаеми
имущества, в което са посочени - имот –
земя на адрес в гр. Шабла, ул. Вардар № 10 (н.а. № 37 от 15.12.2020 г.) и имот
– земя, жилище и стопанска постройка на адрес в гр. ,,,,, ул. Вардар № 6а, като
е отразено в удостоверението, че данните са по нотариален акт № 56, том XIII, 22.12.2006 г. (л. 38 на гърба).
По делото е приложено писмо от Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Каварна (л. 40) до директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Добрич, в което е отразено, че на 10.11.2023 г. е
извършено посещение на адресите в гр. Шабла на ул. Вардар № 6 и ул. Вардар №
10, при което г-н Д. ***, на който адрес има дворно място, необработваемо с
пораснала растителност, почиствано към момента от лицето. За втория адрес е
отразено, че има жилищна постройка от две стаи, една от които е счетена за
годна за живеене, а в другата били събрани различни вещи. Допълнено е, че в
границите на втория имот е изградена второстепенна постройка във вид на навес,
под който са струпани различни предмети.
Изготвен е Социален доклад за
извършената по подаденото от жалбоподателя Заявление - декларация за получаване
на целева помощ (л. 33 – 34). В раздел „Анкетна карта“, „Семейно положение“ е
отразено, че семейното положение на лицето отговаря на декларираното в
заявлението; клиентът е в трудоспособна възраст, притежава ЕР на ТЕЛК; отговаря
на условията на чл. 10, ал. 3, т. 2 от ППЗСП; отговаря посоченият брой
съжителстващи лица; няма лица, на които да дължи издръжка. Относно „Здравословно
състояние“ е отразено наличието на ЕР на ТЕЛК и съдържанието му. В частта за
„Материално положение“ са отразени доходите на лицето от пенсии. В „Имуществено
състояние“ е посочено, че заявителят притежава жилище негова собственост,
т.3.2.“друг жилищен и/или вилен имот (при „не отговаря“ се описва) е прието, че
отговаря и е отразено, че клиентът е собственик на дворно място, жилище и
второстепенна постройка в гр. Шабла, ул. Вардар № 6а; отразено е и, че
притежава лек автомобил „Фолксваген Пасат“, дворно място в гр. Шабла, ул.
Вардар № 10 и 1/12 част, декларирана от него, от наследствен недвижим имот на
ул. Боримечка № 13. Описана е продажба на 12.08.22 г. на лозе в с. Бранище,
общ. Добричка за 1000 лв. С Доклада е указано, че декларираните от лицето данни
не отговарят за отпускане на целева помощ, тъй като същото притежава в гр.
Шабла два недвижими имота, единият от които на ул. Вардар № 6а е дворно място с
жилище и второстепенна постройка.
При така събраните данни и Социален
доклад е издадена Заповед № ЗСП/Д-ТХ/13922/ 27.10.2023 г. (л. 31), с която на
основание чл. 4, ал. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 3 от Наредба № РД-07-5/
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление,
при съобразяване на Заповед № РД-01-207 от 05.07.2023 г. на Министъра на труда
и социалната политика, въз основа на подаденото Заявление – декларация с вх. №
ЗСП/Д-ТХ/13922 от 10.10.2023 г., е отказано отпускането на целева помощ за
отопление с електроенергия. Като мотив е посочено неспазване на условието на
чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане (ППЗСП) – обитаваното от заявителя жилище да е единствено, като е
указано, че Р.Д. притежава собствен апартамент в гр. Добрич, на бул. Трети март
№ 10, ет. 13, ап. 63, който обитава, както и дворно място, жилище и
второстепенна постройка в гр. Шабла, на ул. Вардар № 6а.
Срещу Заповедта е подадена жалба по
административен ред, именована „възражение“ (л. 30), с която е поискано отмяна
на Заповедта и е посочено, че към нея не са приложени документите за
собственост, от които се прави извод, че жалбоподателят притежава второ, годно
за живеене жилище. Жалбоподателят е уведомен, че по подадената от него жалба е
започнато административно производство, по което Директорът на Регионална
дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич ще се произнесе в 14-дневен срок (л.
28). По жалбата е изготвено Становище от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Добрич (л. 26), в което е изложено, че Р.Д. е на 64 години,
разведен, живее сам, притежава ЕР на ТЕЛК с определени 50 % ТНР, получава
пенсия в размер на 276.64 лв., декларирал е в Заявлението – декларация, че
жилището, което обитава, е негово собствено, както и че притежава 247 кв. м с 6
кв. м селскостопанска сграда в гр. Шабла, 781 кв. м празно място в гр. Шабла и
1/12 идеална част от наследствен имот на ул. Боримечка № 13. Отразено е, че при
извършена служебна проверка и от получена по служебен път информация от Дирекция
„МДТ“ – Добрич е установено, че жилището е негово собствено. Същевременно е
посочено, че от получена служебна информация от Община Шабла е установено, че Р.Д.
е регистриран с документ за собственост – н.а. № 56, т. XIII от 22.12.2006 г. като собственик на земя, жилище и
второстепенна постройка в гр. Шабла, ул. Вардар № 6а и с документ за
собственост – н.а. № 37 от 15.12.2020 г. като собственик на земя в гр. Шабла,
ул. Вардар № 10. Изразено е становище, че с оглед служебната информация
заявителят обитава и втори имот – дворно място с къща и второстепенна
постройка, поради което не отговаря на условията за отпускане помощ за
отопление.
В резултат на 21.11.2023 г. е издадено
Решение № 08-РД06-0013 от Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата на г-н Д. срещу Заповедта.
Изложени са допълнителни мотиви, че освен служебната информация от отдел „БФОС“
при Община Шабла е получена и служебна информация от ДСП – Каварна от
14.11.20223 г., че г-н Д. притежава два допълнителни имота на територията на
град Шабла, единият от които е дворно място с жилищна постройка, състояща се според
административния орган от две стаи, годни за живеене, което сочи като пречка за
отпускане на помощта. Направено е позоваване на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, във
връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, като е изтъкнато, че заявителят не
отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП.
Жалбоподателят е получил Решението,
видно от известието за доставяне (л. 25), на 23.11.2023 г. Жалбата е подадена
директно в деловодството на Административен съд – Добрич на 05.12.2023 г., като
по нея е образувано настоящото производство.
От административния орган е представена
преписката по издаване на оспорения акт.
В съдебното производство от страна на
жалбоподателя е представена скица от СГКК за имот № 83017.502.2236 (л. 48), в
която за този имот е отразено дворно място от 247 кв. м по договор за делба №
185, рег. № 3740 от 30.10.2009 г. на Службата по вписванията в гр. Каварна.
Върху скицата от СГКК за този имот са отразени с № 1 и 2 две постройки, като е
отбелязано, че едната постройка е с предназначение: селскостопанска сграда, а
другата постройка с площ от 35 кв. м е с предназначение: друг вид сграда за
обитаване (л. 120). Представен е снимков материал от жалбоподателя за стаята на
съделителката Чернева и за неговата стая (според неговите твърдения), от който
се вижда, че едната стая е във вид на склад.
От жалбоподателя е приложена и скица,
важаща за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ за 2 броя преместваеми
съоръжения по очертаните с червен контур линии от 02.08.2007 г. (л. 17) върху
имота по н.а. № 56/ 2006 г. в гр. Шабла.
Правото на собственост върху жилището на
жалбоподателя в гр. Добрич е удостоверено с представения от него нотариален акт
№ 72 от 2006 г. (л. 61).
Видно от Експертно решение № 92971 от
зас. № 129 от 08.07.2022 г. жалбоподателят е с 50 % трайна неработоспособност
(л. 64). По делото са приложени и приети като доказателства многобройни
документи, удостоверяващи здравословното състояние на г-н Д. (л. 66 – 117).
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд – Добрич, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал.
1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, при
което приема следното:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, при спазване на срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК на основание чл.
13, ал. 6 от ЗСП акт на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич,
преминал задължителния административен контрол по чл. 13, ал. 5 от ЗСП, при
който жалбата е отхвърлена, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна. Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в случая Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ -
Добрич, съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, в предвидената от закона
писмена форма с необходимите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК.
Предвид изложеното не са налице
отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
По отношение спазване на
административнопроизводствените правила и приложението на материалния закон
съдът съобрази следното:
Редът за отпускане на целева помощ за
отопление на лица и семейства през отоплителния сезон е разписан в Наредба №
РД-07-5/ 16.05.2008 г. (Наредбата). В процесния случай формално е съобразена
процедурата по чл. 27, ал. 1, 2, 4, 6, 7 и 8 от ППЗСП, във връзка с чл. 4, ал.
1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., съответно чл. 4, ал. 3 от Наредба №
РД-07-5/16.05.2008 г., във връзка с чл. 27 от ЗСП. Въз основа на подадено Заявление-декларация
социален работник от ДСП - Добрич е извършил социална анкета. От доклада не
може да се направи извод дали е изготвен след посещение на адреса, на който
живее лицето. По делото така или иначе е приложен Социален доклад, съдържащ
предложение за отказ на исканата целева помощ, като в него е посочено, че
заявителят притежава второ жилище в гр. Шабла и не са изчерпани всички
възможности за самоиздръжка. Въз основа на Социалния доклад е издадена
оспорената Заповед за отказ на целевата помощ за отопление чрез електроенергия,
потвърдена с Решението на по - горестоящия административен орган в производство
по реда на чл. 13, ал. 5 от ЗСП.
Условията за отпускане на целеви помощи
за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са определени в
Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. Съгласно чл. 2, ал. 1, предл. второ от Наредба
№ РД-07-5/ 16.05.2008 г. право на целева помощ имат лицата и семействата, които
отговарят на определени условия, вкл. тези по чл. 10 от ППЗСП. Съгласно чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ППЗСП, месечната помощ се отпуска, ако обитаваното от лицата и
семействата собствено жилище е единствено.
В хода на проведеното по подаденото от
г-н Д. Заявление административно производство е прието, че той притежава в гр.
Шабла второ жилище, поради което не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1,
т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., за
отпускане на целева помощ за отопление.
Този извод е материално незаконосъобразен,
като това е в резултат от допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Административното производство е
проведено при нарушение на текста на чл. 35 и чл. 36 от АПК, с които е
разписано, че административните актове се издават, след като се изяснят фактите
и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на страните, както и след проверка и преценка на всички събрани доказателства.
В случая това не е извършено.
За да приеме наличието на отрицателната
предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП, във връзка с чл. 2, ал. 1 от
Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., а именно, че заявителят има второ жилище в гр.
Шабла, освен обитаваното от него собствено жилище в гр. Добрич,
административният орган е следвало да провери освен документите за отразяване
на този имот в отдел „Бюджет и финанси и ОС“ - Шабла, също така и дали този
имот представлява жилище.
В случая оспорената Заповед, както и
отхвърлящото жалбата срещу нея Решение на горестоящия административен орган,
относно наличието на второ жилище се основават на данните, посочени в Заявлението-декларация,
както и на информацията на Община Шабла и посещението на социалния работник от
ДСП – Каварна.
От
служебната информация на отдела за местни данъци е видно, че имотът на ул. Вардар
№ 6а (по документи № 6) е отразен с нотариален акт № 56/ 2006 г. Липсва
отбелязване на договора за доброволна делба от 2009 г. В н.а. обаче имотът е
съсобствен между заявителя и семейство Черневи. Видно от приложената от
жалбоподателя скица с разрешение за проектиране и проучване от 2007 г., за
съсобствения тогава имот е разрешено поставяне на две съоръжения. Очевидно това
са отразените в СГКК постройки в образуваните след делбата имоти с
идентификатори .2236 и .2237. През 2009 г. е последвала делба, но в договора за
доброволна делба не е отразено наличие на жилище, а само селскостопанска
постройка от 6 кв. м, находяща се в имот с идентификатор .2236, с идентификатор
№ 2236.1. Втората постройка, разрешена като преместваем обект, поради което не
е следвало да бъде отразявана в скицата на СГКК, е получила идентификатор
2236.2 (л. 120). За втората постройка е отразено, че представлява друг вид
сграда за обитаване. Защо и как този обект е отразен в Община Шабла като
жилище, няма информация и очевидно не е извършвана проверка. Посетилият имота
социален работник е описал, че се касае за две стаи, от които едната е
обитаема. В противоречие с това в потвърдителното Решение се говори за „жилищна
постройка, състояща се от две стаи, годни за живеене“. Няма описание след
посещението същевременно от какъв материал са тези стаи, в строеж ли са или в
преместваем обект (според предвиденото разрешение, видно от скицата), в единия
имот ли са разположени или в двата (образувани са два имота след делбата).
Същевременно по административен ред жалбоподателят е възразил, че не се касае
за жилище и че втората „стая“ не е негова, но тези възражения не са обсъдени и
не е извършена проверка по тях, нито са събирани сведения от госпожа Чернева,
за която говори жалбоподателят и която е участвала в договора за доброволна
делба.
Хипотезата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
ППЗСП изисква да бъде направен анализ на фактите и обстоятелствата, свързани с отразената
в отдел „БФОС“ (не е ясно дали служебно е отразена или по декларация на
собственика) и притежавана от заявителя друга собственост и конкретно дали
същата представлява жилище. Тази преценка също следва да е предмет на
извършваната от социалните работници социална анкета, състояща се освен в
посещение на място в дома на лицето и в проучване на документация, още и в
събиране на информация, съобразно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР)
на ЗСП, с оглед спецификата на всеки казус, в случая включително чрез
извършване на оглед на място и обективирането му в нарочен протокол, събиране
на сведения от лица и съответна „оценка“ на декларирания от заявителя друг
имот. Самото наличие на сграда във втория имот не означава автоматично, че
лицето няма право на целева помощ за отопление. Такива действия обаче не са
били предмет на извършената социална анкета, съответно от доказателствата по
делото не се установява безспорно, че в декларирания от жалбоподателя пред
социалните служби имот е налице и жилище.
В ЗСП, ППЗСП, респективно Наредба №
РД-07-5/ 16.05.2008 г. липсва легално определение на понятието „жилище“. Такова
се съдържа в други нормативни актове, които следва да се приемат за приложими
по аналогия на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА),
а като законово определени, да се ползват в един и същи смисъл във всички
нормативни актове по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г.
за прилагане на ЗНА. Според текста на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ „жилище“ е
съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, а с
чл. 40, ал. 1 от ЗУТ е въведено изискването всяко жилище да има самостоятелен
вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня и
тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или
извън него. Съгласно § 2, т. 8 от ДР на Закона за преброяване на населението и
жилищния фонд в Република България през 2021 г., жилище е обособено и
самостоятелно от гледна точка на конструкцията място, което е пригодено за живеене,
състои се от едно или няколко помещения (жилищни и спомагателни) и има
един или няколко самостоятелни изхода на общодостъпна част (стълбище, общ
коридор, двор или направо на улицата), а съобразно разпоредбата на § 2, т. 15
от ДР на с.з. „нежилищна сграда“ е сграда, която по първоначално
изграждане не е предназначена за постоянно обитаване и може да
представлява производствена, административна, курортна и друга.
От анализираните по – горе норми се налага
изводът, че за да се определи един имот като жилище, то той следва да е в
състояние да задоволява жилищни нужди, да е пригоден и годен, както за живеене,
така и за постоянно обитаване към момента на издаване на заповедта за
отказ от предоставяне на целева помощ за отопление. Посетилият на място е установил
една непригодена за живеене стая и една пригодена, което не се оспорва от
жалбоподателя, но за пригодената стая се излагат твърдения, че не е негова,
които твърдения така и не са проверени. Освен това, дори и двете стаи да са
негови, то липсва каквото и да е отразяване за наличието на баня и тоалетна в
така нареченото „жилище“. Липсата им безспорно сочи на липса на елементи, които
да определят конкретния обект като жилище.
С оглед изложеното оспореният отказ за
отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон
2023 - 2024 година е незаконосъобразен, издаден при непълно установяване на относимите
към производството факти, което се явява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което, ако не беше допуснато, би могло
да доведе до друг резултат. Предвид доводите на жалбоподателя и представените
по делото доказателства, извършването на надлежна проверка относно характера на
постройките в притежавания от заявителя имот в гр. Шабла, ул. Вардар № 6а (№ 6
по документи), би могло да доведе до различен от постановения с оспорената Заповед
отказ, съответно до уважаване на заявлението и отпускане на целева помощ.
Допуснатото нарушение препятства и съда да извърши проверка относно
приложението на материалния закон, респективно да прецени съответен ли е актът
на целите на закона, разписани в чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 11 от ЗСП.
С оглед изложеното оспорената Заповед следва
да бъде отменена като незаконосъобразна, а преписката следва да бъде върната на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич за провеждане на
всестранно, задълбочено и обективно изследване на спорните обстоятелства. Това
налага провеждането на нова социална анкета, насочена към установяване на
действителното фактическо състояние на притежавания от жалбоподателя имот в гр.
Шабла, ул. Вардар № 6а и наличната в него постройка с идентификатор
83017.502.2236.2, съответно извършване на преценка попада ли тази постройка под
нормативните определения за „жилище“, цитирани по-горе, респ. възможно ли е
постоянното ѝ обитаване. Едва след като бъде извършено изясняване на тези
обстоятелства, ведно с другите обстоятелства от значение за разглеждане на Заявлението
- декларация и за предоставяне на целева помощ за отопление с електроенергия, административният
орган следва да се произнесе с мотивиран акт, като обсъди приложението на чл.
10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП към конкретния казус.
Предвид изхода от спора на ответника не
се дължат разноски.
Жалбоподателят е направил разноски за
държавна такса от 10.00 лв. (л. 42) и с оглед изрично отправеното от него
искане за присъждане на сторените разноски, то Дирекция „Социално подпомагане“
- добрич следва да бъде осъдена за тях.
Предвид горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ във връзка с чл.
173, ал. 2, предл. трето от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗСП,
Административен съд – Добрич, III състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.П.Д.,***, Заповед №
ЗСП/Д-ТХ/13922/ 27.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Добрич, с която му е отказано отпускане на целева помощ за отопление с
електроенергия за отоплителен сезон
2023/2024 г., потвърдена с Решение №
08-РД06-0013/ 21.11.2023 г. на Директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ – Добрич.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ –
Добрич да заплати на Р.П.Д., ЕГН **********,***.00 лв. (десет лева) съдебно –
деловодни разноски, представляващи заплатена държавна такса.
ВРЪЩА преписката на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич за ново произнасяне по Заявление-декларация
на Р.П.Д. с вх. № ЗСП/Д-ТХ/13922 за отпускане на целева помощ за отопление с
електроенергия за отоплителен сезон 2023 – 2024 година съгласно Наредба №
РД-07-5/ 16.05.2008 г., при съобразяване със задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящия съдебен
акт.
Решението е окончателно на основание чл.
13, ал. 6, изр. второ от Закона за социалното подпомагане.
СЪДИЯ: