Определение по дело №459/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл КТ е образувано по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния представител С. П. насочена против Решение № 5556/06.08.2014 г., постановено по гр.д. № 831/2014 г. по описа на РС Благоевград.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.

Като правен резултат се иска отмяна на атакувания съдебен акт.

В постъпилия отговор по въззивната жалба въззиваемият, чрез процесуалния му представител, оспорва доводите, развити във въззивната жалба и поддържат правилност на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, след като прецени събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е имало спор между страните, че са били обвързани с валидно договорно правоотношение, основано на трудов договор № РД – 18 -29/11.06.2010 г., по което въззиваемият е имал качеството на служител, заемащ длъжността “Главен специалист – ръководител Р.” с код по НКПД 4192 – 3002, а въззивника – на работодател.

Длъжностната характеристика на заеманата от въззимаемия длъжност /приобщена по делото/, е включвала подробно изброените в нея дейности.

На 17.01.2014г. въззивникът връчил на въззиваемия две писма с изх.№ 68/17.01.2014 г., с които, като работодател, го е поканил да даде обяснения в двудневен срок, като изрично е уточнил, че се касае за започване на дисциплинарно производство срещу А. за следните нарушения: 1/ за това, че на 07.01.2014г. и на 08.01.2014г. в сградата на Р. Г. Д. при проверка на посочената дата след 14,00 часа не е установен служител на работа в рамките на работното време, с което ищецът не е упражнил задължението си по длъжностна характеристика – да упражни контрол спрямо подчинените му лица и да следи за спазване на трудовата дисциплина, а на основание чл.193, ал.1 от КТ с писмо с изх.№ 68 /3 /от 20.01.2014 г.са изискани и представени писмени обяснения от ищеца, които са получени от него и заведени в дневника за входяща кореспонденция с вх.№ 68 /4/ от 22.01.2014г. , за това, че по повод на извършена проверка на Р. Г. Д. от служители на О. Б. на 17.01.2014г. комисията е установила, че след 13,00 часа сградата на Р. Г. Д. е била заключена, като ищецът не е упражнил контрол над служителите си, както и е изискано обяснение, във връзка с констатирани от проверяващата комисия изградени търговски крайпътни обекти и рекламни съоръжения, както и пътни връзки към тях без необходимата документация, при подробно описание на мястото на установените такива, както и непълно попълване на дневника, отразяващ нивото на поддържане, дните на работа, оперативното дежурство и престоите, съобразно степените и нивата на поддържане, при конкретно описание в какво се изразява непълнотата, както и за неизвършвани периодични проверки на същия , а само в края на месеца, попълване на Таблица № 1 от фирмата – изпълнител, а не от Р. Г. Д. и попълването й до 15.01.2014г., а при непопълване на дневника към тази дата, с което според работодателя е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и нарушение на трудовата дисциплина, регламентирани в чл.187, т.З „неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологическите правила" и т.10 „неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение" от Кодекса на труда, извършено от ищеца.

По повод на горното въззиваемият депозирал пред работодателя писмени обяснения, в които е изтъкнал и обосновал причината за отсъствие на служители на 17.01.2014г. в сградата на Р. Г. Д., като собственото си отсъствие оправдал с проведена среща във връзка с работата му по длъжностна характеристика със служител на КАТ, във връзка с организиране на проверка на техника за зимно пътно поддържане. Посочил, че служителят Р. Г. по негово устно разпореждане е бил на място на протестиращи граждани на път ІІІ – 197 Г. Д. – С. при [населено място], като дал разпореждания на другия служител - А. В., да извърши проверка на цена на радиатор за печка.

По отношение на вменените нарушения, че е допуснал и неизвършил контрол по изграждане на незаконни пътни връзки и поставяне на незаконни рекламни съоръжения ищецът е обяснил, че се касае до съществуващ селски път на път ІІ –19 с посочен км, за отворена пътна връзка, съществувала преди постъпването му на работа. За път ІІІ – 197 с посочен км сочи, че е докладвал устно на оперативка и е предупредил собствениците за изготвяне на необходимите документи, като по отношение на останалите описани като незаконни от работодателя пътни връзки е обосновал, че се касае до селскостопански съществуващи пътища. Други от тях били разкрити още преди постъпването му на работа, а що се касае до рекламните съоръжения е посочил, че се намират в частни имоти.

Пояснил е, че дневниците, отразяващи зимното пътно поддържане, не били попълнени изцяло, тъй като част от дневните отчети не са били оставени от шофьорите на отговарящия за тази дейност служител, а от близо 4 години с оглед наложилата се практика е извършвал проверка на същия всеки месец. Попълване на Таблица 1 се осъществявало ежедневно, а в края на месеца се извършвало сравняване с данните на фирмата и се отстранявали евентуални неточности.

