ОПРЕДЕЛЕНИЕ №…54
гр. Пазарджик, 02.02.2017 г.
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на втори февруари………..…….…...…………....….…..…
през две хиляди и седемнадесета година..............................в състав:
Председател: АЛБЕНА
ПАЛОВА
Членове:
БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при секретаря………………............…......…… .и в присъствието на
прокурор……………….…......…….като разгледа докладваното от
съдия Албена Палова…..…….……..…...в.ч.гр.дело № 55 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Съдът е сезиран с сезиран с частна жалба от П.А.Г. и К.С.Г.,***, чрез адв.К. С. ***, против определение № 435/13.12.2016 г., постановено по гр.д. № 606/2016 г., с което е прекратено производството по делото относно иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. В частната жалба се твърди, че съдът бил мотивирал определението си с факта, че по реда на чл.124 от ГПК не било предвидено установяването на съществуването или несъществуването на вписан ипотечен акт. В частната жалба се поддържа, че за ищците е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като ипотечното право било погасено, но имотът продължавал да бъде предмет на принудително изпълнение. Неправилно съдът бил приел, ч се иска установяване съществуването или несъществуването на самото вписване, като такова оспорване никога не било правено. Искането е определението да бъде отменено,а делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се и разноски.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 83109493 с искане определението на Пещерския районен съд да бъде потвърдено. Поддържа се, че съдът бил оставил без движение исковата молба с указание да се посочи видът на съединяване на исковете, както и да се обоснове правният интерес от воденето на иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на ипотечен акт. Ищецът не бил отстранил нередовностите, поради което правилно районният съд бил прекратил производството по установителния иск.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и писмения отговор, намира обжалваното определение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
В исковата си молба против „Първа инвестиционна банка“ АД ищците П.А.Г. и К.С.Г.,***, са твърдели, че на 15.11.2005 г. първата ищца и покойният й съпруг С Г. сключили договор за ипотека с ответника за обезпечаване на чужд дълг. Кредитът бил просрочен и било предприето принудително изпълнение върху ипотекирания имот. В образуваното изпълнително производство двукратно била провеждана публична продан и двукратно постановленията за възлагане били отменяни с актове на съда, но междувременно ответникът бил въведен във владение на имота и отказвал да го предаде на ищците, въпреки отмяната на постановленията за възлагане. Вписаната на 15.11.2005 г. ипотека не била подновена преди изтичането на 10-годишния законов срок, поради което съдията по вписванията при Пещерския районен съд отказал ново вписване на същата ипотека по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД с вх.№ 2293/11.12.2015 г. С определение № 76/08.02.2016 г. по ч.гр.д. № 14/2016 г. Пазарджишкият окръжен съд потвърдил този отказ, но с определение № 197/21.04.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1467/2016 г. ВКС е отменил определението на Пазарджишкия окръжен съд и постановил вписването на ипотеката. В това определение ВКС е приел, че при възникването на правен спор правните последици от вписването на отделните актове се преценяват според тяхната поредност, когато правата по вписаните актове се конкурират. Именно това, както и предприемането на принудителни действия по отношение на имота, независимо от отмяната на постановленията за възлагане на ЧСИ, са посочили ищците като обстоятелства, обуславящи правния им интерес да отрекат съществуването на ипотечно право за ответника. Тези обстоятелства се извличат както от исковата молба, така и от допълнителната молба от 04.10.2016 г., подадена от ищците в изпълнение на разпореждането за оставяне на исковата молба без движение.
За да прекрати производството по делото, районният съд е приел, че не е предвидено установяването на съществуването или несъществуването на вписан ипотечен акт, т.е. на вписан документ в регистър с пореден номер по реда на чл.124 от ГПК. Приел е, че такъв документ съществува, но обстоятелството как следва да се зачита правната сила на двата акта – заличаването на ипотеката и вписването на новата ипотека – не подлежало на самостоятелно установяване в отделно производство.
Определението е неправилно. Районният съд очевидно не прави разграничение между ипотечното право и акта, с който е то е вписано. Ипотечното право възниква с учредяване и вписване на ипотеката и неговото съдържание е потенциалната възможност за предприемане действия за принудително изпълнение при определени условия, но не се изчерпва само с това. В същото време ипотеката осигурява непротивопоставимост на ипотекарния кредитор на последващите разпореждания с ипотекирания имот и именно затова при ипотеката вписването е част от фактическия състав на учредяването, т. е. то има конститутивно действие. Следователно актът на вписване е част от фактическия състав, при изпълнението на който ще възникне ипотечното право.
Макар и не достатъчно добре формулиран, петитумът на исковата молба съдържа искане да се установи несъщестуването на ипотечното право и доколкото в този случай се касае за установителен иск, достатъчно е ищецът да обоснове правния си интерес от воденето му – нещо, което е направено с допълнителната молба от 04.10.2016 г. Ако за районния съд все пак съществува колебание с какъв иск е сезиран, следва да остави исковата молба без движение с конкретно указание относно предмета на иска – дали се касае за установяване съществуването или несъществуването на ипотечното право или се оспорва действителността на акта на вписването. Това налага отмяна на определението на Пещерския районен съд и връщането му за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 16.02. лв., представляващи внесената държавна такса за въззивно обжалване на прекратителното определение.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 435/13.12.2016 г., постановено по гр.д. № 606/2016 г. по описа на Пещерския районен съд.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представлявано от Д К и В Х, да заплати на П.А.Г., ЕГН **********
и К.С.Г., ЕГН **********,***, чрез адв.К. С. ***, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 16.02 лв.
ВРЪЩА делото на Пещерския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: