Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.01.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение,
2-ри състав, в публично заседание на шестнадесети декември, две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Съдия: Евгени Г.
при
секретаря Ю.Ш. разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 1 022 по описа за 2015
г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА З. „А.” АД да заплати следните суми:
1. на М.В.И.:
- 23 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.01.2015 г., на основание чл. 226, ал. 1, връзка с
чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) плюс законната лихва от 12.01.2015 г. до окончателното изплащане;
- 1 031,33 лева
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2. на СГС – 690,00 лева държавна
такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. М.И. е със съдебен адрес *** 1, а З. „А.“
АД е с адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) на М.И. срещу З. „А.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди над 23 000,00
лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.
[3] ОСЪЖДА М.И. да заплати
на З. „А.“ АД 1 031,33 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
[4] Ако ответникът обжалва изцяло
решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 460,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва
частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка
на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. Ако ищцата обжалва изцяло
решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 85,00 лева (17 000,00х0,02х400,00/1 600,00).
Ако обжалва частично решението, тя следва да представи доказателство за внесена
по сметка на САС държавна такса, изчислена по следната формула - обжалваем интересХ0,02Х400,00/1 600,00. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
[5] Решението е постановено при
участието на третите лица – помагачи на ответника – К.П.А. – ЗД „Л.И.“ АД (Л.И.).
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[6] М.И. е заявила в искова
молба от 23.01.2015 г., че на 12.01.2015 г.
е участвала в ПТП, предизвикано от К.А.. От това ПТП М.И. е получила:
- контузия на главата със
сътресение на мозъка;
- травма на нервните коренчета в
шийния отдел;
- контузия на меките тъкани на
брадата с подкожен хематом.
[7] Към момента на ПТП
гражданската отговорност (ГО) на К.А. е била застрахована при ответника ЗАД„А.”
(А.). М.И. оценява болките и страданията, които е претърпяла и ще претърпи от
описаните увреждания, на 40 000,00 лева.
[8] Ответникът А. не е изплатил обезщетение на
ищеца. Затова М.И. моли съда да осъди А. да ú заплати дължашото се
обезщетение за неимуществени вреди от 40 000,00 лева. М.И. търси и
обезщетение за забава от 12.01.2015 г. – датата на ПТП – до окончателното
изплащане (вж. исковата молба, л. 3-6).
2. На ответника
[9] А. е подал писмен
отговор. Той е заявил, че:
а. К.А. не е
причинил ПТП;
б. дори да го е
причинил, това е станало в съизвършителство с водача на другия автомобил,
участвал в ПТП;
в. ищецът не е
претърпял твърдените от него вреди. Затова той моли съда да отхвърли предявения
иск (вж. писмения отговор, л. 29-32).
3. На третото лице – помагач на ответника – К.А.
[10] К.А. е подал
писмен отговор. С него той е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:
а. макар да е
участвал в ПТП, той не го е предизвикал, а това е направил другият участник в
него, защото му е отнел предимство и при извършване на маневра ляв завой, го е засякъл;
б. ищцата не е получила
твърдените увреждания, болки и страдания;
в. дължащото се
обезщетение е в по-нисък размер;
г. евентуално ПТП
е било причинено и от водача на другия автомобил участвал в ПТП (вж. писмения
отговор, л. 107-108)[1].
4. На третото лице – помагач на
ответника – Л.И.
[11] Л.И. не е
подал писмен отговор.
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства, които съдът установява
[12] Не се спори, че М.И. е
била родена на *** г. На 12.01.2015 г. около 20:00 часа свидетелят П. е
управлявал лек автомобил «ОПЕЛ КОРСА» от кв. Панчарево към ж. к. «Младост» (вж.
показанията на свидетеля П., л. 96-гръб). Той е имал свидетелство за
правоуправление (вж. установенот при огледа от съда, л. 97). На задната дясна
седялка на лекия автомобил «ОПЕЛ КОРСА» е пътувала ищцата М.И. (вж. показанията
на свидетеля П.). Към този момент тя е била бременна в седмия месец (вж.