На 19.02.2014 г. Директора на О. Б. издал заповед № РД -01 – 8/19.02.2014 г., с която на въззиваемия е наложено дисциплинарно наказание – “дисциплинарно уволнение” и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение с ответника. Заповедта е връчена на 11.03.2014г. Заповедта е мотивирана с това, че 18.01.2014г. при извършена проверка от Директора на О. Б. на Р. Г. Д. е установено, че гл.специалист Р. Г. Д. след 14,00 часа преждевременно е напуснал работа и не изпълнява трудовите си задължения, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.1 от КТ и чл.24 от Правилника за вътрешния трудов ред, като е констатирано, че в сградата не присъства и служител в рамките на работното време след 14,00 часа на 08.01.2014г. , което е вменено като нарушение на от ищеца на глава V, т.16 от длъжностна характеристика, което го задължава да следи за спазването на трудовата дисциплина и изпълнението на задълженията на специалистите и изпълнителите в пътната служба. Със същата заповед на А. са вменени като извършени и следните нарушения на трудовата дисциплина – във връзка със заповед № РД – 01 – 2 от 17.01.2014г. е назначена комисия от проверяващи дейността на Р. Г. Д., която на 17.01.2014г. установила при проверка на място в сградата на Р. Г. Д., че сградата е била заключена, а А. се е появил в 13,15 часа, а служителят А. В. е на работа, но поради факта, че имала имен ден е отсъствала известно време след обедната почивка, отсъствал и служителя Р. Г., но от въззиваемия не било обяснено защо не е на работа служителя Г.. Вменено като нарушение и че А. не е следил за изграждането на нови търговски крайпътни обекти и рекламни съоръжения, както и пътни връзки към тях, не е контролирал тяхната законност и е допуснал изграждането им на територията на Р. Г. Д., като не е уведомил О. Б., а именно : На път 11-19, км.81+940-ляво е отворена пътна връзка към пътя и се замърсява пътното платно с кал. Няма разрешение за пътната връзка. На път 111-197, км.2+270-дясно е отворена пътна връзка към Бетонов център до моста на р.Места без разрешение, на Път 111-197, км.3+250-дядно е отворена незаконна пътна връзка без хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация, на път 111-197, км.4+650-ляво е отворена незаконна пътна връзка, на път 111-197, км.3+700-дясно е отворена незаконна пътна връзка, на път 111-197, км.1+030-дясно е изградено незаконно рекламно съоръжение и отворена незаконна пътна връзка и на път 111-197, км.1+030-ляво е изградено незаконно рекламно съоръжение. От горните констатации работодателя е направил извод, че въззиваемият не е изпълнил задълженията си да следи за изграждането на нови търговски крайпътни обекти и рекламни съоръжения, както и пътни връзки към тях, не е контролирал тяхната законност и е допуснал изграждането им на територията на Р. - Г. Д., като не е уведомил и Областно пътно управление.

Тези действия работодателят е определил като нарушение на Глава 5 от Длъжностната характеристика - Преки задължения, т.5.15 - Следи за изграждането на нови КОК и PC, контролира тяхната законност и ръководи работите по отстраняването на незаконните в района на Р..

Комисията, извършила проверката на 17.01.2014г. в Р. Г. Д. е установила още, че Дневникът, отразяващ нивото на поддържане, дните в работа, оперативното дежурство и престоите, съобразно степените и нивата на поддържане не е попълнен изцяло, не е проверяван периодично от А., а само в края на месеца, Таблица 1 се попълва от фирмата-изпълнител, а не от Р.-Г. Д., както е необходимо, Таблица 1 е попълнена до 15.01.2014 г. По път 11-19 и 111-198 е отбелязано, че е извършено опесъчаване, въпреки че дневникът не е попълнен към тази дата и не са отразени товарните автомобили, които са излезли за опесъчаване и в колко часа.

Установено е от приобщените писмени доказателства, че преди да издаде обжалваната заповед работодателя е изискал и получил от Инспекцията по труда разрешение за прекратяване на правоотношението с А. на основание чл.333, ал.1, т.4 от КТ, видно от писмо изх.№ 0026 – 1133/18.02.2014г.

Според Л. на въззиваемия до процесното не са му налагани други дисциплинарни наказания.

От приобщеното удостоверение е установено, че Б., получено от А. през последния пълен отработен месец, преди прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 615,83 лв. Районният съд е извършил и констатация в с.з. от трудовата книжа на въззиваемия, като е приел като доказателство справката до БТ, от които се е установило, че въззиваемият не е започнал работа при друг работодател до приключване на устните състезания по делото пред първоинстанционния съд.

Такава констатация се извърши и от въззивната инстанция.

В хода на производството пред районния съд са били събрани гласни доказателства.

Така свидетелят Р. Г., служител от дълги години в Р. – Г. Д. е заявил, че на 08.01.2014 г. бил на работа с въззиваеимя и към 08,00 часа - 08,30 часа с него се разбрали да сложат знаци на път Г. Д. – С.. Поради чести катастрофи със животни, решили да сложат знаци за домашни животни с един километър. Преди обяд викнали хората от фирмата на Ш., които са работници на фирма “Г.” и изпълнявали текущия ремонт, като им възложили монтирането на знаците след обяд. Свидетелят сочи, че като главен специалист, заедно с А. отишли на място да посочат къде да се сложат и монтират знаците. След 13,00 ч. обядвали и отишли. Към 16,00 часа приключило монтирането. А. бил през цялото време с него. Свидетелят сочи, че на 17.01.2014 г. бил на работа в сградата на Р. – Г. Д., но поради обявена стачка в [населено място] и тъй като стачкуващите щели да затварят пътя, им била поставена задача да отидат до [населено място] на стачката. Свидетелят твърди, че след обяд е бил в [населено място].

Потвърдил е, че протокола от 08.01.2014 г. е подписан от него, но извършването на записвания в т.нар. Дневник за зимно поддържане не влиза в неговата трудова характеристика. Началникът на службата и поддържащата фирма попълвали дневника.

От своя страна свидетелката А. В. е заявила, че работи като главен специалист към Р. - Г. Д. от 14 г. Твърди, че на 08.01.2014 г. била на работа, въззиваемия също, но същия ден той участвал в дейност по монтиране на място на пътни знаци. Сочи, че знае за този факт, тъй като материалите се водят на ръководителя на Р. и същия ден се монтирали знаци и се изнесли от склада, за което се прави опис и се съставя и протокол.

Заявила е, че А. и свидетеля Г. казали, че заедно ще монтират знаците. Това било след обяд на посочената дата. Протоколът е съставен преди да се отиде и да се монтират знаците. Свидетелката потвърждава подписа си върху протокола от 08.01.2014 г. Твърди също, че е позвънила на А., за да й разреши да отиде до вкъщи да занесе обяда на внучката си, като твърди, че е поискала по-рано да ползва полагащата й се между 15.00 ч. - 15,30 ч. почивка. Твърди, че е отсъствала около половин час след 14,00 часа. След което се върнала продължила със служебните задължения, като обобщила справка от два листа и я изпратила по служебната поща. Когато се обадила на А. той й казал, че монтира пътни знаци на път ІІІ -197.

За 17.01.2014 г. сочи, че е чествала личен празник - имен ден, била на работа, после помолила А. да излезе на обяд да почерп свои приятелки и предупредила, че поради празника ще закъснее малко, но не си е позволила много отсъствие. Въззиваемият й разпоредил след това да отиде да провери цената на радиаторите. Твърди, че към 13,30 ч. била в сградата на Р.. Почивката е от 12,00 ч. -13,00 ч. и илма след обедна почивка. След това разбрала, че колеги са идвали на проверка. Свидетелката твърди, че Дневник, отразяващ нивото на поддържане, отразяващ дежурствата не се води от Р. Г. Д., а те отразяват данните в Таблица, която попълват, а Дневника се води от фирма “Г.”, която прави зимното поддържане.

От своя страна свидетелят Ф. Ш. е заявил, че също работи в [фирма] от 20 г.

Посочил е, че на 08.01.2014 г. преди обяд сглобявали знаците в Р. - то и след обяд отишли да ги монтират. Фирмата, в която работел, се занимавала с поддръжка на пътищата. Въззиваемият и св.Р. им показали къде да монтират знаците. Монтирали една тръба, два знака и от другата страна пак на една тръба два знака. Преди обяд ги сглобили, след обяд ги монтирали. Служителите на Р. им показали мястото, където да монтират знаците. Към 15,00 ч. -16,00 ч. приключили монтирането. Пояснил е, че мястото, където монтирали знаците, е на 6-7 км от [населено място].

Категорично е заявил, че на място на посочената дата са били както въззиваемият, така и свидетелят Р..

Свидетелят В. Д., също работник в “Г.” от 2009 г. е посочил, че Дневникът за отчитане на оперативно дежурство и движение на техниката за зимно поддържане на пътищата при Р. – Г. Д. през зимен сезон 2013/2014г. се попълвал от служители във фирмата, в която работи, и това е дневника, приет като доказателство по делото /бил е предявен на свидетеля/.

Заявил е, че лично той отговарял по поддържането му, като го попълва, а началника на Р. Г. Д. го проверява едни път месечно, когато идва време да се сравнява какво е извършено, проверява се и ако няма възражение, се подписва.

Заявил е, че дневника се проверява един път месечно и откакто е въведен, това е начина на попълването, респ. проверяването му.

Таблица № 1 се попълвала от Р. - Г. Д., такава се попълва и от поддържащата фирма по време на работния процес и в края на месеца, когато се попълва дневника, се сравняват двете таблици, за да има съответствие.

Свидетелят е посочил също, че на пътя има билбордове, без да уточнява точното им местонахождение, като се касае за старо съоръжение – “поне повече от 3-4 години е там” и имал наблюдения, т.к. обикалял пеш и следял за обстановката.

Свидетелката Т. Ф., работеща на длъжността „Началник отдел регистрационни дейности“ в О. – Б. от 38 г. е заявила от своя страна, че е извършвала проверки на Р. Г. Д..

Първо с колегите й отишли в рамките на работното време - в 13,00 ч., но А. го нямало - появил към 13,15 ч.

Тогава било А. ден и последният обяснил, че една колежка е на кафе, за колегата К. не си спомня какъв отговор е дал, че го няма, но той също не бил открит на работното място.

Сочи, че на 17.01.2014 г. вратата била заключена, нямало никой и след 15 мин. се появил А..

Освен това и по заповед на директора, тъй като за пътя за С. имало жалби за крайпътни обекти, следвало да проверят пътищата в Р. Г. Д. и установили, че по път ІІІ - 179 Г. Д. до С. има отворени пътни връзка, които описали в протокол, а една от пътните връзки, където правят алуминиева дограма, била в опасна крива, но нямало маркировка, нямало знак и това създавало предпоставки за ПТП. При другата крива отляво на пътя имало магазин за селскостопанска техника, която е закрила канавката, нямало заници и на моста над река Места. На самото крило имало впоследствие отворена пътна връзка /имало бензиностанция/, за която свидетелката сочи, че е съставяла актове за незаконно построен навес и същият е бил бутнат.

За отварянето на пътната връзка трябва да има съгласуване и разрешително за ползване, след което се плащали такси и по тарифа 14 се формирали заплащанията от тези рекламни съоръжения. Отварянето на посочените пътни връзки водело до ощетяване на бюджета.

Според нея в характеристиката на началниците е вменено, че трябва да сигнализират в пътното управление при отварянето на нова пътна връзка, като те имат и право да съставят акт.

Такива сигнали за отваряне на пътни връзки не били постъпили от Р. – Г. Д..

Посочила е, че пътната връзка за селскостопанската техника била изградена след това, но за точните дати не си спомняла, като заявила, че могат да се установят от Общината, чрез проверка на издадените строителните разрешения. Свидетелката сочи, че лично е обикаляла района и според нея пътните връзки били отворени последните 2-3 години. За описанието на пътните връзки относно данните за километрирането ползвали официалното извършено такова от преди 20 г.

Свидетелката Н. Т., също работеща в Областно пътно управление като „Главен експерт“ от 2001 г. е потвърдила, че на 17.01.2014 г. във връзка със заповед на директора за проверка на Р. - Г. Д. дали се спазва работното време и поставянето на рекламни съоръжения, извършили такава, съвместно с други служители - П. и Ф..

Констатирали, че в 13,00 ч. нямало на работното място никой от служителите, а малко по-късно, към 13,15 ч. дошъл началника на Р. – въззиваемия. Същоят обяснил, че тъй като било А., служителката св.А. В. е изляза да почерпи колежки. След това направили проверка дали са маркирани пътни реклами.

За последните пояснила, ч тъй като ги водили в регистъра се приемало, че ако няма разрешително за експлоатация, този крайпътен обект е незаконен.

За служителя свидетелят К. Т. не е сигурна, че е получила обяснения от въззиваемия къде е бил при проверката.

Свидетелката сочи, че е обходила път ІІ-19 и 197 и с колата извършили замерване на пътя. Резултатите от проверката отразили в констативен протокол, като поддържа, че подписът под него е неин. За оосочените и описани в протокола пътни връзки, които установили, че са изградени, свидетелката няма данни кога е сторено това.

Посочила е, че Дневникът за зимно поддържане се попълва от фирмата, която поддържа пътя, но служители от Р. следва да извършват проверката му два пъти в деня, защото на база този дневник се прави Таблица № 1, респ. - плащането.

Според нея въззиваемият признал, че веднъж на месеца е проверяван този дневник.

Въззивната инстанция счита, че показанията на всички разпитани по делото свидетели /с изключение на служителите на Г./ следва да се преценяват в светлината чл.172 ГПК, доколкото са служители при въззивника, респ. – заинтересовани от изхода на делото.

Затова приема, че следва да се кредитира в частта им, в която се подкрепят от приобщените писмени доказателства и показанията на свидетелите, незаинтересовани от изхода на спора.

При приетото за установеното от фактическа страна районният съд приел от правна, че предявените при условието на обективно кумулативно съединяване искове по чл.344, ал.1, т.1 и по т.2 от КТ и осъдителния иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, с които е сезиран, са процесуално допустими, като предявени при спазването наличието на положителните процесуални предпоставки, а така също и при липса на процесуални пречки за надлежното му упражняване. Разглеждайки ги по същество приел, че са основателни.

За да мотивира този си извод по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ навел, че законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание предполага осъществяването на процедура при спазването на постъпателно развиващ се динамичен фактически състав – реализиране на процедурата при спазването на определени срокове /чл.194 от КТ/, с издаването на мотивирана писмена заповед с точно дефинирано от закона съдържание /чл.195, ал.1 от КТ/, която да следва изслушването на гласните или приемането на писмените обяснения на работника или служителя по повод конкретно вмененото му дисциплинарно провинение /чл.193, ал.1 от КТ/.

Посочил е, че изискването на обяснения е вменено като задължение на работодателя и е съществен елемент от дисциплинарното производство.

Задължително било за органа, който налага дисциплинарното наказание и ако последното бъде наложено без поискване на обяснения – е незаконно.

Непоискването на обяснения, респ. липсата на покана за изслушване, съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ, била абсолютно отменително основание и прави дисциплинарното уволнение незаконно на процесуално основание, като съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание без да разглежда спора по същество.

За тези си изводи се позовал на трйно установена съдебна практика.

Пояснил, че тежестта да докаже, че такива обяснения са изискани от работника или служителя и че тези обяснения са именно във връзка с намерението на работодателя да инициира дисциплинарна процедура срещу служителя, е на работодателя, който следва да представи в процеса доказателства, че са изискани обяснения от служителя именно във връзка с факта, че спрямо него започва дисциплинарно производство и то не производство изобщо, а за неизпълнение на конкретно вменени му нарушения на трудовата дисциплина.

Фактът на поискване на обясненията, респ. на поканването на работника/служителя да бъде изслушан/, може да се установява с всякакви доказателства.

Разпоредбите на чл. 193 ал.1, чл. 194 и чл. 195 ал.1 КТ са императивни и съдът следи служебно за прилагането им поради техния характер.

В конкретния казус анализът на събраните по делото доказателства сочели, че с три последователни покани работодателят е изпълнил процедурата по чл.193 от КТ и е изискал обяснения от служителя си по повод на вменените му нарушения на трудовата дисциплина, както и е обосновал изрично, че тези обяснения се искат във връзка с предприемането на действия по образуване на дисциплинарно производство срещу ищеца.

Независимо от този факт обаче районният съд направил извод, че заповедта е незаконосъобразна.

Посочил, че съгласно чл.190 от КТ при законодателната техника на примерно изброяване и изреждане законодателят е определил кои действия, респ.бездействия, и при какво конкретно обективно проявление представляват евентуално основание за налагане на най – тежкото по вид дисциплинарно наказание – уволнение.

В останалите хипотези в дисциплинарната власт на работодателя е да прецени дали извършеното представлява нарушаване на трудовата дисциплина и дали същото, съобразно естеството на извършеното, конкретните обстоятелства, при които е извършено, както и предвид конкретното поведение на работника, респ.служителя следва да се санкционира чрез налагане на дисциплинарно наказание, както и какво конкретно по вид да бъде то.

При спор относно законосъобразното упражняване от работодателя на субективното му потестативно право на уволнение тежестта да установи, че заповедта, с която то е упражнено, е на работодателя / по арг. от чл154, ал.1 от ГПК/.

Той е, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване всеки елемент, както от обективна, така и от субективна страна, за извършено конкретно нарушение на трудово задължение, което е вменено на уволнения работник, съобразно длъжностната му характеристика, както и че тежестта на същото и обстоятелствата, при което е осъществено предполагат и избора при налагане на най-тежкото по вид наказание – уволнение, т.е. съответствие на извършеното с наказанието.

В случая посочил, че извършилите проверката на 17.01.2014г. служители на въззивника са съставили констативен протокол, окйто представлява частен свидетелстващ документ и поради това не разполага с материалната доказателствена сила, а тази на частните документи по см. на чл.180 от ГПК.

Затова представлява доказателство само относно факта на изявленията и тяхното авторство, но не и относно верността на отразените в него констатации.

В казуса събраните гласни доказателства опровергавали отразените в протокола констатации.

В този смисъл районният приел за бъзсъмнено установено от показанията на свидетелите Г., В. и Ш., че на 08.01.2014 г. въззиваемият и Г., в качеството си на служители от Р. Г. Д., са изпълнявали трудовите се задължения по извършване на проверка и контрол на пътя в участъка към Р. Г. Д. и конкретно по монтиране на пътни знаци, а на 17.01.2014г. Г. е бил на пътен участък във връзка със обявена стачка и опасност от затваряне на път от стачкуващи граждани.

Така събраните гласни доказателства установили, че на 08.01.2014 г., както ищеца, така и служителя Г. са изпълнявали трудовите си функции, съгласно длъжностните характеристики за длъжността им и които предвид естеството им предполага изпълняване и престиране на трудовата функция и извън сградата на съответната Р.. Предвид изложеното в писмените обяснения на А., че пътните връзки, които са описани от проверяващите като незаконно изградени, са съществували като такива още преди постъпването му на работа и предвид показанията на свидетеля Д., че част от билбордовете представляват по същество стари съоръжения, районният съд по арг. от чл.154, ал.1 ГПК приел, че ответната страна, която носи доказателствената тежест за това, не е провела насрещно доказване на тези факти, респ. не е установила всички елементи от обективна страна на всяко едно от вменените на въззиваемия нарушения на трудовата дисциплина.

