№ 308
гр. Варна, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Д.а Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000130 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ОСС 2022“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.София срещу решение №68/28.11.2022 г. по т.д.15/2022 г. по
описа на ОС - Търговище, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове по чл.510
от ГПК във вр.с чл.99 от ЗЗД за присъждане на сумата 208 650 лв.-главница и мораторна
лихва върху главницата в размер на 22 605.56 лв. за периода 18.02.2021 г.- 14.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2022 г. до окончателното плащане-
вземания на длъжника „Еко Инвест Север“ЕООД към общината, дадени по реда на чл.510 от
ГПК вместо плащане на взискателя О С С. с постановление от 18.02.2022 г. по изп.д.
№202183 80410811 на ЧСИ рег.№838 и прехвърлени от последния на ищеца с договор за
цесия от 28.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до
окончателното плащане, както и направените деловодни разноски.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и
необосновани изводи.
Насрещната страна Община Попово е подала писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
С исковата молба на „ОСС 2022“ ЕООД се иска осъждане на ответника Община
Попово да заплати в полза на дружеството сумата от 208 650 лв. – главница и сумата от 22
605.56 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода 18.02.2021 г.- 14.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2022 г. до окончателното плащане.
Твърди се, че по силата на постановление от 18.02.2022 г., издадено по изпълнително дело №
20218380410811, по описа на ЧСИ М Б, рег. № 838, на физическото лице О С С. са
възложени вместо плащане вземанията, които длъжникът „Еко Инвест Север“ ЕООД, ЕИК
********* има към Община Попово. Сочи се, че това трето за производството лице,
длъжник по изпълнително дело № 811/2021 г., по описа на ЧСИ М Б, се легитимира като
1
кредитор с вземане до размера на процесните суми спрямо Община Попово, което
произтича от договор № Д-19-50/24.04.2019 г. и анекс № 1 от 28.05.2019 г. към него.
Акцентира се, че тези вземания са предмет на наложен запор със запорно съобщение с изх.
№ 7686/08.11.2019 г., което е получено от общината на 11.11.2019 г. За въпросното възлагане
на вземането вместо изпълнение, както и за издаденото постановление от ЧСИ, общината се
смята уведомена със съобщение от 24.02.2022 г., получено на 25.02.2022 г. Последвало
прехвърляне на така възложеното вземане по силата на договор за цесия от 28.02.2022 г.,
сключен между О С С. (цедент) и ищецът „ОСС 2022“ ЕООД (цесионер), като така се
обосновава активната материално и процесуалноправна легитимация на страната в
производството. Поддържа се, че длъжникът (общината ответник) е уведомен на 01.03.2022
г. за извършеното прехвърляне на вземания, като по този начин изискването на чл. 99, ал. 3
ЗЗД се счита спазено. Посредством същото уведомително писмо с вх. № И-126-
1#1/01.03.2022 г., на ответника по спора е даден тридневен срок за погасяване на
задълженията, които са цедирани (предмет и на настоящото производство).
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който изразява
становище за допустимост и неоснователност на предявения иск. Конкретно излага, че
твърдените от ищеца вземания не са му били прехвърлени, тъй като праводателят му (О С
С.) не ги е притежавал също. Тази защитна теза се аргументира с обстоятелството, че към
момента на издаване на постановлението за възлагане на вземане от 18.02.2022 г., от ЧСИ М
Б, длъжникът по това вземане – „Еко Инвест Север“ ЕООД, от своя страна не е притежавал
вземане към ответника (общината). На своя ред ответникът твърди, че „Еко Инвест Север“
ЕООД е прехвърлил вземанията си към общината на друго лице - „ТМД 27“ ЕООД, по
силата на договор за прехвърляне на вземания от 08.06.2020 г., който пък е бил съобщен на
ответника с уведомително писмо от 09.06.2020 г., в изпълнение на задължението по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. В условията на евентуалност се въвеждат защитни правопогасяващи възражения
за прихващане извършено от страна на ответника, съответно с изявление за прихващане с
изх. № 30-2494-23/14.9.2020 г. с вземане на общината размер на 239 802,94 лева с ДДС,
представляващо обезщетение за вреди от неизпълнението на договор № Д-19-50/24.4.2019 г.,
евентуално с вземането за неустойка произтичаща от същия договор, което се твърди, че
общината има спрямо „Еко инвест север“ ЕООД, в размер на 254 994,77 лв., която се дължи
поради виновното неизпълнение на посочения договор. Сочи се, че виновното неизпълнение
на договор № Д-19-50/24.4.2019 г., за което говори ответника, се установява с констативен
протокол от 27.02.2020 г., и заповед № 79/27.02.2020 г. на директора на РИОСВ – Шумен, с
което се спира дейността на „Еко инвест север“ ЕООД посъбиране, съхранение,
оползотворяване и обезвреждане на смесени битови отпадъци от община Попово.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, в пределите на въззивното
производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част, по правилността на решението съдът е обвързан от
оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Като предмет на въззивно обжалване е въведен въпроса за принадлежността на
спорното право в патримониума на цесионера (ищец в настоящото производство),
действието на наложен запор като обезпечителна мярка и основателността на въведеното
възражение за прихващане, съответно погасяване на твърдените от ищеца парични
вземания.
В производството пред първата инстанция е представено постановление от
18.02.2022 г. по изпълнително дело № 20218380410811 на ЧСИ Бъзински, per. № 838, с което
на присъединения по делото кредитор О С С. е прехвърлено вземане вместо плащане, което
длъжника по изпълнението „Еко Инвест Север“ ЕООД, ЕИК ********* има спрямо Община
2
Попово, на осн. чл. 510 ГПК. Посочено е в постановлението, че вземането на длъжника „Еко
Инвест Север“ ЕООД произтича от договор № Д-19-50/24.04.2019 г. и анекс № 1/28.05. 2019
г. и е в размер на 208 650 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
18.02.2021 г. до окончателното изплащане. Изрично посочено е, че описаните вземания са
запорирани със запорно съобщение изх. № 7686/08.11.2019 г., по описа на ЧСИ О М, рег. №
846, по изпълнително дело № 20218460400285. Установява се от съдържанието на
постановлението, че запорното съобщение за наложените обезпечителни мерки е получено
от общината на 11.11.2019 година. За въпросното постановление ответникът Община
Попово е уведомен със съобщение връчено от съдебния изпълнител на 25.02.2022 г., видно
от входящия печат върху документа (л. 6 от търг. дело № 15/2022 г., на ТОС).
На 28.02.2022 г. е сключен договор за прехвърляне на посочените в постановлението
от 18.02.2022 г. вземания срещу Община Попово. Цесионер по тази двустранна сделка е
„ОСС 2022“ ЕООД, и въз основа на това материалноправно правоотношение същия
обосновава активната си легитимация в процеса. Съгласно чл. 2 от договора за цесия от
28.02.2022 г. в полза на дружеството, цедентът прехвърля всички непогасени вземания от
Община Попово до посочения в постановлението от 18.02.2022 г. размер, както и всички
лихви, неустойки, привилегии, обезпечения и други принадлежности, евентуални
обезщетения за пропуснати ползи.
В изпълнение на задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за
извършеното прехвърляне със съобщените получено от него на 01.03.2022 г. (л. 8 от делото).
Както се установява от мотивната част на постановлението от 18.02.2022 г., а и видно
от съдържанието на отговора на искова молба подаден от ответника, между страните в
производството не се спори, че между длъжникът по изпълнението „Еко Инвест Север“
ЕООД, чието вземане срещу Община Попово е възложено вместо плащане, и Община
Попово съществува правоотношение оформено в договор № Д-19-50/24.04.2019 г., сключен
на основание чл. 112, ал. 6 ЗОП, както и че към него е сключен анекс от 28.05.2019 г., с който
са предоговорени единични цени за определени дейности възложени в задължение на
изпълнителя. Въпросният договор и анекса към него са приложени като писмено
доказателство по делото (л. 27 – л. 37 от делото). По силата на съглашението общината
възлага, а изпълнителя „Еко Инвест Север“ ЕООД, приема да предоставя, срещу
възнаграждение и при условията на договора услугите по събиране и извозване на твърди
битови отпадъци, генерирани на територията на Община Попово. По тези договорни
правоотношения се твърди, че „Еко Инвест Север“ ЕООД има вземане към общината, които
впоследствие са предмет на прехвърлителната сделка легитимираща ищеца в настоящото
производство.
В деловодството на общината е постъпило друго уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
09.06.2020 г. (видно от входящия номер), от подател „Еко Инвест Север“ ЕООД, според
което последния е прехвърлил вземанията си по договор № Д-19-50/24.04.2019 г., които има
към Община Попово, на „ТМД 27“ ЕООД, като цесионер. Изрично посочено е в
уведомителното писмо, че вземането е прехвърлено в полза на цесионера с всички следващи
му се лихви, неустойки, привилегии, обезпечения и други принадлежности, както и
обезщетения за пропуснати ползи.
С писмо/уведомление получено от „Еко Инвест Север“ ЕООД (видно от обратна
разписка, л. 101 от делото), до последното е пристигнало изявлението на общината за
извънсъдебно разваляне на сключения между страните договор от 24.04.2019 г. за събиране и
извозване на битови отпадъци на територията на общината.
Считайки договорната връзка за развалена, от страна на настоящия ответник
формирано волеизявление за прихващане със суми дължими от „Еко Инвест Север“ ЕООД
по така разваления договор. Изявлението е достигнало до дружеството на 15.09.2020 г.,
видно от приложената обратна разписка (л. 92 от делото).
С допълнителната искова молба депозирана по реда на чл. 372, ал. 2 ГПК е
представен е представен договор за прехвърляне на вземания от 08.06.2020 г., сключен
3
между „Еко Инвест Север“ ЕООД (цедент) и „ТМД 27“ ЕООД (цесионер). По силата на
този договор цедентът прехвърля на цесионера вземанията, които има към Община Попово,
които са се породили от договор № Д-19-50/24.04.2019 г. и анекс № 1 от 28.05.2019 г., към
него, но само, извън и над размера от 208650 лв. (предмет на настоящото производство,
главница по възложеното с постановлението от 18.02.202 г. вземане), предмет на наложен
запор от ЧСИ О М съгласно негово запорно съобщение изх № 7904/19.11.2019 г..
Посочените в чл. 510 ГПК възможности представляват същинските изпълнителни
способи за удовлетворяването на взискателя при бездействие на третото задължено лице.
Възлагането на вземането за събиране представлява овластяване на взискателя, по негово
искане, в качеството му на процесуален субституент /процесуален застъпник/, да предяви
иск /чл. 134 ЗЗД/ срещу третото задължено лице и да се снабди с изпълнително основание,
ако такова липсва, като той не става титуляр на вземането и не може да се разпорежда с него,
а единствено се създава правомощие на взискателя да упражни правото на длъжника от свое
име за негова сметка. Целта да се предостави тази възможност на взискателя е да му се даде
възможност реално да се защити от неоснователно бездействие на третото лице да изпълни
наложения запор, с което да попречи на неговото удовлетворяване. В случая, от събраните
по делото доказателства, въззивният съд намира, че се установява наличието на бездействие
от страна на третото лице (общината), отказал плащане по наложен му запор от ЧСИ О М,
рег. № 846, видно от писмо с изх. № 11-78-1#/04.09.2020 г. (л. 24 от делото), в което е
налично изявление, че вземането, върху което е наложен запор не се признава за
основателно. Въпросът, който следва да намери отговор е дали ответникът по настоящия
спор е имал основание да откаже плащане по наложения запор.
Съгласно константната практика на ВКС /определение № 514/15.07.2013 г. по ч. т. д.
№ 2728/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 145/28.06.2018 г. по т. д. № 2180/2016 г. на
ВКС, ТК, II т. о. и др. / запорът върху вземане е разпореждане на съдебния изпълнител, с
което вземането на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на
взискателя, като се забранява на длъжника под страх на относителна недействителност да се
разпорежда с вземането, а на третото задължено лице - да плаща на длъжника. Третото
задължено лице може да признае задължението си и да предаде дължимото на съдебния
изпълнител съгласно чл. 508 ГПК, а ако не направи това, съдебният изпълнител възлага на
кредитора вземането за събиране или вместо плащане на основание чл. 510 ГПК.
Установяването дали съществува запорираното и непризнато вземане се извършва в
производството по предявения от кредитора /взискателя/ суброгаторен иск, като ищецът
следва да докаже дали вземането съществува и неговата изискуемост при съобразяване на
конкретното облигационно правоотношение. Взискателят може да се удовлетвори едва след
като спорът относно вземането се разреши със сила на пресъдено нещо, като едновременно с
това се установи неговата ликвидност и изискуемост.
На първо място следва да се уточни принципната позиция, че при наличие на
конкуренция между запор и цесия предимство ще има този акт, който пръв е бил съобщен на
третото задължено лице (чл. 99, ал. 4 ЗЗД).
Не се оспорва от ответника, че със запорно съобщение връчено му на 11.11.2019 г. е
наложен запор от страна на „Микс – ПС“ ООД, като обезпечителна мярка по бъдещ иск на
същото дружество, видно от приложената по делото обезпечителна заповед (л. 181 от
делото). В този смисъл действията на разпоредбата на чл. 452, ал. 1 ГПК биха имали
отношение по адрес на взискателя „Микс – ПС“ ООД, който е трето за настоящото
производство лице. Защитата, която дава наложения запор като обезпечителна мярка е само
по отношение на взискателя и присъединилите се кредитори в изпълнителното
производство. Няма данни към изпълнително дело № 551/2019 г., по описа на ЧСИ О М, по
което е наложен въпросния запор, да се е присъединил О С С. (праводател на ищеца) като
кредитор. В този смисъл наложената по това изпълнително дело обезпечителна мярка и
предвидената относителна недействителност на последващите разпоредителни действия не
ползва О С С.. Поради това неоснователни са твърдения, че този наложен запор със
съобщението от 11.11.2019 г. прави относително недействителни следващи действията по
4
последвалия го договор за прехвърляне на вземания от 08.06.2020 г., между длъжника по
вземането и „ТМД 27“ ЕООД.
Страните са очертали като предмет от спора и пред въззивната инстанция,
конкуренцията между представеното с отговора на искова молба уведомление по чл. 99, ал. 3
ЗЗД отправено от „Еко инвест север“ ЕООД до Община Попово (за прехвърлянето на
вземания на „ТМД 27“ ЕООД) от 09.06.2020 г. и представения с допълнителната искова
молба договор за цесия от 08.06.2020 г. между „Еко инвест север“ ЕООД и „ТМД 27“ ЕООД.
От правна страна и двете представени доказателства са частни диспозитивни документи.
Като частни документи те се ползват с обвързваща съда доказателствена сила само по
отношение на авторството им. Необходимо е да се уточни, че „достоверната дата“ на частен
документ не е датата, посочена в документа като такава на съставянето му, и която е спорна
по делото, а датата, на която е настъпило обстоятелство, установяващо по безсъмнен начин
предхождащото го съставяне на документа (така решение № 273/02.12.2019 г. по гр. дело №
1067/2019 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК). Тъй като частните документи не се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях
факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение №
50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр.
д. № 7175/2014 г. на ВКС, ІV г. о.). Страната не следва да разчита на доказателствената сила
на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който
насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за осъществен
оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (решение № 213/15.01.2018 г. по гр.
д. № 856/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о.). Разпоредбата на чл. 181 ГПК урежда случаите на спор
относно датата на частния документ, когато моментът на съставянето му е от значение за
конкуренцията на права, черпени от един и същи праводател, и съответно трето лице,
спрямо което датата е противопоставима само, ако е достоверна. Съгласно установената
последователна практика на ВКС (така например решение № 235/04.06.2010 г. по гр. д. №
176/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.), „трето лице“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което
черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат
само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Касае се
до неучаствали в съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат увредени от
неговото антидатиране. Тълкуването, което дава правната теория има своите отлики и е по-
широко по обхват, така съгласно учебника по „Българско гражданско процесуално право“,
съставен от авторски колектив, издателство „Сиела“, стр. 269, е посочено, че – „Трето лице
по разума на чл. 181 ГПК са само тези неучастващи в съставянето на документа лица, които
биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране“.
Което и от тълкуванията да се приеме, няма спор, че ответникът не е участвал в
съставянето на договора за прехвърляне на вземания от 08.06.2020 г., както и че общината
може да бъде увредена от антидатирането на документа. Дори да се приеме по стриктното
тълкуване дадено в съдебната практика (трето лице е лице, което черпи права от лицето
подписало документа), то пред ответникът не е затворена възможността на оспорва
достоверността на датата на съставения прехвърлителен договор, доколкото той има
качеството на страна в процесуалното правоотношение. Така в решение № 32 от 18.06.2019
г. на ВКС по т. д. № 1109/2018 г., I т. о., ТК, е възприето, че страна в процеса, която не е
участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал. 1
ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде
установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което
претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или
обективирани в частния документ. В този смисъл (което и от тълкуванията на понятието
„трето лице“ да се възприеме) оспорването се явява допустимо направено от ответника по
делото, Община Попово. Ищецът е следвало, с оглед правилата на разпределената
доказателствена тежест, да докаже изгодния за него факт, че договорът е подписан на
посочената в него дата или друга дата предхождаща уведомяването на ответника, че „Еко
инвест север“ ЕООД е прехвърлило вземанията си към ответника-длъжник, на „ТМД 27“
ЕООД. В случая такова доказване не е извършено от ищеца, поради това за достоверна дата
5
на представения частен документ следва да се приеме датата на представянето му пред съда.
Така следва да се приеме, че длъжникът по договора за цесия (общината) е уведомен за
настъпилото прехвърляне на права на 09.06.2020 г., като съгласно представеното с отговора
на исковата молба уведомително писмо, цесионер по прехвърлителната сделка е третото
лице „ТМД 27“ ЕООД (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Ясно в текста на уведомлението е посочен обема на
прехвърлените права и това са вземанията на цедента към общината произтичащи от
договор № Д-19-50/24.04.2019 г., изискуеми към датата на уведомяването, както и всички
вземания, които ще възникнат за в бъдеще, а също така и всички лихви, неустойки,
привилегии, обезпечения и други принадлежности, както и евентуални обезщетения за
пропуснати ползи (липсват отлики от чл. 99, ал. 2 ЗЗД). Поради това въззивният съд приема,
че предмет на сключената цесия е и процесното вземане, което е преминало в правната
сфера на „ТМД 27“ ЕООД, съответно правата на прехвърлителя към длъжника са погасени.
Налага се извод, че към момента на възлагане на вземането с постановлението от ЧСИ по
чл. 510 ГПК, длъжникът по изпълнението (цедент по прехвърлителната сделка) „Еко инвест
север“ ЕООД не е бил носител на вземанията предмет на настоящото производство. По този
начин неговият кредитор О С С. е прехвърлил (по силата на сключения между тях договор за
цесия) в полза на „ОСС 2022“ ЕООД (ищец по делото) права, които той самия не притежава.
Настоящият състав намира, че дори и да не се възприеме тълкуването на
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК, то на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да се вземат
предвид фактите установени в преюдициалното производство по търг. дело №2134/2021 г. на
СГС.
От представените във въззивното производство писмени доказателства се установява,
че по отношение на „Еко инвест север“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност,
като несъстоятелния длъжник е обявен в неплатежоспособност с решение № 140 от
1.03.2023 г., постановено по в.т.д. № 623/2022 г. по описа на Апелативен съд – София. С
определение N 2707/09.08.2023 г. по търг. дело №2134/2021 г. на СГС, с което са одобрени
списъците на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ е
оставено без уважение възражението на община Попово срещу списъка на неприетите
вземания, в частта относно сумата от 208 250 лева – неустойка по договор N Д-19-
50/24.04.2019 г., като по отношение на тази сума не е водено производство по чл.694 от ТЗ.
От мотивите на определението се установява, че причина за неприемане на вземането от
208 250 лева – неустойка по договор N Д-19-50/24.04.2019 г. е извършеното на 14.09.2020 г.
прихващане от община Попово на тази част от вземането й за неустойка срещу вземането на
„Еко инвест север“ ЕООД, в размер на 208 250 лева, което се претендира от „ОСС“ ЕООД в
настоящото производство. Изявлението за прихващане е достигнало до „Еко инвест север“
ЕООД на 15.09.2020 г. (видно от разписка, л. 92 от делото), поради което по смисъла на
чл.104, ал.2 ЗЗД е произвело погасително действие още към него момент. Доколкото
посочената разпоредба не разграничава извънсъдебно от съдебно прихващане, то
компенсационното волеизявление е произвело своето обратно действие към посочения
момент (в този смисъл и ТР № 2/2020 г., ОСГК, на ВКС). Следва да се посочи, че цедентът О
С е кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Еко инвест север“
ЕООД и като такъв е обвързан от определение N 2707/09.08.2023 г. по търг. дело №2134/2021
г. на СГС, за одобряване на списъците на приети и неприети вземания, поради което и
извода на съда, че вземането на „Еко инвест север“ ЕООД е погасено чрез прихващане с част
от вземането на община Попово за неустойка, обвързва както него, така и правоприемника
му „ОСС“ ЕООД, което дава още една причина за отхвърляне претенцията на ищеца за
заплащане на процесните суми.
Неоснователността на главния иск води и до неоснователност на акцесорната
претенция претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения и поради съвпадение на правните изводи на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди, а въззивната жалба на
дружеството следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемото
6
дружество, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно представения списък на разноски по чл.80 ГПК (л. 109 от
делото), договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за изплащане на
претендираното адвокатско възнаграждение, в размер на 16 644 лева.
Воден от изложените правни изводи, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №68 от 28.11.2022 г. постановено по т.д. 15/2022 г., по
описа на Окръжен съд – Търговище.
ОСЪЖДА „ОСС 2022“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Уилям Гладстон“ 6, вх.Б, ап.2 ДА ЗАПЛАТИ на Община Попово, ЕИК
*********, сумата от 16 644 /шестнадесет хиляди шестстотин четиридесет и четири/
лева, представляващи сторените във въззивното производство разноски адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7