№ 20822
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110108767 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „ФИРМА” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, ЕИК: ******** срещу Н. Н. М., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС, с която се моли съда да приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сума
в общ размер 839.89 лв., от които: 535.41 лв. главница, 164.58 лв. договорна лихва за
периода 15.05.2021 до 15.06.2022 г. и 139.90 лв.- обезщетение за забава за периода от
15.05.2021 г. до 08.09.2022 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (27.09.2022 г.) до окончателното изплащане на
задължението, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 52085/2022 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 12.12.2018 г. е сключил Договор за потребителски кредит №
********* с ответника Н. Н. М. ЕГН: **********. На основание така сключения Договор,
„ФИРМА” ЕАД е предоставил сума в размер на 972,14 лв. В чл. 7 ал.1 от Договора е
посочен размера на предоставения кредит- 700 лв., като към отпуснатия кредит се включва
еднократна такса за оценка на риска, в размер на 104,16 лв., дължима в деня на подписване
на договора за кредит, се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в
искането- декларация. Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за
оценка на риска в размер на 104,16 лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7, ал.2
от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат
от Кредитора по банкова сметка Потребителя. В случаите, когато Потребителят е пожелал
сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата
се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай
потребителят е пожелал да сключи застраховка „Банк комбо живот” в размер на 83,16 лв. и
застраховка „Банк комбо безработица“ в размер на 84,42 лв. (приложение 4). Общото крайно
задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 1374,69 лв., която сума е разсрочена
на 36 погасителни месечни вноски 35 по 38,18 лв., ведно с последна изравнителна в размер
на 38,19 лв. Със заявление за рефинансиране от 12.12.2018 г., клиентът е пожелал да
рефинансира договор 11111111111. Със заявка ********** от 21.05.2020 г. клиентът е
пожелал да използва възможността за разсрочване на задължението, въз основа на което
1
погасителните вноски са станали 42. Уговореният между страните лихвен процент, с който
се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на
24,08 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има
задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и
договорна лихва.
Сочи се, че към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 от ГПК (27.09.2022 г.), задължението на Н. Н. М. ЕГН: ********** към
„ФИРМА” ЕАД, по Договора, е било в размер на 699,99 лв. (535,41 лв. главница и 164,58 лв.
договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски
кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към
08.09.2022 г. е било в размер на 139.90 лв..
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който исковете се оспорват като по основание и размер. Твърди се, че клаузата на чл. 7, ал. 1
от договора, предвиждаща еднократна такса за оценка на риска в размер на 104.16 лева е
неравноправна. Сочи се, че право на всяка кредитна институция е да определя своя
вътрешна политика относно оценката на риска при предоставяне на кредит на всеки един
различен субект
Поддържа се, че ответницата е била фактически задължена да сключи застраховка
„Банк комбо живот“ в размер на 83, 16 лв. и застраховка „Банк комбо безработица“ в размер
на 84, 42 лв.
Твърди се, че тези предвиждания всъщност са скрити неравноправни клаузи и условия
на банката да предостави кредит. Ответницата е искала единствено да си закупи от
търговска верига мобилен телефон за 500 лв. на кредит, тъй като не е разполага с тази сума.
Не е имала намерение да сключва никакви застраховки за живот или безработица, но е била
поставена в ситуация да ги сключи, за да получи желания от нея телефон.
Оспорва се като неравноправна предвидената договорна лихва в размер на 24.08 % при
ОЛП от 0% в същия период.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между „ФИРМА“ ЕАД, от една страна, и ответника Н. Н. М. е сключен Договор за
потребителски кредит № *********/12.12.2018 г., по силата на който е отпуснат заем в
размер на 700 лева. при следните условия: размер на застрахователна премия : 167.98
лв./Bank комбо Живот- 83.16 лева и Bank комбо Безработица 84.82 лева./, такса за оценка на
риска-104.16 лева, дължима в деня на подписване на договора, финансирана от кредитора,
издължавана с месечните вноски, общ размер на кредита : 972.14 лева, годишен лихвен
процент – 24.08%, годишен процент на разходите – 37.87 лева, обща сума, дължима от
потребителя – 1374.49 лева, месечни погасителни вноски - 36 броя = размер на погасителна
вноска – 38.18 лв., падеж на първа погасителна вноска - 15.01.2019г. и падеж на последна
погасителна вноска - 15.12.2021г.
На 21.05.2020г. между страните е сключен Анекс № 1 към Договор за потребителски
кредит № *********/12.12.2018 г., с който се споразумяват за следното: Към датата на
Анекса неиздължената главница по Договора за кредит е в размер на 697.90 лева и има
начислена и непогасена лихва за забавено плащане в размер на 56.60 лева. За периода от
15.06.2020 г. до 15.11.2020 г. Кредиторът отсрочва дължимите от Потребителя месечни
погасителни вноски (включващи главница и лихва), съгласно Погасителния план по чл. 11.2
2
от Договора за кредит в общ размер на 229.08 лева. от които: 2.1. Главница 165.15 лева и
2.2. лихва: 63.93 лева. С подписването на този Анекс, Страните се споразумяват да удължат
срока на Договора за кредит до 15/06/20223 г., която дата става крайният срок за
издължаване на кредита, като неиздължената главница ще се издължава при условията на
нов погасителен план, а сумата на непогасената лихва ще бъде разделена на равни части,
всяка от които ще се добавя към погасителните вноски съгласно погасителния план. Считано
от 15/12/2020 г. Потребителят ще погасява задълженията си по Договора за кредит при
спазването на нов погасителен план. който ще му бъде предоставен от Банката.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е
установило от извлечение по разплащателна сметка с титуляр Н. Н. М.. с IBAN:
*************************, че сметката е заверена със сума в размер на 972.14 лв. на дата
12.12.2018г. Като основание е записано „Усвояване на кредит “. На същата дата
/12.12.2018г/ сметката е дебитирана със сумите 167.98 лв., с основание - усвояване на кредит
/застрахователни премии/, 104.16 лв., с основание - такса за отпускане/усвояване/одобрение
и 232.82 лв. - вътрешно банков превод по сметка на ФИРМА и 466.18 лв.- изплатени на
каса.