Посочил, че в заповедта, мотивираща уволнението, липсвало излагане и на конкретни мотиви, което водело на извод за нейната немотивираност относно вменените нарушения в Раздел ІІ, т.2 и т.3. Пояснил, че според разпоредбата на чл.195 от КТ е необходимо да бъдат посочени нарушителят, нарушението, момента на извършването му, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, т.е. следвало да се опише всяко извършено нарушение от обективна и субективна страна така, както го е възприел работодателят, като по този начин съдът има възможност да провери дали е налице дисциплинарно нарушение, каква е тежестта му, правилно ли е оценил и санкционирал работодателя конкретните факти.

В случая работодателят е изложил формално мотиви, което по същество не съставлява изпълнение на задължението му по чл.195 от КТ в посочените по-горе точки, а такива липсват и в останалите документи, с които работодателят е описал нарушението на А. и на които се е позовал при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, а именно констативните протоколи. Липсата на конкретика на описаните нарушения правела невъзможна преценката, както за действително извършено нарушение, формата на вината, както и евентуално наличието на обстоятелства, намаляващи отговорността или изключващи същата, поради изтекла давност за ангажиране на такова, доколкото се събрали доказателства /свидетелски показания/, че се касае до изграждане на пътни връзки, както и наличие на други съоражения по проверяваните пътни участъци, далеч преди възлагане на А. на конкретната трудова функция по контролиране изграждането им.

Обосновка и конкретика в заповедта именно в горния смисъл липсвала, което препятствало и защитата на въззиваемия, а така също и преценката доколко в случая не се касае до погасено по давност право на работодателя да упражни дисциплинарната си власт.

Отделно от изложеното районният съд навел, че работодателят не установил и твърдението си за каква периодичност изрично и същото е станало задължение и част от трудовата функция на А., последният е имал задължението да извършва проверки в т.нар.дневник за пътно зимно поддържане.

Анализът на събраните гласни доказателства не водел до безсъмнен извод по отношение на горното, като и свидетелите, ангажирани от въззивника твърде общо и неконкретизирано сочели за извършени нарушения на трудовата дисциплина от въззиваемия при липса на описание по време, място, начин.

Освен това районният съд приел, че въззиваемият е провел успешно насрещно доказване на конкретните обстоятелства при осъществяване на фактите, интерпретирани от ангажираните от ответника свидетели, които опровергават извод за извършените от него както от обективна, така и от субективна страна /проявена пряка форма на вина/ на вменените му нарушения на трудовата дисциплина.

На самостоятелно основание и независимо от горното районният съд приел, че атакваната пред него заповед е незакносъобразна и поради следното: КТ е определил три вида дисциплинарни наказания, като едно от тях – уволнението, се характеризира и с двуяката си правна същност и на акт, имащ за последица преустановяване на трудовоправната връзка с работодателя. Независимо от това, че работодателят разполага с дисциплинарната власт, последната не можела и неследвало да се упражнява произволно, а при съблюдаване на установените в разпоредбата на чл.198 от КТ обективни критерии за определяне на вида дисциплинарно наказание. Последното предполага реализиране на принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението Именно нормативно установените в кумулативност критерии за индивидуализация на дисциплинарното наказание сочело на допустимостта на съдебен контрол по отношение извършената от работодателя преценка в тази насока.

В случая последното не е налице, което определя налагането на избраното по вид дисциплинарно наказание за незаконосъобразно. Обективно тежестта на нарушението – изразяващо се в обективната преценка на фактически извършеното /значимостта на неизпълненото задължение/ следвало да се прецени във връзка с обстоятелствата при които е извършено и във връзка с поведението на работника, както преди, така и след вмененото му трудово нарушение.

От Л. липсвали данни за каквото и да е нарушение на А., нямало и наложени дисциплинарни наказания за осъществени от него други нарушения на трудовата дисциплина.

Горният факт сочел на липса на негативност на трудовата му харатеристика като цяло. Нямало данни да е санкциониран за други нарушения до този момент, срещу него нямало оплаквания относно качеството и срочността на изпълняваната работа.

Обсъждането на посочените обстоятелства в съвкупност безспорно очертавало несъответствието на нарушението с вида на наказанието и най – вече обстоятелствата, при които то е извършено.

Обосновката в посочения смисъл също е част от мотивировката на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание и като такава съдът също дължи преценка на последната, в каквато насока е и трайната съдебна практика, на която се позовал районният съд.

Съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с извършеното нарушение подлежило на съдебен конктрол.

Основание за налагане на най – тежкото по вид дициплинарно наказание било евенутуално осъществяване на някоя от най – тежките проявни форми на неизпълнение на трудови задължения и то под фопрмата на системност, сред описаните такива в чл.190 от КТ, а именно – неявяване на работа в продължение на два последователни работни дни, три закъснения или напускания на работното място, и др.

В случая с оглед естеството на трудовите функции на въззиваемият предполагали в рамките на установеното работно време при и по повод на осъществяването им същият да бъде извън сградата на Р. Г. Д., а по отношение на останалите служители се установило, че и на двете проверки служителя Г. е изпълнявал трудовите си функции , като поради естеството им бил извън сградата на Р., а свидетелката В. е имала личен повод, отсъствието на която дори формално да осъществява визирания от работодателя дисциплинарен състав по неупражняване на контрол от страна на ищеца като пряк ръководител, е несъществено и не обосновава извода за съответствие на наложеното от работодателя наказание. Районният съд навел, че идентични са съображенията и за преценка несъразмерността на наказанието с вмененото нарушение и на останалите описани в Раздел ІІ от заповедта нарушения.

По отношение на тях на първо място работодателят не ги доказа по безспорен и безпротиворечив начин, а сами по себе си, дори и в съвкупност , също не предполагали и не обосновавали извода за съответствие на наложеното по вид дисциплинарно наказание.

По изложените съображения районният съд отменил като незаконосъобразна заповедта, с което на А. е наложено най – тежкото по вид дисциплинарно наказание – “дисциплинарно уволнение” и едновременно с това представлявала и самостоятелно основание за прекратяване на трудовото му правоотношение.

Приел за неоснователно твърдението на въззиваемия за незаконосъобразност на заповедта на основание неспазена задължителна защита по чл.333 от КТ, поради безсъмената установеност на факта, че работодателят е поискал и е получил предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ с А., макар и по време на ползване на отпуск за временна нетрудоспособност.

С оглед основателността на горната претенция, районният съд приел за такава и претенцията по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и приел, че същата следва да се уважи, като въззиваемият се възстанови на заеманата преди уволнението от него длъжност – “Главен специалист - Р. Г. Д.” при въззивника.

По иска с правно основание с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал.1 от КТ навел, че основателността му предпоставя наличието на няколко предпоставки, а именно: 1/ отмяна на уволнението като незаконно; 2/ оставането без работа като негова последица и 3/ пропусната полза за работника в размер на брутното му трудово възнаграждение за не повече от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на правоотношението.

В случая уволнението е признато за незаконно по изложените от съда съображения, а при условията на пълно и главно доказване въззиваемият установил, че е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, както и размера на полученото от ищеца Б. за месеца, предхождащ уволнението от 615,83 лв.

Затова приел, че искът по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да бъде уважен до поискания и заявен размер в с.з. от 28.07.2014 г., а именно в размер от 3 694,98 лв., тъй като към момента на приключване на устните състезания продължава да е установен факта, че ищеца е останал без работа.

Районният съд приел обаче, че този факт остава неустановен и неизяснен и за последващ приключването на устните състезания период и при липса на данни, кога постановеното решение по делото ще влезе в сила, поради което поисканото по вид и основание обезщетение следва да се уважи до поискания размер и до максималната продължителност, установена в закона, тъй като преобладаващата част от срока вече е изтекъл, а оставащата част е незначителна и съвпада със сроковете за евентуално въззивно обжалване и размяна на съдебни книжа.

В случая се касаело до обезщетение със заместващ трудовото възнаграждение характер, поради което и следвало да се отчита социалния характер на това плащане, респ. - конкретиката на случая, а именно - изтичане на незначителната част от периода към момента на течение на сроковете за влизане на решението в сила.

Така районният съд приел, че искът по чл.225 ал.1 КТ следва да се уважи за целия период, за който е предявен- за шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение,тъй като към датата на постановяване на решението преобладаващата част от този период е почти изтекъл.

Отчел фактът, че силата на пресъдено нещо на решението възниква с влизането му в сила и преклудира фактите ,които са настъпили до приключване на устните състезания, но в случая се касаело за отрицателния факт на оставане на въззиваемия без работа за целия шестмесечен период след уволнението, който период изтича с изтичане на срока и за въззивно обжалване на решението.

При установено от ищеца, че е доказал в първата инстанция оставането си без работа след уволнението, а работодателят не твърди настъпване на опровергаващ факт-започване на работа по трудово правоотношение, на А. следвало да се присъди обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за целия шестмесечен период, за който се претендира това обезщетение.

Тъй като се касало до парично вземане, като такова е лихвоносно и по арг. на чл.86 от ЗЗД се дължила и законна лихва върху горната сума, считано от подаване на иска до изплащането му /така Тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996г. по гр.д.№ 3/95г., ОСГК/.

При извършената въззивната проверка на атакувания съдебен акт решаващият състав намира следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение.

Постановеното решение е валидно и допустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него от страна на въззивника са неоснователни, предвид следното:

В хода на производството страните не са спорили по релевантните факти кога е възникнало трудовото правоотношение между тях, както и че е прекратено с атакуваната заповед.

Няма спор и по релевантния факт дали работодателят е изискал и работникът е дал писмени обяснения във връзка с проведеното срещу него дисциплинарно производство.

Спорило се е по фактите, дали нарушенията на трудовата дисциплина така, както са конкретизирани в атакуваната заповед, са били извършени от въззиваемия, респ. – ако са извършени, адекватно ли е наложеното дисциплинарно наказание на извършените нарушения.

По отношение на тези факти въззивната инстанция при приетата за установена по-горе фактическа обстановка, след самостоятелна преценка на приобщените по делото доказателства, изцяло споделя изводите на районния съд, че още при отпочване на дисциплинарното производство, а в последствие и в неговия ход, вменените на въззиваемия нарушения на трудовата дисциплина са останали недостатъчно конкретизирани и индивидуализирани с техните обективни и субективни признати.

Това от своя страна е препятствало възможността на въззивника да реализира адекватно правото си на защита срещу наложеното дисциплинарно наказание, респ. – препятствало е съдът да осъществи контрол за законосъобразност на извършеното уволнение и адекватността на наложеното наказание.

В този смисъл следва да се посочи, че мотивите на районния съд в тази насока са достатъчно подробни и изчерпателни и за избягване на излишното им приповтаряне, поради пълното им споделяне от решаващия състав, същият препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

За пълнота и във връзка с наведеното във въззивната жалба следва да се посочи, че са несъстоятелни оплакванията в нея в обратната насока.

На самостоятелно основание несъстоятелни са и оплакванията за допуснати съществени нарушения ан съдопроизводствените правила при преценка на приобщените по делото доказателства, предвид следното:

Правилно е становището на районния съд, че протоколът от проверката, изготвен от проверяващите служители на въззивника е частен свидетелстващ докумен, поради което и е доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица.

Отразените в него факти обаче не се ползват с обвързваща сила и установяването им е допустимо с всички доказателствени средства, при спазване на общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест, установен от чл.154, ал.1 ГПК – всяка страна да установи фактите, на които основава исканяита и възраженията си.

В този смисъл и в тежест на работодателя е било да установи при условието на пълно и главно доказване осъществяването на твърдените в протокола факти и е правилен изводът на районния съд, че той не е сторил това, а напротив – въззиваемият е провел успешно насрещно доказване, че фактите, посочени в документа, не са се осъществили.

Този извод се налага безсъмнено от анализа на приобщените по делото гласни доказателства от които, както вече въззивната инстанция посочи, вяра следва да се даде най-вече на показанията на свидетелите, които не са служители при въззивника /т.е. на тези, служители на Г., но запознати с фактите по случая/, а на показанията на служителите на въззивника само в частта им, в която се подкрепят от останалите приобщени по делото доказателства, вкл. от показанията на незаинтересованите от изхода на спора такива.

Ето защо и са останали недоказани фактите, въз основа на които работодателят е изградил извода си за допуснати нарушения на трудовата дисциплина от работника.

На самостоятелно основание изцяло в унисон с константната съдебна практика е и изводът на районния съд, които се споделя от настоящата инстанция, че атакваната пред заповед е незаконосъобразна и поради безсъменаната установеност на несъответствие на наложеното наказание с тежестта на вменените /но недоказани да са извършени от въззиваемия/ нарушения на трудовата дисциплина.

Както правилно е подчертал първостепенния съд, в случая по делото липсват каквито и да е данни за предходно извършени от въззиваемия нарушения на трудовата дисциплина, липсват такива и за некачествено и несвоевременно изпълнение на трудовите задължения от негова страна, което опровертава извода за съответствие на наложеното дисциплинарно наказание с вменениете на въззиваемия нарушения на трудовата дисциплина, вкл. и след вземане предвид на доводите, развити във въззивната жалба за тежестта на тези нарушения.

По изложените съображения правилно районният съд е уважил и трите кулумативно предявени претенции на въззивника, вкл. и тази по чл.225, ал.1 КТ.

По отношение правилността на първоинстанционното решение в тази му част следва да се добави, че в с.з. пред въззивната инстанция с оглед извършената констатация от съда от трудовата книжка на въззиваемия безсъмнено се установи фактът, че и към момента на въззивното производство А. продължава да е без работа, регистриран като безработен в БТ Г. Д..

Горният факт води на безсъмен извод за наличие на всички кумулативни предпоставки за уважаване на претенцията по чл.225, ал.1 КТ, и потвърждават правилността на атакувания съдебен акт в тази му част.

По тези съображения атакуваното решение на районния съд, като правилно, следва да се потвърди.

С оглед изхода от спора в тежест на въззивника следва да се поставят сторените от въззиваемия по делото разноски за възнаграждение на процесуалния му представител пред въззивната инстанция в размер на 300 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателства /договора за правна защита и съдействие/.

Мотивиран от горното и на основание чл.269 – чл.272 ГПК, Окръжен съд [населено място]

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5556/06.08.2014 г., постановено по гр.д. № 831/2014 г. по описа на РС Благоевград.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ - Б., с адрес: [населено място], ул.”Т. А.” №, представлявано от Директора на О. – Б. Х. А. ДА ЗАПЛАТИ наН. Г. А. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.”С.” № сумата от 300 /триста/ лева разноски пред въззивната инстанция, както и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва с касационна жалба от страните в едномесечен срок, считано от обявяването му на страните на 07.11.2014 г., пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: