Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на осемнадесети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
секретаря ЕЛЕОНОРА ГЕОРГИЕВА,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 4528 по описа на СГС за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 6141 от 09.01.2020 г., постановено
по гр.д. № 4864/2018 г., по описа на СРС, ГО, 173 състав,
е отхвърлен предявеният от З. „Б.И.“ АД срещу Р.Т.К., конституиран по реда на
чл. 228, ал. 2 ГПК с Определние от 06.06.2019 г., иск с правно основание чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. §22 КЗ за заплащане на сумата от 452,12 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 13012727000884 причинена на 17.07.2013 г. в гр.
Бургас, ул. „*******от ПТП, при което е увредено МПС „Ауди 3“, рег. №*******, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Със същото решение ищецът е осъден да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените в производството пред СРС
съдебни разноски в общ размер на 300 лв.
Срещу така постановеното решение в подадена
въззивна жалба от ищеца З. „Б.И.“ АД, чрез пълномощника си – юрк. Ц. Д.с надлежно учредена представителна власт по
делото, с оплаквания за неговата неправилност поради
допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че неправилно първоинстанционния съд е приел за недоказана
вината на ответника. Счита, че от показанията на свидетелката Колева не са
противоречиви и същите установяват истината по отношение на часа на пътното
транспортно произшествие. Моли съда да отмени решението и уважи предявения иск.
Претндира разноски.
Въззиваемият ответник – Р.К., в законоустановения срок, чрез пълномощника
си – адв. Д. М., с надлежно учредена
представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата по подробно изложените съображения. Счита,
че от събраните по делото доказателства се установява наличие на разногласия
относно факти и обстоятелства по възникването на ПТП. Изтъква, че представеният
по делото Двустранен констативен протокол не е годно доказателствено средство,
тъй като е съставен в нарушение на закона. Също така смята, че показанията на
свидетелката са неточни и противоречиви с взаимно отхвърлящи се твърдения. Моли съда да потвърди
обжалваното решение и присъди разноски за двете съдебни инстанции.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съотвено проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на фактическите констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстационното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те
стават част от правните съждения на настоящия съдебен акт. По конкретно
наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на
проверка от въззивния съд, настоящия състав намира следното:
За да постанови решението първоинстанционния съд
е приел, че на 17.07.2013 г. в град Бургас, ул. „******, е настъпило ПТП между
автомобил марка „Ауди 3“, с рег. № ****МВ,
собственост на К.С.К.и автомобил марка „Форд Транзит“, с рег. № ****собственост на Р.Т.К.. Приел е още, че от
представеното като писменно доказателство по делото заверено копие от
застрахователна полица № А1213278203010115300, се установява, че
автомобил с марка „Ауди 3“ с рег. №*******, е
бил застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско“ с период на покритие
14.02.2013 г – 13.02.2014 г., както и че при преминаване с товарният автомобил
покрай паркирания „Ауди 3“, с рег. № ****МВ е
огънал левия калник, счупил предна броня и се е откачила рамка на радиатор. Посочено
е , че вина за произшествието има водачът на автомобил марка „ Форд Транзит“, с
рег. № ****За автомобила, управляван от причинилия произшествието водач – Р.К.,
бил наличен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ сключен със З. „Л.И.“
АД с период на покритие 17.07.2013 г. 16.07.2014 г. При ищеца е била образувана
преписка по щета № 13012727000884, като на увреденото лице
била заплатена сумата от 437,12 лв.
Ответникът е оспорил годността на Двустранния
протокол, като е обосновал твърденията си на наличието на корекции относно часа
на произшествието. В тази връзка следва да се отбележи, че по своята правна
природа двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ
документ, нормативно предвиден в Наредба за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на
Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, издава на основание чл. 125а, ал. 2 от Закона за движението
по пътищата. Ирелевантно обаче в случая
е обстоятелство точният час на настъпване на ПТП, доколкото в съставения
двустранен протокол за ПТП от 17.07.2013 г., е посочен номер на застрахователна
полица № 22113001841330, като това обстоятелство не е било оспорено от ищеца. Наличието
в двустранния протокол на вписан номер на полицата, обявена в електронния регистър
Гаранционния фонд, водят до
обоснован извод, че към момента на стъпване на процесното ПТП гражданската
отговорност водача на автомобил марка „Форд Транзит“, с рег. № ****е била
обезпечена от на З.“ Л.И.“ АД, чрез
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
От заключението на изслушаната по делото САвТЕ,
което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и
кредитира с доверие се установява, че е налице причинно-следствена връзка между
вредите по лек автомобил „Ауди 3“ с рег. № ****МВ, отразено в съставения между двамата водачи
Двустранен констативен протокол от 17.07.2013 г., както и че вредите по лек автомобил „Ауди
3“ с рег. № ****МВ възлизат на 811,44 лв.
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), когато
вредата е причинена от водач на МПС с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, встъпилият в правата на увредения негов
застраховател по имуществена застраховка може да предяви претенцията си към
причинителя на вредата само за вредите,
надхвърлящи размера на застрахователната сума, както и за вредите, за които
застрахователят по задължителна застраховка „Гражднска отговорност“ е отказал
да заплати обезщетение на основание чл. 268 КЗ (отм.). В случая тези хипотези
не са на лице , поради което искът е неоснователен.
Тъй като наведените с
въззивната жалба оплаквания по правилността на обжалваното решение са
неоснователни, то по изложените съображения и поради съвпадане на крайните
правни изводи на двете съдебни инстанции и в приложение на чл. 269, изр. 2, вр.
чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна
инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия реално
направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 300,00 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение в минимален размер по представения
договор за правна защита и съдействие от 09.02.2021 г. Тъй като същите са в
минимален размер възражението за прекомерност е неоснователно.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1
ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6141 от
09.02.2020 г. постановено по гр.д. № 4864/2018 г.,
по описа на СРС, 173 състав.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със адрес *** да заплати на Р.Т.К.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК сумата от 300,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: