№ 4726
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110132255 по описа за 2021 година
и взе предвид следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск от „Д.........” ЕАД срещу С........... за
заплащане на сумата от 875,92 лв. /с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски/, дължима на
основание чл. 410 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД - регресно вземане, възникнало с плащане на
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”, ведно със законната лихва
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се
и разноските за производството.
Ищецът твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 860,92 лв.,
по договор за застраховка „Каско“ за вреди на л.а. „.........” с ДК № ........., настъпили при
ПТП на 26.08.2020г., вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, които са в пряка и непосредствена последица от неизпълнение на
задълженията на лицата, натоварени от ответника за поддържане на пътното платно на ул.
„Филип Кутев“ – до комплекс „Гора“ в гр. София.
При така очертаните факти поддържа, че на основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 49 във
вр. чл.45 ЗЗД, след заплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в
правата на застрахования, срещу юридическото лице, което носи отговорност за причинени
вреди от виновното противоправно деяние (действие или бездействие) на служители, на
които е възложено задължението да поддържат общинските пътища и по този начин да
осигурят безопасно движение по тях.
Ответникът в отговора на исковата молба навежда подробни възражения по
съществото на спора. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение към датата на
ПТП, с твърдение за липса на извършен оглед и заснемане на автомобила, което е
предпоставка за влизането на договора в сила. Оспорва наличието на покрит
застрахователен риск, както и възникването на отговорност на застрахователя по отношение
на увреденото лице за заплащане на застрахователно обезщетение, доколкото не е съставен
1
протокол за ПТП. Поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от самия
водач. Оспорва механизма на произшествието, както и настъпването на претендираните
щети от попадане в необезопасена дупка на пътното платно. Не оспорва, че застрахователя е
заплатил процесната сума за отстраняване на щетите по автомобила с вкл. 15 лв.
ликвидационни разноски, но твърди обезщетението да е завишено. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната
квалификация на предявения иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото
деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу фирма в
качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди
по МПС в резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на
задължението за поддръжката му.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на
вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в
исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието
на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на общински път, дължащо се
на противоправно бездействие на служители на ответника във връзка с поддържането на
общинските пътища.
От приетата по делото Застрахователна полица се установява наличие на
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане. От приетите по делото ОУ се установява, че процесното събитие представлява
покрит риск, без да представлява изключение съобразно Раздел II, т.2.3. вр. с т.2.1.3.1.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на валидно
застрахователно правоотношение по договора за имуществено застраховане по следните
причини: Спазена е формата за действителност на договора съгласно правилото на чл. 344
КЗ. Съгласно чл. 367, ал. 1 КЗ, озаглавен "Плащане на застрахователната премия" цялата
премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се плаща при сключването
на застрахователния договор, освен ако друго е предвидено в закон или е уговорено в
договора. Тази норма кореспондира с разпоредбата на чл. 351 КЗ, регламентираща периода
на застрахователното покритие, който съгласно ал. 1 е периодът, в който застрахователят
носи риска на застраховката. Съгласно чл. 351, ал. 3 КЗ застрахователното покритие започва
след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея – при
разсрочено плащане на премията, освен ако не е уговорено друго. В процесния случай в
застрахователния договор не е уговорено друго, поради което съдът намира, че страните са
2
се споразумели застрахователното покритие да започне действието си от деня на плащане на
застрахователната премия, а именно денят на сключване на договора.
Неоснователно е възражението на ответника, че не било налице валидно
застрахователно правоотношение по договора за имуществено застраховане.
Непредставянето по делото на протокол за оглед и заснемане на автомобила не може да
доведе до извод, че застрахователният договор не е влязъл в сила между страните по него.
Такъв извод не следва от поведението на самото застрахователно дружество, доколкото то е
приело платената от застрахования застрахователна премия, след уведомяване за
застрахователното събитие е извършило заснемане, оглед и е изготвило опис заключение на
щетите по процесния автомобил, във връзка със заведената пред него застрахователна щета,
като е изплатил и застрахователно обезщетение, което не би сторил ако не е счел, че е
налице влязъл в сила застрахователен договор, от който да се счита за обвързан.
Липсата на протокол за ПТП, несигнализираното на органите на МВР и липсата на
извършени оглед и заснемане на мястото на произшествието не обуславят извод за
недоказване на обстоятелствата около настъпване на ПТП, включително на неговия
механизъм. Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото
на ПТП, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, като по аргумент от
противното следва, че при ПТП с имуществени вреди и един участник същият няма
задължение да уведомява органите на МВР, нито последните са длъжни да посещават
мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. В чл. 6, т. 4 от Наредба №
Iз41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, дори изрично е предвидено, че не се
посещават от органите на МВР – "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в
резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход,
каквито твърдения и доказателства в случая липсват. Ето защо съдът намира, че
обстоятелствата около настъпването на ПТП могат да бъдат установени с всички
доказателства и доказателствени средства по ГПК.
В случая извод за времето, мястото и механизма на настъпване на процесното
застрахователно събитие съдът прави въз основа на съвкупната преценка на Уведомлението
за щета на л. 4 заедно с показанията на свидетеля С. И. Т. – водач на застрахования
автомобил. От тях се установява, че на 26.08.2020г., при движение по ул. „Филип Кутев“ в
гр. София и в района на комплекс „Гора“, процесният автомобил „.........” с ДК № ......... е
попаднал в дупка на пътното платно за движение, която не била обезопасена и
сигнализирана, при което по него са настъпили имуществени вреди. Възраженията на
ответника, че претенцията се основава изцяло на твърденията на водача, са неоснователни,
доколкото показанията на св. Т. са неопровергани от други доказателства, а дори посоченият
от него пред съда и в Уведомлението за щета механизъм се потвърждава по експертен път от
заключението на САТЕ. Следователно процесното ПТП е настъпило в резултат от
попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътя.
Съдът намира, че не са налице основания да не се даде вяра на показанията на този
3
свидетел, като обстоятелството, че свидетелят не си спомня подробности е обусловено от
изминалия дълъг период – ПТП е настъпило преди около 3 години преди разпита на
свидетеля.
От заключението на вещото лице по САТЕ, кредитирано от съда по реда на чл. 202
ГПК като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че
уврежданията, които са установени по автомобила при извършения оглед от представител
на застрахователя, са по облицовка предна броня и кора под двигател. Според вещото лице,
при съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че
е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек
автомобил „.........” с ДК № ......... и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото събитие.
Съдът намира, че не са налице основания да не се даде вяра на заключението на вещото
лице по САТЕ. Същото е обективно и компетентно дадено, като за изготвянето му вещото
лице е използвало преписката по процесната щета. Въз основа на неоспореното заключение
на вещото лице обосновано може да се приеме, че твърдения в исковата молба механизъм на
ПТП е доказан от ищеца. Установява се причинната връзка между произшествието и
вредите на МПС, заявени в исковата молба.
Съдът намира за необосновани възраженията на ответника, че водачът на лекия
автомобил не е съобразил с нормите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 125, т. 8 от ЗДвП.
Нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не се свързва с лимита на скоростта (установен в чл.
21 ЗДвП), а с конкретни пътни условия, които водачът е могъл и е бил длъжен да съобрази
(атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното
средство, превозван товар, характера и интензивността на движението, конкретните условия
на видимост). Твърденията на ответника, че водачът е управлявал автомобила в нарушение
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП са общи и неконкретни. В отговора на исковата молба ответната
община не е изложила конкретни твърдения за атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и на превозното средство и т.н., нито твърдения за
наличието на пътни знаци и/или маркировка, сигнализиращи за наличието на препятствия
(дупки) на платното за движение. Не са изложени твърдения и относно разрешената скорост
за движение в процесния участък, нито за наличието на съответните пътни знаци.
Доказателства в тази насока ответника не е посочил и представил.
Не се установява и нарушение на нормата на чл. 125, т. 8 от ЗДвП, съгласно която
службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително
мястото на пътнотранспортното произшествие, когато произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му от произшествието вреди. По делото не е установено ходовата част на лек
автомобил „.........” с ДК № ......... да е била увредена до степен да не може да се придвижва
на собствен ход.
Относно стойността на нанесените щети на лек автомобил „.........” с ДК № ........., съдът
кредитира заключението на вещото лице по САТЕ, според което същите възлизат на 885,40
4
лв., което е в повече от претендираното.
Въпросният пътен участник е собственост на С........... съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА,
във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл.11, ал.1 ЗОбС следва да я управлява с
грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване на
улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, а чл.167 ал.1 от ЗДвП вменява задължение за поддръжка на пътя
в изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно препятствията по него.
Поради което, наличието на дупка /неравност/ на пътното платно, явяваща се причина за
ПТП, е резултат от бездействие на длъжностни лица, на които Общината е възложила
изпълнението на очертаните по-горе задължения, поради което Общината отговаря спрямо
увреденото лице на основание чл.49 ЗЗД.
Възражението за съпричиняване остана недоказано по делото, а доказателствата тежест
да го установи при пълно и главно доказване се носи от ответника. Неоснователно е
оспорването, че дупката на пътя е „предвидимо препятствие“, което да породи задължение
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, защото на свой ред ответника е следвало да изпълни задължението
си по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП да сигнализира посочените препятствия по пътя.
С оглед горното, съдът намира иска за изцяло основателен и доказан за пълния
предявен размер от 875,92 лв. /с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски/.
Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК на
законната лихва върху главното вземане по чл. 410 КЗ, изтекла след 08.06.2021г. /датата на
подаване на исковата молба в съда/.
Относно отговорността за разноските:
При този изход на делото ищецът има право на възстановяване по реда на чл. 78, ал. 1
ГПК на разноските, които е направил за производството, установени в общ размер от 630 лв.
/заплатени държавна такса, възнаграждение за вещо лице и свидетел и адв. възнаграждение / ,
съгл. приложен и неоспорен от ответника списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С........... с адрес гр. София, ул. „.......” № 33 да заплати на „Д.........“ ЕАД,
ЕИК ........., със съдебен адрес гр. Варна, бул. „.........“ № 21, офис 2 – чрез адв. И., на
основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД сумата от 875,92 лв. /с вкл. 15 лв. ликвидационни
разноски/ – регресно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ на л.а. „.........” с ДК № ........., настъпили при ПТП на
26.08.2020г. в гр. София, вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, които са в пряка и непосредствена последица от неизпълнение на
задълженията на лицата, натоварени от ответника за поддържане на пътното платно на ул.
„Филип Кутев“ в района на комплекс „Гора“, ведно със законната лихва, считано от
08.06.2021г. до окончателното плащане, както и да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от общо 630 лв. – разноски за производството.
5
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6