Р Е Ш Е Н
И Е
№313
гр. Велико
Търново, 11.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, първи състав, в публично заседание на дванадесети
септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Административен съдия : Марияна
Микова
при
секретаря В.Г., като разгледа
докладваното от съдията Микова адм. дело
№418/2016г. по описа
на съда и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Жалбоподателят А.И.А., ЕГН**********, действащ в качеството си на ЕТ“АТИС- А.А.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ******, обжалва изцяло Ревизионен акт№Р-04000415005944-091-001/29.02.2016г.,поправен
с РАПРА№П-04000416047707-03-001/15.03.2016г., издадени от органи по
приходите при ТД на НАП-Велико Търново,,в частта му ,с която е потвърден
като законосъобразен с Решение№165/25.05.2016г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Велико Търново, с който РА
на ревизираното лице са определени задължения , както следва :
= по ЗДДС
за данъчни периоди месец декември
2010г., за данъчни периоди месец март,
юни, август и декември 2011г., за данъчен период месец декември 2013г., месец
декември 2014г., и данъчен период месец май 2015г. е доначислен ДДС общо в размер на 35898лв. , а за
данъчни периоди от месец септември 2011г. до 31.12.2011г. и за данъчни периоди
от 01.03.2012г. до 31.03.2013г. е отказано право на приспадане на данъчен
кредит общо в размер на 15053,16лв., в резултат, на което е определен ДДС за
внасяне в това число и за данъчни периоди месец април 2011г. и месец януари
2015г. в размер на 47598,26лв. и лихви върху ДДС в размер на 15353,45лв.;
= по ЗДДФЛ относно
допълнително установени
задължения за данък по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ за периода
01.01.2009г.-31.12.2009г. общо в размер на
15065,55лв. и лихви върху него в размер на 6595,30лв. , както и в
частта, с която на основание чл.42/4 ЗДДФЛ е установен данък за внасяне за
месец януари 2014г. в размер на 23,20лв. и лихви върху него в размер на
4,74лв.;
= по КСО и ЗЗО
за самоосигуряващо се лице- относно допълнително установените задължения за ДОО
за 2011г.и за 2012г. общо в размер на 6469,06лв. и лихви върху тях в размер на
2390,14лв. и за ЗО за 2011г- и за 2012г. общо
в размер на 2907,44лв. и лихви върху тях в размер на 980,27лв.;
= по КСО, ЗЗО и
ЗГВРС като осигурител – определените
за внасяне задължения за ДОО в размер на
3089,01лв. и лихви в размер на 1785,05лв.; - за
ДЗПО-УПФ в размер на 312,54лв. и лихви в размер на 62,86лв.; - за ЗО в размер на 1289,12лв. и лихви в размер
на 549,06лв.; - за Фонд“ГВРС“ в размер
на 8,19лв. и лихви в размер на 6,70лв.
Навежда доводи за незаконосъобразност и
неправилност на начина, по който
органите по приходите в оспорвания РА са изчислили дължимия данък за ревизираните периоди. Посочва, че съобразно
утвърдената съдебна практика, данъчната основа за облагане с ДДС следва да
се формира от разликата между отчетната
стойност и продажната цена по издадените фактури, увеличена със съответния
процент надценка, като резултатът от това са неотчетените приходи и върху тях
се дължи ДДС. Намира, че обжалваният РА съдържа редица констатации и изводи, които
не се подкрепят от извършените процесуални действия и установените факти и
обстоятелства. Твърди, че органите по приходите не са обсъдили всички събрани
доказателства, което е довело до липса на обективност при преценката им.
Позовава се на разпоредбата на чл.37,ал.1
от ДОПК, съобразно която всички събрани доказателства в административното
производство подлежат на обективна преценка и анализ, като не се предвижда
задължителна доказателствена сила на определени доказателства. Отделно от това
твърди, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на оспорвания
ревизионен акт като незаконосъобразен със законните последици от това,а именно
– че при издаването на същия от страна на органите по приходите са нарушени
основни принципи на данъчното производство, регламентирани в чл.2,чл.3,,чл.5 и чл.6 от ДОПК
Според жалбоподателя, направената от
органите по приходите в оспорвания РА констатация, че воденото счетоводство на
ревизираното лице не дава възможност за
определяне на данъчните му задължения не съответства на събраните доказателства и на обективната истина. Намира,
че органите по приходите формално, бланкетно и непрофесионално правят
многократни констатации, че „ не са представени счетоводни документи и
регистри„ или че „липсва аналитична счетоводна отчетност“, като същевременно от
представените в хода на ревизията счетоводни
справки и регистри се установява, че за ревизирания период
данъчнозадълженото лице има организирано счетоводство и редовно заведена
счетоводна отчетност с прилагане на двустранна форма на счетоводно записване. Изтъква,
че в счетоводството се съхраняват всички първични и вторични счетоводни
документи, въз основа на които са извършени съответните счетоводни записвания,
при спазване на изискванията на Закона за счетоводството и НСС.
Счита,
че неправилно и необосновано приходната администрация е приела, че едноличният
търговец не е закупувал и влагал осчетоводените материали в извършваните СМР.
Според жалбоподателя, ревизиращият екип не е извършил правилен анализ на
относимите обстоятелства с оглед липсата на основания за определяне на основата за облагане. По отношение на
доставките с изпълнител „Крисдар“ЕООД – жалбоподателят намира , че изводите на приходната администрация са несъстоятелни и неправилни, тъй като обстоятелството,
че при извършената насрещна проверка от
доставчика не са представени
доказателства не следва извода, че извършените доставки не са реално,
действително осъществени. Акцентира, че
приходната администрация е констатирала по несъмнен начин, че са налице
приходи от реализация на стоките по спорните фактури и че въпросните фактури
формират приходи от други отчетени по надлежен ред, че дължимият данък добавена
стойност е деклариран по реда на ЗДДС за съответния данъчен период. Навежда
доводи, че не може една и съща доставка да се третира като реална - когато
бюджетът трябва да упражни права по отношение на нея, получавайки ДДС,а когато
по отношение на същата доставка трябва да се упражни право на данъчен кредит от
данъчнозадълженото лице - органите по приходите да твърдят , че не е налице
реална доставка и не следва да бъде
признавана право на приспадане на данъчен кредит.
Едноличният търговец обжалва РА и в
частта му по ЗДДФЛ с доводи,че така
установените допълнителни задължения за корпоративен данък на основание чл.48
от ЗДДФЛ е незаконосъобразен, тъй като въпросните задължения са установени при съществени
нарушения на процесуалните правила, като направените изводи то приходната
администрация са необосновани. Навежда доводи, че липсват основания за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК. Обосновава
това свое твърдение с основните принципи за отчитане на приходите, залегнали в
СС 18, съгласно който счетоводен стандарт за всеки приход следва да има надеждно измерен и изчислен разход. Според
жалбоподателя от страна на органите на приходите не е установено наличието на
основания да не бъдат признати отчетените разходи, и да бъде увеличен финансовия му резултат с
тези непризнати разходи.
Жалбоподателят счита, че РА следва да бъде отменен
като незаконосъобразен със законните последици от това и в частта му
относно установените допълнителни задължения за вноски за здравно
осигуряване, тъй като в самия РА се
съдържат противоречиви изводи и констатации.Твърди,че съобразно
установените правила в чл.6,ал.8 от КСО
и чл.50 от ЗДДФЛ, редовно е изпълнявал задълженията са като дължимите вноски за ЗО са начислени и внесени
в срок.
С тези доводи А.И.А., действащ и в качеството си на
ЕТ“Атис – А.А. „ , моли съда да постанови
решение, с което да отмени
обжалвания РА като незаконосъобразен , ведно със законните последици от
това.
В хода на съдебното производство
жалбоподателят, действащ лично и чрез процесуалния си представител – адв.Д.З., поддържа подадената жалба и моли същата да бъде уважена, като обжалваният
РА бъде отменен като незаконосъобразен. В специално представени бележки
жалбоподателят лично подробно развива
съображенията си за неправилност и незаконосъобразност на атакувания РА в
частта му досежно установените
задължения по ЗДДФЛ, ЗЗО и КСО.
Процесуалният представител на
жалбоподателя в допълнително представени писмени бележки поддържа подадената от
името на данъчнозадълженото лице жалба по изложените в нея съображения и
моли съда да постанови решение с което
да отмени оспорвания РА като незаконосъобразен, немотивиран и необоснован. Изтъква,
че при издаване на оспорвания РА е нарушен основен принцип в данъчното
производство чл.3 от ДОПК - безпристрастност. Счита, че всяко от приетите по
делото доказателства категорично сочи, че органите по приходите изобщо не са се
постарали да изяснят действителните факти за извършената, декларирана и
доказана в хода на съдебното производство дейност на задълженото лице, като
същевременно са отказали да приемат и разгледат посочените от ревизираното лице
доказателства в подкрепа на неговата теза, с което са нарушили принципа на
обективност и безпристрастност и не са упражнили задължението си по закон да
изясняват всички факти от значение за
случая. Твърди се нарушение и на принципа на служебното начало, което
представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорвания РА като
незаконосъобразен. Намира, че нарушенията, извършени и допуснати от органите по
приходите в рамките на ревизионното производство са толкова съществени, че
неминуемо водят до незаконосъобразност
на РА. Изтъква, че в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя
да ангажирани доказателства, всяко о,от
които подкрепя заключението за
незаконосъобразност, неправилност , необективност и необоснованост на
оспорвания акт.
Според жалбоподателя, събраните в хода на
съдебното производство доказателства, преценени в тяхната съвкупност, водят до
извод за незаконосъобразност на оспорвания
РА и моли съда да постанови решение в този смисъл, както и да му бъдат присъдени сторените в
производството разноски.
Ответникът
по жалбата – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
/Дирекция „ОДОП“/ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ю.к.
В., оспорва подадената жалба и моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отхвърли подадената жалба като неоснователна и недоказана, а в полза на
ответника да бъдат присъдени разноски, съобразно представения списък. Счита, че
въпреки ангажираните от
данъчнозадълженото производство многобройни доказателства в хода на
съдебното производство, не са опровергани фактическите констатации
и направените въз основа на тях
от приходната администрация
правни извод, обективирани в
оспорвания РА.
В допълнително
представени писмени бележки
ответникът моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, тъй като
обжалваният ревизионен акт е законосъобразен - издаден при спазване на материалния
и процесуалния закон. Моли съда, при постановяване на своето решение, да
вземе предвид изложеното в потвърдителното решение на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно- осигурителна
практика“ – В.Търново относно установената от органите по приходите фактическа обстановка и направените въз
основа на тези констатации правни изводи.
Изтъква, че в хода на ревизията безспорно е
установено, че за целия период – предмет на ревизията - водената от
ревизираното лице счетоводна отчетност не дава възможност за установяване на
основата за облагане, което представлява основание по чл.122,ал.1,т.4 от ДОПК
и дава възможност на приходната
администрация да определи основата за облагане с данъци по особения ред, регламентиран в закона. Аргументира се,
че предприятието на едноличния търговец няма заведена аналитична счетоводна
отчетност, не са изготвяни хронологични счетоводни регистри, а осчетоводяването на
приходите и разходите е извършвано в края на всяко тримесечие, като с
една счетоводна статия, с натрупване, са отразявани извършваните от
ревизираното лице стопански операции.
Ответник-жалба сочи още, че не е водена синтетична и аналитична отчетност за строителните материали,
като същите не са отчитани по сметка от
група 30, а директно са изписвани на разход, без данни за влагането им.Твърди
че неправилно са осчетоводявани и
разплащанията с доставчиците, с персонал, като
тегленето и внасянето на суми от
и по разплащателната сметка на търговеца не е отчитано през счетоводна сметка „Каса в лева“, а чрез
счетоводна сметка 107“Сметка на собственика“.
Ответникът счита,че в хода на съдебното дирене не
са ангажирани доказателства, които да
опровергаят извода на приходните органи,че воденото от едноличния търговец
счетоводство не дава възможност за установяване
на основата за облагане с данъци
и ЗОВ. Намира,че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства несъмнено е установено наличието на
законовите предпоставки за извършване на
ревизията на жалбоподателя по особения
ред, уреден в чл.122 от ОПК.
По отношение отказаното право на приспадане на данъчен
кредит на жалбоподателя по фактури, издадени от „Крисдар“ЕООД, ответникът е
категоричен, че издаването на фактури ,
както и осчетоводяването на така издадените фактури не са достатъчни, за да
установят изпълнението на законовите
предпоставки за признаване правото на
данъчен кредит. Моли съда да не
кредитира заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, тъй като същото е хипотетично и липсва всякакво съответствие между
материалите, които би следвало да са
закупени по фактурите, издадени от
„Крисдар“ЕООД и тези материали, които са необходими за изпълнение на
фактурираните от жалбоподателя СМР. Твърди че е невъзможна проследимост на въпросните
строителни материали – закупени, вложени и налични към определен момент при едноличния търговец.
В заключение
ответникът моли съда да
отхвърли жалбата на А.А. с
ЕТ“АТИС-А.А.“ като неоснователна и недоказана,а на ответника да бъдат присъдени разноски - юрисконсултско
възнаграждение в размер на 3608,43лв., изчислени съобразно материалния
интерес по делото.
Ответникът е представил допълнение на представените писмени бележки, в които доразвива доводите си относно невъзможността за проследимост на материалите – закупени, вложени и налични към
определен момент.подчертава,че
вещото лице ,изготвило съдебно
техническата експертиза е направило хипотетичен опит да обвърже фактурираните
към ЕТ“Атис“ материали с необходимите му за изпълнение то на
СМР,фигуриращи в представените
протоколи, но въпреки това е констатирало,че това не е възможно и дори е
установило вложени материали на по-
ниска стойност от приетата при ревизията,както и неправилно е включило и стойността на материали
по фактури, издадени от „Крисдар“ЕООД,за които предвид липсата на доставки по тях не са били включени в стойността на признатите като вложени материали.Ответникът
моли съда да не кредитира заключението
на вещото лице по приетата съдебно- техническа експертиза.
Настоява съдът да се съобрази и с
факта,че едва в хода на съдебното дирене
от страна на жалбоподателя са
представени доказателства относно
процесните доставки от „Крисдар“ЕООД,
които документи едноличният търговец е
следвало да притежава и да представи още
в хода на ревизията.
Относно задълженията на жалбоподателя за ЗОВ като осигурител
процесуалният представител на ответника счита за недоказан факта,че сумите са
постъпили по сметката на НАП и че е останало
недоказано с оглед разпределението на доказателствената тежест от страна
на жалбоподателя,че тези суми са
погасили именно оспорваните задължения,
установени с оспорвания РА.Моли да не бъде
кредитирано заключението на
вещото лице по назначената
съдебно – икономическа експертиза
относно постъпването на дължимите
суми за ЗОВ по сметката на НАП и
да потвърди и в тази му част
оспорваният РА като правилен и законосъобразен.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, включително тези в ревизионната преписка, обсъдени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на оспорване е
РА№Р-04000415005944-091-001/29.02.2016г., поправен с
РАПРА№П-04000416047707-03-001/15.03.2016г.,
издадени от органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново,,в частта му, с
която е потвърден като законосъобразен с Решение№165/25.05.2016г. на Директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Велико Търново, с който
РА на ревизираното лице са определени задължения , както следва :
= по ЗДДС е
доначислен ДДС общо в размер на
35898лв. , а за данъчни периоди от месец септември 2011г. до 31.12.2011г. и за
данъчни периоди от 01.03.2012г. до 31.03. 2013г. е отказано право на
приспадане на данъчен кредит общо в размер на 15053,16лв., в резултат, на
което е определен ДДС за внасяне в това число и за данъчни периоди
месец април 2011г. и месец януари 2015г. в размер на 47598,26лв. и лихви върху
ДДС в размер на 15353,45лв.;= по ЗДДФЛ относно
допълнително установени
задължения за данък по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ общо в размер на 15065,55лв. и лихви върху него в размер на
6595,30лв. , както и в частта, с която на основание чл.42/4 ЗДДФЛ е установен
данък за внасяне за месец януари 2014г. в размер на 23,20лв. и лихви върху него
в размер на 4,74лв.;= по КСО и ЗЗО
допълнително установените задължения за ДОО за 2011г.и за 2012г. общо в размер
на 6469,06лв. и лихви върху тях в размер на 2390,14лв. и за ЗО за 2011г- и за
2012г. общо в размер на 2907,44лв. и
лихви върху тях в размер на 980,27лв.;= по
КСО, ЗЗО и ЗГВРС като осигурител –
определените за внасяне задължения за
ДОО в размер на 3089,01лв. и лихви в размер на 1785,05лв.; - за ДЗПО-УПФ в размер на 312,54лв. и лихви в
размер на 62,86лв.; - за ЗО в размер на
1289,12лв. и лихви в размер на 549,06лв.; -
за Фонд“ГВРС“ в размер на 8,19лв. и лихви в размер на 6,70лв.
Производството по издаване на процесния РА е започнало
въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-04000415005944-020-001/20.07.2015г., издадена от Н.И.– началник сектор
„Ревизии” при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ – Ловеч, надлежно оправомощена със
Заповед № 535/25.08.2014г. на директора на ТД на НАП-гр.Велико Търново/папка
1,л.6 от преписката по издаване на оспорвания РА/. Така издадената заповед за
възлагане на ревизия е надлежно
връчена по електронен път на данъчнозадълженото лице,
видно от приложеното в преписката
по издаване на оспорвания акт удостоверение за извършено връчване по електронен
път в ИС “Контрол“/папка2,л.253/ на 22.07.2015г
С процесната ЗВР е възложено извършване на ревизия на А.И.А.,
в това число и в качеството му на ЕТ“Атис-А.А.“, за установяване задълженията
на данъчнозадълженото лице за : ДДС за
данъчни периоди месец януари 2010г. –
месец юни 2015г., - за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
01.01.2009г.-31.12.2014г.; ДОО – за осигурители - за периода 01.01.2010г. –
31.05.2015г.,вноски за здравно
осигуряване за осигурители за периода 01.01.2010г. – 31.05.2015г. и за данък
върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения за периода 01.01.2010г. -31.05.2010г..
Първоначално издадената ЗВР е изменена със Заповед за
изменение на ЗВР №Р044000415005944-020-002/21.10.2015г., като с тази заповед е
изменен обхвата на ревизията по
отношение данъчните задължения,
които ще бъдат установявани , така и по отношение периода от
време, попадащ в обхвата на ревизията. И тази заповед е била изменена със
Заповед за изменение на ЗВР№04000415005944-020-003/ 21.12.2015г., като отново е
изменен обхвата на ревизията досежно видовете данъчни задължения, които ще бъдат
установявани. И двете ЗВР за изменение
на заповед за възлагане на ревизия са
били надлежно връчено на ревизираното лице по електронен път, видно от
намиращите се в преписката по издаване на РА удостоверения за извършено
електронно връчване по електронен път в
ИС“Контрол“.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад
/РД/№04000415005944-092-001/05.01.2016г., връчен на ревизираното лице на
08.01.2016г.. По искане на ревизираното
лице срокът за подаване на възражение по чл.117,ал.5 от ДОПК е удължен до 15.02.2016г., за което на жалбоподателя е
връчено Уведомление изх.№Р-04000415005944-РУС-001/19.01.2016г.В рамките на така
удължения срок е подадено Възражение вх.№5721/15.02.2016г. по описа на ТД
на НАП-Велико Търново, като
изложените доводи от страна на жалбоподателя са били приети за частично
основателни и е издаден оспорвания в настоящето производство
РА№Р-04000415005944-091-001/29.02.2016г., с който на ЕТ „АТИС – А.А.“
задължения за внасяне общо в размер на 123799,31лв.,от които ДДС в размер на
55397,10лв. и лихви върху него – 19340,43лв.; - данък по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ в
размер на 15065,55лв и лихви върху него
в размер на 6595,30лв; - осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за ДОО в размер на 9828,56лв и лихви върху тях
в размер на 4872,64лв.; - за ЗО в размер на 4518,39лв и лихви върху тях в размер на 1833,35лв; - данък по
чл.42 от ЗДДФЛ – 23,20лв. и лихви 4,74лв.; - осигурителни вноски за осигурител
за ДОО-2666,28лв. и лихви 1545,63лв.; - за ЗО - 1289,12лв. и лихви 428,73лв.;
- за
ДЗПО-УПФ 312,54лв. и лихви 62,86лв.; за фонд ГВРС 8,19лв. и лихви –
6,70лв. След издаването на ревизионния акт приходната администрация е констатирала допусната явна фактическа
грешка ,поради което с РАПРА№П-04000416047707-003-001/15.03.2016г. е
променен размера на установените задължения на
ревизираното лице за установените за внасяне осигурителни вноски за
осигурител за ДОО от 2666,28лв. на 3089,01лв. и лихвите върху тях от 1545,63лв.
на 1785,05лв.-, както и размерът на
лихвите върху вноските за ЗО на
осигурени лица от 428,73лв. на 549,06лв.
Така издаденият РА е връчен на жалбоподателя на 07.03.2016г. по
електронен път, а РАПРА е връчен отново по електронен път на 16.03.2016г.,
видно от приложеното в преписката по издаване на РА и прието като доказателство удостоверение за извършено връчване по
електронен път в ИС“Контрол“ /л.52,т.І от делото/.
Недоволен от
така издаденият му РА едноличният търговец е оспорил същия
депозирайки в законоустановения срок жалба в дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново.От своя страна Директорът на
Дирекция“ОДОП“ – Велико Търново
е намерил така подадената жалба за
частично основателна и със свое Решение№165/25.05.2016г. е отменил частично
издаденият РА , по е
потвърдил същия в останалата му част,
която е предмет на настоящето съдебно
производство. ЕТ“АТИС- А.А. „ е сезирал съда с
жалба против така издадения му РА
в часдтта, с която са установени допълнителни
задължения по ЗДДС; - годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ; - вноски за ДОО и вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице по
КСО и ЗЗО за ревизираните периоди с доводи ,че
в тази му част РА е неправилен, необоснован и незаконосъобразен.
Следователно предмет на съдебен контрол
в това съдебно производство е
РА№Р-04000415005944-091-001/29.02.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП- Велико Търново и потвърден в
тази му част с Решение №165/25.05.2016г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с който РА на ревизираното лице са установени
задължения, както следва : - по ЗДДС за данъчни периоди месец декември 2010г., месец март, юни,август
и декември2011г., за данъчни периоди месец декември 2013г.,месец декември
2014г. и месец май 2015г. е доначислен
ДДС общо в размер на 35898лв. и за
данъчни периоди от месец септември до
месец декември 2011г. включително и от
месец март 2012г. до месец март 2013г. включително е отказано право на приспадане на данъчен
кредит общо в размер на 15053,16лв. врезултат
на което е определен ДДС за внасяне в размер на 47598,26лв. и лихви върху ДДС в размер на
15353,45лв.; - по ЗДДФЛ за периода месец януари 2009г. до месец декември 2013г.
включително общо в размер на 15065,55 и лихви върху него в размрен на
6595,30лв. и е установен за внасяне
данък по чл.42/49 за месец януари 2014г. в размер на 23,20 и лихви върху
него в размер на 4,74лв.; - по КСО и ЗЗО за самоосигуряващо се лице са
установени допълнителни задължевия за
ДОО за 2011г. и за 2012г. общо в размер на 6469,06лв. и лихви върху тях –
2390,14лв. и за ЗО за 2011г. и за 2012г. общо в размер на 2907,44лв. и лихви в
размер на 980,27лв.; - по КСО като осигурител са определени задължения за
внасяне за ДОО в размер на 3089,01лв. и лихви в размер на 1785,05лв., за
ДЗПО-УПФ в размер на 312,54лв и лихви в
размер на 62,86лв.,за ЗО в размер на 1289,12лв. и лихви в размер на
549,06лв., за Фонд ГВРС задължение в
размер на 8,19 и лихви – 6,70лв.
Така
издаденото решение е съобщено на
адресата на 31.05.2016г., видно от надлежно извършеното отбелязване в известие
за доставяне на регистрирана пощенска пратка/л.31,т.І от делото /. ЕТ“Атис- А.А.“
е подал
жалба срещу така издадения му РА
на 14.06.2016г.
В хода на съдебното производство като писмени
доказателства поделото са приобщени материалите, съдържащи се в ревизионна
преписка и изпратени на съда с писмо изх.№1308/21.06.2018г.
по описа на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Велико
Търново, съдържаща се в 10бр. папки, общо 1830 листа.
Още с разпореждането за насрочване на делото в съдебно
заседание, настоящият състав е разпределил доказателствената тежест и в тази
връзка е указал на жалбоподателя, че в негова е да ангажира доказателства
посредством, които да опровергае
фактическите констатации в РА, тъй като се касае за ревизионно производство,
проведено по особения ред на чл.122 от ДОПК,при което,съобразно нормата на
чл.124,ал.2 от ДОПК фактическите констатации,съдържащи се в РА се считат за верни
до доказване на противното, както и че следва
да ангажира доказателства, посредством
които да установи по безспорен начин изпълнението на всички законови
предпоставки за признаване на претендираното право на приспадане на данъчен
кредит, включително реалното влагане на строителните материални и реалността на
извършените доставки, както и да установи редовността на воденото счетоводство
и възможността обективно да бъдат определяни дължимите от ревизираното лице
данъчни задължения.
За доказване на
правнорелевантните факти в хода
на съдебното производство от страна на жалбоподателя е поискано и са назначени,
изслушани и приети като доказателство по делото заключения по делото
първоначална съдебно-техническа и първоначална
и две допълнителни съдебно- счетоводни експертизи.
По искане на
жалбоподателя по реда на чл.192 от ГПК
от трето неучастващо в настоящето
съдебно производство лице е поискано представянето, за да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото,
спорните фактури, издадени през ревизираните периоди от доставчика на жалбоподателя „Крисдар“ЕООД.
В хода на съдебното следствие, по искане
на жалбоподателя са събрани и гласни доказателства чрез разпита на Д.Д.
управител и представляващ през ревизираните периоди на
доставчика „Крисдар“ЕООД.
По искане на ответника
е открито производство по чл.13 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК по
оспорване истинността – автентичността
на положените подписи от името на
доставчика и вярност на съдържанието на фактури,издадени от „Крисдар“ ЕООД, намиращи се на
л.346-368 в папка 2 от преписката по
издаване на оспорения РА,
както и верността на съдържанието на изготвените от ревизираното лице
справки,приложени в папка 8,л.1163-1174 и вярност на съдържание на справка за вложени материал Установените данни от приетите по
делото две ССЕ и две СТЕ, гласни и писмени доказателства, досежно кредитирането
им от съда, ще бъдат обсъдени подробно и съобразно останалите доказателства по
делото в съответната част на решението по съществото на правния спор.
При така установената фактическа обстановка, съдът,
осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на
оспорения РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена срещу РА от ревизирания субект, след изчерпване на фазата на
административния контрол и в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК и като такава е
процесуално допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна по
следните мотиви:
При извършване на задължителната проверка по
чл.160,ал.2 ДОПК, съдът констатира, че оспореният РА е валиден административен
акт, като издаден от компетентен орган ,след провеждане на ревизия,
възложена от надлежно оправомощени административни органи, в кръга на
правомощията им, а издадените от тях ЗВР отговарят на изискванията на чл. 113
от ДОПК. РА е издаден и в предвидената в чл.120 от ДОПК форма, съдържа
изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, което го
прави обоснован. Спазена е процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК,
като ревизията е приключила и в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя,че
оспорваният РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като съдържа
редица констатации и изводи, които не се подкрепят от извършените процесуални
действия и установените факти и обстоятелствата и доказателствата за тях.
Всички доказателства, събрани в хода на ревизионното производство са
събрани при съблюдаване изискванията на ДОПК за законосъобразност и следва да бъдат ценени като годни такива.Обстоятелството,че въз основа на събраните доказателства
приходната администрация е направила
различни изводи от тези, които следват, според жалбоподателя, както е
имал възможност съда да посочи, не е основание за отмяна на издадения РА като
незаконосъобразен на това основание. Не е порок, правещ така издадения РА
незаконосъобразен и факта, че според
ревизираното лице органите по приходите не са обсъдили всички събрани
доказателства , а само някой от тях, което
било довело до липса на обективност на преценката им. Настоящият съдебен
състав намира, че органите по приходите са обсъдили всички събрани в хода на
ревизията доказателства, но дали направените
изводи след извършения анализ на доказателствата е правилен и обоснован, дали направените изводи от
приходната администрация се
подкрепят от тези доказателства е въпрос по
същество на спора.В тази връзка при
обсъждане на доказателствата съдът ще изложи аргументите си споделя ли
доводите на жалбоподателя, че при
издаване на оспорения РА органите
по приходите са тълкували неправилно и
превратно определени факти и доказателства, включително и резултатите от
извършените насрещни проверки на доставчиците на жалбоподателя, и дали в
резултат на този неправилен и некоректен
анализ на събраните доказателства са формирани погрешни правни изводи относно
установяване задължения на ревизираното лице.
В заключение, съдът намира за неоснователен и
недоказан доводът на жалбоподателя, че
оспорванитя РА е издаден при особено съществени нарушения на административното
производство и в нарушение на основни
принципи на данъчния процес – служебно начало и обективност – поради което
следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Само за прецизност от
страна на жалбоподателя липсват каквито и да било твърдения за пристрастност и
необективност на органите по приходите, участвали в ревизионното производство. Липсват данни ,
а и не се твърди да е поискан поради съмнения в пристрастност и необективност
отвод на някой от членовете на ревизиращия
екип.Недоказано е и твърдението за
нарушение на принципа на
служебното начало,доколкото от
материалите ,съдържащи се в преписката по издаване на РА е видно,че органите по приходите служебно и по собствена инициатива са
събирали доказателства за установяване на
правнорелевантни факти за
установяване задълженията на данъчнозадълженото лице. Иначе казано
,приходната администрация е съблюдавала в хода на ревизионното
производство задълженията си ,произтичащи от принципа на
служебното начало в данъчното
производство.