Вещото лице е установило погасяване в периода 14.01.2019 г. до 21.05.2021 г. в общ
размер от 761.75 лева.
Служебно поставен от съда е въпрос към вещото лице след като съобрази клаузите по
процесния договор, а именно: застраховка „Банк комбо живот”, „Банк комбо безработица” и
„Еднократна такса за оценка на риска“ и включи същите при изчисляване на годишния
процент на разходите да посочи какъв е реалния ГПР на процесния договор. Съобразено със
следните условия: главница - 972.14 лв., годишна лихва -24.08 %, еднократна такса-
104.16 лв., застрахователна премия - 167.98 лв. и срок за погасяване : 36 равни месечни
вноски, годишния процент на разходите, определен чрез калкулатор за ГПР, е в размер на
64.30% .
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК..
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника,
който е подал възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния
срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ФИРМА“ ЕАД и
ответника Н. Н. М. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Ответникът е усвоил изцяло сумата от 700 лева, което се установи от изслушаната и приета
съдебно-счетоводна експертиза. Не се спори и, че кредитът с настъпил краен срок и всички
вземания би следвало да се изискуеми.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
3
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Безпротиворечиво е разбирането в съдебната практика и в юриспруденцията, че
главницата по договора за кредит представлява заетата сума – паричните средства, които се
предоставят за ползване на кредитополучателя, които съгласно процесния договор са в
размер на 700 лева, а именно и същата сума е усвоена от кредитополучателя. Всички други
вземания, уговорени в договора като лихви, неустойки, такси и т. н, нямат характер на
главница. В случая банката няма основание да претендира сумата над 700 лева до посочения
в договора „размер на кредита“ 972.14 лева като главница, доколкото в разликата над 700
лева до 972.14 лева са включени таксата,,Еднократна такса за оценка на риска“ и премията
по застраховките „Банк комбо живот” и „Банк комбо безработица“, но същите не са част от
предоставената и разполагаема от кредитополучателя сума-главница.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и сумата по застраховка „Банк комбо живот”,
„Банк комбо безработица” и „Еднократна такса за оценка на риска“. Следователно
годишният лихвен процент няма да е 24,08%, както е записано, а следва да е по-голяма
число, ако в него участват и вземанията за сумите от 167.98 лева и 104.16 лева. формално
уговорени като клаузи, „Банк комбо живот”, „Банк комбо безработица” и „Еднократна такса
за оценка на риска“.Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен
лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участват и сумите по клаузите
„Банк комбо живот”, „Банк комбо безработица” и „Еднократна такса за оценка на риска“.-
167.98 лева и 104.16 лева, изразени като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
С включването им размера на ГПР става 71.29 %, надвишаващ над законовия
максимум- 50 %, а имено представлява осем пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4
ЗПК/.По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. Съдът
служебно изчислява по реда на чл. 162 ГПК ГПР вземайки за главница не сумата от 972.14
лв./ която е взела вещото лице/, а тази от 700 лева. И в двата случая изчисления ГПР
надвишава 50 %.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК,
целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На основание
чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 700 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
4
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК./ Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр.д.№ 3855 по описа за 2021 г.на ВКС, IV Г.О.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито
да бъде прието, че единствено частично недействителни са уговорените клаузи ,,Защита на
кредита“ и ,,Еднократна такса за оценка на риска“, невключени в ГЛП и ГПР. Ако съдът
изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в
член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на
възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане
на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците
биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и
доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C:618/10,
EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C:26/13, EU:C:2014:282, т.
79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C:70/17 и C:179/17,
EU:C:2019:250/.
Доколкото се установява от ССчЕ, че ответницата е заплатила сумата от 761.75 лева,,
съдът намира, че вече е погасена чрез плащане главницата от 700 лева- единствено
дължимата сума по обявения от настоящия състав в мотивите на решението за
недействителен Договор за потребителски кредит № *********. Дори е налице надплащане-
недължимо платена от ответника сума от 61.75 лева. Ето защо исковете като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, ЕИК: ******** срещу Н. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл.първо ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и ал.2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86
ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в общ размер 839.89
лв., от които: 535.41 лв. главница, 164.58 лв. договорна лихва за периода 15.05.2021 до
15.06.2022 г. и 139.90 лв.- обезщетение за забава за периода от 15.05.2021 г. до 08.09.2022 г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417
ГПК (27.09.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението, по отношение на които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 52085/2022 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5