№ 222
гр. Ямбол, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20232330103467 по описа за 2023 година
Производството се води по предявен от К. Я. М. от с. К., общ. Т., обл. Я., против
“Креди Йес” ООД – гр.Хасково иск за прогласяване на нищожност на заплащането на
неустойка в размер на 2363, 51 лв. от договор за паричен заем № *** г., като противоречаща
със закона и накърняваща добрите нрави.
Твърди се, че на *** г. страните са сключили договор за паричен заем № ***, като на
ищцата са предоставени сумата в размер на 2000 лв., при месечен лихвен процент на заема-
3.330% и ГПР в размер на 48, 396 %.
Съгласно чл.6 от договора страните се съгласили договора да бъде обезпечен с
гарант/и, отговарящ/ и на условията по чл.10, ал.2, т.1 ОУ към договора и с още едно от
посочените по-долу обезпечения по избор на заемателя, изброени в 4 точки. Според чл.8 от
договора с подписването му заемателя декларирал, че му било известно и се считал за
уведомен, че в случай че не представи в тр.дн. срок обезпечение или същото не отговаря на
условията, посочени в ОУ дължи неустойка в размер на 2363, 51 лв. с начин на разсрочено
плащане подробно описан в погасителния план. Твърди се, че ищцата усвоила заема, но не
била заплатила процесната сума за неустойка.
Счита се, че така уговорената клауза за неустойка била нищожна на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и бл.146, ал.1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 ЗПК,
вр. с чл.21, ал.1 ЗПК, поради накърняване на добрите нрави и неравноправна, уговорена
извън присъщите й обезрпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като същата не
била уговорена индивидуално.
Претендира се уважаване на предявения иск и присъждането на съдебно - деловодни
разноски.
1
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника. Предявения иск се счита за неоснователен, като е оспорен изцяло както
по основание, така и по размер. Твърди се, че искането за предоставяне на обезпечение при
сключването на договора за заем с ответното дружество било посочено като условие още в
ОУ , както и на интернет страницата им. Освен това с представения на ищеца СЕФ за
предоставяне на преддоговорна информация били посочени обезпеченията които следвало
да бъдат предоставени. Твърди се, че ищеца бил предварително запознат с последиците от
непредоставяне на исканите от дружеството обезпечения, ако сключел договора за заем с
ответното дружество. Също така ищцата могла да се запознае с условията, при които
дружеството предоставя заеми, да ги обмисли и да прецени дали желае да сключи договор за
заем при така представените условия. В сключения договор били предоставени конкретно
сумите за главница, лихва, неустойка, като клаузата по чл.8 от процесния договор била
индивидуално уговорена със заемателя, като клаузата била уговорена под отлагателно
условие, като била израз на признатата в чл.9 ЗЗД сводоба на договаряне. Уговорената в
договора и търсената неустойка съставлявала разход, който заемателят заплащал при
неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надлежно обезпечение по него. Счита
се, че клаузата за неустойка в чл. 8 от договора била изцяло законосъобразна, действителна
и не противоречаща на закона и добрите нрави и практики. Също така била валидна,
индивидуално уговорена, не противоречаща на закона и добрите нрави, като се развиват
подробни съображения в тази насока.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание по същество ищеца и пълномощника му не се явяват, но с молба
преди съдебното заседание поддържа исковете така, както са предявени и молят за
уважаването им изцяло по изложените в исковата молба съображения. Поддържат и
заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК
в т.ч. и адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител на осн. чл.38, ал.2
ЗА.
Ответното дружество редовно призовани на посочения от тях съдебен адрес,като не
изпращат законен и процесуален представител, като с писмена молба поддържат подадения
отговор на исковата молба и искането си за отхвърляне на иска, като правят възражение за
размера на претендираното от ищеца адв. възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Към исковата молба е приложен договор за паричен заем № *** към искане № *** от
*** г., сключен между заемодателя „Креди Йес“ ООД и заемател К. Я. М., за който факт
страните не спорят. Също така е приложен и погасителен план към договора за заем *** от
дата *** г., в който са посочени падежа на вноските, а именно на 17 месечни вноски в
периода от 14.12.2022 г. до 14.04.2024 г. включително, погасителна вноска без неустойка по
чл.8 от договора за заем, разсрочена неустойка по чл.8 от договора за заем при липса на
обезпечение, общ размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл.8
от договора за заем.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.І-во и III- то от Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл.146, ал.1 вр.чл.143 от Закона за защита на
потребителите. За да е налице правен интерес от предявения установителния иск за
нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на
ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. В процесния случай
безспорно тази предпоставка е налице. Ищеца К. Я. М. има качеството на потребител
съобразно § 13, т.1 Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите ( ЗЗП)
2
и чл.9 от Закона за потребителски кредит. Сключването на договора за паричен заем между
страните е безспорен факт. В настоящия случай клаузата за неустойка е недействителна,
нищожна, в частта в която се предвижда непредставяне на обезпечение на вземанията на
кредитора по договора, с оглед на това, че противоречи на добрите нрави, като липсата на
представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка не разполага
с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха
могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи
обезпечение. Пак по същата причина,неустойката няма възстановителна функция, а
прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й
еквивалент е значителен, почти три четвърти части от главницата. Изводът на съда е,че
плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на
добрите нрави.
Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на страните,
като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма
данни тази клауза да е индивидуално договорена, ответника – кредитор не доказва такива
преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 ЗЗП.
Съдът не споделя доводите на ответното дружество за наличие на индивидуално
договаряне. Съгласно чл.146, ал.2 ЗЗП, не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В процесния
случай се касае именно за предварително изготвени клаузи при общи условия, дори
предварително включване на неустойката в погасителния план, като липсва проведено
доказване по реда на чл. 146, ал.4 ЗЗП за конкретно проведено индивидуално договаряне на
атакуваните клаузи и изрично съгласие на потребителя със същите. Ведно с изложеното,
доводите по този въпрос не биха могли да променят извода и за противоречие на клаузата с
добрите нрави. С клаузата за неустойка е предвидено допълнително възнаграждение за
кредитора, видно и от начина, по който е установено това задължение, доколкото в договора
е предвидено неустойката да се заплаща на вноски, подобно на главницата и
възнаградителната лихва. В случая неустойката представлявала сигурна печалба за
кредитора, която печалба би увеличила стойността на договора. Уговорената неустойка води
до увеличаване на подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора
за сметка на кредитополучателя. Тази клауза нарушава съществено принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения и не
държи сметка за реалните вреди от неизпълнението.
Ето защо, съдът счита, че клаузата на чл. 8 от Договора за паричен заем №
***/16.11.2022 г. г., установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което
задължение се увеличават разходите по кредита, чрез добавяне на допълнително
възнаграждение за кредитора е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.Искът
да се прогласи нейната нищожност е основателен.
С оглед крайния изход на делото, са налице предпоставките за осъждане на “Креди
Йес“ ООД гр. Хасково, да заплати на адв. С. Н.- ПАК възнаграждение за оказаната от него
безплатна адвокатска помощ на ищеца К. Я. М. в производството. Когато съдът определя
възнаграждение на адвокат по правилото на чл.38, ал.2 ЗА, неговия размер се определя
едностранно, съобразно Наредба № 1/ 09.07.2004 г., възнаграждението се определя на база
защитавания материален интерес, а не на уважения такъв. При всички случаи чл.38, ал.2 ЗА
не изключва и не замества правилата за разпределяне тежестта на разноските между
страните в производството по делото, уредени в чл.78 ГПК. Определеното по чл.7, ал.2
Наредба № 1/ 09.07.2004 г., съобразно защитавания интерес, адвокатско възнаграждение,
3
съдът присъжда изцяло, само когато защитавания интерес е уважен/ отхвърлен изцяло. При
частично уважаване на претенцията, следва възнаграждението да бъде коригирано съгласно
чл.78 ГПК по съразмерност. Получената едва тогава величина, представлява
възнаграждението, което насрещната страна по спора, следва да заплати на адвоката
осъществил правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗА. Материалния интерес на ищеца в
производството е 2363, 51 лв., поради което на основание чл. 7, ал.2, т.2 Наредба №
1/09.07.2004 г., следващото се възнаграждение, е не по-малко от 546, 14 лв. В настоящия
случай на адв. С. Н. - ПАК следва да се присъдят разноски в размер на 400,00 лв. адв.
възнаграждение, като на ищеца следва да се присъди сумата от 94, 54 лв. заплатена от него
държавна такса.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено в отношенията на страните „Креди Йес“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от В. М.
И. и К. Я. М., ЕГН ********** от с. К., общ. Т., обл. Я., със съдебен адрес в гр. П., ул.
„Йоаким Груев“ № 41, чрез адв. Н.- ПАК, че клаузата в чл.8 на сключения между тях
договор за паричен заем № *** г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2363,
51 лв. при непредставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.І-во и
III- то Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.146, ал.1 вр.чл.143 Закона за защита
на потребителите.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.1 ГПК „Креди Йес“ ООД, ЕИК *** да заплати на К. Я.
М., ЕГН ********** сумата от 94, 54 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *** да заплати на адв. С. Н.- ПАК, със съдебен
адрес в гр. П., ул. „***, на осн . чл. 38,ал.2 от ЗА сумата от 400, 00 лв. – разноски по делото
за адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4