Голословни и недоказани са и твърденията на
жалбоподателя, че в хода на ревизионното производство от страна на ревизиращите
лица са нарушени основните принципи на данъчното производство за законност/
чл.2/,обективност/чл.3/, служебно
начало/чл.5/ и добросъвестност/чл.6/ от ДОПК и че органите по приходите, действайки в рамките
на правомощия, са длъжни да установяват безпристрастно фактите и
обстоятелствата, които са от значение за
правата и задълженията на задължените
лица, да прилагат законите точно и еднакво към всички, служебно да изясняват
всички факти и обстоятелства. Както вече
бе посочено от доказателствата съдържащи се в преписката по
издаване на оспорения РА се налага извод,че органите по приходите, участвали в ревизията,
завършила с издаването на оспорвания РА са действали при спазване основните принципи на данъчното производство,
действайки в рамките на
предоставените им правомощия,
събирайки служебно доказателства за
изясняване на всички правно релевантни факти, прилагайки закона еднакво,
осигурявайки възможност на ревизираното лице активно да участва в
производството. Следователно
неоснователно и недоказано е твърдението на жалбоподателя, че в хода на
ревизионното производство от страна на органите по приходите са
нарушени основни принципи на
данъчното производство, което има като резултат издаването на незаконосъобразен
ревизионен акт, който следва да бъде отменен с всички произтичащи от това последици
В частта по
ЗДДС
Органите по приходите са отказали да признаят правото на
приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя на основание чл.70,ал.5 във вр. с
чл.68,ал.1 и чл.69,ал.1 от ЗДДС общо в размер на 15053,16лв за данъчни периоди от 01.09.2011г. до 31.12.2011г. и от
01.03.2012г. до 31.03.2013г., по фактури, издадени от „Крисдар“ЕООД с мотиви,че
не се са изпълнени законовите изисквания
за признаване правото на данъчен
кредит на ревизираното лице,тъй като
липсват реално извършени доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС,налице са издадени фактури и начислен данък без основание.
Настоящият съдебен състав анализирайки събраните в
хода на съдебното производство доказателства в тяхната съвкупност намира, че в
тази му част обжалваният РА е незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение
на материалния закон и следва да бъде
отменен. На първо място, в хода на ревизионното производство, в РД – стр.72-органите
по приходите, въз основа на събраните
доказателства са стигнали до извод ,че в случая се касае за поток на
парични средства от „Крисдар“ЕООД към ЕТ“АТИС-
А.А.“ т.е че по спорните
фактури за доставки на стоки – фактури№116/29.09.2011г.,№152/24.10.2011г.,№157/28.10.2011г..
, №188/28.11.2011г., №213/27.12.2011г., №258/21.03. 2012г.,№295/ 24.04.2012г.,
№299/ 25.04.2012г.,№303/27.04.2012г.,№327/24.05.2012г.,№330/29.05.2012г.,№372/25.06.2012г.,№375/26.06.2012г.,
№377/29.06.2012г., №418/24.07.2012г., №421/25.07.2012г., №426/
27.07.2012г.,№453/22.08.2012г.,№457/23.08.2012г.,№459/24.08.2012г.,№466/29.08.2012г.
№502//25.09.2012г., №504/26.09.2012г., №507/27.09.2012г., №617/21.11.2012г.,
№630/ 27.11.2012г., № 687/23.01.2013г., №693/30.01.2012г., №696/30.01.2012г.,
№739/26.02. 2013г.,№740/26.02.2013г.,№785/20.03.2013г. е извършено плащане на
получените стоки от жалбоподателя към неговия
доставчик. Само по себе си
плащането на стоката е сериозна
индиция за реалност на фактурираната доставка на стоки ,
защото е в разрез с нормалната житейска
логика да се плаща нещо, което не си получил.
Безспорно е също така , че от страна на ревизираното лице е изпълнено и другото
изискване , за да му бъде признато
правото на данъчен кредит, а именно-да притежава редовно издадена фактура за
съответната доставка и тази фактура да е надлежно и в съответствие със законовите
изисквания осчетоводена. Несъмнено ЕТ“АТИС-А.А.“ притежава фактури за
въпросните доставки и тези фактури са надлежно
осчетоводени във воденото от жалбоподателя счетоводство.В хода на
ревизията органите по приходите са установили1,че данъкът е начислен от
доставчика и че издадените от него
фактури са отразени в подадените
справки-декларации по ЗДДС в
съответните данъчни периоди. В
счетоводството на ревизираното лице се
съхраняват първичните счетоводни документи – фактури за доставка на стоки и
услуги, които фактури отговарят на изискванията на чл.113 от ЗДДС и въз основа
на които фактури са взети съответните
счетоводни записвания.От разпита на свидетеля Д.Д.-управител и представляващ
дружеството- доставчик през процесните периоди категорично се установи, че въпросните
стоки са били предавани на едноличния търговец реално или в склада на
дружеството доставчик , или когато са били в по-голямо количество-са били
транспортирани с товарен автомобил, собственост на „Крисдар“ЕООД до конкретен
обект, изпълняван от едноличния търговец, като за осъществената транспортна
услуга е заплащано допълнително. Де факто, свидетелските показания за начина на
реалното фактическо предаване на закупените строителни материали от доставчика на
получателя на доставката изцяло и напълно
кореспондират с дадените от А. обяснения в хода на ревизията, че дребно
габаритните материали,части, фитинги и други дребни строителни материали едноличният търговец е получавал в склада на
„Крисдар“ЕООД и е превозвал до обектите, изпълнявани от жалбоподателя, в които
обекти тези материали ще бъдат вложени, а едрогабаритните такива или когато
количеството на тези материали е било
по-голямо са доставяни с товарния автомобил, собственост на доставчика
до посочения от жалбоподателя обект.
Несъстоятелен е аргументът на приходната
администрация, че следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит
на жалбоподателя поради това, че доставчикът „Крисдар“ЕООД в хода на извършената
насрещна проверка не е намерен на декларирания адрес. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя аргументите
на жалбоподателя за несъстоятелността
и неправилността на изводите на
приходната администрация,че правото на данъчен кредит на „ЕТ“АТИС- А.А.“ следва
да бъде отказано, тъй като при извършената насрещна проверка на доставчика по
спорните фактури от доставчика не са представени изискваните от органите по приходите документи във връзка
със същите тези доставки. Некоректното или противоправно поведение изразяващо се в непредставяне на документи от
доставчика във връзка с определени доставки не е и не може да бъде основание
за отказ правото на данъчен кредит на
получателя на въпросните доставки,ако са изпълнени всички законови изисквания
за това. Непредставянето на такива документи от страна на доставчика поради това,че не е намерен
на адреса за кореспонденция, който адрес
е имал към датата на извършване на
сделката не води автоматично до извод,че
така фактурираните сделки не са реално осъществени. Още повече ,че в
конкретни яслучай безспорно е установено,че извършените доставки на строителни
материали са пряко относими към основната стопанска дейност на едноличния
търговец и че от реализацията на
закупените строителни материали жалбоподателя е реализирал приходи от
услуги,отчетени по съответния ред.
Не е основание да бъде отказано правото на данъчен
кредит на жалбоподателя и поради това, че на неговия доставчик за
същите данъчни периоди е издаден
ревизионен акт, нито пък заради това, че „Крисдар“ЕООД не е представило доказателства,че
притежава стоките, предмет на доставка по горепосочените фактури, както и
поради това,че доставчикът не е представил доказателства за материално-техническа
и кадрова обезпеченост да изпълни съответните доставки и не е представил
транспортни документи. След като сред кумулативно изискуемите предпоставки за
признаване правото на данъчен кредит не
е включено задължение на получателя по
доставката да се е снабдил и да може да представи доказателства относно
кадровата и материално-техническа обезпеченост на доставчика му да изпълни съответната доставка или пък да го
снабди с доказателства, че към
момента на извършване на конкретната доставка доставчикът е
собственик на доставяните стоки,то не
може органите по приходите да изискват установяване на такива факти и да санкционират жалбоподателя за
евентуално некоректно поведение или неспазване на законодателството от страна
на доставчика. Не може да бъде наказван с отказ
да му бъде признато правото на данъчен кредит добросъвестния получател на
доставка по една фактура поради това,че след определен период от
време доставчикът му не е намерен
на адреса, на който е пребивавал
към момента на изпълнението на сделката.
Некоректно е от страна на органите по приходите да приемат, че
след като доставчикът не е намерен на посочения адрес и не
представя изисквани му документи във
връзка с ревизия на получател на доставка то тези документи не съществуват или
ако все пак бъдат представени и приобщени към доказателствения материал в хода
на съдебното производство/какъвто е настоящия
случай/ безусловно да се приема, че тези документи са новосъздадени за
целите на оспорването на ревизионния акт. Анализът на всички събрани в хода на съдебното
производство доказателства в тяхната съвкупност обосновава по безспорен и категоричен
начин изпълнението на всички законови предпоставки за признаване правото на данъчен кредит на
жалбоподателя.Доказано е наличието на реално извършени облагаеми доставки по
спорните фактури, издадени от „Крисдар“ЕООД към ЕТ“АТИС“-А.А.“ т.е установено
е наличието на основната и най- важна предпоставка за признаване
правото на данъчен кредит на жалбоподателя , а именно наличието на реално извършена облагаема
доставка на стоки.
Не е основание да бъде отказано претендираното от данъчнозадълженото лице
право на приспадане на данъчен кредит факта,че във водената от
дружеството счетоводна отчетност строителните материали не са отчитани по
материална сметка
От представените в хода на съдебното производство фактури, а и от показанията на свидетеля Д.
се установява наличието на законовите предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит на
жалбоподателя и по издадените от „Крисдар“ЕООД фактури за извършени транспортни
услуги-транспортиране на закупените от едноличния търговец строителни материали до изпълнявани от ЕТ “АТИС –А.А. „ строителни обекти.
Що се
отнася до доводите на ответник - жалба,че правилно и
обосновано е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит на
данъчнозадълженото лице, тъй като издаването на
фактура само по себе си не
установява действителното извършване на
обективираната в нея доставка и в този смисъл била и трайната съдебна практика, съдът също споделя
това становище. Наличието на фактура е необходимо ,но недостатъчно
условие за да бъде признато правото на данъчен
кредит на ревизираното
лице.Същевременно обаче ,когато наред
с това условие – притежавана на фактура
- са изпълнени и всички
други законови изисквания за признаване правото на данъчен кредит то това право следва да бъде признато.В
конкретния случай аналазиът на всички събрани
доказателства налага обоснован извод, че по отношение на конкретните доставки,за които на жалбоподателя са издадени фактури от
доставчика му „Крисдар“ЕООД са изпълнени
всички изисквания,че са налице
кумулативно изискуемите
предпоставки и следователно следва на едноличния търговец – получател по
реално извършена облагаема доставка да
бъде признато.На следващо място ,
ответникът признава,че спорните
фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на ревизираното лице
т.е че е изпълнено още едно от задължителните изисквания за признаване правото на
данъчен кредит.Събраните
доказателства установяват по несъмнен начин действителното извършване на доставките, по които де
претендира правото на данъчен кредит.Установено е , за стоките по процесните
фактури са използвани пряко и
непосредствено за целите на извършваната
от данъчнозадълженото лице
стопанска дейност като директно са
влагани в изпълняваните от ЕТ“АТИС –А.А.“ строителни обекти. Противно на твърдяното от ответника настоящият съдебен състав приема,че в хода на
съдебното производство от страна на жалбоподателя са ангажирани годни доказателства за транслиране правото на
разпореждане със стоките като собственик
от издателя на фактурите към жалбоподателя, както и използването на тези конкретни стоки за извършване на облагаеми доставки – услуги.
Съдът намира, че няма основание да не бъдат кредитирани
представените от третото лице Д.Д.
документи, представляващи такива, издавани от дружеството през времето, през което Д. е
бил собственик и представляващ
„Кридар“ЕООД. Няма пречка и да бъдат представени и приобщени към
доказателствения материал представените от Д. товарителници и пътни
листи,посредством които се установява транспортирането на стоките, закупени от жалбоподателя от „Крисдар“ЕООД директно до
строителни обекти, изпълнявани по това време от ЕТ“АТИС – А.А.“.В хода
на съдебното производство бе доказана
истинността на тези товарителници и пътни листи, тъй като същите са подписани
от Д.Д. и от А. А. и същите потвърдиха непосредствено пред съда автентичността
на положените подписи в оспорените
документи. Доказана бе автентичността на положените подписи от името
на доставчика - „Крисдар“ЕООД-подписът е
положен от Д.Д. и във фактурите, издадени от „Крисдар“ЕООД,намиращи се в
преписката по издаване на оспорения
РА – папка 2, л.346-368, тъй като автентичността на тези подписи бе
потвърдена от лицето, което ги е
положило. Събраните доказателства,
разглеждани в тяхната съвкупност, установиха по безспорен и категоричен начин верността
на съдържанието и останалите документи
по отношение, на които по искане на
ответника бе открито производство
по оспорване на тяхната истинност по
реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.Ето защо съдът намира за
неоснователно искането на ответника да не бъдат кредитирани и да се приеме, че
оспорените документи са недостоверни , новосъздадени за опровергаване констатациите в РА
Незаконосъобразен
, издаден при неправилно приложение на материалния закон е оспорвания РА и в частта, с която на
едноличния търговец е начислен ДДС върху
неотчетени приходи от продажба на услуги-СМР в общ размер на 35898лв. Настоящият
съдебен състав намира,че е необоснован извода на приходната администрация ,че
за целия период предмет на ревизията водената от жалбоподателя отчетност не дава възможност за установяване на
основана за облагане и че са налице предпоставките за извършване на
ревизията по особения ред,регламентиран в чл.122 от ДОПК, на основание
чл.122,ал.1,т.4 от ДОПК.Липсата на заведена аналитична счетоводна отчетност по отношение на строителните
материали и изпълняваните строителни
обекти не е основание да се твърди, че са налице укрити приходи от
страна на ревизираното лице. Факт е, че
осчетоводяването на приходите и разходите е извършвано в края на всяко тримесечие като с една статия на тримесечие
са отразявани извършваните услуги през тримесечието, както и че с една статия
закупените материали са изписвани директно на разход. Установи се също така
обаче, че действително закупуваните от
жалбоподателя строителни
материали директно са били
транспортирани до обектите, в които при извършване на СМР тези материали ще бъдат вложени.
Настоящият съдебен състав намира,че не е доказано и
другото твърдяно от приходната
администрация основание за извършване на ревизията по особения ред,регламентиран в чл.122 от ДОПК , а именно това по чл.,22,ал.1,т.2 от ДОПК – налице са
данни за
укрити приходи или доходи.Според приходната администрация от събраните в хода на
ревизията доказателства е установено,че за ревизираните периоди стойността
на извършените от ЕТ“АТИС- А.А. услуги по данни от Протоколи за
извършени СМР е повече от стойността /данъчните основи/ на издадените фактури
за такива услуги,респективно от размера на отчетените за годината приходи. От обясненията дадени от
едноличния търговец става ясно,че липсват укрити приходи и че са
фактурирани само действително извършените от
данъчнозадълженото лице услуги към негови контрагенти.Доказано е
,че първоначално съставените протоколи
за извършени СМР са били преправени или
поради неизпълнени СМР , или поради
по-малък обем от конкретен вид СМР.Така
например за данъчен период месец
декември 2010г. първоначално изготвения
протокол за изпълнени СМР – извършени
услуги на „Петров текстил“ООД е бил преработен по искане на възложителя на СМР.Променена е стойността
на извършените СМР и е преработен протокола за изпълнени СМР на същото дружество
за данъчен период месец март 2011г..По отношение на доставката на услуги към
„Балканско ехо“ЕООД за данъчен период месец юни 2011г. е коригирана поради допусната
фактическа грешка протоколът и за
изпълнени СМР в резултат , на
което е издадена нова фактура като
стойността- облагаемата основа и по протокола и по фактурата са едни и същи.В подробните обяснения дадени от А.А. в хода на съдебното
произовдство- т. ІІІ,л.655-665 от делото
в детайли е изяснено на какво се
дължи констатираното от органите по приходите разминаване в стойността на
изпълнени СМР по съставените
от жалбоподателя Протоколи за
изпълнени СМР и издадените
фактури за съответните
периоди за извършени услуги. Установява се,че по искане на възложителите се е налагало макар СМР да са изпълнени да бъдат издавани
фактури на отделни етапи ,
за различни суми . Безспорно е обаче,че
липсват укрити приходи от страна
на ревизираното лице и че той е
издавал фактури за действително
извършените и изпълнени услуги,
съобразно действително и реално
вложените материали за изпълнението на всеки един обект . Вярно е
,че всички протоколи за извършени СМР
на които се основават констатациите в РА са представени от жалбоподателя и са
подписани от него и от съответния възложил, но така представените протоколи не
са анализирани в тяхната съвкупност и не
са взети предвид представените коригиращи протоколи за изпълнени СМР, въз
основа на които протоколи са издадени и фактурите от жалбоподателя за извършените от него услуги.Вярно
е и че извършването на услуга,надлежно документирана с протокол за извършени
СМР с конкретно определена стойност е събитие от данъчна гледна точка, водещо до задължение за
признаване на приход, който следва да бъде съобразен при определяне на
данъчната основа за облагане и за начисляване на ДДС, но също така е вярно, че
при корекция на този протокол за извършени СМР се коригира и облагаемата данъчна основа. Като е издал
фактури само и единствено за действително извършените,изпълнени и приети от възложителите СМР фактури
жалбоподателят вярно е посочил
облагаемата данъчна основа, начислил е
съответните данъци и ги е внесъл.
В тежест на органите по приходите е да
установят , че действително се касае за укрити приходи, както и да бъде посочен
точния размер на тези укрити приходи, представляващи
облагаема данъчна основа. Такива доказателства от страна на приходната
администрация, които да обосноват извод на съда досежно наличието на предпоставките по чл.122,ал.1,т.2 и т.4 от ДОПК не бяха събрани. Точно обратното
посредством ангажираните доказателства в хода на съдебното производство от
страна на жалбоподателя се установи по
несъмнен начин, че той е издал
фактури и е отчел приходи за действително, реално извършените
от него
облагаеми доставки на услуги. Липсват укрити приходи във връзка с
осъществяваната стопанска дейност на
жалбоподателя и няма основание за извършеното от приходната администрация допълнително начисляване на ДДС.
По
изложените съображения настоящият
съдебен състав намира,че неправилно и
необосновано органите по приходите са
приели,че са налице основания по смисъла
на чл.122,ал.1,т.2 и т.4 от ДОПК за извършване на ревизия на
едноличния търговец по особения ред предвиден в закона и за
доначисляване на ДДС в посочения размер,
поради което и в тази му част
обжалваният РА е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен със законните
последици от това.
Предмет на оспорване в настоящето съдебно производство
е и законосъобразността на РА в частта му относно допълнително
установените задължения на ревизираното
лице по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2009г.-31.12.2013г. общо в размер на
15065,55лв. и лихви върху него в размер
на 6595,30лв. и установеният данък по
чл.42/49 от ЗДДФЛ за месец януари 2014г.
в размер на 23,20лв и лихви върху него в
размер на 4,74лв.
За да
определи задължения на ревизираното лице по ЗДДФЛ приходната администрация е
приела за установено, че ЕТ“АТИС-А.А.“ не е
фактурирал актувани СМР - услуги по двустранно подписани протоколи , а
издал фактури за извършени услуги
на по-малка стойност. Приел е , че в
счетоводството на ревизираното лице са отразени разходи за материали, за които
няма документи и доказателства на кой обект са вложени, респективно срещу които
няма данни да са отчетени приходи от
извършени СМР. Органите по приходите , като за се съобразили с дадените
от ревизираното лице писмени обяснения, че към 31.12 на всяка от ревизираните
години няма налични стокови и материални запаси са немерили, че изписаните в
повече строителни материали са използвани за извършване на услуги,от които не е
отчетен приход т.е че са налице укрити приходи от извършени СМР. Основавайки се
на факта,че в преобладаващата част от протоколите за актувани СМР заложената печалба е в размер на 10% върху стойността на
СМР, с РА за целите на ревизията и за определянето на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК е прието, че процентът
на надценката за установяване на
неотчетени приходи от услуги СМР е 10%.
Както вече бе посочено анализът на събраните по делото
доказателства мотивира настоящият
съдебен състав да приеме,че неправилно и необосновано органите по приходите са
приели,че са налице укрити приходи от извършване на услуги, извършени от ревизираното лице. Доказано е по безспорен
начин,че жалбоподателят е фактурирал само и единствено онези услуги – СМР ,които действително е извършил. В подкрепа на този извод на съда е
и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно. Извършвайки
задълбочен анализ на цялата строителна документация и фактури за закупени
строителни материали, вещото лице е
категорично,че въпросните строителни материали, закупени от жалбоподателя
от доставчика „Крисдар“ЕООД са
използвани за изпълнение на съответните обекти на едноличния търговец, че
конкретни видове строителни материали са използвани за изпълнението на
конкретен вид СМР. Експертът е
категоричен, че видовете и количество материали,закупени през спорните
периоди кореспондират с вложените такива
за изпълнение на съответните видове и
обеми СМР, които са изпълнени от едноличния търговец и за които са
издадени фактури за извършени услуги от
ЕТ“АТИС-А.А.“. Вещото лице Г. сочи още, че стойността на фактурите, които са
издадени на жалбоподателя от неговия
доставчик „Крисдар“ЕООД за закупуване на строителни материали кореспондира със стойността, която
е формирана в акт образец 19, отчитащ
извършените СМР през съответния период, които са подлежали на плащане към
момента на издаване на фактурата.Вещото лице сочи, че за да приеме, че е използвано
съответното количество материали за изпълнението на определен вид СМР и за
да направи извод, че всички
закупени строителни материали
по фактури, издадени от този доставчик са вложени в изпълняваните
пред съответния период строителни обекти от жалбоподателя, се основава на
общоприетите разходи на даден вид строителен материал за изпълнението на
определен вид СМР. Съдът намира за необходимо да посочи, че дори експертът е
впечатлен от начина, по който едноличният търговец е съставял строителната си
документация, в която изключително подробно е описана всяка една дейност, всеки
вид СМР, който е изпълнен на даден строителен обект. Тази подробна документация
дава възможност обективно и достоверно да бъде
установено какъв вид СМР е
изпълнен и какви точно строителни материали са вложени за изпълнението й. Начинът , по който едноличният търговец води
строителната си документация дава основание на съда да счита,че по същият подробен и добросъвестен начин той
е фактурирал само и единствено онези СМР, които действително е направил и че е необоснован и неподкрепен от
каквито и да било доказателства изводът на
органите по приходите,че от
страна на ревизираното лице са извършени услуги – СМР от който не са
отчетени приход. Този извод на съда се подкрепя и от съдържанието на
съставяните актове образец 19, в които в нарочна графа жалбоподателят, когато за изпълнение на определен вид СМР се е налагало да бъде вложено допълнително количество материали той
изрично е посочвал тези допълнително
вложени материали, за да покаже какво
налага промяна на договорената с възложителя или цената дадена в предварителната количествено
стойностна сметка, като всички актове са изписани на ръка лично от
жалбоподателя А.. Установено е ,че в хода на изпълнението на СМР условията за
изпълнението на първоначално договорената услуга са били
изменяни. Така например за обекта на „Тисина“ЕООД първоначално е било
договорено, че СМР-та ще се изпълняват със строителни материали, доставени от
възложителя, но в последствие това условие
е било променено. Иначе казано жалбоподателят максимално добросъвестно,
вярно и точно е отразял какви и
какво количество строителни материали
влага в изпълнението на конкретен вид СМР, както и дали тези строителни материали
са закупени от едноличния
търговец или са му били предоставени от възложителя.
Настоящият
съдебен състав кредитира заключението на вещото лице по назначените
първоначална и първа допълнителна експертиза относно това какъв следва да е размера на допълнително дължимия
данък по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ на ревизираното лице. Като приема, че неправилно и
необосновано органите по приходите са извършили преизчисление на финансовите
резултати на едноличния търговец като са включили в облагаемата основа
допълнително установен укрит приход от СМР, представляващ разлика между
съставени протоколи за СМР и издадени фактури за СМР за същите данъчни периоди
и данъчната основа по фактурите за покупки на строителни материали от
доставчика „Крисдар“ЕООД, по които е отказано на ревизираното лице признаване
правото на данъчен кредит, то се установява, че не следва да бъдат
определяни задължения на ревизираното
лице по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ.
Настоящият
съдебен състав намира, че следва да отмени като незаконосъобразен РА и в частта му ,с която на едноличния търговец са определени за внасяне задължени яза данък по чл.42 от ЗДДФЛ за работещи по трудово
правоотношение лица в размер на 23,20лв. и
лихви за забава в размер на 4,74лв.
С оглед
изложените съображения относно неправилното преобразуване на финансовия резултат на едноличния търговец и
определяне на облагаема основа за
облагане по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ
незаконосъобразен и необоснован се явява
обжалвания РА и в частта му
досежно определените задължения
на едноличния търговец по КСО и ЗЗО за самоосигуряващо се лице относно
допълнително установените задължения за ДОО за 2011г. и 2012г. общо в размер на
6469,06лв. и лихви върху тях –
2390,14лв. и за ЗО за 2011г. и за 2012г.
общо в размер на 2907,44 и лихви върху тях в размер на 980,27лв.
ЕТ „АТИС – А.А.“
оспорва РА и в частта по КСО,ЗЗО и
ЗГФРС като осигурител относно определените му за внасяне задължения за ДОО в размер на
3089,01лв. и лихви в размер на 1785,05лв., за ДЗПО-УПФ в размер на 312,54лв и
лихви в размер на 62,86лв.,за ЗО в
размер на 1289,12лв. и лихви в размер на 549,06лв., за Фонд ГВРС задължение в размер на 8,19 и лихви – 6,70лв.
с доводи,че в тази му част РА е
незаконосъобразен. В хода на съдебното производство жалбоподателят представя платежни документи,
посредством които се домогва да докаже, че
своевременно и изцяло е изпълнил задължението си като осигурител да
внесе съответните осигурителни вноски. Настоящият съдебен състав изцяло
кредитира заключението на вещото лице по
назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, като обосновано и компетентно .Установено е по категоричен
начин,че ревизираното лице своевременно
е внасяло частично дължимите суми
за осигуровки. Фактически дължимите суми
следва да бъдат в размера , посочен
от вещото лице в последното й
допълнително заключение , а именно
: за целия ревизиран период ДОО – 241,77лв. и лихва в размер на 268,58лв.; - ДЗПО- главница 10,83лв. и лихва в размер на
9,79лв.; - ЗО в размер на 17,32 и лихва в размер на 10,66лв.; - фонд ГВРС – 0,21лв. и лихва 0,19лв. Съдът намира
за несъстоятелно и опровергано от
събраните доказателства твърдението на ответника,че не е доказан достатъчно факта,че сумите са постъпили по сметка на
НАП и че тези суми са погасили
именно оспорваните задължения. В
представените платежни нареждания за
внасяне на дължимите суми за ДОО, ЗО,
ДЗПО-УПФ и Фонд ГВРС данъчнозадълженото лице ясно и недвусмислено е посочило за
погасяване на кое свое
задължение се внасят тези суми. На
практика ответникът не оспорва факта, че тези суми са постъпили по сметката на
НАП. Не може да се вменява във вина на жалбоподателя това,че в своята
информационна система приходната
администрация не е отразила надлежно
погасяването на тези конкретни
задължения от данъчнозадълженото
лице.Не може да се приема,че
задължението за плащане не е изпълнено, след като безспорно е установено, че
ревизираното лице своевременно , точно е внесъл дължимите осигурителни
вноски по сметката на НАП. Следва като от страна на длъжникът е
извършено валидно плащане и е установено, че сумите са постъпили по сметката на
НАП е незаконосъобразно да се твърди, че плащане липсва
и че данъчнозадълженото лице следва да заплати отново това свое
задължение. Ето защо съдът следва да
отмени РА в частта досежно установените задължения на ЕТ “АТИС- А.А.“ като
осигурител като незаконосъобразен за установените задължения
над ДОО – 241,77лв. и лихва в
размер на 268,58лв.; - ДЗПО- главница
10,83лв. и лихва в размер на 9,79лв.; - ЗО в размер на 17,32 и лихва в размер
на 10,66лв.; - фонд ГВРС – 0,21лв. и лихва
0,19лв.
При този изход на делото основателно е искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, които възлизат на общо 6797лева,
от които 50лева платена държавна такса, 2177лева депозити за вещи лица, 10 лева
депозит за свидетел и 4560лева – платен хонорар за един адвокат, като съдът му
присъжда такива в размер на 6769,81лева, съразмерно на уважената част от
жалбата.
Основателно се явява и искането на ответника за
разноски по делото, които възлизат на 14,43лева съразмерно на отхвърлената част
жалбата.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд- Велико Търново, първи състав
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на А.И.А., ЕГН**********, действащ в
качеството си на ЕТ“АТИС- А.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******, обжалва изцяло
Ревизионен акт№Р-04000415005944-091-001/29.02.2016г.,поправен с
РАПРА№П-04000416047707-03-001/15.03.2016г., издадени от органи по приходите
при ТД на НАП-Велико Търново,,в частта му ,с която е потвърден като
законосъобразен с Решение№165/25.05.2016г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Велико Търново, в частта по ЗДДС , с която на ревизираното дружество
за ревизираните периоди е
доначислен ДДС общо в размер на 35898лв.
, както и в частта, с която е отказано
право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 15053,16лв., и са
определени съответните лихви; в
частта по ЗДДФЛ относно
допълнително установени
задължения за данък по чл.48,ал.2 от ЗДДФЛ общо в размер на 15065,55лв. и лихви върху него в размер на
6595,30лв. , както и в частта, с която на основание чл.42/4 ЗДДФЛ е установен
данък за внасяне за месец януари 2014г. в размер на 23,20лв. и лихви върху него
в размер на 4,74лв.; в частта по КСО и
ЗЗО за самоосигуряващо се лице- относно допълнително установените
задължения за ДОО за 2011г.и за 2012г. общо в размер на 6469,06лв. и лихви
върху тях в размер на 2390,14лв. и за ЗО за 2011г- и за 2012г. общо в размер на 2907,44лв. и лихви върху тях в
размер на 980,27лв.; в частта по КСО, ЗЗО и ЗГВРС като осигурител – за определените за внасяне
задължения над – 241,77лв.
за ДОО и лихва в размер на 268,58лв.; - за ДЗПО-УПФ за сумата над главница 10,83лв. и лихва в размер на
9,79лв.; - за ЗО за сумата над 17,32 и
лихва в размер на 10,66лв.; - за фонд
ГВРС за сумата над 0,21лв. и лихва 0,19лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН**********, действащ в качеството си на ЕТ“АТИС- А.А.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ******,, да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - гр.Велико Търново при ЦУ на НАП сумата 6769,81лв/Шест
хиляди седемстотин шестдесет и девет лева, осемдесет и една стотинки/,представляваща разноски за
настоящото производство, съразмерно на
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Велико Търново
при ЦУ на НАП, да заплати на А.И.А., ЕГН**********,
действащ в качеството си на ЕТ“АТИС- А.А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****** , сумата 14,43лв./Четиринадесет лева,
четиридесет и три стотинки /, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Решението да
се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно чл.138
от АПК.
Административен съдия :