МОТИВИ към Присъда
№ 156...../25.06.2013 г. по НОХД № 805/2013 г. по описа на Окръжен
съд-гр.Бургас
Подсъдимият П.И.Ч. роден на роден на ***г***, ***, *** гражданство, със ***
образование, **, работи, ***, ЕГН: **********,***, е предаден на съд по обвинение в извършено престъпление по чл.142, ал.1
от НК, а именно , че за периода от 17.05.2008г.***, от района на
новострояща се жилищна сграда на фирма „Корект строй билдинг”ООД, находяща се в
к-с „М.”, срещу бл.***, отвлякъл Г.В.Г. ЕГН **********, с лек автомобил марка
„Фолксваген Пасат”, с рег.№****, с цел противозаконно да го лиши от свобода.
Делото е поставено за втори път на
разглеждане , след отмяната и връщането му от въззивната инстанция.
В съдебното заседание, по същество
прокурорът заема позиция за доказаност на обвинението
по фактите и по правото, съобразно установените по делото доказателства. Настоява,
че именно подсъдимият е автор на
деянието описано в обвинителният акт, извършено от него с пряк умисъл.
За същото предлага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
три години, отчитайки високата степен на обществена опасност на престъплението и
на дееца, което да се изтърпи ефективно .
Становището на защитата на подсъдимия Ч.
е, че обвинението е недоказано досежно авторството на
деянието и затова се пледира да бъде признат за невинен и оправдан .
В защитната си теза , по същество
подсъдимият Ч. отрича да е извършвал инкриминираното деяние и се присъединява
към изложеното от своя защитник, а в последната си дума моли съда за
постановяване на оправдателна присъда.
В конкретиката на казуса, от основно
значение за правилното решаване на делото, от обективна страна подлежат на
изясняване въпросите: Посетил ли подсъдимия П.Ч. на 17.05.08г. строителния
обект на своята фирма в гр.Бургас вечерта , транспортирал ли е пряко волята му
св.Г. *** , отнета ли е била възможността на Г. да отиде където сам пожелае ,
върнат ли е бил в гр.Бургас на 18.05.08г., по решение извън неговата воля ли е
осъществено и ако да, на подсъдимия ли е било то?
І.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА И ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът, след поотделна и съвкупна преценка на събраните доказателства,
приема за установено следното:
На 17.05.08г. вечерта пострадалия Г.Г.
прескачайки метална ограда на новостроящ се обект в к-с „Месен рудник” срещу
бл.***, влязъл вътре в сградата, с намерение да открадне кабел. Бил забелязан
от пазача на обекта-свидетеля В.С., който го извел от постройката и го отвел до
фургона, намиращ се в непосредствена близост до портала, като за констатираното
нарушение уведомил лично собственика на фирмата изпълнител на обекта „Корект
строй билдинг „ ООД-подсъдимия П. Ч.. По-късно същата вечер, последния,
раздразнен от непрекъснатите кражби на кабели от новостроящата се сграда,
посетил обекта заедно със св.Г.И.. На място подсъдимия Ч. нанесъл побой на св.Г.,
след което го завързал с въже и го качил в багажника на служебния автомобил
марка „Фолксваген” модел „Пасат-комби” с рег.№*****,
вишнев на цвят, с изписани името , адреса и телефонните номера на фирмата . В
лекия автомобил управляван от св.И. се качил също подс.Ч.
и заедно потеглили за с.Тракийци, където пристигайки се установили в къщата
обитавана от св.И.А.. Там подсъдимия Ч. завързал пострадалия Г. за едно дърво,
където го оставил да прекара нощта. На следващата сутрин-18.05.2008г., покрай Г.
минал св.И., към когото първия отправил молба, да му даде да пие вода. И. го
отвързал и го отвел до намираща се наблизо чешма, след което отново го върнал в
двора на къщата. Същият ден подсъдимия неколкократно отново нанесъл побой над
пострадалия, с парчета от дървени сапове от лопати и с тояга, след което го
вкарал в багажника на служебния
автомобил и в ранния следобед на същия ден Г. бил откаран отново на строителния
обект в кв.Меден Рудник в гр.Бургас. Там подсъдимия П.Ч. разпоредил на св.Г.И.
принудително да остриже косата на пострадалия, което И. и направил в близост до
колибата на отглежданите на обекта кучета. След това свидетеля Г. бил завързан
от Ч. за метална стълба на фургона, където пренощувал и едва на следващия
ден-19.05.08г. около 11.00ч. бил освободен от него да напусне строителния
обект. Около обяд в ІV РУП-Бургас бил получен сигнал за бито лице ,
непосредствено след което пострадалия бил откаран в полицейското управление, а
от там в МБАЛ-Бургас за преглед.
Приетата фактическа обстановка се
установява от протоколите за оглед на местопроизшествие/на строителният обект в
гр.Бургас кв.Меден рудник , този в
с.Тракийци и огледа на лек автомобил
пред ІVРУП-Бургас/, приложените по делото веществени доказателства -снопове
коса, дънков панталон, сива туба, дървени сапове и тояга, вишнев лек автомобил
„Фолкваген пасат”,
показанията на свидетеля Г.Г. на досъдебното производство от 26.05.08г.
пред съдия, тези на св.С.Д. на досъдебното производство пред съдия и защитника
на подсъдимия, частично тези на свидетелите В.С., Н.Х., св.И.А. и на св.Г.И.,
частично и от обясненията на подсъдимия П.Ч., от биологическите експертизи/
именувани неправилно като съдебно-медицински /, трасологическата
експертиза, съдебно-медицинската експертиза на пострадалия Г., справките за
ползвателите на мобилни номера и разпечатките от проведените телефонни
разговори предоставени от мобилните оператори Вивател
и Глобул, справката за съдимост на подсъдимия.
Установено
посредством справките изискани от мобилните оператори Космо българия
мобайл/Глобул/ и »БТК мобайл ЕООД» /Вивател/ и свидетелските показания, както и
обясненията на подсъдимия досежно тези обстоятелства, че ползваните мобилни
номера от подсъдимия и свидетелите, през инкриминирания период са следните:
П.Ч.- 0*****;
В.с.
/охрана/ 0******и 08*******;
Н.Х.
/управител/ 0********* ;
Г.И. /Дидо/
08********** ;
Фирмени
телефони са 08*******, 08******; 08******; 08********.
Не се спори
, че св. Г.И. е известен като «Д.», а към подсъдимия се обръщат с краткото «П.»,
за което разпитани , свидетелите И., А. и С. са единодушни. Така също, че
свидетелите А. и И. са близки приятели на подсъдимия П.Ч., а свидетеля С. -
пазач на новострояща се жилищна кооперация на фирмата на подсъдимия «Корект
строй билдинг»ООД, който строителен обект се намирал в гр.Бургас, кв.М. срещу
бл.**. Няма спор и за това, че свидетелят Н.Х. и към инкриминирания период и
понастоящем е управител на цитираното дружество .
Безспорно е
също, че основното местоположение на лекият автомобил «Фолксваген пасат» ,
собствен на цитираното дружество е било на обекта на новостроящата се
кооперация, което се установява от показанията на свидетелите И., С., Х. и А.,
както и обясненията на подсъдимия. Нещо повече, това, че в понеделник на
19.05.08г. се е намирал на същото място се посочва и от св.И., който при
посещаване на обекта заварил полицейски служители и по тяхно разпореждане
откарал МПС-то в ІV РУП –Бургас .
Кореспондиращи с останалия
доказателствен материал и кредитирани от съда са обясненията на подсъдимия Ч.
само в частта, че е научил за заловения от охраната /св.С./ , влезлия с
намерение да краде Г.Г. , от
новостроящата се от неговото търговски дружество „Корект строй билдинг”
ООД кооперация в гр.Бургас. Това, че на
обекта е отишъл още същата вечер , заедно със св.И., че ползвания от подсъдимия Ч. телефонен номер
към инкриминирания период е 08******* и вишневия лек фирмен автомобил Фолксваген
пасат с рег.№****** е бил паркиран до строителния обект.
Всички твърдения извън тези, са в пълно
противоречие с останалите доказателства по делото , опровергават се с
категоричност, поради което на същите , като недостоверни , съдът не дава вяра .
По
отношение времето и мястото на установяване от св.С. –пазач на строителния обект
и самоличността на заловеното от него лице, в новостроящата кооперация:
Самоличността
на хванатия от св.С. мъж, в лицето на Г.Г. , се установява от показанията на
свидетелите Г., В.Х., В.С., Г.И. и подсъдимия П.Ч., и не се оспорва от
страните.
На първо
място конкретни сведения за инцидента се съдържат в показанията на пострадалия Г.Г.,
дадени само седем дни след инцидента, в хода на досъдебното производство на
26.05.08г., пред съдия от БОС , прочетени на
основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК в хода на съдебното следствие , с оглед изложената от
него пред съда диаметрално противоположна версия за случилото се . В същите свидетелят подробно и последователно разказва,
че въпросната вечер влязъл в новострояща се кооперация в гр.Бургас, кв.»Меден
рудник» срещу бл.406, да краде кабел. Пазача на обекта /св.В.С./ обаче го видял
, хванал го и го закарал до фургона, намиращ се на портала на обекта, позвънил
на собственика П.Ч. и го държал до идването на последния. Следват
последователно и просторно излагане на развилите се събития от момента на
пристигане на подсъдимия на строителния обект , до освобождаването на Г. в
понеделник на 19.05.08г. от него, последвано от уведомяването по инициатива на пострадалия на полицейските
органи .
Несъмнено
тези показания, дадени непосредствено след инцидента са най-малко отдалечени от
времето за което се отнасят , спомените са все още бистри и ясни и именно те са
най-пълни, последователни, безпротиворечиви , взаимосвързани и подкрепящи се
както с установените и документирани с протоколите за оглед на
местопроизшествие и иззетите с тях вещи и следи, за което са били изготвени и
фотоснимки, така и от заключенията по извършените експертизи, разпечатките
предоставени от мобилните оператори за проведените от подсъдимия Ч., св.Г.И.,
св.Н.Х., и св.В.С. телефонни разговори, както и от показанията на св.Д. , също
дадени на досъдебното производство пред съдия и пред защитника на подсъдимия,
прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК. Затова, след съпостяването им с
останалия доказателствен материал , съдът намира, че на същите следва да се
даде вяра.
Изложеното
от Г. касателно случилото се вечерта преди
и по време на залавянето му и до идването на подсъдимия на обекта, се
подкрепя и от показанията на св.С. –пазач на обекта.
Обстоятелството, че именно вечерта на
17.05.08г. свидетелят Г. е влязъл в новостроящата се кооперация на фирмата на
подсъдимия , когато бил заловен от охраната, се потвърждава също и от
показанията на свидетеля В.Х. на 16.06.08г. на досъдебното производство, в
които той свидетелства, че на тази дата
е завел пострадалия до строителния обект на подсъдимия и го е оставил
там, разбирайки , че Г. ще влезе в обекта за да открадне кабели, които
впоследствие да продаде. Тези негови показанията бяха прочетени на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК ,
поради констатираните съществени противоречия между тях и тези пред съда .
Дадени в един близък до случилото се момент , когато спомените за събитията за
които се отнасят са достатъчно ясни и подкрепени от останалите доказателства, съдът ги намира за достоверни, още повече логично обяснение
от този свидетел за това разминаване не беше дадено.
Относно мястото на което е бил
отведен пострадалия Г.:
Точното
място , където е бил откаран пострадалия Г. се установява посредством
изложеното в неговите показания, констатираните при извършения с активното му
участие оглед на местопроизшествие в с.Т. обстоятелства, относно разположението
на обекти, отстояния, вещи и предмети и иззети при това процесуално-следствено
действие веществени доказателства, обект на изследване от биологичните и
трасологичната експертизи.
Подробното описание дадено от
пострадалия , което не би било възможно ако същия не е посещавал никога това
място и да е бил наясно чия е къщата в която е държан насила.
Извода, че именно до къщата на св.А. ***
е бил отведен пострадалия , се подкрепя освен от показанията на пострадалия Г.
, но косвено също и от отговора на св.И. след предявяване на приложения към
огледа на местопроизшествие в с.Т. фотоалбум , който е категоричен , че това е
къщата на св.А., разпознава също чешмата
и пострадалия Г..
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че точно там е бил закаран и държан св.Г. до връщането му отново в
гр.Бургас на следващият ден.
Относно
физическото състояние на Г. непосредствено преди и по време на залавянето му от
св.С. и периода на причиняване на уврежданията
:
По
отношение на физическото състояние на заловения крадец , сведения се съдържат в
прочетените показания на свидетеля В.Х. от
досъдебното производство, който сочи, че следи от насилие върху Г. е забелязал
едва след няколко дни, когато виждайки го, му направило впечатление, че същия
бил с „квадратна глава” и полузатворено око, от което и разбрал че е бил бит.
Видими на
следващо място , на снимките с номера 1, 3 и 4 от фотоалбума/ на листи 26-28 от
ДП/ към протокол за оглед на местопроизшествие в с.Тракийци /на л.17-18 от ДП/
са насиненото дясно око и рана на челото над него, на свидетеля Г.Г., участвал
в това процесуално-следствено действие на 23.05.08г., четири дни след
инцидента.
Затова съдът приема, че следите от
нанесен върху него побой са оставени именно в инкриминирания период от
време.
Състоянието
в което се е намирал свидетеля Г. преди да бъде освободен от строителния обект
е описано от пазача св.В.С. като «син/насинен/, пребит и подстриган
непрофесионално-отвсякъде по малко», според св.И. «целия в кръв , неадекватен
и остриган на места» , а според прочетените му от съда показания от
досъдебното производство и потвърдени от последния , виждайки го, св.И.
предположил, че Г. е «бит или падал», защото «главата му била удряна и имал
рани по нея». Според подсъдимия пък Г. изглеждал «като бит, надрусан, пиян и
неадекватен. « и «Пребитото момче» /Г./ било без коса, «главата му била
разбита» , а косата настригана.
Съдът
приема, че двамата свидетели и подсъдимия целенасочено преместват напред с един
ден времето, в което са възприели Г. в това състояние , с цел изключване
възможността да бъдат свързани както те, така и подъсдимия с принудителното
отвеждане на пострадалия в друго населено място и упражняването на насилие
спрямо него .
Няма
причина да не бъде кредитирано така описаното и от тримата състояние в което
св.Г. се е намирал, но към един следващ момент, а именно след връщането му от
с.Тракийци.
Относно
механизма на причиняване на уврежданията :
Подробни
сведения за механизма и средствата с които са причинени уврежданията на
пострадалия Г. се сочат от самия него, в прочетените от съда показания на досъдебното
производство пред съдия от БОС. Проверени са посредством извършената съдебно
–медицинска експертиза и се потвърждават от даденото по нея заключение, според
което от нанесения му побой, Г. е получил контузии на главата и лицето, които е
възможно да са получени по начина описан от него т.е от действията на твърди
тъпи предмети, като му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението си. Уточнява, че заключението си е дал по писмени данни,
медицински документи намиращи се в ЦСМП, но не извършвал личен оглед при
освидетелстване на лицето, тъй като от инцидента е бил изминал продължителен
период от време и е възможно част от белезите по тялото да са се заличили.
Изразява становище на въпрос на защитата, че натъртвания и синини понякога на
се отразяват в медицинските документи съставени при прегледа непосредствено
след инцидента. Коментира хипотезата предложена от защитата , ако саповете бяха
счупвани при ударите в тялото на пострадалия, какви следи биха оставили .
Подобни твърдения обаче не са правят в делото и не се сочат с повдигнатото обвинение, поради което и съдът намира, че
предположения в тази насока не следва да се обсъждат.
Независимо
, че съдебният лекар не е прегледал лично пострадалия, сведения за външният му
вид, както се посоче по-горе , се съдържат и в показанията на свидетелите И. и
Василев и на подсъдимия Ч..
Ударите по
главата на пострадалия съдът приема, че са нанасяни именно с частите от сапове
и с тоягата, иззети от двора пред къщата в с.Тракийци, където е бил отведен
пострадалия .
Този извод
се потвърждава както от заключението по трасологическата експертиза/ л.70 от
ДП/, според което две от парчетата от дървен сап/ №2 и 3/ и металната лопата са
били едно цяло преди тяхното разделяне, а механизмът на това разделяне е чрез
удар в твърд тъп предмет. Така и от заключението по биологичната експертиза /
на л.68-69 от ДП/, установила по тоягата следи от човешка кръв, чиято
кръвногрупова принадлежност не може да се определи , поради минималното
количество изразходено в процеса на изследването.
Относно
транспортирането на пострадалия Г. от новостроящата се кооперация в кв.Меден
Рудник в гр.Бургас до с.Тракийци и обратно:
Обстоятелството
сочено от св.Г., че е превозен именно с лекия автомобил «Фолксваген пасат» на фирмата
на подсъдимия, след вкарването му в багажника , включващо и подробно описание на намиращите се в него
вещи , се подкрепя също и от заключението по биологическата експертиза /на
л.75-77 от ДП/ на следите от кръв по намерената в този багажник сивата туба
, чиято кръвно-групова принадлежност
съвпада с тази на пострадалия. Следи от човешка кръв вещото лице е
установило също и по иззетата подова настилка от багажника , но количеството е недостатъчно за
определяне на кръвно-груповата й принадлежност.
Извода за
управлението на лекият автомобил в
инкриминираната вечер и на следващият ден именно от св.И., твърдяно от св.Г.,
намира опора косвено и в показанията на св.Н.Х., както и в обясненията на
подсъдимия Ч., според които това се е случвало и друг път. В този смисъл
опровергани са показанията на св.И., и не следва да бъдат кредитирани в частта
им, в които отрича да е управлявал возилото до закарването му до полицейското
управление, по повод извършване на оглед на същото.
Относно
местата на които е бил нанесен побой над свидетеля Г.:
Мястото на
нанасяне на побой , в строителния обект на подсъдимия в гр.Бургас, се
потвърждава на първо място от извода на вещото лице по биологическата
експертиза/ л.75-77 от ДП/ , че по установения на дивана във фургона на
строителния обект и приобщен по делото дънков панталон, има следи от човешка
кръв с кръвно-групова принадлежност В, като тази пострадалия Г.. Така също и от заключението на вещото
лице по третата биологическа експертиза/ отново погрешно именувана като
съдебно-медицинска експертиза на л.78 от ДП/, според което зацапванията във вид
на капки и пръски по същия изследван дънков панталон, отговарят на
близък контакт/удари/, като посоката на пръските е различна за отделните капки.
Факта, че пръските са много близко до основните капки и посоките им са различни
показва, че са получени при близък допир или удар, който не е еднократен. Откъм
задната страна на коляното не се наблюдава кръв, в случай, че пръските са били
просмукани при близък допир.
В съдебно заседание, на въпросите на
защитата, вещото лице уточни също, че
ако панталона е обут и се получат пръски отпред, няма начин те да проникнат
отзад. Ако е свален, може да проникне през единия и да се наслои другия, но
няма да излезе отвън втория плат.
Поради това
съдът приема, че по време на попадането на пръските върху панталона, същия е
бил обут от намиращо се наблизо лице , по време на нанасяне на удари,
предизвикали отделяне на кръв от пострадалия. Дънковият панталон е разпознат от
св.С. като негов личен, което потвърждават свидетеля И. и подсъдимия Ч..
Следователно пазачът е присъствал на нанасяне на побой върху Г., а предвид
ненапускането на района на новостроящата се кооперация от св.С. , то налага се
извода, че поне едно от местата където са били нанесени удари е именно
строителният обект на фирмата на подсъдимия в кв.Меден рудник.
Нанасянето
на побой на пострадалия и в с.Тракийци , по описания от Г. начин и със
средствата посочени от същия в
показанията му, се потвърждават от констатациите отразени в огледния протокол
на това място, установените и приобщени с него по делото веществени
доказателства- части от сапове и тояга, по последната от които има и следи от
кръв, а начина на отделяне на дървените части от саповете от металните части на
лопатите съвпада с описания в трасологическата експертиза/л.70-74 от ДП/. Същия
се сочи и от св.Г., според който саповете са били разделяни от металните им
части посредством удар върху къщата в с.Тракийци и едва след това , същия е бил
бит с отделените части от дървените
сапове.
Мястото и
начина на унизителното остригване на пострадалия се установява както от
показнията на св.Г. и св.В.Х., така също и от намерените при огледа на
местопроизшествие в строителния обект снопове коса , за които в заключението си
по извършената биологична експертиза /на л.75-77 от ДП/ вещото лице е
отговорило, че са морфологично сходни с тези от главата на Г..
Относно
участието на подсъдимия в инкриминираното деяние:
Съдът приема, че на 17.05.08г. вечерта
подсъдимият се е намирал в гр.Бургас, на 18.05.08г. до обяд в с.Тракийци заедно
със св.И. и А., а в ранния следобед отново е бил в гр.Бургас . За това
свидетелства на първо място в показанията си пострадалия Г.Г. , дадени пред
съдия от БОС на 26.05.08г. и прочетени от настоящият съдебен състав на
основание чл.281, ал.1, т.1 от НК. В същите този свидетел подробно описва кога
и с кои лица подсъдимия Ч. е пристигнал на обекта , обстоятелствата по
принудителното му вкарване в автомобила на подсъдимия, откарването му същата
вечер противно на неговата воля до с.Тракийци , насилственото му задържане
вързан за дървото пред къщата до обяд на 18.05.08г., качването му отново от подсъдимия Ч. в
багажника на същия автомобил и връщането на строителния обект и задържането му
там без негово съгласие до понеделник
19.05.08г., когато бил освободен.
Изложеното
от пострадалия Г. относно присъствието на подсъдимия, св.И. и св.А. *** на
17-18.05.08г. , ползвайки фирмения лек вишнев автомобил на «Корект строй
билдинг» и направените покупки от нейния магазин , се подкрепя и от показанията
на св.Д., дадени на досъдебната фаза на 07.11.2008г. пред съдия от БОС и в
присъствието на защитника на подсъдимия ,
потвърдени от същата след прочитането им със съгласието на страните, на
основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК, предвид изявлението й че не си спомня почти
нищо по случая. В тях същата посочва именно тогава в селото освен св.А. ,
били и неговите приятели „П.” и още едно момче от старозагорските села,
придвижващи се с автомобила отговарящ по описание на служебния автомобил на
подсъдимия, като за П. знаела, че има
строителна фирма в която А. работи и била виждала този автомобил и друг път в
селото.
Неоснователно
е възражението на защитата, че не следва да се кредитират прочетените
показанията на св.Д. , макар и потвърдени от нея, с оглед изявлението на същата
, че към настоящият момент не разпознава намиращия се в съдебната зала подсъдим
П.Ч., като момчето П., за който е разказала на 07.11.08г.
Междувпрочем
същата е била разпитана и много по-рано, а именно на 27.05.08г., което
обстоятелство само по себе си би заострило вниманието на свидетелката, в посока
да запомни фактите и обстоятелствата от значение за разказаното събитие. Освен
това Д. няма данни да се намира в близки приятелски или служебни отношения с
подсъдимия или някой от останалите свидетели, което да възбуди съмнение в
обективността й. Поради това и съдът приема, че същата е била добросъвестна при
даването на показанията си, чистосърдечно е разказала всичко, което е възприела
във въпросния ден и имащо значение за делото, подробно изложено в протокола за
разпит пред съдия и пред защитника на подсъдимия, затова тези нейни показания следва да бъдат кредитирани
като достоверни при оценката им като част от целия доказателствен
материал.
Ясни, точни
и конкретни са също показанията на свидетелят Г.И., в които потвърждава, че
заедно с подсъдимия и със св.А., са ходили на гости на последния в къщата му в
с.Т., която била малка стара къщичка с двор, малко по-встрани от центъра. На
200-300м. от там имало чешма и тя била близо до кметството. Разпознава на
снимките от предявения му фотоалбум къщата на св.А., чешмата и пострадалия Г..
Съдът намира обаче, че не следва да се кредитират показанията му, в частта им ,
в която отрича да е посещавал с.Т. в инкриминирания период и да е провеждал
разговори от там в същите дни 17-18.05.08г., поради оборването им от останалия
доказателствен материал.
Така
изложените изводи относно престъплението, в това число за осъществяването му
именно от подсъдимия П.Ч. , се подкрепят
и от приложените по делото разпечатки на проведените телефонни разговори от
мобилните номера на подсъдимия Ч., свидетеля Н.Х. и св.Г.И..
Видно от
справката за подсъдимия Ч. е, че в петък вечерта на 16.05.08г. изходящите му
разговори /един от които със св.С.-пазач на обекта/ са обслужени от клетка
покриваща територията и на с.Тракийци, което индикира , че по същото време не
само не се е намирал на територията на гр.Бургас, но не е бил и на територията
на к.к.Слънчев бряг , както твърдят свидетелите Р. и А..
Обстоятелството,
че мобилният му телефон е бил изключен или поне няма проведени разговори от и
към него , не носи сведения за местонахождението на подсъдимия П.Ч. и не води
до извод, който да изключи възможността същия да се придвижи до новостроящата
се кооперация, след уведомяване за влизането на крадец и залавянето му от
пазача.
Същото се
отнася и до отразените в същата разпечатка следващи негови разговори , като
първите са в неделя 18.05.08г. в 14.43ч. , изходящи от телефона на подсъдимия и
обслужени от клетка на Летище-Сарафово.
Присъствието
на подсъдимия в близост до Летище-Бургас не изключва изложеното от свидетеля Г.,
че в строителния обект в кв.Меден Рудник е бил свален към 14.00ч. , поради
възможността за достатъчно бързо придвижване от Бургас до кв.Сарафово, предвид
близкото разстояние помежду им .
На трето
място св.И. , подсъдимия и св.С. са единодушни, че във връзка с телефонен
разговор иницииран от пазача на обекта -св.С. , в който същия е уведомил за
задържан от него крадец , са посетили новостроящата се кооперация , макар в
своите показания същите да преместват напред времето на случващото в посока към
следващата вечер-недея 18.05.08г. Видно от разпечатката от мобилния оператор на
проведените от св.Н.Х. разговори е,
че точно на 17.05.08г. в 20.01ч.
същия е позвънил на св. Г.И./последния намиращ се в района на клетка в с.Кирово
обслужваща и с.Тракийци/, а на
18.05.08г. двукратно- в 8.45 и в 09.53ч. на охраната/св.В.С./, като през това
време се е намирал на територията на
гр.Бургас/опровергаващо твърдението на пазача, че не е общувал с него/.
От справката за разговорите на св.И. се
установява, че към обяд на 16.08г. все още се е намирал в гр.Бургас/когато са
проведени разговори със св.С. . Потвърждава се разговорът със св.Х. вечерта на
17.05.08г. от района на с.Кирова/обхващащ и с.Тракийци/. Констатира се също, че
на 18.05.08г. в 15.00ч. отново се е намирал в Бургас в кв.”Меден рудник” и
разговарял с друг неустановен абонат , а в 15.04ч. отново със св.Н.Х.;
Изложеното кореспондира с твърденията на
св.И. и подсъдимия Ч., че вечерта в която пазача е хванал крадец в обекта е
потърсил подсъдимия. Проследявайки справките за проведените разговори , се
налага извода, че от телефона на св.Х. *** е бил набран този на св.И., който в
същото време е бил заедно с подсъдимия, затова и двамата си спомнят, че
разговорът е проведен с подсъдимия Ч., но не си спомнят кой се е обадил.
От местоположението на св.И. по време на
този разговор следва, че двамата-св.И. и подсъдимия не са били в гр.Бургас, а
са се намирали там, от където е разговарял подсъдимия Ч. предната
вечер-с.Тракийци.
Научавайки за поредния опит за кражба от
обекта, двамата са се придвижили до новостроящата се кооперация, където
подсъдимия е качил насила пострадалия в багажника на описания вишнев фирмен лек
автомобил и с него , управляван от св.И.
отново се върнали в с.Тракийци. Пристигайки пред къщата на св.А. , подсъдимия
свалил Г. и го вързал за дървото пред нея. Там бил и св.А.. След нанесен от подсъдимия върху пострадалия Г.
побой със парчетата от счупени сапове и тояга , по тялото му, същия бил оставен
да пренощува вързан за същото дърво.
Установените райони които са покривали
клетките обслужили разговорите в първите два от инкриминираните дни , и
показанията на свидетелите Г. и Д. ,
водят до еднозначен извод, че на 17.05.08г. вечерта и на обяд на 18.05.08г.
подсъдимият категорично не се е намирал в к.к.Слънчев бряг.
Проведените телефонни разговори в този
смисъл потвърждават обвинителната теза, че именно вечерта на 17.05.08г. св.И. и
подсъдимия са били заедно , когато е
получено телефонно обаждане за заловен от пазача крадец, във връзка с което
двамата отишли на обекта и по решение на подсъдимия пострадалия Г. е отвлечен с
лекият автомобил и откаран противно на волята му в с.Тракийци, държан там без
възможност да се придвижи по негова преценка, отново върнат по решение на
подсъдимия в гр.Бургас, държан на обекта до следващия ден, и освободен преди
обяд на 19.05.08г.
По
отношение упражнената от подсъдимия принуда спрямо пострадалия Г.:
Вкарването
на пострадалия Г. в лекия автомобил управляван от св.И. , чрез използване на
физическо насилие и отвеждането му против неговата воля от мястото на
строителния обект на подсъдимия , на различно от това място , сочат липсата на
съгласие за преместването му от гр.Бургас до с.Тракийци и обратно.
Няма
съмнение, че нито през времето от качването в автомобила до свалянето му в
двора на къщата в с.Тракийци, нито докато е бил вързан за дървото там,
охраняван от св.И. до чешмата, разхождан наоколо отново вързан, нито през
превоза му отново до гр.Бургас, още по-малко докато се е намирал вързан за
стъпалата на фургона в строителния обект, не е съществувала възможност да упражни своя воля да напусне мястото и се
придвижи където пожелае .
От
цялостното поведение на подсъдимия следва и извода, че решението за случващото
се е било именно негово.
Съдът не
дава вяра на показанията на св.А. , опровергаващи се и противоречащи на
останалия доказателствен материал, в частта им, в която същия отрича да е бил
през инкриминирания период с подсъдимия в с.Тракийци и едновременно с това
твърди, че е посетил строителния обект в кв.Меден рудник заедно със св.И. и
подсъдимия П.Ч. по повод заловен от пазача крадец. Оборено от св.И. е и твърдението му, че
къщата заснета на фотоалбума от огледа на местопроизшествие в с.Т. не е
неговата.
Не
кредитира и показанията на свидетелката Р. разпитана по искане на защитата,
която в стремежа си да осигури алиби на подсъдимия за вечерта на 17.05.08г. , си спомня, че
седмицата преди бала на сина си , който бил на 23 май 2008г прекарала три дни
петък следобяд, събота и неделя до обяд с П.Ч. , потвърдено и от свидетелят А.А..
Не следва да бъде давана вяра на изложеното от тези двама свидетели, чиито
показания намира за пристрастни и необективни, освен поради близките приятелски
отношения с подсъдимия, но и поради категоричното им опровергаване от
останалите събрани по делото доказателства-показания на свГ., Д. , В.,
разпечатките от мобилните оператори за проведените телефонни разговори, както и
веществените доказателства иззети при огледите на местопроизшествие и
заключенията по извършените експретизи .
Опровергани
от останалите доказателства са обясненията на подсъдимия П.Ч., в които отрича
да е автор на престъплението за което му е повдигнато обвинение , излагайки
версията , че се е намирал на друго място , а именно в петък на 17.05.08г.*** с
приятелката си-св.Р. и своя приятел св.А.
с неговата приятелка и до неделя останали на почивка в к.к. Слънчев бряг.
Същите съдът приема единствено като негова защитна версия , изцяло
противоречаща на останалия доказателствен материал, поради което и не следва да
бъде кредитирана.
По мнение
на съда, дадените пред съда показания на всеки от свидетелите С. и И. , в които
отричат да са били заедно с него на 17 май 2008г.*** , отделно св.И. и св.А. по-късно
и на следващият ден в с.Тракийци, след което отново в гр.Бургас, се дължи от
една страна на стремежа им да осигурят алиби на подсъдимия, предвид
дългогодишните близки приятелски отношения с него , а за св.С. и служебната
зависимост от него, но така също и поради страх от наказателно преследване, ако
бъде установена тяхна съпричасност към извършеното от подсъдимия Ч.
престъпление.
Безспорно
подсъдимият е имал и основателен мотив да бъде ядосан на пострадалия Г.,
предвид многократните кражби от обекта на новостроящата се от неговата фирма
кооперация, каквито се потвърждават и от управителя –свидетеля Н.Х., а така
също и от св.В.Х., пред когото св.Г. бил споделил, че в този обект бил влизал и
друг път да краде.
От
изложеното следва извода, че пострадалия е бил отвлечен и противно на волята му
противозаконно лишен от свобода от подсъдимия Ч., който е лишил от правото на
свободно придвижване св.Г., като първоначално противно на волята му го качил в лек
автомобил, а впоследствие в продължение на повече от едно денонощие
принудително го държал съответно пред къща в с.Тракийци и в строителен
обект в гр.Бургас кв.Меден рудник.
По възраженията на защитата:
С активното лично участие на пострадалия
Г.Г. , в извършения по неговите сведенията оглед на местопроизшествие на
23.05.08г. в с.Тракийци, разследващият орган е установил точното
местонахождение на въпросната къща , където е бил държан противно на волята му
, чешмата от където бил заведен да пие вода , саповете с които е бил удрян и
дървото на което е бил вързан.
Верността
на отразените действия в протокола за оглед на местопроизшествие в с.Тракийци
не е оспорен от страните и съдът приема, че констатираното е правилно записано
. В това число и отбелязването, че всяка от стъпките по време на следственото
действие е предприета с оглед изнасяни междувременно от пострадалия насочващи
фактически данни за инцидента.
От защитата
се прави формално възражение срещу процесуалната валидност на извършеното
действие оглед на местопроизшествие –на строителния обект на подсъдимия в
гр.Бургас, на къща с двор с неустановен собственик в с.Тракийци и на лекият
автомобил «Фолксваген пасат» осигурен за нуждите на това процесуално действие
от св.И., с настояването също да не се считат за законосъобразно иззети
веществените доказателства и да се кредитират експертизите, чийто предмет на
изследване са били. Соченият мотив е, че всеки от протоколите е подлежал на
одобрение от първоинстанционния съд по реда на чл.161, ал.2 от НПК, тъй като
действията имали характер на такива по претърсване и изземване.
На първо
масто няма съмнение, че именно дънките със следи от червено-кафява течност и
сноповете коса съвпадаща морфологично с тази на пострадалия , намерени при
огледа на местопроизшествие в строителния обект на подсъдимия, са изследваните
от вещото лице при извършване на биологическата/именувана като
съдебно-медицинска/ експертиза, което се потвърждава и от показанията на св.С.
и И.. Поради това, независимо, че протоколът за оглед на местопроизшествие в
строителния обект на подсъдимия е подлежал на одобрение в частта на изземването
, щом местонахождението и идентичността на иззетите вещи с изследваните от
вещите лица се потвърждава посредством други доказателствени средства
предвидени по НПК, то няма пречка да бъдат приобщени по делото както те , така и изготвените по
тях експертизи .
Колкото до
твърдяното от защитата процесуално нарушение свързано с непредставянето за
одобрение на протокола за оглед на возилото, съдът споделя позицията, че се
касае за оглед на веществено доказателство, поради което същия, и в частта
посочваща установените и приобщени със същия протокол веществени доказателства
намиращи се в превозното средство , не подлежи на последващо одобрение.
Проведеното
следствено действие оглед на местопроизшествие в с.Тракийци, с личното участие
на пострадалия Г., по същината си също не съставлява претърсване и изземване ,
а следствен експеримент, с участието на пострадалия, при който са установени и
приобщени по делото частите от саповете на лопати и тоягата, с които същия е
бил бит, поради което също няма законово основание да бъде искана санкция за
това действие от съда.
Неоснователно
е възражението на защитата, че е процесуално недопустимо прочитането на
показанията на свидетел ако едновременно не са налице предпоставките да са
дадени пред съдия и да е налице съгласие на страните за това. Именно
разпоредбата на чл.281, ал.4, вр. Ал.1, т.1 и т.2 от НПК позволява да бъдат
четени показанията на сивдетел от досъдебното производство, които не са дадени
в условията на чл.281, ал.3, пр.1 от НПК или за които не са налице съгласие на
страните по пр.2 от същия текст. Единственото условие е четенето да става в
присъствието на свидетеля, обусловено от необходимостта да е налице някое от
условията на т.1 и 2 на ал.1, а именно разпитваното лице да депозира пред съда
противоречиви показания или да откаже да даде такива или да се позове на липса
на спомен. В тази хипотеза разпитът на свидетеля разкрива възможност за
поставяне на въпроси от страните и съда в обстановка на състезателност, което
предполага изясняване на противоречията и възстановяване на спомените./ Решение
№374/18.10.2011г. на ВКС по н.д.№1971/2011г. ІІ н.о./
Ирелевантно
за делото съдът намира полученото писмо от Спортно училище «Юрий
Гагарин»-Бургас, според което абитуриентския бал на випуск 2008г. е проведен на
23.05.08г. в к.к. Слънчев бряг, с оглед липсата на отношение на съдържащата се
в него информация към предмета на делото, предвид отхвърлянето на версията на
подсъдимия, че се е намирал в инкриминирания период в к.к.Слънчев бряг.
Съдът прецени, че посочената съвкупност
от взаимно допълващи се и убедителни доказателства изяснява по безпротиворечив и
категоричен начин релевантните по делото факти и формира по несъмнен начин изводите относно фактическа страна на
деянието предмет на обвинението.
ІІ.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съобразно направените фактически
констатации , съдът приема за безспорно
установено, че с горепосоченото си поведение подсъдимият П.Ч. е осъществил престъпление против
личността от раздел ІV на глава ІІ на
особената част на НК, покриващо обективните и субективните признаци на състава
на чл. 142, ал.1 от НК, като с лек автомобил на своята фирма е отвлякъл
пострадалия Г.Г. от района на новострояща се жилищна сграда в гр.Бургас, с цел
противозаконно да го лиши от свобода.
Извършеното се отличава с висока степен
на обществена опасност и представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл. 93, т. 8 от НК, поради засягането на обществените отношения, гарантиращи
свободата на личността и неговата неприкосновеност . Има се предвид правото на
индивида свободно да формира своята воля и да действа в съответствие с тази
воля и своите интереси , в това число и да се придвижва в пространството когато
и където пожелае.
От обективна страна е налице
ограничаване възможността на пострадалия да се придвижва свободно в
пространството, а след това е бил принудително отведен на друго място ,
противно на волята му. Това е така, защото в интервала от 17 до 19 май 2008г. подсъдимият
Ч. чрез принуда е отвел от едно населено
място в друго пострадалия Г., по воля противна на тази на пострадалия , отнел е
и възможността му да напусне автомобила , а после и конкретното място където е
бил отведен и съответно върнат не по своя преценка . Упражнената в случая
принуда от подсъдимия спрямо Г. е функционално свързана с невъзможността на
пострадалия да се придвижва по своя воля. Формата на принуда е физическа , с
конкретни актове на проявление – насилие и побой над жертвата.
Престъплението е резултатно и е
довършено с принудителната промяна на досегашното местонахождение с извеждането
на пострадалия от новостроящата се кооперация
на подсъдимия в кв.М.Рудник в гр.Бургас и откарването му в друго
населено място -с.Тракийци .
Изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия Ч. чрез извършване на конкретни активни действия по принудително
преместване на лицето от едно място на друго, в случая чрез транспортирането на
пострадалия от гр.Бургас до с.Тракийци с фирмения си автомобил управляван от
св.И., като за сломяване съпротивата на свидетеля Г. е упражнил спрямо него принуда с нанасяне на
побой.
От субективна страна подсъдимият Ч. е
извършил престъплението със съзнанието за неговата обществена опасност, за
последиците от него, настъпването на които е и целял, и което е извършил с цел да лиши от свобода
пострадалия , следователно с пряк умисъл по смисъла на закона.
Съгласно трайната съдебна практика , формите
на принуда нямат съставомерно значение, а единствено,
че лицето е лишено от възможността сам, по своя воля да се придвижва в
пространството, а това се извършва по волята на дееца.
Преследването на поставена от подсъдимия специална цел, да бъде лишен
последния от свобода е обективирано в действията му
по сваляне на Г. пред къщата в с.Тракийци, връзването му за дървото и държането
му там цяла нощ , до новото му качване от подсъдимия в багажника на автомобила
и връщане в Бургас, където оставен вързан да пренощува в строителния обект.
Причини и условия, способствали
извършване на престъплението – ниската морална и правна култура на подсъдимия,
незачитането на действащия в страната правов ред, както и правата на индивида
да се придвижва по свое желание и преценка и на лична непикосновеност.
ІІІ.
ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО.
Обвинението е повдигнато съобразно
текста на чл.142 , ал.1 от НК в редакцията му на ДВ бр.92 от 2002г., която
предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години за отвличане на
друго лице, с цел противозаконно да го лиши от свобода.
Действащата към момента на постановяване
на присъдата разпоредба на същия закон от бр.26 от 2010г. предвижда наказване с
лишаване от свобода от 3 до 10 години , за отвличане другиго , без изискване за наличие на специална цел
да бъде това лице лишено от свобода.
По-благоприятен следователно за дееца се
явява законът действал към момента на
осъществяване на престъпното деяние, което и задължава съда, да приложи именно
него.
При индивидуализиране на наказанието
като смекчаващи вината на подсъдимия П.Ч., съдът отчете чистото съдебно минало
към датата на извършване на престъплението, трудовата му ангажираност и липсата
на данни за противоправни деяния в продължение на повече от четири години, от
18.05.2009г. до настоящият момент.
Като отегчаващи взе предвид следните:
Създадено е било трайно престъпно
състояние и макар продължителността на
времето в което е бил лишен от свобода да не съставомерен
признак, не може да не се отбележи, че в случая това положение е траело
значително време-повече от едно денонощие , което е показателно също и за
настойчивостта и упоритостта в поведението на подсъдимия.
На следващо място принудителното
остригване на пострадалия е демонстрация, израз на едно унизително отношение
към индивида и също е индиция за по-високата степен
на обществена опасност на дееца.
Многократното нанасяне на побой над
отвлечения Г. е безсмислено и представлява една неоправдано брутална проява на
агресия от подсъдимия. Конкретните проявни форми на
насилие го характеризират като жесток човек,
даващ външен израз на своята ярост , възмездявайки лично онзи който го е
засегнал, а не посредством предвидените от закона способи и от компетентните за
това органи.
Ето защо, ръководейки се от
доказателствата по делото и следвайки своето вътрешно убеждение, съдът счита за
справедливо, да наложи на подсъдимия П.Ч. наказание при баланс на смекчаващите
и отегчаващите вината на последния обстоятелства.
Съдът не разполага с възможност за
преценка биха ли се постигнали целите на наказанието с прилагането на чл.66,
ал.1 от НК , тъй като постановената при предходното разглеждане на делото
присъда , с която е осъден на 3 години лишаване изтърпяването на което е
отложено с изпитателен срок от 5 години, потвърдена от въззивната , не е била протестирана
от прокурора, а делото е било предмет на касационна проверка единствено по
жалба на подсъдимия. Поради това , недопустимо е да се влошава положението му ,
при повторното разглеждане на делото от първата инстанция. Затова съдът
постанови изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено със срок от 5 години.
Продължителния период от време , в който
няма данни за нови противозаконни прояви на подсъдимия, дават основание да се
направи извод, че съществува възможност поправителния и възпитателен ефект на
наказанието да бъдат постигнати , независимо от отразените в справката за
съдимост на лицето/на л.31 от делото/ две осъждания на пробация по
НОХД№1356/08г. на РС-В.Търново и НОХД№4168/09г. на БРС, за деяния последното от
които извършено на 18.05.09г.
По отношение на веществените
доказателства , съдът постанови, след влизане в сила на присъдата лекият автомобил „Фолксваген пасат” с рег.№*****А
и оригинална подова настилка от същия, да се върнат на собственика им „Корект
строй билдинг” ООД-Бургас, а останалите –части от лопата, части от сапове и
тояга/пръчка и сива пластмасова туба за масло , да бъдат унищожени.
На следващо място и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, с оглед изхода на делото, подсъдимият следва да заплати в
полза на Държавата направените по делото разноски общо в размер на 316.00/хиляда
двеста и деветнадесет лева и осемнадесет стотинки/.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..........................