Р Е
Ш Е Н И Е
№……….../02.03.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание проведено на седми февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретаря Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №
1377/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н.Г.Б., ЕГН ********** ***, чрез адв. О.С.
от ВАК, срещу Г.Д.Т., ЕГН ********** ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК вр. чл.535 и сл. от ТЗ за
признаване за установено, че Г.Д.Т. дължи на Н.Г.Б. сумата от 32000 евро,
представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 04.03.2018г., с падеж
04.03.2019г., за което вземане по ч.гр.д. №6417/2019г. по описа на ВРС, е
издадена заповед №3532/08.05.2019г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 04.03.2018г. е дал в заем на ответника сумата от
32000 евро с падеж на връщане 04.03.2019г. Сочи, че за обезпечаване на
вземането по заема бил издаден от ответника запис на заповед от 04.03.2018г.
Излага, че тъй като задължението не било изплатено на падежа и предвид
настъпила изискуемост на вземането по записа на заповед било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което
били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело
№6417/2019г. по описа на ВРС срещу длъжника, който възразил по реда на чл.414 ГПК. С допълнителната искова молба поддържа твърденията си.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Г.Д.Т. е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че между страните са
били налице заемни отношения, като към 04.03.2018г. ответникът дължал на ищеца
сумата от 2000 евро по стар заем. Тъй като нямал налична сума ищецът му
представил бланка на запис на заповед, която ответникът подписал преди да бъде
попълнена. Оспорва записа на заповед като неистински документ. С допълнителния
отговор поддържа възраженията си.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника
си адв. О.С. поддържа исковата молба.
В съдебно заседание
ответникът поддържа доводите за неоснователност на иска. В представената
писмена защита по същество се излагат доводи за неоснователност на иска.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и
в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
По ч.гр.д. №6417/2019г. по описа на ВРС е издадена заповед
№3532/08.05.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК в полза на кредитор Н.Г.Б. срещу длъжник Г.Д.Т. за сумата от
32000 евро, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед, издаден
на 04.03.2018г., с падеж 04.03.2019г., както и за направените по делото
разноски – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Представен е запис на заповед, издаден на 04.03.2018г. от Г.Д.Т., по
силата на който той се е задължил да заплати безусловно на Н.Г.Б. или на негова
заповед сумата от 32000 евро на падежа 04.03.2019г. Ответникът не ангажира
надлежни доказателства във връзка с оспорването истинността на записа на
заповед, поради което съдът намира, че оспорването не е доказано.
На поставените въпроси по реда на чл.176, ал.1 от ГПК ищецът Н.Б.
отговори, че сумата по процесния запис на заповед е 32000 евро. Бланката „запис
на заповед“ първо е попълнена, а след това е подписана, лично пред него. Дал е
в заем на ответника общо 69000 евро през 2010г., като за обезпечаване на заема
са издадени записи на заповед, които периодично са подновявани. Последният път
са издадени три записи на заповед – за 32 000 евро, 32 000 евро и 5000 евро.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК вр.
чл.535 и сл. от ТЗ има за предмет да се установи съществуването на вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.17 от ТР 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, при въведени от страните твърдения или възражения, основани на
конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В
производството по установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът
– кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект –
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и
възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
Заповед №3532/08.05.2019г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК е издадена въз основа на редовен от външна
страна запис на заповед, удостоверяващ подлежащо на принудително изпълнение
вземане на кредитор Н.Г.Б. против длъжника Г.Д.Т. за сумата от 32000 евро.
С исковата молба ищецът въведе твърдения, че записът на заповед е
издаден за обезпечаване на заем, даден от ответника на ищеца. Надлежни
доказателства досежно наличието на договор за заем не бяха представени от
ищеца. Записът на заповед е абстрактна сделка и установява задължението за
плащане на 32000 евро, но не и основанието за това. Доколкото ищецът въведе в
процеса каузалното правоотношение, но не го доказа, то искът му е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника
се дължат направените по делото разноски. Ответникът не е направил искане за
присъждане на разноски, нито е представил доказателства за извършени такива по
делото, поради което и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.Г.Б.,
ЕГН ********** ***, срещу Г.Д.Т., ЕГН ********** ***, с правно основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.535 и сл. от ТЗ за признаване за
установено, че Г.Д.Т. дължи на Н.Г.Б. сумата от 32000 евро, представляваща
вземане по запис на заповед, издаден на 04.03.2018г., с падеж 04.03.2019г., за което вземане по ч.гр.д. №6417/2019г. по описа
на ВРС е издадена заповед №3532/08.05.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: