Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Разград,
29. 05. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският окръжен съд в публично
заседание на тринадесети май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Анелия Йорданова
при секретаря М. Найденов, като разгледа докладваното от
съдия Ан. Йорданова т. д. № 10 по описа
за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл. 34 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от „Микро-67” АД гр. Разград против Кооперация „ТПК Мир” гр.
Разград. Ищецът твърди, че с влязло в сила Решение № 32/ 23. 05. 13 г. по т. д. № 90/ 2013 г. по описа на
ОС Разград е прогласена нищожността на сключения между страните договор за
покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор 61710.501.26 по КККР на гр.
Разград, обективиран в нот. акт № 143/ 03. 04. 2009 г. на нотариус Р. Кирилова.
Ответникът като продавач на недвижимия имот, предмет на договора, чиято
нищожност е прогласена, отказал да върне на ищеца продажната цена в размер на
140 000 лв., поради което същият моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата 32 000 лв. досежно цената на поземления имот, изплатена с 8 бр. платежни нареждания
на 02. 02. ; 03. 02.; 16. 03.; 16. 03.; 10. 05.; 20. 06.; 30. 05.; 27. 07. 2011
г. всички за заплатена сума по 4 0000 лв. ,
предявявайки иска като частичен от общо 140 000 лв.
Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба.
Оспорва иска като недопустим. Към
настоящият момент пред РОС било образувано т. д. № 72/ 15 г. , по което ищецът
е направил искане на осн. чл. 34 от ЗЗД да му бъде върната продажната цена в
размер на 140 000 лв. , част от която е и исковата претенция. Алтернативно
излага становище, че счита иска за неоснователен. Оспорва приложената справка
за плащания на ищеца към ТПК „Мир”, като твърди, че е документ с невярно
съдържание. Оспорва посоченото в справката прихващане с протоколи от 18. 11. 10
г. и 25. 11. 10 г. Твърди, че иска е погасен по давност.
Ищецът е депозирал допълнителна
искова молба. Заявява, че твърденията на ответника за недопустимост на
предявения иск са неоснователни. Поддържа твърденията си с исковата молба, че е
извършил плащания на стойност 32 000 лв. , за които претендира да му бъдат
върнати, като част от общо платени 140 000 лв. по договора за покупко-продажба с нот. акт №
143/ 03. 04. 2009 г. на нотариус Р. Кирилова. Счита възражението за изтекла
погасителна давност за неоснователно.
Ответникът е депозирал писмен
отговор на доп. искова молба. Поддържа заявените съображения в първоначалния
отговор, че иска е недопустим, а алтернативно, че е неоснователен.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че с нотариален акт от 03. 04. 2009
г. № 143, т.1, рег. № 1289, дело № 101/2009г. на нотариус № 380 с район на
действие РС Разград ответникът ТПК”Мир” е прехвърлил на ищеца „Микро-67”АД чрез
покупко-продажба собствеността върху поземлен имот с идентификатор 61710.501.26
в гр.Разград, ул.”Троян” № 1 и построената в него масивна производствена сграда
на два етажа с идентификатор 61710.501.26.6, съгласно одобрената КК и КР на
града. Имотът е продаден за сумата 140 000 лева, от които 60 000
лв. за земята и 80 000 лв. за
сградата с включен ДДС. Страните са се уговорили сумата да бъде изплатена на 36
равни месечни вноски, като при подписване на договора е платена първата вноска
в размер на 18 000 лв.
С влязло в сила на 19.05.2015
г. Решение № 32 / 23.05.2013г. т.д. № 90 / 2011г. на РОС, е обявена нищожността
на договора за покупко-продажба в частта, относно поземления имот с
идентификатор 61710.501.26 на основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД в.в. с чл.15 ал.4
т.10 ЗК, поради липса на съгласие на общото събрание на кооперацията за
разпореждане с недвижимо имущество.
С влязло в сила на 14. 03. 19
г. Решение № 16/ 17. 06. 2016 г. по т. д. № 72/ 2015 г. на РОС е обявена нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
61710.501.26 по КК и КР на гр.Разград и построената в същия масивна
производствена (промишлена) сграда на два етажа с площ 1013 кв.м., с
идентификатор 61710.501.26.6 по КК и КР на същия град за сумата
140 000лв., от които 60 000лв. цена на поземления имот и 80 000лв.
цена на сградата, сключен между Кооперация „Трудово-производителна кооперация
”Мир”” и „Микро-67”АД, оформен с НА № 143 от 3.04.209г., т.1, рег. № 1289, дело
№ 101 / 20009г. на нотариус с район на действие РС Разград, само в частта
относно продажбата на масивна производствена (промишлена) сграда на два етажа с
идентификатор 61710.501.26.6. със застроена площ 1013 кв.м., находяща се в имот
с идентификатор 61710.501.26 в гр.Разград, ул.”Троян” № 1, за цената
80 000лв., поради липса на съгласие на осн. чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД. По същото
дело, по което е бил ответник, настоящият ищец
„Микро-67“ АД е предявил искане за приложение на разпоредбата на чл.34 ЗЗД, като Кооперация „ТПК Мир” бъде
осъдена да върне на „Микро-67“ АД получената сума 140 000 лв., определена
за целия договор, включваща 60 000 лв. за земята и 80 000 лв. за
сградата. С влязлото в сила решение № 16/ 17. 06. 2016 г. по т. д. № 72/ 2015
г. на РОС на осн. чл. 34 от ЗЗД Кооперация „ТПК Мир” е осъдена да заплати на
„Микро-67” АД сумата 37 050 лева, заплатена по обявения за нищожен договор в частта за продажба на масивна
производствена (промишлена) сграда на два етажа с идентификатор 61710.501.26.6,
а за разликата от 37 050 лева до 62 965, 69 лева е отхвърлена
претенцията на „Микро-67“ АД, предявена на осн. чл. 34 от ЗЗД. В мотивите на
решението е прието, че фактически полученото от продавача по общата сделка е
65 000 лева, от които 57 % или 37 050 лева - фактически получено във връзка с
разпоредителната сделка със сградата.
Със същото решение е оставено без разглеждане искането по чл.34 ЗЗД на
„Микро-67”АД за връщане на сумата 60 000 лв., претендирана като заплатена
цена за поземления имот по договора за покупко-продажба.
По настоящото дело е назначена
и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. В деня на изповядване на сделката
3.04.2009 г. ТПК”Мир” е издал две фактури №№ 4 и 5, в които е посочена цена
61 093, 69 лв. с ДДС и 80 000 лв. за сградата. В деня на сключване на
договора „Микро-67”АД е заплатил по банков път на ТПК”Мир” сумата 18 000
лв. Впоследствие, „Микро-67” АД е превел по банков път по банковата сметка на
ответника в „Експресбанк“ клон Разград с
платежно нареждане няколко вноски от уговорената цена, като до 27. 07. 2011 г.
заплатената по банков път цена по договора от „Микро-67”АД на ТПК”Мир” е общо 65 000
лв. Извършено е прихващане на вземания на „Микро-67”АД със задължения на
ТПК”Мир” за сумата
56 497, 37 лв. Общият размер на заплатената цена е в размер
121 497,37 лв.
Заплатеният от ответника ДДС по сделката е в размер на 10 913, 55 лв. , а по самата
сделка ДДС е в размер на 11 093, 69 лв.
Към исковата молба са
представени и приети следните писмени доказателства: преписи
от нот. акт № 143/ 03. 04. 2009 г. на нотариус Р. Кирилова, Решение № 32/ 23.
05. 13г. по т. д. № 90/ 2013 г. по описа на ОС Разград, нотариална покана, рег.
№ 3078, т. 2, № 97/ 30. 11. 2015 г. , връчена на ответника на 14. 12. 15 г.,
справка за плащания, платежни нареждания. От ответника са представени и приети писмени
доказателства:
съобщение, разпореждане № 17/ 05. 01. 16 г., отговор на искова молба, които са
приложени по т. д. № 72/ 15 г. на РОС; писмена справка изх. № 95/ 20. 10. 16 г.
на СЖ „Експресбанк“; протокол за предаване на движими вещи от 06. 01. 16 г.;
сигнал до НАП вх. № 6196/ 29. 04. 11 г.; жалба до НАП; нот. покана рег. № 18.
08. 11 г. на нотариус Б. Костов; отговор на нотариална покана рег. № 8661/ 29.
12. 15 г.; писмо до нотариус Р. Кирилова от 19. 11. 11 г.; уведомление от 21.
12. 2013 г.; отговор от 10. 04. 14 г.; писмо от 06. 01. 14 г.; писмо от 30. 11.
12 г.; протоколи и списъци на акционери, присъствали на годишно общо събраните
на 30. 09. 10 г. и на 21. 01. 11 г.; електронни писма – 5 бр. , ф-ри № 4/ 03. 04. 2009 г. и № 5/ 03. 04. 2009
г.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът приема от правна
страна следното следното: Предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД за заплащане на сумата от 32 000 лв. , предявена като частичен иск от
сумата 140 000 лв. и представляваща част от заплатената цена по отношение
на поземления имот по прогласения за нищожен договор за покупко-продажба на
недвижим имот с идентификатор 61710.501.26 по КККР на гр. Разград, обективиран
в нот. акт № 143/ 03. 04. 2009 г. на нотариус Р. Кирилова е процесуално
допустим. С влязло в сила на 14. 03. 19 г. Решение № 16/ 17. 06. 2016 г. по т.
д. № 72/ 2015 г. по описа на РОС е оставено без разглеждане искането по чл.34 ЗЗД на „Микро-67”АД за връщане на сумата 60 000лв., претендирана като
заплатена цена за поземления имот по договора за покупко-продажба. Част от
заплатената цена в размер на 32 000 лв.
за поземления имот е предмет на настоящия правен спор и по отношения на
тази претенция не е формирана сила на пресъдено нещо с постановеното по т. д. №
72/ 2015 г. решение. Разгледан по същество, искът е частично основателен и
доказан. От приложените по делото платежни нареждания на 02. 02. ; 03. 02.; 16.
03.; 16. 03.; 10. 05.; 20. 06.; 30. 05.; 27. 07. 2011 г. за извършени плащания
с всяко от тях в размер на 4 000 лв. по банковата сметка на ответника
в СЖ „Експресбанк“ АД, от заключението
на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се установява,
че ищецът е заплатил на ответника общо сумата 65 000 лв. Плащанията са извършени на
основание издадените фактури №№ 4 и 5 от 03. 04. 2009 г. във връзка с продадените от ответника с нотариалния акт от
същата дата поземлен имот и сграда. С
влязло в сила на 19.05.2015 г. Решение № 32 / 23.05.2013г. т.д. № 90 / 2011 г.
на РОС, е обявена нищожността на договора за покупко-продажба в частта, относно
поземления имот с идентификатор 61710.501.26 на основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД
в.в. с чл.15 ал.4 т.10 ЗК. При този изход по обуславящия иск, изпълнените
престации на страните подлежат на връщане
- чл. 34 ЗЗД. Платената сума от ищеца – купувач
по нищожната сделка, е недължимо платена, тъй като договорът не е породил
правни последици и подлежи на връщане по правилото на чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД.
С влязло в сила на 14. 03. 19
г. Решение № 16/ 17. 06. 2016 г. по т. д. № 72/ 2015 г. по описа на РОС е
прието, че фактически полученото от продавача по общата сделка за земята и
сградата е 65 000 лева, от които 57 % или 37 050 лева - фактически получено във връзка с разпоредителната
сделка със сградата и в този размер е
уважено вземането на настоящия ищец. С Решение № 9/ 08. 01. 2018 г. по в. т. д.
№ 615/ 2016 г. по описа на Вар. АС, постановено по същия правен спор по реда на
инстанционния контрол е прието, че погасяването на част от задължението чрез
прихващане с насрещен дълг не съставлява даване, респ. получаване по смисъла на чл. 34 от ЗЗД,
поради което ответникът може да претендира събиране на вземането си по правоотношението, за което погасителния
ефект на прихващането не е настъпил. Установените с решението общи
правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо. По
настоящото дело предмет на иска е същото вземане, заявено от ищеца „Микро – 67“
АД и по т. д. № 72/ 2015 г., но в различен обем, поради което е налице сила на
пресъдено нещо по основанието на иска до признатия размер. С оглед на изложеното,
следва да се приеме, че останалата част от сумата в размер на 27 950 лева, представляваща разликата от
37 050 лева до 65 000 лв. формира
и представлява цената на поземления имот. На осн. чл. 34 от ЗЗД сумата
27 950 лв. подлежи на връщане от ответника на ищеца.
Предявеното от ответника
възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца е неоснователно. Извършеното
плащане от ищеца на цената в размер на 65 000 лв. по признатата за нищожна сделка е извършено
на вноски с платежни нареждания от 03. 04. 2009 г. на сумата 18 000 лв. ,
две платежни нареждания от 11. 05. 2009 г. по 5 000 лв. с всяко от тях, от
01. 12. 2009 г. на сумата 4 000 лв. , платежни нареждания от 02. 02. ; 03.
02.; 16. 03.; 16. 03.; 10. 05.; 20. 06.; 30. 05.; 27. 07. 2011 г. на сумата
4 000 лв. с всяко от тях. В платежните нареждания не е посочено за кой от
обектите се отнася съответното плащане. Ищецът по настоящото дело е основал
претенцията си за плащания по нищожния договор, извършени с платежни нареждания
на 02. 02. ; 03. 02.; 16. 03.; 16. 03.; 10. 05.; 20. 06.; 30. 05.; 27. 07. 2011
г. , поради което следва да се приеме, че останалата част от плащанията,
формиращи спорното материално право са обхванати от СПН до размера на признатото вземане на ищеца от
37 050 лева по т. д. № 72/ 2015 г. по описа на РОС. Даденото по нищожен
договор е дадено при начална липса на основание и от момента на престирането
настъпва и изискуемостта на вземането. От този момент започва да тече
5-годишния давностен срок. Правото на възстановяване по нищожните сделки
възниква от получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното
прогласяване на нищожността. / В този смисъл Решение № 303 от 1.10.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 2081/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 667 от 14.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 402/2008 г., III г. о., ГК
и др./ Искът е предявен на 01. 02. 2016 г. и към този момент не е изтекла общата погасителна петгодишна давност по отношение на извършените плащания с
платежни нареждания от 02. 02. 11 г. ; 03. 02. 11 г.; 16. 03. 11 г.; 16. 03.11
г.; 10. 05.11 г. ; 20. 06.11 г.; 30. 05.11 г; 27. 07. 2011 г. на сумите
4 000 лв. с всяко от тях. Предвид изложеното, искът, предявен на осн. чл.
34 от ЗЗД за връщане на сумата 32 000 лв. , като частичен иск от сумата
140 000 лв. е основателен до размера на сумата 27 950 лева,
представляваща фактическа платената от ищеца на ответника цена на поземления
имот, а за разликата до 32 000 лв. , предвид липсата на доказателства за
извършено реално плащане, е неоснователен и недоказан.
С писмена молба вх. № 1751/ 22.
04. 2019 г. /Допълнение към отговор/ ответникът
по иска прави възражение за прихващане на извършените от него разходи,
изразяващи се в заплатена такса за продажба на недвижим имот в размер на
13 649,26лв., ДДС в размер на 10 913,55лв., такса имотен регистър в
размер на 568,72лв., и нотариални такси в размер на 886,72лв. /пропорционална/
и 8лв./обикновена/. Същото възражение е било предявено и по т. д. № 72/ 2015 г.
С постановеното по делото решение е прието, че
възражението за прихващане е неоснователно. Диспозитивът на решението в
тази част е обезсилен от въззивната инстанция с Решение № 9/ 08. 01. 2018 г. по
в. т. д. № 615/ 2016 г. по описа на Вар. АС, тъй като извода на съда, относно
основателността на възражението за прихващане следва да се отразява единствено
в мотивите на решението, но не и в диспозитива.
Според т. 2 от ТР № 2/ 22. 04. 2019 г. по т. д. № 3/ 2016 г. на ОСГТК,
формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието, преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право. На това основание, предвид наличие на формирана СПН с постановеното
решение по т. д. № 72/ 2015 г. по описа на РОС по същото предявено възражение
за прихващане, съдът намира, че не следва да разглежда възражението за прихващане,
предявено по настоящото дело.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото. според представения
списък по чл. 80 ГПК разноските на ищеца са в размер на 3080 лева. Съразмерно с
уважената част от иска, ответникът дължи разноски в размер на 2 690, 18
лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Кооперация „Трудово – производителна кооперация
Мир“ гр. Разград,Индустриален квартал, ЕИК *********, представлявана от
председател Георги А. Георгиев да заплати на „МИКРО-67“ АД гр. Разград,
Индустриален квартал, ЕИК *********, представлявано от изп. директор Миле
Димитров Милев сумата 27 950 лева на осн. чл. 34 от ЗЗД, заплатена по
обявения за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот с
идентификатор 61710.501.26 по КККР на гр. Разград, обективиран в нот. акт №
143/ 03. 04. 2009 г. на нотариус Р. Кирилова, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до първоначално предявения размер от 32 000 лева, като частичен иск от
общо 140 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Кооперация „Трудово –
производителна кооперация Мир“ гр. Разград,Индустриален квартал, ЕИК ********* да
заплати на „МИКРО-67“ АД гр. Разград, Индустриален квартал, ЕИК ********* сумата 2 690, 18 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ: