Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
състав в публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 12 / 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 19200/31.12.2019г.
от „Жидо транс 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Червенци, Търговски комплекс, ет.2, представлявано от управителя Живко
Желязков, чрез адвокат А.Х. от Адвокатска колегия гр. Варна срещу Решение № 131/15.10.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 230/2019г. на Районен съд гр. Девня, трети състав.
С обжалваното решение районния съд е потвърдил
Наказателно постановление № 23 - 0001323/21.12.2017г., издадено от Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Варна, с което за извършено
нарушение на чл.32, §1, изр.2, пр.1 от Регламент /ЕС/165/2014г., на основание чл.104,
ал.3 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на /три хиляди/ лева.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно,
постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с
него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Областен
отдел “Автомобилна администрация” - гр. Варна в представен отговор на
касационна жалба, оспорва жалбата, посочвайки същата за неоснователна, а
изложените в нея твърдения за неправилни, необосновани и несъстоятелни.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение с искане за оставянето му в сила.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В атакуваното решение съдът е приел за
установено от фактическа страна следното: На 18.09.2017г. дружеството-жалбоподател
е осъществило превоз на товари за собствена сметка с товарен автомобил марка
„Камаз“ с кат. № 3, с рег. № ***с водач Г Д Т , ЕГН: ********** по маршрут гр.
Варна – с. Червенци, област Варна. В гр. Варна водачът бил спрян за проверка от
контролните органи на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр.Варна, при което се установило, че водачът не
използва тахографски лист. За констатираното нарушение на водача Томов бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, като контролните
органи приели, че дружеството, като транспортно предприятие, за чиято сметка се
е извършвал превоза е допуснало нарушение на чл.32, §1, изр.2, пр.1 от
Регламент /ЕС/165/2014г., тъй като не е осигурило правилното функциониране на
аналогов тахограф, с какъвто е било оборудвано транспортното средство.
Административнонаказващият орган е възприел изцяло установената фактическа
обстановка и е издал атакуваното наказателно постановление.
След извършена преценка на събраните по делото
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е
обосновал извод, че правилно и законосъобразно административнонаказващият орган
е приел, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл.32, §1, изр.2, пр.1 от
Регламент /ЕС/165/2014г., поради което е ангажирал административнонаказателната
му отговорност по чл. 104, ал.3 от Закона за автомобилните превози.
Въззивното решение е правилно.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на
решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло
от настоящия състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на
първоинстанционния съд, че административно-наказаното лице е осъществило, както
от обективна, така и от субективна страна състава на административно нарушение,
посочено в оспорваното наказателно постановление. Съгласно цитираната правна
норма на чл.32, § 2, пр.1 от Регламент 165/2014г. на Европейския парламент и на
Съвета, когато транспортните предприятия и водачите използват аналогови
тахографи, те осигуряват правилното им функциониране и правилното използване на
тахографските листове. В настоящия случай категорично се установява от данните
по делото, твърдяното от административнонаказващият орган нарушение. Задължение
на транспортното предприятие е да
осигури правилното функциониране на аналоговите тахографи и използване на
тахографските листове. Неизпълнението на това задължение е в противоречие с
установения режим за този вид дейност и отчитане, проследяване и контрол на
работата на водача. Поведението на собственика на транспортното предприятие е
укоримо, тъй като е довело до неспазване на конкретно вменени задължения. Законът
за автомобилните превози регулира важни обществени отношения, свързани с
превоза на пътници и товари, като в административнонаказателните му разпоредби
се съдържат множество хипотези на нарушения според спецификата на действията
или бездействията, при това с фиксиран размер на предвидените за тях санкции. В
случая с деянието обявено за наказуемо се засягат обществени отношения, касаещи
законово регламентирания ред за извършване на превоз на товари за собствена
сметка, който ред предвид завишените изисквания при осъществяването му и
предвидените високи за нарушаването му санкции се ползва с висока степен на
защита.
Наказателното постановление е издадено при спазване
изискванията на чл.57 от ЗАНН, поради което настоящата инстанция счита, че не е
налице допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
възможността нарушителя да разбере в извършването на точно какво нарушение е
обвинен. Налице е съставомерно деяние, за което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
Предвид горното, настоящия състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131 от
15.10.2019г., постановено по н.а.х.д. № 230/2019г. по описа на Районен съд гр.
Девня.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: