Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
гр.Б., 05.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на пети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №283 по описа на БРС за
2020година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„***”
ЕООД – гр.Б., обл.Софийска, ул.”***” №26 с ЕИК***, чрез управителя си Н.Т.Н. е обжалвало в законния срок наказателно постановление №*** от ***г.,
издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД
49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение
на чл.***, ал.1 т.3 от Закона за горите /ЗГ/,
вр. чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии, на основание чл.270 от ЗГ му е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 200.00 лева, като излага съображения за
незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните
последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез
пълномощника си – адв. Г. Д. от САК поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление.
Въззивната организация – Регионална
дирекция по горите-гр.София, не се представлява в съдебно заседание, но в писмена защита
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено изцяло издаденото
наказателно постановление като законосъобразно.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по
делото писмени доказателства:АУАН№***/***г.;КП №***.; доклад от П.И.П.
– 2 бр.; известие за доставяне; заповед
№***. - заверени копия, както и
събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П.И.П. –
актосъставител - на длъжност “главен
спец. г. инспектор” при РДГ -
София и П.Д.П. се установява следната фактическа обстановка:
На 13.01.2020г. св. П.И.П. и св.П.Д.П. ***, извършили проверка в обект , регистриран по
чл.*** от Закона за горите, стопанисван от „***” ЕООД – гр.Б., находящ се в с.Т., обл.Софийска в
поземлен имот №***, с регистрирана производствена марка №***. По време на
проверката горепосочените свидетели установили, че в обекта не се поддържа
изградената система за видеонаблюдение от „***” ЕООД –
гр.Б., като не се съхраняват данните /записите/ за последните 30дни – от 13.12.2019г.
до 13.01.2020г. С оглед констатациите от проверката, на 10.02.2020г. св. П.И.П., в присъствието на П.Д.П. съставил АУАН №***/***г. на „***” ЕООД – гр.Б.. Акта бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството – Н.Т.Н., който го подпсал и получил препис от същия.
На 02.11.2017г. Директора на регионална дирекция по
горите - София издал атакуваното НП №***.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена от показанията на свидетелите П.И.П. и П.Д.П. както и от
приложените по делото писмени доказателства,
които са непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си. Същата фактическа
обстановка е възприета и в горецитираното постановление на БРП.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Проверяваният
акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от възиваемата
страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.
АУАН също е съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на
нарушителя. Спазен е срока за съставяне на АУАН. Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното
производство и счита направените в жалбата твърдения за наличие на такива, за
неоснователни.
Съдът
счита, че по делото са събрани
категорични доказателства, от които да
се направи като единствен възможен правен извод, че „***” ЕООД – гр.Б. е осъществило
посоченото по-горе нарушение на ЗГ
/ чл.***, ал.1 т.3 от Закона за горите
/ЗГ/, вр. чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии /. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите П.И.П. и П.Д.П. като логични,
последователни и непротиворечиви, като същите си
кореспондират с приетите по делото
писмени доказателства.
В настоящия случай конкретните обстоятелства
по нарушението - дата, място, извършител са установени по безспорен начин видно
от доказателствата съдържащи се по приложената административно наказателната
преписка и от събраните по делото гласни доказателства, като безспорно се
установи, че при проверката от служители на РДГ - София на 13.01.2020г. от
изградената система за видеонаблюдение на дърводелската работилница за
преработка и експедиране на дървесина стопанисвана от „***” ЕООД – гр.Б., находяща се в с.Т., обл.Софийска в поземлен имот №*** действително са липсвали записи за периода
от 13.12.2019г. до
13.01.2020г. Следва да се отбележи, че именно на
собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от
които се експедира дървесина е вменено задължението по чл.***, ал.1 т.3 от Закона за горите както и в чл. 14а, ал.
1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии да внедрят такава система за
постоянно видеонаблюдение и да пазят записи за един месец назад. По делото няма
спор, че дружеството е собственик на обекта. След като чл.***, ал.1 т.3 от Закона за горите вменява задължение на собствениците и ползвателите на
обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, да
изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, която
да функционира и да пази записи за един месец следва, че самите собственици на
такива обекти трябва да изпълняват тези си задължения. Какви са причините да
няма записи за периода от 13.12.2019г. до 13.01.2020г. е без значение. Дружеството е това, което има отношение
към обекта и то е длъжно по всяко едно време да извършва проверка на системата
и ако установи, че има проблем, да сезира съответно компетенто лице, за да
изпълни изискванията на закона, нещо което то не е сторило. Съгласно чл. 14а,
ал. 1, т. 2 от Наредбата в актуалната към датата на нарушението редакция
задължението на собственика/ ползвателя на обекта е "да осигурява
непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо
разглеждане на записите, като съхранява данните за последния 30дни". В
случая това задължение не е било изпълнено и така е било допуснато
административно нарушение на чл.***, ал.1 т.3 от Закона за горите във вр. с чл. 14а, ал.
1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии /НКОГТ/. Последното е формално и
е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние - несъхраняване на
записите за последните тридесет дни, а именно от 13.12.2019 г. до 13.01.2020г,
без да е необходимо настъпването на други вредни последици. Нарушението е на
просто извършване, като липсва и изискване в следствие на него да са настъпили
вредни за фиска или държавата като цяло последици.
Извършеното от жалбоподателя административно
нарушение по чл.***, ал.1 т.3
от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г.
за контрола и опазването на горските територии не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
Нарушението е формално, на просто извършване, тъй като за съставомерността му не
е необходимо от него да са произтекли вредни последици. Поради това липсата на
установени вредни последици от нарушението или незначителността на такива
вредни последици не може да обоснове извод за неговата маловажност. От друга
страна, по делото не са установени такива смекчаващи отговорността на
жалбоподателя обстоятелства, които по своя характер, вид и брой да обосноват у
съда извод, че извършеното от него нарушение представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от този вид. Обстоятелството, че жалбоподателят е изградил в
стопанисвания от него обект система за постоянно видеонаблюдение, която обаче
към датата на установяване на нарушението не е функционирала и не е пазил
записи за последните 30дни, не омаловажава нарушението, защото несъответствието
на системата с изискването на чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за НКОГТ до
голяма степен я обезсмисля, препятства реалното постигане на целите на нейното
съществуване в обекта и я свежда до едно формално изпълнение на изискванията на
чл.***, ал.1 т.3 от Закона за горите. По всички изложени съображения основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са
налице.
Съгласно чл.270, ал.1 от ЗГ ако не подлежи на по-тежко наказание, за други
нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието
е съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. Съдът счита, че така наложеното
наказание от АНО в размер на 200.00лева, е правилно определено и е справедливо,
като същото е ориентирано към
предвидения минимален размер и значително под средния. Съдът намира, че с така
индивидуализираното наказание глоба, целите на административните наказания по
чл.12 от ЗАНН биха били постигнати в оптимална степен.
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП
следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление №*** от ***г,
издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София против „***” ЕООД – гр.Б.,
обл.Софийска, ул.”***” №26 с ЕИК***, чрез управителя си Н.Т.Н., като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :