№ 71
гр. Ловеч, 23.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500007 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Р. И. И., срещу
Разпореждане № 837/8.12.2022 г.. на Районен съд – Троян, постановено по ч.гр.д. №841 по
описа на съда за 2022 г., с което първоинстанционният съд оставил без уважение Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжниците Т. Ц. И. и К. Ц.
И.. Твърди, че съдът неправилно е приел, че след подадена уточнителна молба, заявителят
не е отстранил констатираните нередовности на първоначално подаденото заявление.
По съществото на спора, счита, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде
отменен, във връзка с което излага следните аргументи:
Счита, че с подадената уточнителна молба заявителят е разяснил
обстоятелствата относно формиране на вземането- размерът на отпуснатия кредит, каква
част от задължението е заплатена и кога е направена последната погасителна вноска, какъв е
размерът на просрочените вноски и как е формиране неизплатената част от дълга.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от ГПК „Съдът разглежда
заявлението, в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато ... 2.
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това../', като с промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 100 от 2019
г., законодателят предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се
1
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на
заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона
или добрите нрави. Поради това счита, че заповедият съд не следва да извършва преценка за
валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание
нарушение на закона или на добрите нрави.
Изтъква, че с чл. 411, ал.2, т.З ГПК законодателят предоставил правомощие на
заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в
потребителски договор или има обоснована вероятност за това. Счита, че за обективиране на
първата хипотеза, клаузата следва да е обявена за неравноправна по предвидения
процесуален ред, какъвто не е настоящият случай. Тълкувайки втората хипотеза на
горепосочената клауза изтъква, че следва да се приеме, че е от събраните доказателства и
факти би могъл да се направи извод, който да е мотивиран и аргументиран и да сочи
сигурност и увереност, че дадена клауза от потребителския договор е неравноправна.
В настоящия случай намира, че съда е длъжен да изследва не само
представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл. 143 от ЗЗП, за да
направи извод за обоснована вероятност за неравноправна клауза, което намира, че съдът не
е сторил и не би могло да се направи обоснован извод за неравноправността на вземанията
за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и такси по тарифа. Сочи, че тълкуването
на правилото на чл. 143 от ЗЗП, че „Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя" налага извода, че в разпоредбата на чл. 143 ЗЗП законодателят е
предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на
съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза,
чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Твърди, че в чл.
143 от т. 1 до т. 20 ЗЗП са посочени 20 примера на неравноправни клаузи, към които следва
да се отнесе и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, според която преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както
и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата,
която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава
преценка.
Цитира подадената уточнителната молба относно главницата, договорното
възнаграждение и пакет ДУ. Моли да се приеме следното уточнение:
Счита, че предвид всичко гореизложено, дружеството е отговорило коректно и
изчерпателно на посочените от съда въпроси и не е налице пречка за издаване на заповед за
2
изпълнение и неправилно и неоснователно е искането на PC Троян. Твърди, че е представен
в табличен вид разпределението на заплатените суми по главница, договорно
възнаграждение и пакет услуги.
Сочи, че с прихващането се изменя изцяло заявената от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД претенция, която евентуално трябва да бъде доказана в исково
производство. Счита, че заповедния съд има правомощията да обяви дадена договорна
клауза за недействителна или неравноправна, но няма правомощия да решава спора по
същество, като прави прихващане от заявените суми. Счита, че няма как да се прави
прихващане на заплатени суми след като процесния договор не е прогласен за
недействителен, със сила на присъдено нещо.
Счита, че уговореният ГЛП е в размер на 39,10% и отговаря на законовите
ограничения и не противоречи на добрите нрави. Позовава се на действие на чл.9 от ЗЗД,
като счита, че добрите нрави не са накърнени, тъй като ГПР е в размер на 46,37%. При това
положение счита, че възнаградителната лихва като цена на предоставеното ползване на
заетата сума е уговорена в предвидените рамки на закона и не надхвърля петкратния размер
на законната лихва.
Въз основа на всичко гореизложено моли съда да отмени Разпореждане,
постановено по ч.гр.д. № 841/2022г. по описа на Районен съд - гр. Троян, Гражданско
отделение, с която се отхвърля в цялост заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и делото се прекратява, против Т. Ц.
И. и К. Ц. И., като върне делото за продължаване на производството и издаване на заповед
за изпълнение за всички заявени вземания на Районен съд Троян и да се присъдят и
разноски в размер на 15 лева за заплатената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-
разпореждането е получено от заявителя на 12.11.2022 г., а жалбата е подадена на 19.12.2022
г. /куриер/, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.
№841/2022 г. по описа на Районен съд – Троян, намира за установено следното:
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е
образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Профи кредит
България“ ЕООД е претендирал, че Т. Ц. И. и К. Ц. И. от гр.Троян, обл. Ловеч дължат
заплащане на неплатена главница в размер на 407,62 лв, неплатено договорно
възнаграждение в размер на 22,89 лв, дължимо за периода от 20.01.2022 г. до 30.03.2022 г.
неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 178,29 лв.
дължимо до 20.02.2022 г., законна лихва 46,63 лв. дължима от 20.03.2022 г. до 24.11.2022 г.
като за периода от 13.03. до 13.07.20 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата
на чл.6 от ЗМДВИППП, като тези суми произхождат от неизпълнено задължение по договор
за потребителски кредит №30035774571 от 19.03.2019 г. В обстоятелствената част на
3
заявлението е посочено, че вземанията произтичат от процесния договор, по силата на който
наследодателката на длъжниците Иглика Драганова И. се е задължила да погаси
задължението си за срок от 36 месеца с месечни вноски в размер на 182,76 лв. и падеж всяко
20-то число на месеца, посочени в т.VІ от Договора. Излага, че съгласно ОУ към договора
длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително
определено и е разсрочено във времето, като се погасява в рамките на погасителния план,
като неизплатеното договорно възнаграждение възлиза на 22,89 лв. за периода от 20.01.2022
г. до 20.03.22 г. Сочи, че клиентът е закупил и пакет от допълнителни услуги, което
изплащане е разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и е добавено към
месечните вноски за погасяване на кредита, като неизплатеното възнаграждение за
закупеният пакет възлиза на сумата 178,29 лв, дължимо до 20.03.33 г. Твърди се, че
длъжникът не е изпълнил задължението по договора, като е направил 32 погасителни вноски
и е изпаднал в забава, съгласно погасителния план. Сочи, че длъжникът Иглика И. е
починала и е оставила наследници Т. Ц. И. и К. Ц. И. /неправилно посочена като И./.
Изтъква, че понастоящем погасителният план е изтекъл на 20.03.22 г. и е налице
неизпълнение на задължението по ДПК.
След като се позовава на факта,че падежът на последната погасителна вноска е бил
на 20.03.22 г., заявителят твърди, че клиентът дължи следните суми: неплатена главница в
размер на 407,62 лв, неплатено договорно възнаграждение в размер на 22,89 лв, дължимо за
периода от 20.01.2022 г. до 30.03.2022 г. неплатено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 178,29 лв. дължимо до 20.02.2022 г., законна лихва 46,63
лв. дължима от 20.03.2022 г. до 24.11.2022 г. като за периода от 13.03. до 13.07.20 г. не е
начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП,както и
направените съдебно деловодни разноски в размер на сумата 25 лв. ДТ и 180 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени освен пълномощно и
документ за внесени ДТ, договор за потребителки кредит кредит №30035774571 от
19.03.2019 г. с неговите приложения, ОУ и удостоверение за н-ци от 16.08.21 г. на Иглика
Драганова И..
С Разпореждане № 816/29.11.22 г. постановено по делото, районният съд е указал на
заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните от
съда нередовности в заявлението, а именно:да се посочи какъв е размерът на отпуснатия
кредит, като се индивидуализират претендираните вземания за главница, договорно
възнаграждение, пакет от допълнителни услуги и такси за извънсъдебно събиране-да се
посочи основанието на вземанията, защо се претендират за посочения период и как е
формиран претендираният размер за всяко едно от тях, да се посочат обстоятелства относно
направените плащания по кредита от страна на длъжника в какъв размер са същите и каква
част от главното и от акцесорните задължения са погасени с направените вноски и кога е
последната вноска по заема, да се посочи отделно без да се включват сумите за пакет от
допълнителни услуги и такса разходи, каква част от дължимото са погасени за главница,
договорна лихва и лихва за забава от направените вноски.
4
С молба с вх.№5738/6.12.22 г. Профи Кредит България ЕООД е уточнил
следното: относно главницата, договорното възнаграждение и допълнителни услуги
следното уточнение:
Погасена част от 2600 лева отпусната главница: 2 192,38 лева, оставаща
незаплатена сума: 407,62 лева. Периодът за който се дължи е от 20.12.2021 г./тъй като
вноска №33 е платена частично в частта за главницата/ до 20.03.22г. или за вноски от 33 до
36 като сумата се дължи в пълен размер поради изтичане на погасителния план на 20.03.33
г. ГПР по ДПК е 46,37%,
Погасена част от определено на основание чл.4 от общите условия към Договор
за потребителски кредит кредит №30035774571 от 19.03.2019 г. 1840,15 лв, от които са
платени 1817,26 лева договорно възнаграждение, оставаща незаплатена сума: 22,89 лв,
дължимо за периода от 20,01,2022 г. до 20,03,2022 г. дата на изтичане на погасителния план.
Относно предоставяне на пакет от допълнителни услуги и чл.15 от ОУ по ДПК,
уточнява, че длъжникът дължи възнаграждение в размер на 2139,48 лв, като по него са
заплатени 1961,19 лв и остават неплатени 178,29 лв., като периодът, за който се дължи е на
основание изтекъл погасителен план 20.03.22 г.
