Р Е Ш
Е Н И Е
№ 90 /12.02.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на
девети февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар А*** и с участието на прокурора Г.А***
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 1/ 2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение № 438/12.12.2017 г. по АНД № 1149/2017 г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-001214/ 17.05.2017 г. на началник сектор при ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция. Със същото е наложена глоба на Е.С.Т. ***, в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.6, т.1 във връзка с чл.183, ал.7 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 във връзка с чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП.
Касаторът, чрез адв.И. обжалва решението на съда, като в жалбата навежда доводи за допуснато нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването му. Моли да бъде отменено решението и наказателното постановление.
Ответникът, чрез процесуалния представител юрк.Д***, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като изтъква, че правилно е установена фактическата обстановка и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за което съдебния акт е неблагоприятен, при което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е приел от фактическа страна, че на 24.02.2017 г., около 02.30часа на път трети клас № 112, км. 43+ 500, административно наказаното лице е управлявал влекач В*** , с рег.№ *** и прикачено полуремарке ПР 29 СМ с рег. № ВН 3596 ЕР, при наличие на въведена с пътен знак В-18 забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона, както и при проверката водача не представя контролен талон към СУМПС, като с това е извършил нарушение на чл.6, т.1 във връзка с чл.183, ал.7 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 във връзка с чл.183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП.
От правна страна съдът е приел, че при провеждането на административно наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в резултат, на които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието. Приел е, че доказателствата по делото – писмени и гласни не са установили различна фактическа обстановка от тази, установена в акта за установяване на нарушението и въз основа на разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП не е оборена законната доказателствена сила на акта.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона или съществено нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При анализа на приложените към административно-наказателната преписка съдът не откри нарушения в административнонаказващата процедура, в прилагането на материалния закон от актосъставителя и административнонаказващия орган. Въпреки възраженията за нарушение в наказателното постановление на разпоредбите на чл.57, т.5 от ЗАНН, поради непосочване „ къде е поставен знак В -18, респективно откъде е забраната..”, касационният състав счита , че в НП се съдържат всички реквизити, които закона предписва, производството се е развило в сроковете по чл.34 ЗАНН. При съставянето на акта и в 3-дневен срок след това нарушителя не е представил възражения. Развитите в жалбата доводи относно несъответствие между обективираната формулировка на нарушението и приложената правна норма са неоснователни. Съставът на въззивния съд всъщност е обсъдил всички доводи и оплаквания, които са били развити във въззивната жалба. Съдът не е допуснал нарушение при анализа на събраните в хода на съдебното производство доказателства. Събрани са допустимите от процесуалния закон, относимите към предмета на делото и необходимите за разкриване на обективната истина писмени и гласни доказателства. Същите са обсъдени и въз основа на тях по правилата на формалната логика са изведени верните правни изводи за извършени от административнонаказаното лице нарушения. Приетите писмени доказателства установяват факти и обстоятелства, потвърждаващи нарушението на правилата за движение – нарушение на чл.6, т.1 във връзка с чл.183, ал.7 от ЗДвП – преминаване след знак В-18, като видно от приложената заповед № РД-117/22.02.2017 г. на директор ОПУ Монтана е въведена временна организация и безопасност на движението и нарушение на чл.100, ал.1, т.1 – не носи контролния талон към СУМПС, които са извършени от административнонаказаното лице.
При постановяване на обжалваното решение, съставът на районния съд не е допуснал релевираните в жалбата пороци – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, анализирани и обсъдени са всички събрани доказателства, анализирани са и действащите правни норми, липсват основания за изменение или отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Касационната инстанция следва да посочи, че липсата на отразяване в санкционния акт на посоката на движение, по никакъв начин не води до порок на акта, респективно до нарушаване правото на защита на привлеченото в производството лице, още повече, изрично в акта лицето е посочило, че няма възражения, това предвид оплакванията в касационната жалба. Ясно е посочено и в АУАН и в НП, че е нарушен знак В-18, забраняващ преминаването на МПС над 12 тона и съответната норма от ЗДвП. Правилно е потвърдено наказателното постановление по отношение и на двете административни нарушения, като съдът правилно е приел, че не следва да се прилага нормата на чл.28 от ЗАНН. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, поради което съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 438/12.12.03.2017 г. по АНД № 1149/2017 г. на Районен съд Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: