Мотиви към Присъда по НЧХД № 427 / 2018г. по описа на РС Бяла
Подсъдимият Й.Р.В. *** е предаден на
съд с обвинение по чл.130, ал.1 от НК за това, че: На 28.11.2018г. в с.В.,
общ.Б., обл.Р. е причинил на А.К.П. *** лека телесна
повреда, чрез усукване на първия пръст на лявата ръка, с което му е причинил
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Частният тъжител А.П., чрез повереника си – адв. Е. Н. *** поддържа
тъжбата си. Заедно с нея е предевил граждански иск като обезщетение за
причинените и неимуществени вреди в размер на 400лв. Ангажираният повереник
пледира доказаност на обвинението по безспорен начин. Моли подсъдимия да бъде
осъден и гражданския иск да бъде уважен. Претендира с тъжбата, за присъждане
на законните лихви върху присъдената
сума, както и за направените съдебни и деловодни разноски. Представят писмени и
гласни доказателства.
Подсъдимият не се признава за
виновен, дава обяснения по случая, в които твърди, че самият той е бил жертва
на агресия от страна на тъжителя и неговия брат. Явява се в с.з. лично и с
упълномощен защитник – адв. А.Е. ***. Представят писмени и гласни доказателства.
Съдът след преценка на
събраните доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка.
Подсъдимият
Й.Р.В. с ЕГН **********, роден на ***Г***, български гражданин със средно
образование, К. на с.В., живущ ***, женен, неосъждан.
Тъжителят
и неговият брат – св.Н. П. от 2017г. стопанисвали в центъра на с.В. питейно
заведение – снек-бар “Дрифтърс“. Подсъдимият бил к. на с.Во.
По различни причини имал негативно
отношение към тъжителя и брат му. Периодично им правел забележки във връзка с
работата им, не разрешил да сложат рекламна табела и чадър на тротоара.
Вечерта
на 28.11.2018г. тъжителят и брат му – св.Н.П. се намирали в стопанисваното от тях заведение. Около 21ч.
излезли на паркинга пред заведението. През това време подсъдимият бил наблизо,
чул шум от автомобил от центъра на селото, от т. нар. дрифт.
Отишъл пред заведението и там пред входа направил забележка на двамата братя за
силния шум от техния автомобил. Обадил се по телефона си на тел.112, където
подал сигнал за нарушаване на обществения ред по повод дрифта. Влязъл в заведението, където на входа до него
се намирал св.Н.П.. Подсъдимият и св.Н.П. се сдърпали. Св.Н.П. му казал да
напусне заведението и започнал да го избутва към входа. Двамата се сбили. Тъжителят,
който се намирал във вътрешността на помещението - до бара, видял, че брат му и
подс.В. се сбили и отишъл до тях, за да помогне на
брат си. Двамата братя заедно започнали да избутват подсъдимия навън през
входната врата. Подсъдимият, докато двамата го избутвали към входа, хванал
тъжителя за китката на лявата ръка и го дръпнал за ръката. През това време на
паркинга пред заведението спрял товарен автомобил, управляван от св.Х. В. –
дългогодишен познат на семейството на тъжителя. През витрината на заведението
той видял, как някакви хора /после
разбрал, че това са двамата братя и подсъдимия/ се разправят и се дърпат във фоаето на заведението. Докато паркира автомобила и отиде
при тях, подсъдимият вече бил пред заведението. Св.В. видял и чул, че
подсъдимия по телефона търси съдействие от полицията. После подсъдимия ритнал
една рекламна табела с надпис „Каменица“,
изругал нещо и заминал към паркинга. Св.В.
на входа, пред салона на заведението видял тъжителя и брат му – св.Н.П..
Тъжителят се оплакал, че го боли ръката и я придържал с другата си ръка, а брат
му – св.Н.П. бил с подута и окървавена устна. Св. В. разбрал, че двамата братя
са имали пререкания с подсъдимия, но не разбрал причината, както и какво точно
се е случило между тях.
През
това време ОДЧ при РУ Полиция Бяла по сигнала, подаден от подсъдимия, изпратил на
местопроизшествието дежурните полицейски служители - св.М.Д.
и св.С.. Около 10мин след св.В. те били в заведението. Там снели
самоличността на присъстващите, подсъдимият също дошъл при тях. Обяснил на полицеските служители, че един от двамата братя му нанесъл
побой. Св.Д. и св.С. не установили видими следи от телесни увреждания по
тъжителя. Докато снемал обяснения от подсъдимия св.С. видял по веждата му
видими следи от удар. На страните били съставени протоколи за предупреждение по
ЗМВР.
След
като подс.В. и полицейските служители си заминали, тъжителят и брат му се обадили на баща си –
св.К. П., който дошъл в заведението, за да ги прибере. Там видял, че св.Н.П. е
с разбита устна, а тъжителят се оплакал, че го боли пръста на лявата ръка.
На
следващия ден – 29.11.2018г. тъжителят посетил кабинет на лекар–специалист по съдебна-медицина в УМБАЛ
„Канев“ гр.Русе, където бил освидетелстван. При прегледа било установено следното, отразено в издаденото
съдебномедицинско удостоверение № 9251 от 29.11.2018г. – „Не се установиха видими следи от
травматични увреждания в посочената област“/първи пръст на лява ръка/. На 05.12.2018г. тъжителят посетил специалист
ортопед-травматолог с оплаквания и болки в първи пръст на лява ръка. При
прегледа се установил дискретен подкожен хематом в основата на първа метакарпална кост и тенарната мускулатура, лек оток и намалена сила на захвата. Заключението на съдебния лекар, след запознаване с
издадения амбулаторен лист е, че на П. е причинено разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Следващите дни тъжителят бил с превързана лява ръка, оплаквал се от болки в
ръката и бил с ограничени възможности за обичайната си работа.
На 29.11.2018г.
подсъдимият посетил кабинет на
лекар–специалист по съдебна-медицина в УМБАЛ „Канев“ гр.Русе, където бил
освидетелстван. При прегледа били
установени следните телесни увреждания, отразени в издаденото съдебномедицинско
удостоверение № 9249 от 29.11.2018г./л.16 от полицейска преписка/ – охлузване, оток и кръвонасядане
на лицето. Охлузване на дясна предмишница. Охлузвания
на четвърти и пети пръсти на лява ръка, с които са му причинени болки и
страдания. По повод на подадените от подсъдимия сигнали била образувана
полицейска проверка № 1254/2018г. по описа на Районна прокуратура гр.Бяла,
която завършила с Постановление от 13.02.2019г. С него наблюдаващият прокурор
отказал да образува наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
Така
възприетата от съда фактическа обстановка се доказа от събраните гласни
доказателства - показанията на разпитаните свидетели и събраните писмени
доказателства – представеното съдебномедицинско удостоверение № 9251 от
29.11.2018г. преписка № 1254/2018г. по
описа на Районна прокуратура гр.Бяла.
Съдът
внимателно обсъди събраните гласни доказателства, които са обособени в две групи – показанията на
свидетелите, водени от частното обвинение – св.К. П., св.Н. П. и св.Хр.В. и показанията
на свидетелите, водени от защитата – св. Д. и св.С.. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са непротиворечиви като цяло по
отношение на основните факти, възпроизведени в тях, взаимно се допълват, логически издържани са и се подкрепят от
другите събрани писмени доказателства. Съдът поставя в основата на постановената
присъда показанията на св.Н. П., който е единствения свидетел-очевидец и в този
смисъл неговите показания са с характер на преки доказателства. Съдът отчита
обстоятелството, че свидетелят е брат на тъжителя и в този смисъл пристрастен
по случая, но въпреки това кредитира
частично показанията му, тъй като в по-голямата си част те изцяло се подкрепят от всички други
доказателства. Свидетелят ясно описва действията на страните. Относно
подсъдимия посочва, че „..Видях, че дърпа брат ми за ръката. За двете ръце го
дърпаше. Мъчихме се да го избутаме от заведението.“ И „…Просто го
бутахме.Дърпане нямаше…Господина беше хванал брат ми за ръката и го
дърпаше…Цялата му китка беше хванал. Лявата ръка. Освен че го дърпа, друго не
видях.Брат ми не реагира.“, „…Г-н В. дърпа ръката на брат ми. Помещението е
много тясно и аз бях застанал до него, я брат ми се опитва с ръката да го
изтика навън и тогава той го хвана за ръката и започна да го дърпа навън. Ние
го бутахме към вратата и буквално го дърпаше с нея. Не зная с каква цел. Освен
дърпане, друго не видях.“ В тази част
показанията на св.Н.П. изцяло се възприемат от съда и именно те са в
основата на постановената оправдателна присъда, тъй като с описаното в тях от
свидетел, който е близък на пострадалия и няма причина да спестява или изопачава
истината, се изчерпва механизма на
деянието. Съдът изключва от доказателствената
съвкупност показанията на св.Н.П. в частта, отнасяща се до видимото състояние
на лявата ръка на тъжителя, непосредствено след контакта му с подсъдимия:
“Каза, че го боли китката. Беше синьо-лилаво/свидетелят показва над палеца на
лявата ръка, в посока към показалеца/.“ Изнесените от свидетеля данни категорично
се опровергават от представеното пред съда СМ Удостоверение, издадено след преглед на следващия ден, в
което ясно е посочено: „Не се установиха видими следи от травматични увреждания
в посочената област“/първи пръст на лява ръка/.
Другите
двама свидетели на частното обвинение – К. П.
и Х. В. не са очевидци. Пред съда те представят своите възприятия от
моменти, непосредствено след конфликта между подсъдимия и двата братя. Съдът
приема и кредитира техните показания като цяло, тъй като те се подкрепят от
показанията на свидетеля-очевидец. Частично от тях изключва по отношение и на
двамата свидетели показанията им отново
в частта отнасяща се до видимото състояние на лявата ръка на тъжителя,
непосредствено след контакта му с подсъдимия. Според св.Кр.П.
когато отишъл да прибере синовете си, пръста на тъжителя не бил още посинял, но
бил тъмно червен и след това посинял.Според св.Хр.В. ръката на тъжителя била
ударена, подута и червена, като показва китката-мястото от показалеца към
палеца. Тези показания се опровергават от констатираното и отразеното в СМ
Удостоверение, посочено по-горе.
Втората
група са свидетелите на защитата-св.Д. и св.С. – полицейски служители, посетили
местопроизшествието. Съдът намира, че същите са непредубедени и незаинтересовани
от изхода на делото, тъй като не се установи да са в някакви особени или близки
отношения със страните по делото. Двамата свидетели служебно са извършили
проверка на място. Според двамата свидетели по тъжителя не са запомнили да има
видими следи от удари или да се оплаква. Според св.С. подсъдимият по веждата е
имал нараняване. Свидетелите последователно и логично обясняват това, което
пряко и непосредствено са възприели,
намирайки се на процесното място. Показанията
им не противоречат на останалите доказателства, поради което съдът изцяло ги
възприема и кредитира като отговарящи на обективната истина.
Съдът
разполага в доказателствената
съвкупност и с обясненията на подсъдимия, които освен основно средство за
защита са и способ за събиране на доказателства по делото. Подсъдимият упражни
правото си да даде обяснения и да отговари на въпросите, поради което се реализира и този
способ за събиране на доказателства. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия,
преценявайкиги в съвкупност с останалите
доказателства. Същите в голямата си част обективно съответстват на установените
чрез другите доказателствени средства факти по
делото, без да е налице противоречие помежду им. Подсъдимият не признава вината
си по основния факт за доказване. Отрича фактическата обстановка, посочена в
тъжбата, отрича да е нанасял побой на тъжителя и брат му. Твърди, че самият той
е пострадал от побой нанесен му от тях. Тези негови твърдения се подкрепят от
свидетелските показания и от представеното от защитата СМУ, издадено на
подсъдимия на следващия ден, според което е имал охлузване, оток и кръвонасядане на лицето, Охлузване на дясна предмишница, Охлузвания на четвърти и пети пръсти на лява
ръка и са му причинени болки и страдания. Видно от описаните обективни находки,
неговите увреждания по тялото са много повече от тези на тъжителя, същите са много ясно
изразени и видими.
Съдът
изцяло кредитира съдържанието на издадените СМУ на тъжителя и на подсъдимя. Предвид характера на тези документи и статута на техния издател съдът не подлага на съмнение тяхното съдържание и
безрезервно го приема за отговарящо на обективаната
истина.
При
така установената фактическа обстановка в хода на съдебното производство и след
подробен анализ относно достоверността на приобщения доказателствен
материал, съдът прие, че са изчерпани всички процесуални средства за доказване
на обвинението спрямо подсъдимия. Обсъждайки събраните писмени и гласни
доказателства, всяко едно отделно и всички в тяхната съвкупност, съдът намира,
че повдигнатото частно обвинение не е доказано. От една страна не се събраха необходимите
категорични доказателства за това, че именно подс.В. е
автор в извършване на подобно престъпление против здравето на тъжителя, за да
се приеме, че обвинението е безспорно доказано. Единственият пряк свидетел
описва физическия контакт между страните като бутане на подсъдимия от тъжителя
и това, че подсъдимият хванал и дърпал ръката на тъжителя. Според частното
обвинение изпълнителното деяние се изразява в усукване на пръста на лявата
ръка. За да бъде постановена осъдителна присъда и се приеме, че обвинението е
доказано по един несъмнен начин е необходимо доказателствата в тяхната съвкупност да водят до единствено
възможен извод за извършеното престъпление, участието на подсъдимия в него и виновност на подсъдимия, като изключват
останалите възможни версии и тези. Тежестта
на доказване в наказателния процес, по дела образувани по тъжба на пострадалия лежи върху частния
тъжител. Същият посредством предвидените в НПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже своята
обвинителна теза. В конкретният случай обаче се доказа, че тъжителят се е
включил сам по собствена инициатива във физическата саморазправа между неговия брат подсъдимия, като заедно двамата
братя избутвали през вратата подсъдимия. Тогава, в това избутване, подсъдимия
хванал тъжителя за китката на ръката и я дръпнал. При така посоченото за
съда не е налице субективната
страна от състава на престъплението, а
именно, че от субективна страна
подсъдимият спрямо тъжителя е действал умишлено, това, че действията му
са били насочени с цел постигане на подобен престъпен резултат – увреждане на
първия пръст на лявата му ръка и причиняване на травма. Освен това, непосредствено
след тези действия, независимо от твърденията на тримата свидетели на частното
обвинение, както и на другия ден по ръката на тъжителя не са установени видими
следи от травматични увреждания от съдебен лекар специалист. Установено е по
делото, че около една седмица след това
на ръката на тъжителя е констатирано увреждане изразяващо се в дискретен
подкожен хематом. При така установеното съдът не може да игнорира уврежданията,
които е получил тъжителя и които са безспорно установени в издаденото СМУ. Въпросът е от кого са
причинени и кога. Така видимите белези за свидетелите на обвинението не са
видени от полицейските служители, които са посетили на място минути след случилото се. Нещо
повече, те не са отбелязани и в издаденото на другия ден СМЕ. Както посочи и по
горе, съдът не може да игнорира тези увреждания на тъжителя, но от друга страна
не може да игнорира свидетелски показания, и то на полицейски служители, които в крайна сметка са
призвани да пазят живота и здравето на хората, както и обществения ред. За съдът няма съмнения, че
тези служители са изпълнили служебните си задължения, така както повелява
закона. Няма данни да са действали в нечий
личен интерес. В тази връзка настоящият състав кредитира изцяло техните
показания. Още по-малко са налице основания за съмнения в обективността и
безпристрастността на съдебиня лекар, освидетелствал
тъжителя и подсъдимия часове след процесния случай. Както се посочи и по горе по настоящото дело
относно предмета на доказване – извършено ли е виновно престъплението и кой е
неговият автор не се събраха
необходимите доказателства за категорично установено съставомерно
престъпно деяние извършено от подсъдимия В.. Съдът намира, че от събраните по
делото, доказателства – разпитите на
свидетели, обсъдени в съвкупност с обективно
съществуващите травматични увреждания на
тъжителя, установени една седмица след инцидента между страните, обвинението
остана недоказано. Съдът отчита
обективните находки на увреждания по
тялото на тъжителя, които са безспорни. Не е безспорен обаче техния конкретен
произход и време на причиняване. Данните от съдебното следствие сочат, че те са установени дни по-късно. Какво се е
случило през това време не е установено по делото. В процесния
случай събраните косвени доказателства за влошени отношения и възникнал скандал
между страните не са единни и убедителни, за да се изведе въз основа на тях
единствения възможен извод, че причиненият резултат – телесните увреждания по
тъжителя, са в резултат на умишлено виновно поведение на подсъдимия В.. По настоящото
дело относно предмета на доказване – извършено ли е виновно престъплението и
кой е неговият автор не се събраха
необходимите доказателства за категорично установено съставомерно
престъпно деяние извършено от подсъдимия.
Предвид приетата и установената фактическа обстановка съдът намира, че деянието
на подсъдимия не осъществява състава на
престъплението по чл. 130,ал.1 от НК.
Ето
защо въз основа на така изложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 301 ,
ал.1 от НПК, доколкото присъдата не може да почива на предположения, на
основание чл.304 НПК съдът призна подсъдимия В. за невиновен, в това, че на 28.11.2018г. в с.В., общ.Б., обл.Р. е причинил на А.К.П. *** лека телесна повреда, чрез
усукване на първия пръст на лявата ръка, с което му е причинил разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК-Престъпление по чл. 130,ал.1 от НК.
Относно
предявения за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск
против подсъдимия в размер на 400лв за причинени неимуществени вреди, съдът
съобрази : по делото не се установи подсъдимият да е извършил престъпното
деяние, от което да са произлезли
неимуществени вреди и предвид
това съдът счита, че не следва да се
ангажира за такива вреди гражданската
отговорност на последния, поради което
гражданския иск следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
Съдът
се произнесе и по въпроса за разноските и предвид разпоредбата на чл.190 от НПК, осъди тъжителя да заплати на подсъдимия направените съдебни и деловодни
разноски в размер на 320лв за адвокатско
възнаграждение и призоваване на свидетели.
Водим от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: /п/