РЕШЕНИЕ
№ 4152
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330102532 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове на Й. Д. У., ЕГН **********, чрез адв. Е.
И., против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* иск за приемане за установено в
отношенията между страните че клаузата за неустойка, уговорена в чл. 4, ал. 2 от Договор за
кредит от **** г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и
в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. I ЗЗД, изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, за заплащане на сумата от 521,85
(петстотин двадесет и един лева и 85 ст.) лева, представляваща недължимо платена по
клауза за неустойка по договор за кредит от **** г., получена в периода 06.11.2018 г. –
18.01.2020 г., поради нищожност на клаузата за заплащане на неустойка, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***** г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит № **** от **** г.,
по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сумата в
размер на 1 000 лв., при фиксиран лихвен процент по заема от 35, 00 % и годишен процент
на разходите от 41, 71 %. В клаузата на чл. 4, ал.1 от договора било установено задължение
за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата поръчителство или
банкова гаранция, което да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя. В
случай на непредставяне на уговореното обезпечение, кредитополучателят се задължил да
заплати неустойка в общ размер на 521, 85 лв., платима на вноски, ведно с главницата и
уговорената възнаградителна лихва съгласно погасителния план. Ищецът твърди, че е
усвоил сумата по кредита, но счита, че не дължи плащания за неустойка, като акцентира
върху обстоятелството, че същата излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна функции. Счита, че посоченият в договора лихвен процент не отговаря на
действително приложения, поради това, че уговореното в чл. 4, ал. 2 от договора плащане,
макар и установено като неустойка, по правната си същност представлява скрита добавка
1
към възнаградителната лихва. Излага съображения за нищожност само на клаузата на чл. 4,
ал. 2 от договора като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Иска уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД възразява, че не е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора за кредит е уговорен фиксиран
лихвен процент, който е посочен в договора и е ясен за страните. Счита, че не е нарушена и
клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите е посочен в
договора за кредит и не е по висок от пет пъти размера на законната лихва. Твърди, че
годишният процент на разходите в договора е фиксиран, като е посочена и общата сума за
заплащане. Поддържа, че клаузата за неустойка не е недействителна, тъй като същата
представлява форма на договорна отговорност и служи за обезщетение на вредите,
причинени от неизпълнението. В случая неустойката била начислена именно поради
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи обезпечение и съответно
не би била дължима при изпълнение в срок на поетите с договора задължения. Счита, че не
са налице хипотезите сочени от ищеца по цитираната от последния тълкувателна практика,
тъй като неустойката има обезщетителна функция.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата
претенция за допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за
това са следните:
Установява се, че между страните е сключен договор за кредит № **** от **** г., с
който в полза на ищцата е дадена в заем сумата от 1000 лева, при фиксиран лихвен процент
по заема от 35, 00 % и посочен годишен процент на разходите от 41,71 %. С клаузата на чл.
4, ал.1 от договора е установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение под формата поръчителство или банкова гаранция, което да отговаря на
изискванията, установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на уговореното
обезпечение, кредитополучателят се задължил да заплати неустойка в общ размер на 521, 85
лева, установена с клаузата на 4, ал. 2 от договора.
Съдът намира, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от сключения договор за кредит № **** от
**** г. е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Със задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК
на ВКС, е установено, че неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. III ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и
на примерно изброените критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид
на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
В случая размерът на неустойката е в такава степен завишен, че същият е
несъизмерим с вредите, които кредиторът би понесъл от неизпълнение на задължението по
отпуснатия кредит. Неустойката надхвърля половината от отпусната сума. Основателни са
доводите, че по същество неустойката съставлява скрита възнаградителна лихва, с която се
цели неоснователно завишаване в размера на дълга.
Установява се от приетата по делото счетоводна експертиза, че дадената по
неустоечната клауза сума възлиза на размера на исковата претенция, като получената от
ответника сума подлежи на връщане по чл. 55, ал.1 ЗЗД - при начална липса на основание.
2
При това положение предявените искове се явят основателни в цялост. В полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 250 лева – разноски за държавна такса и експертиза, а
в полза на процесуалния му представител сумата от 600 лева по реда на чл. 38 ЗА.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск на Й. Д. У., ЕГН **********
против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от
сключения между договор за кредит № ***** от **** г. е НИЩОЖНА на основание чл. 26,
ал. 1, пр. III ЗЗД поради противоречието й с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД „Изи Асет Менинджмънт“ АД,
ЕИК ********* да плати на Й. Д. У., ЕГН ********** сумата от 521,85 (петстотин двадесет
и един лева и 85 ст.) лева, представляваща недължимо платена сума по клауза на чл. 4, ал. 2
за неустойка по договор за кредит № ***** от **** г., получена в периода 06.11.2018 г. –
18.01.2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
**** г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи Асет Менинджмънт“ АД, ЕИК
********* да плати на Й. Д. У., ЕГН ********** сумата от 250 (двеста и петдесет) лева –
разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА „Изи Асет Менинджмънт“ АД, ЕИК ********* да
плати на адвокат Е. Г. И., личен № ********** от АК-Пловдив сумата от 600 (шестстотин)
лева – разноски за осъществена в плаза на ищцата правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./________________
3