Номер 13728.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Марин Ц. Атанасов
Членове:Деян И. Денев
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Николета Н. Николова
Прокурор:Стоян Тодоров Загоров (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Марин Ц. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20203100600959 по описа за 2020 година
Предмет на въззивното производство е Присъда №115 по НОХД №
157/2020г по описа на РС Варна, пети наказателен състав, постановена на
23.06.2020 година.
Присъдата е осъдителна за С. Ж. Ж. от гр.Варна, като той е признат за
виновен в това, че през периода от месец юни 2016 г. до месец октомври 2019
г. включително в град Варна, след като е бил осъден с Решение №
5161/21.12.2015 г. по гр. дело № 7556/2015 г. по описа на ВРС, от 34 състав на
Гражданско отделение при ВРС, влязло в законна сила на 14.05.2016 г. да
издържа своите низходящи - детето С.С.Ж., роден на 24.04.2005 г. -месечна
издръжка в размер на 200 лева, чрез неговата майка и законна представителка
- К.С.Ж., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 41 месечни вноски е размер на 8200 лева; и детето
К.С.Ж., роден на 07.10.2010 г. - месечна издръжка в размер на 150 лева, чрез
неговата майка и законна представителка - К.С.Ж., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 41
месечни вноски в размер на 6150 лева, като общият размер на неизплатената
издръжка за двете деца е 14350 лева
1
На основание на основание чл.183 ал.1 НК и чл. 54 от НК му е наложено
наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: на основание чл.42
а, ал.2, т.1 от НК - "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, с първоначална периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и
на основание чл.42 а, ал.2, т.2 от НК -"Задължителни периодични срещи с
пробационен служител" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.304 от НПК ВРС е оправдал подсъдимия по
първоначално повдигнатото обвинение относно датата на влизане в сила на
Решение № 5161/21.12.2015 г. по гр. дело № 7556/2015 г. по описа на ВРС, от
34 състав на Гражданско отделение при ВРС - 01.06.2016 г.
Подсъдимият на основание чл.189 от НПК е осъден да заплати за
разноски на досъдебното производство сумата от 151.20 лева по сметка на ОД
на МВР гр. Варна и 20 лева в полза на PC - Варна.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който е депозирал
жалба чрез процесуалния си представител – адв. Б. Г. - АК гр. Варна Твърди
се, че присъдата е неправилна и се моли нейната отмяна. Навеждат се доводи,
че подсъдимият без основание е лишен от възможността да ползва законовата
привилегия на ал.З на чл.183 от НК. В тази връзка се сочи, че в деня на
провеждане на съдебното заседание по делото - 23.06.2020г. е влязло в сила и
съдебното решение по ВГД 210/19г.по описа на ОС-Силистра, дало основание
за предходно отлагане на разглеждането на делото. Съдът не е уважил
искането за ново отлагане на делото с оглед уточняване на дължимата сума
ведно с лихвите по заведеното изпълнително дело ИД 1371/18г ЧСИ с рег.№
895 Л.С. от Варна по същия повод от майката на децата им. В подкрепа на
възражението се представя, докумен удостоверяващ плащането веднага след
постановяване на присъдата удостоверение с изх.№ 11101/02.07.2020г.на ЧСИ
Л.С. Варна Прави се възражение и за това, че неправилно съдът е възприел,
че родителят с присъдени родителски права е и процесуално представляващ в
съдебното производство навършилият 14г. син С.. Според жалбата правото на
издрьжка следва самото дете и само то има качеството на пострадал по
чл.183, ал.1 от НК. От това е следвало след 24.04.2019г. синът му С. сам да
изрази собствената си претенция към подсъдимия, със съгласието на майка
2
си. Според жалбоподателят инкриминираният период следва да е от
01.06.2016г до 24.04.2019г., дължимите за него вноски да са за 21 месеца и 24
дни, а общо дължимата сума за него следва да е 4360лв. В тази връзка се
навежда довода и за това, че не е извършена корекция на задължението във
връзка с обстоятелството, че същото дете е живяло при подсъдимия и е
получавало издръжка за този период. На последно място се прави възражение
и по отношение на оправдателния диспозитив тъй като в повдигнатото
обвинение няма период до датата на влизане в сила на бракоразводното
решение. Посочените по горе възражения са доразвити и в допълнителни
писмени съображения, но без да се посочват нови такива.
В съдебно заседание жалбата се поддържа на наведените и посочени по
горе основания, като се иска само нейното изменение и прилагането на
разпоредбата на чл. 183,ал.3 НК.
Представителят на ВОП намира жалбата за неоснователна, присъдата за
законносъобразна и предлага същата да бъде потвърдена.
Подсъдимият не се явява и не взема отношение по делото.
Окръжният съд намира жалбата за частично основателна, но не по
всички възражения по следните съображения:
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е
положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи
обективната истина. Фактическата обстановка е правилно установена, в
съответствие със събраните при разследването и проверени в съдебно
заседание доказателства . В резултат на това са установени следните
релевантни факти, които безспорно сочат че:
На подсъдимият С. Ж. Ж. в резултат на брака му със свидетелката
К.С.Ж. се родили две деца - С.С.Ж., роден на 24.04.2005 г. и К.С.Ж., роден на
07.10.2010 г.
С Решение № 5161/21.12.2015 г. на Районен съд Варна, 34 състав, по
гр.дело № 7556/2015 г./т.2 л.31 от досъдебното производство/ДП/, изменено с
Решение № 646/14.05.2016 г. на Окръжен съд Варна по въззивно гр.дело №
608/2016 г./т.2 л.37 от ДП/, е прекратен брака между С.Ж. и К.Ж.,
3
подсъдимият С. Ж. Ж. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето си
С. в размер на 200 лева и на детето си К. в размер на 150 лева, считано от
влизане в сила на решението с падеж до 5-то число на месеца, за който се
дължи издръжка до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване. Издръжката следвало да заплаща чрез майката и законна
представителка на децата - св. К.С.Ж.. Решението на Окръжен съд Варна е
окончателно и не подлежи на обжалване, постановено е на 14.05.2016 г. и това
е датата на влизане в сила на решението на Районен съд Варна, а не
посочената дата в обвинителния акт 01.06.2016 г.
След постановяване на решението, от месец юни 2016 година
подсъдимият С. Ж. Ж. не изплащал издръжката на децата си.
По гражданско дело № 7556/2015 г. по описа на Районен съд Варна е
издаден изпълнителен лист № 5219/08.10.2018 г като в него е отразено, че
решението е влязло в сила на 14.05.2016 г., но и по изпълнителното дело няма
постъпили суми от подс.Ж. за изплащане на издръжката.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена в хода
на досъдебното производство се установява, че в периода 01.06.2016 г. -
31.10.2019 г. С.Ж. не е изплатил издръжка в общ размер 14 350 лева за децата
С.С.Ж. и К.С.Ж..
От справка изх.№ 12714/20.08.2018 г. от Агенцията по вписванията е
видно, че подс.Ж. е имал на свое име недвижими имоти в гр.Варна.
От справка изх.№ 4008-03-200 от 22.10.2018 г. от Национален
осигурителен институт, Териториално поделение Варна е видно, че С. Ж. Ж.
през периода от 01.01.2015 г. до момента на изготвяне на справката не е
получавал парични обезщетения за безработица.
Съгласно писмо рег.№ 10-03-02-2164/1/17.10.2018 г. на Дирекция Бюро
по труда гр.Варна, подсъдимият Ж. не е бил регистриран като търсещо работа
лице за периода от 01.01.2015 г. до момента на изготвяне на писмото.
Според друго изх.№ 52511-1/02.10.2018 г. на ТД на НАП гр.Варна
подсъдимият Ж. няма данни за получени доходи от трудова дейност за
периода от 01.01.2015 г. до момента на изготвяне на писмото.
4
Описаната фактическа обстановка ВРС е намерил за доказана по
безспорен начин от събраните по делото доказателства, които са посочени
подробно – показанията на К.С.П. и В.С.Д., обясненията на подсъдимия и
писмените доказателствени средства: Решение № 5161/21.12.2015 г. на
Районен съд Варна, 34 състав, по гр.дело № 7556/2015 г., изменено с Решение
№ 646/14.05.2016 г. на Окръжен съд Варна по въззивно гр.дело № 608/2016 г.;
справка изх.№ 12714/20.08.2018 г. от Агенцията по вписванията ;
Изпълнителен лист № 5219/08.10.2018 г.; справка изх.№ 4008-03-200 от
22.10.2018 г. от Национален осигурителен институт, Териториално поделение
Варна; писмо рег.№ 10-03-02-2164/1/17.10.2018 г. на Дирекция Бюро по труда
гр.Варна; писмо изх.№ 52511-1/02.10.2018 г. на ТД на НАП гр.Варна;
бюлетин за съдимост.
Правилно и обосновано съдът се е позовал, кредитирайки напълно
свидетелските показания на са.К.С.П. -бивша съпруга на подс.Ж. и майка на
децата. Подобен подход съдът е имал и към показанията на св.В.С.Д., без това
да повлияе на правните изводи, която оценка е законосъобразна.
С нужното внимание са ценени и обясненията на подсъдимия, като те са
намерени за истинни и са кредитирани, като в съответствие с другите
доказателства.
Съдът е кредитирал правилно като обективно, пълно и компетентно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд е формирал извод в посока на съставомерно поведение на подсъдимия от
обективна и субективна страна по чл.183,ал.1 от НК. Този извод, въззивният
съд намира за правилно формиран.
Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд,
като същите в аналитичната си част са задълбочени. Същите съдържат изводи
по достоверността на показанията на свидетелите по делото, писмените
доказателства, както и защо се игнорират обясненията на подсъдимият. При
формирането на волята на съда по отношение на възприетата фактическа
обстановка и правна квалификация не са установяват пороци и превратно
тълкуване на доказателствата.
5
По отношение на жалбата от подсъдимия:
При така установената фактическа обстановка подсъдимият и неговият защитник
намират, че присъдата е неправилна. Възраженията се развиват в няколко паралелни
плоскости, подробно посочени по горе. От тях въззивния съд намери за основателно само
това за недопуснатото приложение на чл.183,ал.3 НК, за което ще стане реч и по долу.
По отношение останалите претенции в жалбата ,които впрочем не се поддържат и
развиват в съдебното заседание ВОС ги намери за неоснователни. Причините за това са
следните:
Според жалбоподателят инкриминираният период следва да е от 01.06.2016г до
24.04.2019г., дължимите за него вноски да са за 21 месеца и 24 дни, а общо дължимата сума
4360лв. Това е свързано с обстоятелството че едното от децата е навършило непълнолетие,
че е живяло при баща си и че се счита, че следва да има самостоятелна искова претенция,
като пострадало лице. Тази теза е изградена върху разбирането за правна фигура на
пострадалия от престъпление, което е неправилно. Чл.183 е правна норма, която защитава
обществени отношения засягащи брачните обществени отношения и в частност стабилитета
на съдебните актове, уреждащи отношенията между членове на семейството. От това
престъпление няма пострадало лице и с оглед на това, че престъплението е от общ характер,
обвинението се поддържа от страна на прокуратурата и по него не може да участва лице в
качеството на граждански ищец и /или частен обвинител.
Друго възражение в жалбата е свързано с оправдателния диспозитив. По принцип не
може да се твърди, че при постановяване на оправдателен диспозитив са нарушени права на
подсъдимия, тъй като с това обстоятелство той получава пълна защита. В случая ВРС е
поправил една фактическа /техническа/ грешка заложена в обвинителния акт, а това е деня
на влизане в сила на решението на ВРС, с което подсъдимия е бил осъден да плаща
дължимата издръжка. Това е направено с оглед прецизност и съдът не може да бъде
упрекнат за тази си дейност.
Както беше посочено по отношение на приложимия материален закон жалбата е
основателна и това налага корекция на първоинстанционния акт. В проведеното съдебно
заседание на 23.06.2020г, непосредствено преди постановяване на присъдата подсъдимия е
ангажирал доказателства в уверение на това, че има възможност да заплати дължимата на
децата си издръжка. В тази връзка е направено искане за отлагане на делото за да може да
представи доказателства и за самото плащане. Процесуалното му поведение е било
намерено за относимо и допустимо от страна на представителя на прокуратурата. Съдът
обаче в нарушение на чл.55 НПК, след като е дал ход на съдебното следствие е лишил
подсъдимия от възможност да представи доказателства за плащане, за да ползва и
привилегията на чл.183,ал.3 НК, в случай че бъде признат за виновен. Плащането е станало
след постановяване на присъдата на 29.06.20г. ,като за това е издадено удостоверение изх.
6
№ 11101/02.07.2020г. и.д. № 1371/18г. по описа на ЧСИ Л.С. с рег. 895. Посоченото
обстоятелство е резултат от една страна на активното правомерно поведение на
подсъдимия, а от друга и резултат на допуснато съществено процесуално нарушение от
първоинстанционнния съд. Нарушението обаче може да поправено в настоящата инстанция,
поради което не е наложително отмяна на съдебния акт и връщането на делото на
първоинстанционния съд, а приложението на закон за по-леко наказаумо престъпление- по
чл.183,ал.3, съгласно чл.337,ал.1,т.2 НПК.
При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения при
провеждане на първоинстанционното производство, които да обосноват
отмяна на съдебния акт.
Предвид изложеното и на осн. чл.337 ал.2 т.1 от НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА №115 по НОХД № 157/2020г по описа на РС
Варна, пети наказателен състав, постановена на 23.06.2020 година, като на
основание чл.183,ал. 3 НК ОТМЕНЯ наложеното на подсъдимия С. Ж. Ж.
наказание ПРОБАЦИЯ състояща се от следните пробационни мерки
"Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с
първоначална периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и "Задължителни
периодични срещи с пробационен служител" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7