Посочва, че предмет на споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни усулуги включва:приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит и длъжникът се е възползвал от същата, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, но длъжникът не се е възползвал от същата, възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Излага, че длъжникът има
възможност да закупи или не този пакет, а договорното задългение се начислява само върху
предоставената на длъжника главница. Признава, че към настоящиа момент погасеното от
длъжниците по ДПК е в размер на 6220,90 лв, като са платени само част от задълженията,
като номинал е сума в размер на 5 970,83 лв, а сумата от 80,07 лв е отишла за погасяване на
лихви за забава по кредита на основание т.12.1 от ОУ, като е заплатена еднократно и сума от
170 лв съгласно уговореното в чл.17т.4 от ОУ към ДПК кредит №30035774571 от 19.03.2019
г.
Представя в табличен вид разпределението на заплатените суми по главница,
договорно възнаграждение и пакет възнаграждения за услуги по договор за потребителски
кредит №30035774571 от 19.03.2019 г.
С разпореждане №837/8.12.22 г. постановено по ч.гр.д.№841/22 г. ТРС е
отхвърлил изцяло предявеното заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД-София, с
което се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу Т. Ц. И. и
К. Ц. И., тъй като искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не е
отстранил нередовностите в предоставения му тридневен срок, както и поради противоречие
на искането със закона и добрите нрави.
В мотивите си районният съд е приел, че въпреки дадените указания заявителят не е
5
отстранил всички нередовности, като не е посочил отделно с направените вноски от страна
на длъжника каква част е платена за главница и договорна лихва, без да се включва сумата
на пакета за допълнителни услуги и разходите за извънсъдебно събиране, а освен това
клаузите от договора, касаещи договорно възнаграждение за пакет ДУ, са в противоречие
със закона-, чл.10а ал.2 от ЗПК, поради което е нищожна и на основание чл.411 ал.2 т.1 и т.2
от ГПК отхвърля заявлението.
Настоящата инстанция приема, че е сезирана с обжалване на разпореждане
№837/8.12.22 г. постановено по ч.гр.д.№841/22 г. За да бъде уважено искането за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в
заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.
Освен това разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на ЗПК, поради
което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето си. Съгласно чл.33,ал.1 при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а в ал.2 е посочено, че когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има
задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за
неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора.
Настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на първата, досежно
наличието на неравноправни клаузи в ДПК №30035774571 от 19.03.2019 и това се
възнагражденията за пакета допълнителни услуги и вече заплатената такса от 170 лв.
Категорична е забраната в текста на чл.10а ал.2 от ЗПК да се събират такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквито по своя смисъл са
посочените в уточнителната молба приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
След като съдът е дал указания на заявителя да разграничи с направените вноски от
страна на длъжника каква част е платена за главница и договорна лихва, без да се включва
сумата на пакета за допълнителни услуги и разходите за извънсъдебно събиране, то той не е
сторил това и заявлението е останало нередовно и само на това основание то следва да бъде
отхвърлено-чл.411 ал.2 т.1 от ГПК. Изрично в уточнителната молба заявителят е посочил, че
е начислено обезщетение за забава ОЛП +10% върху размера на просроченото плащане т.е.
6
върху цялата вноска/включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и
възнаграждението по закупен пакет от допълнителни услуги., както и договорна лихва по
кредита върху усвоената и непогасена на падеж главница. Освен това чисто сумарно
твърденията на заявителя, че длъжницата е заплатила 32 бр. вноски, всяка от които по
182,76 лв означава, че тя е заплатила 5848,32 лв общо, но в уточнителната молба се твърди,
че тя е заплатила сумите 2192,38 лв. за главница, 1817,26 лв. за договорно възнаграждение,
1961,19 лв. за допълнителни услуги и 170 лв. такси или общо 6140,83 лв. Следователно
съдът не би могъл да формира извод какъв точно е размерът на платеното от страна на
длъжницата и какво точно по пера е погасила с тази сума. По този начин в това
производство съдът не би могъл да установи размерът на задълженията досежно главницата
и договорното възнаграждение, тъй като той е определен произволно и на база
неравоправни клаузи. Следователно като краен извод настоящата инстанция приема, че
размерът на дължимите главница и възнаградителна лихва е включен в общия размер на
месечните погасителни вноски, които длъжникът е заплащал, като това се твърди и от
заявителят, то размерът на дължимото е различен от заявения и не може да бъде определен в
настоящето производство, а евентуално това би станало в исковото производство.
По същите съображения, не би могъл да се преизчисли и размерът на лихвата за
забава и законната лихва след настъпване на падежа, при положение, че длъжникът вече е
заплатил 32 вноски/последната непълна/, в които както вече се отбеляза по-горе с включени
и сумите от неравноправните клаузи.
По изложените съображения и поради съвпадане на правните изводи на ЛОС с тези,
отразени в атакуваното разпореждане на РС- Троян, то следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 837/8.12.2022 г.. на Районен съд – Троян,
постановено по ч.гр.д. №841 по описа на съда за 2022 г
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7