Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 455 10.12.2021
год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№602 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е
образувано по жалба на И.А.М. *** против
Заповед №21-1228-000586/23.08.2021 год. на Началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която е прекратена регистрацията на
МПС, собственост на И.А.М. за срок от шест месеца. Жалбоподателят оспорва
заповедта, като издадена в противоречие с материалния закон. Твърди, че не може
да се прекратява регистрацията на МПС, което е регистрирано в чужбина. Тъй като
автомобилът е регистриран във Великобритания, а същата е излязла от Европейския
съюз, то българската държава няма правомощия да прекрати регистрацията му. Въз
основа на това, счита, че не са били материално правните предпоставки за
налагането на ПАМ на правното основание посочено в нея. Направено искане за
отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът, Началник група
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован, чрез
процесуалния си представител юриск. М. изразява становище за неоснователност на
подадената жалба.
Съдът, като взе предвид
приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и
относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен
акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед №21-1228-000586
от 23.08.2021 год. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Стара Загора, на жалбоподателят И.А.М. е наложена принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”. В същата се съдържа указание за
реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта
се сочи, на 23.08.2021 год. в 11.50 часа в гр. Стара Загора по ул.“Георги
Байданов“ до бл.34 в посока изток запад управлява собственият си лек автомобил
БМВ с рег. №***, като водачът не притежава съответното СУМПС. Заповедта е
издадена въз основа акт за установяване на административно нарушение серия GA,
бл. №400142/23.08.2021 год., с който са му отнети СРМПС №00518483446 и два броя
регистрационни табели ***. Запознавайки се с констатациите на акта, административният
орган приема наличие на основание по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за налагане
на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс.
Заповедта е връчена на 25.08.2021
год., като същата е обжалвана по административен ред пред Директора на ОД на
МВР стара Загора, който с Решение №1228р-12521/23.09.2021 год. е отхвърлил
оспорването като неоснователно. Това решение е изпратено по пощата и е получено
на 28.09.2021 год., а жалбата е
депозирана в Административен съд Стара Загора с писмо на 11.10.2021 год. и
заведена с вх.№5659 от 12.10.2021 год. При така установените факти, съдът
намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес
от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за неоснователна,
по следните съображения:
По делото е приета като
доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени
доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед №349з-723/06.03.2018 год. на Директора
на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните лица, упълномощени да
налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното,
съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да
налага ПАМ.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актове за установяване на административни нарушение имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален
документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и
за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193,
ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното
административно нарушение не съществува между страните. Не е спорно, че лицето
е управлявало собственото си МПС, бил е спрян за проверка, както и че притежава
Временно свидетелство за правоуправление, което съгласно полученото съобщение
от Интерпол дава право на притежателите си да управляват МПС на територията на
Великобритания, което обозначено като учебно и под наблюдението на инструктор.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети
от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС и отказ да
бъде тестван с техническо средство.
Изрично в заповедта е
посочено, че за нарушението е съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GA, бл. №400142/23.08.2021 год. Същият е приложен по
делото и е част от административната преписка. Видно от съдържанието, описаната
в него фактическа обстановка съвпада с тази посочена в оспорената заповед за
налагане на ПАМ.
Събраните доказателства по
административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат
доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната
преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически
установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На
основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при
преценката на валидността на акта за установяване на административно нарушение
във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по
чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа
описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено,
посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдържат
се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите
разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, нарушителят
М. не е имал възражения по съставянето му.
На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е
издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради
което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа
страна в мотивите му.
Основното оплакване в
жалбата е за липсата на компетентност на административният орган да прекратява
регистрацията на МПС, регистрирано във Великобритания. Настоящият съдебен
състав намира същото за неоснователно. В Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29
април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства,
която се прилага за документите, издадени от държавите-членки при регистрацията
на превозни средства, е дефинирано (Член 2, буква „б“) понятието „регистрация“,
като административно разрешение за въвеждане в експлоатация по пътищата на
превозно средство, включително идентификацията на последното и издаването за
него на сериен номер, известен като регистрационен номер. Съответно според Член
3, т. 1 и т. 3 от Директивата, държавите-членки издават свидетелства за
регистрация на превозни средства, които са предмет на регистрация съгласно
техните национални законодателства, а информацията, съдържаща се в
свидетелството за регистрация съгласно приложения І и ІІ, се изразява чрез
хармонизираните кодове на Общността, показани в приложенията към Директивата.
Според Член 4 от Директивата, свидетелство за регистрация, издадено от
държава-членка, се признава от другите държави-членки за идентифициране на
превозното средство при международен трафик или за неговата пререгистрация в
друга държава-членка. С Член 1, параграф 2 от Директива 2014/46/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за изменение на
Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни
средства е дефинирано и понятието (буква „д“) „временно отнемане на
регистрация“, което означава ограничен период от време, през който не е
разрешено от държава членка превозното средство да се използва в пътното
движение, след който период и при условие че основанията за временно отнемане
вече не са приложими, ползването на превозното средство може да бъде разрешено
отново, без това да включва нова процедура по регистрация. Ето защо
обстоятелството, че моторното превозно средство е с чужда регистрация, не
представлява пречка за налагане на процесната ПАМ от българските контролни
органи, който извод следва и от разпоредбите на
чл.18б, ал.10 и ал. 11 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 год. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. В тях е указан реда който следва да се
спазва при прекратяването на регистрацията на дадено МПС, което не е
регистрирано в страната, като не е предвидено, че това може да става само по
отношение на МПС регистрирани в страна-членка на ЕС. Не на последно място,
горепосочената директива е била задължителна за Великобритания преди
напускането й и е инкорпорирана в нейното законодателство.
Националният закон не
въвежда разграничения в задълженията на водачите на МПС при движението им по
пътищата на територията на страната. Пътищата на Република България са отворени
за обществено ползване (по аргумент от чл.140 от ЗДвП) и за всички водачи на
превозни средства съществува задължение да спазват правилата за движение - в
частност чл.150 от ЗДвП. Когато се управлява едно МПС, то правилата за
движението се определя от местното законодателство, а не от законодателството
на страната, където е регистрирано това МПС.
Нарушението, за което е
приложена конкретната ПАМ, безспорно е извършено на територията на страната,
поради което контролният орган разполага с териториалната компетентност да
приложи една или повече от предвидените в закона ПАМ. Съгласно разпоредбата на
чл. 18б ал. 11 от Наредбата, при издадена ЗППАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП на
собственик на превозно средство с чужда регистрация, когато собственикът има
постоянен адрес на територията на Република България, екземпляр от заповедта,
отнетите табели с регистрационен номер и свидетелството за регистрация на ПС се
съхраняват в отдел/сектор „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР, където е установено
нарушението; след изтичане на наложената ПАМ отнетото свидетелство за
регистрация и отнетите табели с регистрационен номер се изпращат в отдел/сектор
„Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР по постоянния адрес на собственика за
физическите лица или по адреса на регистрация за стопанските обекти (в този
смисъл решение № 1573 от 6.02.2019 година по адм. д. № 1470/2018 година и
решение №16030 от 19.12.2018 година по адм. д. № 8562/2018 година на ВАС).
Жалбоподателят И.М. е с
постоянен адрес на територията на Република България. Автомобилът му е с чужда
регистрация. Затова налагането на ПАМ, като процесната, следва да бъде
извършено при съблюдаване на разпоредбата на чл. 18б ал. 11 от Наредбата и чл.
172, ал. 4 от ЗДвП, което е сторено от контролните органи.
Не е налице и
несъответствие с целта на закона. Предвидената мярка е израз на държавната
политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на
алкохол и/или без СУМПС, което е и обществено значима цел с оглед значителния
брой жертви и пострадали при пътнотранспортни произшествия, като постигането на
тази цел и интересите, които се защитават посредством налагането на мярката,
надхвърлят по значимост частните интереси. Предпоставка за издаването на
заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено
от водача или собственика на МПС, съответно на хипотезата на правната норма,
нарушение на ЗДвП, което се установява с акт за административно нарушение
/АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. В конкретния случая не се
оспорва управлението на процесното МПС от жалбоподателят, който се явява и
собственик на същото, както и че същият няма необходимата правоспособност да го
управлява. Представеното от негова страна временно свидетелство за управление
на МПС не удостоверява надлежно придобита правоспособност, а само му дава право
да управлява МПС на територията на Великобритания, което МПС е обозначено като
учебно и само под наблюдението на инструктор. Установено е управление на МПС на
територията на Република България, което МПС не е обозначено като учебно, от
лице което не притежава съответната правоспособност и в отсъствието на
инструктор. В този смисъл са налице законовите предпоставки за налагането на
оспорената ПАМ.
Предвид
изхода на делото, следва да бъдат уважено искането на ответника за присъждане
на разноски по делото. С оглед неоснователността на оспорването, в полза на
ответника, представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 100.00 лв., съгласно приложения по делото списък на
разноските, определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от изложеното и на основание
чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, административен съд Стара Загора,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.А.М., ЕГН ********** *** против заповед №21-1228-000586/23.08.2021
год., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Стара
Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.А.М.,
ЕГН ********** ***
да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора, представлявана от
Директора Николай Колев сумата 100.00 /сто/ лв., представляваща направени по
делото разноски.
Решението не подлежи на
обжалване съгласно чл.175, ал.2, изречение второ от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: