№ 1607
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20171110148364 по описа за 2017 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и сл.
Образувано е по искова молба на Н. М. Н., ЕГН **********, съдебен адрес . (ищец),
чрез упълномощения процесуален представител адвокат Н. Х. М.. Ищецът твърди, че
сключил с ответника договор за текущо правно обслужване от 10. 11. 1997 г. и анекси от 05.
02. 2004 г. и 21. 03. 2004 г. към него. Съгласно договора ответникът трябвало да се въздържа
от извършването на каквито и да било плащания към други адвокатски кантори при
положение, че има незаплатени задължения към ищеца, произтичащи от договора, анексите
към него или сключени по реда на чл. 5 от договора конкретни договори за правна защита и
съдействие. Към 15. 08. 2014 г. ответникът имал множество такива парични задължения към
ищеца. Въпреки това в нарушение на поетото договорно задължение на тази дата
ответникът заплатил в полза на Адвокатско дружество „.“ парична сума в размер на 1 860
лева. При това положение според договора за текущо правно обслужване ответникът
дължал на ищеца сумата в размер на 10 000 лева, представляваща неустойка, както и
мораторни лихви в размер на 1 250 лева, считано от момента на неправомерното плащане до
момента на окончателното изплащане на всички дължими парични суми. Иска от съда да
осъди ответника да му заплати сумата 10 000 лева, представляваща неустойка, както и
сумата 1 250 лева, представляваща мораторни лихви от 15. 08. 2014 г. до момента на
предявяването на исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ ЕАД,
ЕИК ., седалище и адрес на управление ., чрез упълномощения процесуален представител
юрисконсулт П.. Оспорва исковете по основание и размер. Отрича да е имал дължими
плащания към ищеца въз основа на договора за текущо правно обслужване. Счита, че
съгласно чл. 284, ал. 2 ЗЗД, довереникът се отчита за всички осъществени правни действия
на доверителя, едва след което е налице основание за заплащането на договореното
възнаграждение. В дадения случай на ищеца не били възлагани каквито и да е правни
действия от ответника и съответно ищецът не бил изпълнявал такива, поради което
претендираното от него заплащане е без правно основание. Прави възражение за нищожност
на граждански договор за извършване на дадена работа от 10. 11. 1997 г., изменен с анекс от
05. 02. 2004 г. и анекс от 21. 03. 2004 г. като сключени от лице без представителна власт, във
1
връзка с което излага подробни доводи. Евентуално оспорва тези договори с твърдението, че
те са били сключени във вреда на представлявания. Най-сетне въвежда твърдения, че е
прекратил договора с изявление за оттегляне на поръчката, което е достигнало до знанието
на ищеца чрез нотариус. Иска от съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и
недоказана. Претендира разноски.
В откритото съдебно заседание на 15. 12. 2021 г. първостепенният съд допусна
изменение на иска за заплащането на неустойка, като същият вече е увеличен от
първоначално претендираната сума в размер на 10 000 лева на 10 500 лева.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер след указания на съда и отговаря на останалите формални изисквания
по чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявения с нея искове са процесуално
допустими.
Ищецът предявява два кумулативно съединени осъдителни иска с правни основания
чл. 92 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. второ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът прави главно възражение за недействителност на
договора поради сключването му от лице без представителна власт с правно основание чл.
42, ал. 2 ЗЗД, както и евентуално възражение за недействителност на договора поради
сключването му във вреда на представлявания с правно основание чл. 40 ЗЗД. Във връзка с
предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване валидното сключване на договора за текущо правно обслужване и анексите към
него, както наличието на изискуеми парични задължения на ответника във връзка с него към
ищеца и плащането на съответната сума на Адвокатско дружество „.“, а в тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че заплатил на ищеца
дължимото му възнаграждение за извършената работа и че не е заплащал парични суми на
други адвокатски кантори, съответно че е оттеглил поръчката и че съответното
волеизявление е достигнало до знанието на ищеца. Във връзка с въведените от ответника
възражения в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване,
че договорът и анексите към него са били сключени от лице без представителна власт или че
макар и да са били сключени от лице с представителна власт, то е договаряло във вреда
срещу представлявания.
От събраните по делото доказателствени материали първостепенният съд приема за
установена следната фактическа обстановка. На 10. 11. 1997 г. ищецът сключил с ответното
дружество, представлявано от Р.И.И., посочен в текста на договора като негов управител,
граждански договор за извършване на дадена работа. Според текста на договора ответникът
възложил на ищеца да осъществява текущото му правно обслужване (страните примерно
изброили следните дейности: сключване на граждански договори с клиенти, сключване,
изменение и прекратяване на трудови договори и участие в търговски преговори), като
всяка конкретна задача трябвало да бъде изпълнена от ищеца след конкретна покана и
изясняване на всички подробности по задачата от страна на ответника. За тази дейност
ответникът поел задължението да заплаща ежемесечно възнаграждение на ищеца в размер
на пет минимални работни заплати, обявени от МТСГ за служителите от държавния апарат
на бюджетна издръжка. След това на 21. 03. 2004 г. ищецът сключил и анекс към този
договор с ответника, като според текста на анекса последният бил сключен от ответника
чрез Р.И.И. „в качеството му на надлежно упълномощен представител на Изпълнителният
Директор на „.“ ЕАД гр. София, легитимиращ се с нотариално заверен пълномощно от
Нотариус Надежда Атанасова“. Според текста на анекса поканата за възлагането на
конкретна работа вече трябвало да се връчва единствено в писмен вид лично на ищеца или
2
на техническия му сътрудник Г.В. Н.а и да съдържа срок за изпълнение на подробно
описаните задачи, съобразен с обема и тежестта им, но не по-къс от три дни. По-нататък
всички дължими възнаграждения и неустойки по договора ответникът се задължил да
заплаща на ищеца на касата на клона на „.“ ЕАД в град .. При неизпълнение на
задължението за заплащане на неустойка страните по договора предвидили заплащането на
и на мораторни лихви по смисъла на чл. 86 ЗЗД върху дължимата неустойка, считано от
падежа до момента на окончателното изплащане. С този анекс страните освен това
предвидили редица неустойки в тежест на ответника. В частност съгласно чл. 11 от този
анекс ответникът поел задължението да не извършва каквито и да било плащания към други
адвокатски кантори при положение, че има неизплатени задължения към ищеца, защото в
противен случай дължал неустойка в размер на 10 000 лева за всеки конкретен случай на
нарушение на това задължение. Срокът на предизвестието за прекратяване или разваляне на
договора бил увеличен от един на шест месеца, а освен това било въведено ново изискване
за удостоверяване на връчването на предизвестието – единствено и само с личните подписи
на ищеца и на изпълнителния директор на ответника. По настоящото дело не са представени
доказателства за сключването на друг следващ анекс.
Според данните от търговския регистър ответникът „.“ ЕАД е имал клон в град .,
разкрит на 27. 03. 2008 г. и закрит на 23. 06. 2011 г. Нито по партидата на закрития клон в
град ., нито по партидата на ответника няма данни Р.И.И. да е бил вписан като управител
или член на съвета на директорите.
Ответникът не изпълнил свои парични задължения спрямо ищеца, произтичащи от
договора за извършване на дадена работа. Става въпрос за парични задължения за
заплащането на възнаграждение в размер на 28 800 лева за периода 2004 г. – 2007 г.,
съответно 40 600 лева за периода 20. 11. 2007 г. – 20. 10. 2010 г., което се установява от
приложените по делото заверени преписи от съдебни решения на граждански съдии, за
които е отбелязано, че са влезли в сила и няма данни да са били отменени чрез извънредния
способ.
При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до
следните правни изводи. Силата на пресъдено нещо установява между страните
съществуването на спорното до този момент материално право. След формирането на силата
на пресъдено нещо съществуването на това материално право е безспорно установено
между страните и този въпрос по начало не може да бъде отново пререшаван (чл. 299, ал. 1
ГПК), в това число и въз основа на доводи, които ответникът е могъл своевременно да
въведе като съответни възражения или искания в приключилото съдопроизводство (т.е. тези
доводи на страната се преклудират). Всички съдилища трябва да зачетат влязлото в сила
съдебно решение (чл. 297 ГПК). Според съдебната практика, която настоящият съдебен
състав споделя, единствено диспозитивът на съдебното решение по гражданско дело се
ползува със силата на пресъдено нещо. Мотивите към влязлото в сила решение, в това число
и така наречените решаващи или есенциални мотиви, не се ползуват със сила на пресъдено
нещо.
В разглеждания случай с влезли в сила съдебни решения „.“ ЕАД е било осъдено
двукратно да заплати в полза на Н. М. Н. парични задължения, породени от разглеждания и
в рамките на настоящото производство граждански договор за извършване на дадена работа
от 10. 11. 1997 г. (или договор за текущо правно обслужване, както го нарича ищецът). Става
въпрос за влезли в сила осъдителни решения, които се ползуват с изпълнителна сила. Няма
спор обаче, че влезлите в сила осъдителни решения освен с изпълнителна сила се ползуват
наред с нея и със силата на пресъдено нещо. Това означава, че с влизането им в сила между
Н. М. Н. и „.“ ЕАД е било безспорно установено съществуването на съответните парични
задължения, възникнали въз основа на гражданския договор за извършване на дадена работа
от 10. 11. 1997 г. В рамките на съответните граждански производства ответникът е могъл да
3
въведе възраженията за недействителност на този договор поради липса на представителна
власт на лицето Р.И.И., съответно за договаряне във вреда на преставлявания. Той или го е
сторил, но тези възражения са били приети от гражданските съдии за неоснователни, или е
пропуснал да го стори. И в двата случая въпросните възражения следва да бъдат приети за
преклудирани поради формираната с диспозитивите на решенията сила на пресъдено нещо,
която обхваща по безспорен между страните начин и валидното сключване на гражданския
договор за извършване на дадена работа от 10. 11. 1997 г., породил въпросните задължения.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда тези
възражения на ответника.
За да е осъществен правопораждащият фактически състав на неустойката по чл. 11 от
анекса от 21. 03. 2004 г., ответникът трябва да е имал неизпълнени парични задължения към
ищеца, което, както вече беше обосновано, настоящият съдебен състав е длъжен да зачете и
да приеме за установено по силата на влезлите в сила решения на гражданските съдии.
Освен това обаче трябва да бъде установено също така ответникът да е извършил плащане в
полза на друг адвокат или адвокатско дружество. В конкретно разглеждания случай ищецът
твърди, че ответникът заплатил на 15. 08. 2014 г. в полза на Адвокатско дружество „.“
паричната сума в размер на 1 860 лева. За да установи последния факт, ищецът е представил
по настоящото дело няколко заверени преписи от извлечения за движение по разплащателна
сметка, съответно счетоводни извлечения (л. 62, л. 143, л. 144 – 145, л. 146 – 147), както и
редица заверени преписи от експертни заключения по съдебно-счетоводни експертизи. Но
експертните заключения са от съдебно-счетоводни експертизи, изготвени по други дела. При
това положение е недопустимо съдът да изследва данните от тях по настоящото дело,
защото не е спазен процесуалният ред за изготвянето на експертно заключение по подобна
експертиза, който включва изслушването на вещото лице и задаването на въпроси към него
от страните и настоящия съдебен състав. Що се отнася до представените извлечения, съдът
приема същите за годни писмени доказателства, които могат и следва да бъдат внимателно
обсъдени. Според данните от извлечението на л. 62 на 14. 08. 2014 г. е наредено плащане на
сумата в размер на 1 860 лева по фактура № **********, като извлечението е озаглавено
„Разчети с контрагенти“, а в горния ляв ъгъл е записано „. – София, бул. . . . № .“.
Документът на л. 143 е с идентично съдържание. Документите на л. 144 – 145 от делото са
молба от името на „.“ ЕАД с изписване на ЕИК и седалището и адреса на управление, с
която се признават пред Софийския районен съд във връзка с гр. дело № 59205 по описа на
143-ти състав за 2015 г. „извършени плащания към съответните адвокатски дружества“,
но молбата не е подписана и не е посочено името на физическото лице, чрез което се подава,
нито неговото качество. На следващия лист е приложена справка, в четливата част от която
може да бъде разчетено наименованието на Адвокатско дружество „.“ и основанието
„договор за правно обслужване“, но не могат да бъдат разчетени сумите и датите на
плащанията. Най-сетне, на л. 146 и 147 е приложен заверен препис от аналитична ведомост,
озаглавена „счетоводна справка с разплащания към адвокати и адвокатски дружества за
периода 2013 – 2017 г.“, в която на множество места в графата „контрагент“ е посочено
името „Димитрия Атанасова Голева“, както са посочени и различни суми, но нито една
сума не е в размер на 1 860 лева и нито една не е с дата на плащане 14. 08. 2014 г. или 15. 08.
2014 г.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че документите, приложени
на л. 144 – 145 и на л. 146 – 147 от делото, не съдържат достатъчно категорични данни, от
които да може да се направи обоснован извод, че ответникът е заплатил на 15. 08. 2014 г. в
полза на Адвокатско дружество „.“ сумата в размер на 1 860 лева, както твърди в
настоящото производство ищецът. Такива данни се съдържат единствено в двата идентични
документа, приложени на л. 62 и л. 143 от делото. Дори и съдът да приеме, че обозначението
„. – София, бул. . . . № .“ върху тези документи свързва съставянето им с ответника, тези
документи все пак не установяват напълно твърдяното от ищеца плащане. Те съдържат
4
данни само за изготвянето на фактура в полза на Адвокатско дружество „.“ на стойност
1 860 лева на 14. 08. 2014 г. Фактурата за тази сума не е представена. Дори и тя да беше
представена, фактурата сама по себе си не доказва извършването на плащане. За да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване извършването на това плащане,
необходимо е освен това да бъде представено съответното платежно нареждане и да се
установи дали сметката на адвокатското дружество е била заверена съгласно правилото на
чл. 75, ал. 3 ЗЗД. Тъй като такива доказателства по настоящото дело не са били представени,
то настоящият съдебен състав намира, че ищецът е провел едно само частично и непълно
доказване на твърдяното от него плащане. При това положение спрямо него следва да бъдат
приложени неблагоприятните последици на тежестта на доказването и следва да бъде
прието за установено, че ответникът не е заплатил в полза на Адвокатско дружество „.“
сумата в размер на 1 860 лева на 14. 08. 2014 г.
Поради тези причини предявеният иск с правно основание чл. 92 във връзка с чл. 79,
ал. 1, предл. второ ЗЗД трябва да бъде отхвърлен. Поради неоснователността на главния иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и акцесорният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Разноски. При този изход на делото съдът трябва да присъди в полза на ответника
сторените от него разноски. Те се свеждат до юрисконсултското възнаграждение, което
предвид процесуалното поведение и липсата на фактическа и правна сложност на делото
съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 50 лева.
В откритото съдебно заседание, проведено на 15. 12. 2021 г., съдът е указал на ищеца
да представи в едноседмичен срок документ за внесена държавна такса във връзка с
предприетото увеличение на иска в размер на 20 лева, като го е предупредил, че в противен
случай ще постанови принудителното събиране на тази такса на основание чл. 77 ГПК с
крайния акт. Доколкото ищецът не е представил съответен документ, с настоящото решение
той трябва да бъде осъден да заплати съответната държавна такса в полза на съда.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 92 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. второ от
Закона за задълженията и договорите на ищеца Н. М. Н., ЕГН **********, съдебен адрес .,
срещу ответника „.“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., за присъждането на
сумата в размер на 10 500 лева, представляваща неустойка по договор за текущо правно
обслужване от 10. 11. 1997 г. и анекси от 05. 02. 2004 г. и 21. 03. 2004 г. към него за
извършено плащане от „.“ ЕАД в полза на Адвокатско дружество „.“ на сумата в размер на
1 860 лева на 15. 08. 2014 г. при наличие на непогасени парични задължения на „.“ ЕАД към
Н. М. Н..
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите на ищеца Н. М. Н., ЕГН **********, съдебен адрес ., срещу ответника „.“ ЕАД,
ЕИК ., седалище и адрес на управление ., за присъждането на сумата в размер на 1 250 лева,
представляваща мораторни лихви от 15. 08. 2014 г. до момента на предявяването на исковата
молба.
ОСЪЖДА ищеца Н. М. Н., ЕГН **********, съдебен адрес ., да заплати в полза на
ответника „.“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата в размер на 50 лева,
5
представляваща деловодни разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ищеца Н. М. Н., ЕГН **********, съдебен адрес ., да заплати в полза на
Софийския районен съд, адрес ., сумата 20 лева, представляваща държавна такса за
увеличаване на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6