удостоверението за раждане, л. 43).
[13] Когато свидетелят П. е
стигнал кръстовището с Околовръстния път, той се е преустроил в лентата за
завиване наляво - към ж. к. «Младост» (вж. показанията на свидетеля П.). В
посоката на движение от кв. Горубляне към кв. Панчарево на това кръстовище е
имало три ленти – едната за надясно към ж. к. «Младост», другата за направо към
кв. Панчарево, а третата за наляво към село Герман (вж. показанията на
свидетеля Х., л. 174).
[14] В момента, в който е
светнал за него зелен сигнал на светофара, свидетелят П. е изтеглил автомобила
«ОПЕЛ КОРСА» напред, вляво в кръстовището (вж. показанията на свидетеля Х. и
вариант първи, фигура 1 на заключението на вещото лице А., л. 208-213). Това е
било технически правилно действие, за да може свидетелят П. да съкрати времето
на преминаване през кръстовището (вж. заключението на вещото лице А.). На това
място лекият автомобил «ОПЕЛ КОРСА» е бил срещу лентата за наляво на посоката
от кв. Горубляне към кв. Панчарево и там той е изчаквал преминаването на
автомобилите от тази посока, които са продължавали направо към кв. Панчарево
(вж. пак там).
[15] Докато лекият автомобил
«ОПЕЛ КОРСА» е изчаквал, той е бил ударен от лек автомобил «ТОЙОТА», който от
лентата за наляво на посоката от кв. Горубляне към кв. Панчарево е продължил
направо (вж. вариант първи от заключението на вещото лице А., както и влязлото
в сила наказателно постановление, л. 151, показанията на свидетелите К. и П.,
л. 204-205, и заключението на вещото лице М., л. 78-81). Не се спори, че третото
лице К.А. е управлявал лекия автомобил «ТОЙОТА» и, че неговата ГО е била
застрахована при ответника А..
[16] Вследствие на удара М.И.
е получила: 1. сътрсение на мозъка; 2. навяхване на врата; 3. контузия на
меките тъкани на брадата с подкожен хематом. Ищцата е била четири дни в
болница, където ѝ е била поставена шийна яка. Тя е изпитвала интензивни
болки и страдания за 7-10 дни, значителни такива до 30 дни и умерени до два-три
месеца след увреждането (вж. заключението на вещото лице М., л. 85-86). За нея
се е грижел съпругът ѝ – свидетелят В. (вж. показанията на свидетеля В.,
л. 97). В първите дни след увреждането тя се е дразнела от светлината (вж. пак
там). М.И. се е възстановила за около два месеца (вж. заключението на вещото
лице М.).
[17] Травмите не са се
отразили на раждането и самия плод. От уплахата от ПТП и страха за плода М.И. е
получила посттравматично стресово разстройство, което към момента на прегледа
ѝ от вещото лице д-р М., е отзвучало (вж. заключенията на вещите лица д-р
Г. и д-р М., л. 89-167-170). Тя все още се страхува от автомобили (вж.
показанията на свидетеля В.).
[18] Не се спори, че А. не е
заплащал обезщетение на М.И.. Тя е заплатила 400,00 лева държавна такса (вж. л.
26), като съдът я е освободил от заплащането на разликата над 400,00 лева до
1 600,00 лева от дължащата се такса (вж. л. 21). Ищцата е заплатила и
600,00 лева на вещи лица (вж. л. 61), както и 90,00 лева за свидетели (вж. л.
61 и л. 179). А. е заплатил 996,00 лева на адвокат (вж. л. 64) и 400,00 лева на
вещи лица (вж. л. 101 и л. 181).
2.
Спорни по делото обстоятелства
[19] Две са основните обстоятелства,
по които се спори: 1. от коя лента автомобилът «ТОЙОТА» е навлязъл в
кръстовището; 2. какви увреждания М.И. е претърпяла от ПТП. Съдът приема, че
автомобилът «ТОЙОТА» е навлязъл в кръстовището от лентата за наляво на посоката
на движение от кв. Горубляне към кв. Панчарево. Съдът приема това, тъй като
свидетелите К. и П. са установили отломките от счупените части на двата
автомобила в тази лента, но вътре в кръстовището, а според вещото лице А. е
невъзможно отломките да са били преместени там от лентатата за направо от
движещите се автомобили. Затова и самото вещо лице доцент А. приема, че лекият
автомобил «ТОЙОТА» е навлязъл в кръстовището от лентата за наляво. Нещо повече,
това че автомобилът «ТОЙОТА» се е намирал в лентата за наляво се установява и
от наказателното постановление, което е влязло в сила, както и от заключението
на вещото лице М..
[20] Единствено свидетелят Х.
е заявил, че автомобилът «ТОЙОТА» е бил в лентата за направо. Доказателствената
стойност на неговите показания обаче, е по-ниска от съвкупната доказателствена
стойност на доказателствата, от които съдът установява, че автомобилът «ТОЙОТА»
е бил в лентата за наляво. Затова съдът приема, че автомобилът «ТОЙОТА» е бил в
лентата за наляво.
[21] Съдът приема, че М.И. е
получила от ПТП: сътресение на мозъка;
навяхване на врата; контузия на меките тъкани на брадата с подкожен
хематом. Това се установява от заключението на вещото лице М., което не е било
оспорено от страните. Съдът не приема, че М.И. е получила травма на нервните коренчета в шийния отдел, тъй като вещото лице М. е категорично,
че такава увреда няма.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[22] М.И. е предявила иск по чл. 226,
ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди. Искът е частично основателен.
1. По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ
(отм)
[23] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени вреди.
Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск
срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).
[24] Следователно
предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито
от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния
причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие
на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди/имуществени вреди; 5.
ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.
[25] Съдът установи, че:
1. на 12.01.2015 г. К.А. е
причинил ПТП;
2. от това ПТП е била
увредена М.И., която е претърпяла болки, страдания и неудобства от уврежданията;
3. ГО на К.А. е била
застрахована при А.;
4. А. не е изплатил обезщетение
на М.И..
[26] Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка. Съдът установи, че К.А. е навлязъл направо в кръстовището от лента за наляво вместо да завие наляво. Така той не е спазил пътната маркировка и е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Затова съдът приема, че К.А. е причинил ПТП чрез свое противоправно действие. Съдът не установи, свидетелят П. да е действал проттивоправно.
[27] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. Първоначално съдебната практика (вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.) и доктрината (вж. Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж. решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[2]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП[3] – 12.01.2015 г.
[28] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (вж. т. II от ППВС 4/1968 г.).
[29] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (вж. решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[4] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[30] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[5]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[31] Съдът установи, че към 12.01.2015 г. М.И. е била на 33 години,
бременна в седмия месец. Съдът също установи, че вследствие на ПТП М.И. е получила: 1. сътрсение на мозъка; 2.
навяхване на врата; 3. контузия на меките тъкани на брадата с подкожен хематом.
Ищцата е била четири дни в болница, където ѝ е била поставена шийна яка.
Тя е изпитвала интензивни болки и страдания за 7-10 дни, значителни такива до
30 дни и умерени до два-три месеца след увреждането. За нея се е грижел
съпругът ѝ. В първите дни след увреждането тя се е дразнела от
светлината. М.И. се е възстановила за около два месеца.
[32] Травмите не са се
отразили на раждането и самия плод. От уплахата от ПТП и страха за плода М.И. е
получила посттравматично стресово разстройство, което вече е отзвучало. Тя все
още се страхува от автомобили.
[33] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (вж. § 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (вж. чл. 266 от КЗ).
[34] Икономическата обстановка в страната от 2012 г. до 12.01.2015 г. също се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 270,00 лева от 01.11.2011 г.[6] до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.[7] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.[8] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[9]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[10].
[35] В съдебната практика, публикувана в правно-информационната програма Сиела, Интернет сайта на ВКС и сайта на САС, съдът откри две решения по дела относно обезщетения за неимуществени вреди от сътресение на мозъка за застрахователни събития от периода 2012 г.-2015 г. С тях съдилищата са присъждали следните обезщетения за неимуществени вреди:
б. 10 000,00 лева за събитие от 2013 г.[11];
в. 13 000,00 лева за събитие от 2013 г.[12];
[36] Настоящият съд също е разглеждал дела, чийто предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от мозъчно сътресение, получено в периода 2012-2015 г. Съдът е определял следните обезщетения:
а. 11 000,00 лева за събитие от 2012 г. - гр. д. 8 491/2013 г.[13] (решението в тази му част е било потвърдено от САС)[14] и гр. д. 1 852/2013 г.[15] (решението е било частично изменено от САС, който е определил обезщетение от 3 000,00 лева за единия ищец и 5 000,00 лева за другия ищец)[16];
б. 13 000,00 лева за събитие от декември 2012 г. - гр. д. 1 294/2013 г. (решението не е било обжалвано)[17];
в. 15 000,00 лева за събитие от 2012 г. - гр. д. 8 491/2013 г.[18] (решението в тази му част е било потвърдено от САС[19]).
г. 30 000,00 лева за събитие от декември 2012 г. - гр. д. 2 788/2013 г.[20] (САС е потвърдил решението)[21].
[37] При разпита му вещото лице М. е заявил, че настоящото сътресение на мозъка е много близко като увреждане и последици до това, разгледано от настоящия съд по гр. д. 8 491/2013 г. (вж. л. 95-гръб). По него съдът е определил обезщетение от 15 000,00 лева за увреждане от 2012 г. и САС е потвърдил решението в тази му част. От 2012 г. до 12.01.2015 г. минималната работна заплата се е увеличила от 290,00 на 360,00 лева или с 24 % (360,00-290,00/290)
[38] Като взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за определянето на обезщетението за неимуществени вреди, съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е 23 000,00 лева. А. не е заплатил на М.И. такова обезщетение. Затова съдът осъжда А. да заплати на М.И. 23 000,00 лева, като отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.
2. По разноските
[39] М.И. търси разноски. Тя е направила такива за 1 090,00 лева.
[40] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на М.И. за 23 000,00 лева при предявен
размер от 40 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда А. да заплати на М.И. 626,75
лева разноски по делото (23 000,00/40 000,00х1 090,00). На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда А. да заплати по сметка на СГС 690,00 лева държавна
такса (23 000,00х0,04-(400,00х23 000,00/40 000).
[41] А. също търси разноски.
Той е направил такива за 1 396,00 лева.
[42] Съгласно чл. 78, ал. 3
от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля иска за 17 000,00 лева при предявен размер от 40 000,00
лева. Затова съдът осъжда М.И. да заплати на А. 1 031,83 лева разноски по
делото (1 396х17 000,00/40 000,00).
Съдия:
[1] Съдът приема, че писменият отговор е подаден в срок, тъй като с
първоначалното съобщение до това трето лице (л. 69) не му е бил връчен препис
от исковата молба. Действително в откритото съдебно заседание на 29.01.2016 г.
съдът е дал ход на делото, докладвал го е и е събрал доказателства, преди Крум
Алексиев да е имал възможност да подаде писмения си отговор. С това свое действие
съдът не е нарушил права на Крум Алексиев, тъй като в съдебното заседание е
участвал негов процесуален представител, а в последващи заседания съдът е
събрал доказателствата, поискани от Крум Алексиев.
[2]
Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за
по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради
противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се
определя обезщетението за неимуществени вреди.
[3] В
решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д.
1923/2009 г. ВКС е приел, че моментът, към който следва да се определи
обезщетението, е постановяването на съдебното решение, каквато е била
по-старата практика. Това решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
При наличие на противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл.
290 от ГПК, по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите
разрешения да следва.
Настоящият
съд следва първото разрешение – моментът, към който следва да се определи обезщетението,
е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за това са следните:
съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по справедливост. Следователно
справедливостта следва да е водещият критерий и за определянето на момента, към
който следва да се определи размерът на обезщетението (това възприема и ВКС в
решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д.
1923/2009 г.). Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен
интересите на страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и
интересите на правосъдието.
В
случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи
обезщетението за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение
би се оказало, че това разрешение отчита интереса единствено на увредения.
Предвид постоянно нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност,
увреденият има интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който
да е следващ и максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би
получил възможно най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и
възможно най-голямо обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е
изключително благоприятно за увредения и същевременно изключително
неблагоприятно за дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на
увредения. Това разрешение би стимулирало бавенето на движението на делата от
самите ищци, за да получат по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на
правосъдието.
Ако
се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят
на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите
увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал
да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно
причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не
заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса
както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането.
Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито
дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят
движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо
съдът го възприема.
[4]
Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за
по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по
въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании
по застраховка.
Това, че „...критерият
за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а
всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден
етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието
първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и решение
749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани
в решение 83-2009-II
Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били постановени по реда на чл.
290 от ГПК, но касационното обжалване е било
допуснато за различен въпрос от този за критериите за определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди от непозволени увреждания. В решение 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.
ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения, като е добавил, че от
значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди
освен конкретните икономически условия са и конкретните нива на застрахователно
покритие към момента на увреждането.
[5] За
това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди,
съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС
365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.
[6] Вж.
Постановление 180/30.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната
работна заплата.
[7] Вж.
Постановление 300/10.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната
работна заплата.
[8] Вж.
Постановление 250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната
работна заплата.
[9] Вж.
Постановление 249/31.10.2013
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[10] Вж.
Постановление 419/17.12.2014
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата
[11] Вж. решение на САС 1974-2014-1-ви с-в по гр. д. 2219/2014 г.
Съдът е установил, че вследствие на ПТП единият ищец е получил контузия на
главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на главата от 5 см.,
контузия на дясната гръдна половина и охлузване на десния лакът. Другият ищец е
получил контузия на главата , сътресение на мозъка и контузия на дясната
лакътна става. Болките и страданията, претърпени от двамата ищците, са били с
по-голям интензитет през първите седем-осем дни след произшествието, в периода
на болничното лечение, като са намалили интензитета си в последващите дни от
лечението. Пълният период на възстановяване е продължил около три месеца и за
двамата ищци. И двамата пострадали са били прегледани от психолог, който е
установил негативни последици от претърпяното ПТП, изразяващо се в психически и
емоционален дискомфорт. Не са били налице данни за настъпили усложнения.
[12] Вж. решение на САС 1279-2015-12-ти с-в по гр. д. 1250/2015 г. Съдът е
установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила: 1.
контузия на главата; 2. мозъчно сътресение със загуба на съзнание и постравматичен церебрастен синдром; 3. наранявания и отток на основата на носа в дясната
срединна област; 4. кръвонасядане на долните клепачи на двете
очи; 5. охлузвания в областта на двете скули и на
лявото рамо; 6. разкъсно-контузна рана на езика; 7. травма на
десния палец на ръката. Общото лечение на пострадалата е било около
три месеца. Болките и страданията на пострадалата са били през целия период,
като през първите двадесет дни са били интензивни. След трите
месеца, главоболието на пострадалата се е обостряло периодично, но след
проведено медикаментозно лечение състоянието ѝ временно се е подобрило. Наред с церебрастенните прояви, след посочения три
месечен период от време, ищцата е била с влошен конфорт на живот, трудно се е придвижвала поради главоболието и световъртежа, което е
затруднявало и работата ѝ и ежедневието ѝ. Година след ПТП състоянието на пострадалата е било стабилизирано, въпреки това обаче тя се е оплаквала
от болки в главата. От раната на носа ѝ е бил останал малък белег.
[13]
Съдът е установил, че вследствие на ПТП първият ищец е получил: 1. контузия на
главата; 2. сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание; 3.
разкъсно-контузна рана в задно-теменната област на главата с дължина около 1,5
см; 4. контузия в лявата хълбочна област. Спрямо него е било проведено
тридневно болнично лечение. Раната му е била обработена хирургично. Той е бил
изписан в добро състояние с нормален неврологичен статус. Оздравителният му
период е бил около 20-30 дни, през което време е имал болки в главата, забравял
е. Той се е уплашил от случилото се и се е страхувал. Ищецът е нямал усложнения
или трайни последици от увреждането. Той е имал белег в окосмената част на
главата, който е бил козметичен дефект.
[14] Вж. решение на САС 557-2016-12-ти с-в по гр. д. 5309/2015 г.
[15] Съдът е установил, че към момента на ПТП Л. Х. е бил
на 48 години, а А. Р. на шест години. Вследствие на ПТП Л. Х. е получила
лекостепенна черепномозъчна травма неопасна за живота (мозъчно сътресение) и
контузия на главата с насиняване и оток в лявата околоочна област, а А. Р. –
лекостепенна черепномозъчна травма неопасна за живота (мозъчно сътресение) и
разкъсно-контузна рана в челната срединна област на главата с дължина от
два-три сантиметра. Л. Х. е имала главоболие, лесна уморяемост, повишен праг
към външни дразнители и нарушен сън за около 20-30 дни. По подобен начин е
протекло възстановяването на А. Р. Последният също се е затворил в себе си,
изпитвал е страх при вида на автомобил.
[16] Вж. решение на САС 883-2015-8-ми с-в по гр. д. 388/2015 г.
[17] Съдът е установил, че вследствие на ПТП, настъпило на
22.12.2012 г. 23-годишната ищца е получила
контузия на главата в тилната част и лекостепенно мозъчно сътресение, като е
била в болница около два-три дни. Възстановителният период е бил около един-два
месеца, а посттравматичното главоболие е продължило около шест месеца. Това се
е отразило на представянето на ищцата в Университета.
[18] Съдът е
установил че вторият ищец е получил: 1. контузия на главата; 2. сътресение
на мозъка без пълна загуба на съзнание; 3. множество разкусно-контузни и
порезни рани на главата и лицето; 4. множество малки порезни рани на лицето с
дължина 0,5-1,5 см; 5. охлузвания на лявата предмишница, лява предкитка, лявата
ръка и дясната гривнена става. Той е бил лекуван три дни в болница, където
раните му са били обработени хирургично. След това ищецът е бил изписан в добро
състояние, с нормален неврологичен статус и указания за спазване на
лечебно-охранителен режим. Лечението е продължило в домашни условия под контрол
на неврохирург. Оздравителният период е приключил за около 20-30 дни, през
което време той е имал болки в главата, забравял е, уплашил се е от случилото
се и се е страхувал. При ищеца са липсвали усложнения или трайни последици от
травмите, с изключение на остатъчни белези по лицето, представляващи козметичен
дефект.
[19] Вж. решение на САС 557-2016-12-ти с-в по гр. д. 5309/2015 г.
[20] Настоящият съд също е установил, че от притеснението за
пътуващата с нея нейна малка дъщеря ищцата е изпаднала в паника. След това тя е
престанала да я кърми. Ищцата е имала продължително
време главоболие. Раните ú са заздравяли за около 30 дни. От тези рани
са останали видими белези: а. дъговиден петсантиметров белег от дясната вежда
нагоре по челото с две разклонения в края; б.
почти успореден белег с дължина около три сантиметра на около два
сантиментра встрани от първия белег; в. едносантиметров белег под дясната
вежда, минаващ напречно на надлъжната линия на лицето; г. трисантиметров белег
върху носа, започващ от долната част на носа. Малкият белег на челото е бил
невром от прерязано челно клонче на лицевия нерв, попаднало в цикатриалната
тъкан на зашитата рана. Докосването му е било болезнено, но е могло да се
отстрани оперативно. Ищцата се е притеснявала от белезите и постоянно се е
опитвала да ги прикрива.
[21] Вж. решение на САС 2235-2014-7-ми с-в по гр. д. 2383/2014 г.