О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./02.04.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно
заседание на втори април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Жекова
въззивно частно търговско дело № 353 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* против
Разпореждане № 4810/05.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1296/2020 г. по описа на ВРС, 30
състав, в частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление с вх.
№8938/03.02.2020г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.С.Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.
к. Младост, бл.115, вх.11, ет.3, ап.13, е отхвърлено за
сумата от 374.94лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение към договор за потребителски кредит №********** от 27.02.2017г.
Жалбоподателят счита разпореждането за
незаконосъобразно. Навежда доводи, че заповедният съд не разполага с правомощия
на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от
която заявителят черпи права. Твърди, че споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги действително представлява дейности, които ще се извършат по
повод на договора за кредит в полза на кредитополучателя, а в ГПР не са
включени разходите за допълнителни услуги и сключването на това споразумение не
е задължително условие за получаване на кредита, а е опционално. Поддържа, че
потребителят е ползвал закупените допълнителни услуги, тъй като е получил
приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на кредит и не е поставен в
неравностойно положение спрямо кредитора. Моли за отмяната на разпореждането в
атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение и за сумата,
представляваща възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги по споразумение към договор за
потребителски кредит №********** от 01.03.2019г., както и за
присъждане на разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
Производството по ч.гр.д. № 1296/2020 г. по описа на ВРС, 30 състав, е образувано по
заявление на „Профи Кредит България” ЕООД, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника С.С.Т., ЕГН **********,
за
следните суми: сумата от 476.74лв., представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски кредит № **********/27.02.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението – 03.02.2020г. до окончателното заплащане; сумата 84.53лв.
неплатено договорно възнаграждение за периода 01.07.2018г. до 01.03.2019г.;
сумата 374.94 лв. неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.
Според съдържащото се в т.12 от
заявлението описание на задължението за възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги в размер на 374.94
лева, страните по договора за кредит са сключили
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на
което длъжникът дължи възнаграждение, което става изискуемо с подписването му.
Според кредитора, страните са се съгласили задължението да се разсрочи за срока
на договора на равни месечни вноски.
Настоящият
съдебен състав намира, че в тази част на заявлението са налице отрицателните
предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи на
закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. В този смисъл
цитираните разпоредби задължават заповедния съд да следи за
спазването на императивните правни норми и действителността на клаузите по
договори, сключени с потребител.
Възможността
за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК.
Законът обаче императивно забранява кредиторът да изисква заплащането на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а,
ал.2 ЗПК. Макар законът да не съдържа легално определение по отношение на
понятията „такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”,
съдът намира, че уговорените услуги попадат именно под обхвата на посочените
такси. Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в общ размер на
999.84лв., сравнено с чистата стойност на кредита – 1000лв., съдът намира, че
се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на
ГПР, респективно клаузата е нищожна по смисъла на чл.19, ал.5 ЗПК. На основание
чл.21, ал. ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Клаузата води и
до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла
на чл.24 ЗПК, вр. с чл.143, т.5 ЗЗП доколкото възнаграждението е отнапред
определено при липса на сигурност за осъществяване на насрещна престация от
финансовата институция.
По изложените
съображения съставът на въззивния съд приема, че по отношение на претендираното
възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги заявлението подлежи на
отхвърляне.
Налага се извод за неоснователност на
частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №4810/05.02.2020г. по ч.гр.д. №1296/2020г. по описа на ВРС,
30 състав, в частта, с която
подаденото от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* заявление с вх. №8938/03.02.2020г.
за издаване на заповед за изпълнение срещу С.С.Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж. к. Младост, бл. 115, вх.
11, ет. 3, ап. 13, е отхвърлено за сумата от 374.94лв., представляваща неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение към
договор
за потребителски кредит №********** от 27.02.2017г.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.