№ 963
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Виолина Ив. Шивачева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330203645 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 20-1030-015306/22.02.2021 г., издадено от * Група
при ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което Б. Т. Д., с ЕГН:
********** е санкциониран с „глоба“ в размер на 200.00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП.
Жалбоподателят, Б. Т. Д., представляван от адв. А.В., по същество не
оспорва, че на посочените в АУАН и НП дата и място е управлявал МПС с
временни регистрационни табели с изтекъл срок на разрешението, но твърди,
че това деяние не може да бъде приравнено на липса на регистрация. Отделно
от това се сочи и допуснато нарушение в хода на административно-
наказателното производство, изразяващо се в разминаване между правна и
словна квалификация на нарушението. Поради тези съображения се
претендира за отмяна на НП. Претендират се и разноски.
1
Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, в
писмено становище, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. При
условия на евентуалност се прави искане за намаляване на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя до минималния
предвиден в Наредбата размер.
От фактическа страна се установява следното:
На 16.12.2020 г., около 10.40 ч. в град Пловдив, ст. полицай при ОД на
МВР-Пловдив, „Сектор „Пътна полиция“, съставил АУАН срещу
жалбоподателя Б. Т. Д., тъй като констатирал, че същия, като водач на лек
автомобил „БМВ Х4“, с рег. № ***, е управлявал посоченото МПС с изтекли
временни регистрационни номера (видно от разрешение за временно
движение от 23.10.2020 г.).
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП,
с което жалбоподателят e бил санкциониран за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП.
По делото като свидетел е бил разпитан актосъставителят – свид. С.К.,
който в своите показания изцяло е потвърдил изложените в АУАН
фактически констатации. Съдът кредитира тези показания като обосновани,
неопровергани и кореспондиращи с писмения доказателствен материал.
Изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка се
възприема от настоящия съдебен състав, доколкото същата се явява
неоспорена, тъй като жалбоподателят по същество признава нарушението.
Тъй като е налице съответствие на отразеното в АУАН със събраните по
делото доказателства, се извежда и изводът, че презумптивната
доказателствена сила на АУАН, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2
ЗДвП не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от
доказателствата по делото, а именно свидетелските показания на
актосъставителя, които съдът кредитира като неопровергани по делото.
Тази фактическа обстановка и събраните поделото доказателства
обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
2
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като
НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за извършено
административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях при транзитна
регистрация се издава Разрешение за временно движение с определен
маршрут или район със срок на валидност до 30 дни. Съгласно чл. 175, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Както беше посочено, в случая жалбоподателят не спори, че на
посочените в АУАН и НП дата и място е управлявал процесното МПС с
изтекли временни регистрационни номера, но твърди, че управлението на
автомобила с изтекли временни регистрационни табели не е равносилно на
управление на нерегистрирано МПС. Съдът не споделя този довод, доколкото
законът не допуска движение на МПС които не са регистрирани. Изключение
от това правило е хипотезата на разрешението за временно движение, която
не е равносилна на регистрация по смисъла на чл. 140 ЗДвП. Не случайно и
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. предвижда издаването на разрешение за
временно движение, а не свидетелство за регистрация. При липса на
регистрация е ясно, че автомобилът е бил нерегистриран, а предвид изтеклото
разрешително, не е било налице и изключението, даващо разрешение за
движението на процесното МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване.
Съдът не констатира и твърдяното разминаване между квалификацията,
дадена в АУАН и НП. Налице е точно, ясно и небудещо съмнение описание,
което се потвърждава и от самата жалба, която съдържа конкретни доводи,
3
видно от които жалбоподателят е наясно какво нарушение се твърди да е
извършил.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че правилно и
законосъобразно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателя
за извършеното от него нарушение. В хода на съдебното следствие се
установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е
осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение. По категоричен начин се установява, че на
процесната дата и място жалбоподателят, като водач на описаното по-горе
МПС, го е управлявал с изтекли временни регистрационни номера.
Установява се, че разрешението е било издадено на 23.10.2020 г. и е било
валидно до 22.11.2020 г., т.е. към датата на проверката – 16.12.2020 г. е било
изтекло. Последното потвърждава извода, че към датата на проверката
процесното МПС не е било регистрирано по надлежен ред, като по този начин
е осъществен съставът на чл. 140 ЗДвП, който забранява управлението МПС,
които не са регистрирани по надлежния ред.
Предвид горното съдът намира, че липсват формални основания за
отмяна на обжалваното НП. При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Налице са и достатъчно доказателства, които да обосноват извод за
наличие на виновно извършено административно нарушение именно от
жалбоподателя. В случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани
доказателства, които да опровергават залегналите в АУАН констатации и в
този смисъл същите имат обвързваща доказателствена сила за
съда.
Не са налице основания за ревизиране на размера на санкцията, тъй
като определеният максимален размер (към датата на извършване на деянието
– от 50 до 200 лева), се явява съответен на извършеното.
Съдът не намери и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН. Касае
4
се за умишлено нарушение, чиято обществена опасност не се отличава от
обичайната за съответния вид. Нещо повече - завишената степен на
обществена опасност на деянието по чл. 140 ЗДвП е недвусмислено
подчертана и с въведената през 2016 г. криминализация на управление на
МПС без регистрационни табели с нормата на чл. 345, ал. 2 от Наказателния
кодекс. Фактът, че в случая деянието е квалифицирано като административно
нарушение, а не като престъпление не обосновава извод, че деянието е
маловажно, точно обратното - последното сочи по един недвусмислен начин
на значението, което законодателят отдава на високата степен на обществена
опасност на това деяние.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна - да бъде оставена
без уважение.
По изложените съображения, ПРС, XXV н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1030-015306/22.02.2021 г., издадено от *
Група при ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което Б. Т. Д., с
ЕГН: ********** е санкциониран с „глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на
чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5