РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Габрово, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Диана Василева
Пламен Попов
при участието на секретаря Веселина Венкова
в присъствието на прокурора А. Хр. А.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244200600385 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 71 от 20.11.2024 г. по НОХД № 705/2024 г. по описа на Районен
съд – Габрово подсъдимият Г.А.П. от гр. Габрово е признат за виновен в това, че на
09.03.2024 г., около 19.20 часа, в гр. Габрово, на път ІІІ-5004 км.11+200 в посока
разклон за кв. **, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „***” с рег.
№ ЕВ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,47 на хиляда,
установено по надлежния ред чрез техническо средство алкотест „Дрегер 7510” с инв.
№ ARBB-0053, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от
НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
ГЛОБА в размер на 600 лева в полза на държавата. На основание чл. 343б, ал. 5 от НК
подсъдимият Г.П. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 3 200 лева,
представляващи равностойността на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъпление - лек автомобил марка „**” модел „***” с рег. № ЕВ ***.
Със същата присъда подсъдимият Г.А.П. е признат за виновен в това, че на
09.03.2024 г., около 19.20 часа, в гр. Габрово, на път ІІІ-5004 км. 11+200 в посока
разклон за кв. ** управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „** ***” с
1
рег. № ЕВ ***, без свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за такова деяние с Наказателно постановление
№ 23-0892-000146 от 21.03.2023 г., влязло в сила на 14.04.2023 г., поради което и на
основание чл. 343в, ал. 2, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1 200 лева в полза на държавата.
С присъдата, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия Г.А.П. е
определено общо наказание в размер на най-тежкото, а именно – ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което на основание чл. 23, ал. 3 от НК е
присъединено наказанието ГЛОБА в размер на 1 200 лева.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС на подсъдимия Г.П. е определен
първоначален строг режим за изпълнение на определеното общо наказание лишаване
от свобода.
Със същата присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Г.А.П. е
осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Габрово направените по делото разноски в
размер на 128,66 лева.
Присъдата е обжалвана от адв. Д.Р. – ** от АК – Габрово, в качеството на
договорен защитник на подсъдимия Г.П., с оплакване за явна несправедливост на
наложеното наказание. Застъпва се виждането, че съдът не е взел предвид оказаното
съдействие от страна на подсъдимия в досъдебното и в съдебното производство.
Заявява се, че неправилно не е приложена като по-благоприятна разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК в условията на чл. 58а, ал. 4 от НК. Изтъква се наличието на
редица несъобразени от районния съд смекчаващи вината обстоятелства – направеното
самопризнание още в досъдебното производство и дадените подробни обяснения;
съдействието на разследващите органи за разкриване на извършените деяния;
направените самопризнания по реда на глава 27 от НПК. В жалбата се обръща
внимание, че прокурорът е поискал налагането на по-ниски наказания в сравнение с
наложените от съда. На следващо място, посочва се, че по отношение на подсъдимия
П. са постановени много присъди, но голяма част от тях са за престъпления,
извършени от него като непълнолетен, което следвало да се отчете при преценката на
съдебното му минало. Наред с това се акцентира, че в голямата си част
престъпленията, за които е осъждано подсъдимия, се намират в отношение на
съвкупност, поради което следва да се преценява не броят на присъдите, а на
осъжданията, при отчитане на съвкупностите от престъпления и възможността за
определяне на общи наказания за тях. По-нататък в жалбата се излага, че след
излизането от затвора през 2019 г. П. не е извършвал каквито и да е противоправни
деяния, като наред с това същият не е в добро здравословно състояние.
В жалбата се прави искане за изменение на присъдата на Районен съд –
Габрово, като се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и
2
се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода под предвидения за
престъплението минимум. Алтернативно се иска да се намали размера на общо
наложеното наказание до по-ниско такова.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от
подсъдимия и изготвилия я защитник. По съществото на делото адв. Р. се придържа
към съображенията и искането за изменение на присъдата, изложени в жалбата.
Подсъдимият Г.П. изразява съгласие с позицията на своя защитник. В последната си
дума прави искане за изменение на присъдата чрез намаляване на размера на
наказанието лишаване от свобода.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово намира, че жалбата е
неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваната присъда.
Настоящият състав на въззивния съд разгледа жалбата с изложените в нея
доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна
проверка на присъдата на основание чл. 314 от НПК, като приема за установено
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана от страна в
процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в
срока за обжалването му. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Подсъдимият Г.П. е предаден на съд по обвинения за престъпления по чл.
343б, ал. 1 от НК и по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Съдебното разглеждане пред първата инстанция е проведено при условията на
чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие подсъдимият
П. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се е съгласил да не се събират доказателства за същите факти. С определение по
реда на чл. 372, ал. 2 от НПК първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че те
ще бъдат ползвани, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Районният съд е възприел изцяло
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка по всички основни моменти,
свързани с предмета на делото, както следва:
Подсъдимият Г.А.П. е неправоспособен водач, като никога е притежавал
свидетелство за управление на МПС.
С Наказателно постановление № 23–0892-000146 от 21.03.2023 г., издадено от
началник сектор в ОДМВР - Габрово, сектор „Пътна полиция“, на подсъдимия Г.П. е
наложено наказание по реда на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от
ЗДП за това, че управлява МПС без да е правоспособен водач. Наказателното
постановление е връчено лично на подсъдимия на 30.03.2023 г. и е влязло в сила на
3
14.04.2023 г.
На 09.03.2024 г. подсъдимият Г. П. управлявал в гр. Габрово моторно-превозно
средство – лек автомобил „***” с рег. № ЕВ ***, собственост на М.Г.П. Около 19,20
часа на път ІІІ-5004 км.11+200 в посока разклона за кв. Киевци, П. изгубил контрол
върху управлението на автомобила и излязъл извън платното за движение, попадайки
в канавката. На място пристигнал полицейски екип, изпратен от ОДЧ при РУ Габрово,
на разклона за кв. Киевци по сигнал за самокатастрофирал автомобил. Свидетелите
Н.Х. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Габрово и Д.А. -
старши полицай в сектор „Охранителна полиция” при РУ Габрово, заварили
подсъдимия П. извън автомобила, по който имало деформации. Моторното превозно
средство се намирало в канавката извън пътното платно, а подсъдимият бил с мирис
на алкохол.
При извършена проверка в ОДЧ се установило, че подсъдимият П. не
притежава свидетелство за управление на МПС и е извършил деянието в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за такова деяние.
Свидетелят Н.Х. извършил проверка за алкохол на подсъдимия Г.П. с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с инвентарен номер ARBB-0053, което
отчело 1,47 промила алкохол.
Изготвен е протокол за настъпилото ПТП, като и план-схема към протокола.
За констатираните нарушения на подсъдимия П. били съставени три броя
АУАН. Издаден му бил талон за изследване, който той подписал и приел.
Подсъдимият бил транспортиран до МБАЛ - Габрово, където отказал да даде
кръвна проба за химически анализ.
От заключението на автооценъчната експертиза е видно, че стойността на лек
автомобил „***” с рег. № ЕВ *** към 09.03.2024 г. е 3 200 лева.
С произнасянето на определението си по чл. 372, ал. 4 от НПК районният съд е
изразил становището си, че самопризнанието на подсъдимия съответства на всички
годни доказателства, събрани в досъдебното производство, което е обусловило
приемането за установени на посочените в обвинителния акт факти.
След самостоятелен анализ на всички относими обстоятелства, въззивният съд
намира, че процедурата по съкратено съдебно следствие е проведена законосъобразно.
На подсъдимия са били разяснени правата в наказателното производство. Искането за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК изхожда от него с
подкрепата на защитника му. Съдът е разяснил на П. последиците от самопризнанието
му и същият доброволно е приел и се е съгласил с тези последици и изрично е заявил,
че не желае да се събират доказателства относно фактите, изложени в обвинителния
акт. В жалбата не се сочат и доводи, които да насочват, че подсъдимият не е направил
4
свободно и информирано волеизявление.
Въззивният съд извърши проверка и на определението на районния съд по чл.
372, ал. 4 от НПК. В контекста на събраните по делото материали, настоящият състав
намира, че то е обосновано и законосъобразно. Самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят напълно от събраните годни доказателствени материали в досъдебното
производство - показанията на свидетелите, писмените доказателства и заключението
на експертизата. Доказателствените източници установяват по несъмнен начин
фактите на осъществяване на деянията и участието на подсъдимия П.. С оглед
изложеното въззивният съд счита, че преценката на първоинстанционния съд по чл.
372, ал. 4 от НПК е законосъобразна.
При така възприетата фактическа обстановка контролираният съд
законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че подсъдимият Г.П. е
осъществил от обективна и от субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като на 09.03.2024 г., около 19.20 часа, в гр.
Габрово, на път ІІІ-5004 км.11+200 в посока разклон за кв. Киевци, управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил „***” с рег. № ЕВ ***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,47 на хиляда, установено по надлежния ред
чрез техническо средство алкотест „Дрегер 7510” с инв. № ARBB-0053. Несъмнено
така посоченият автомобил по естеството си е моторно превозно средство по смисъла
§ 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, тъй като е снабден с двигател за придвижване, а действията
на подсъдимия по привеждане в движение и направляване придвижването на
автомобила в пространството, чрез определяне скоростта и посоката на движение
представляват управление на моторно превозно средство по смисъла на НК. Това, че
управлението на процесното МПС се е извършвало след употреба на алкохол с
концентрация от 1,47 на хиляда е установено по надлежния ред, при спазване на
разпоредбите на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози –
подсъдимият е проверен с техническо средство за употреба на алкохол; съставен е
съответен АУАН и талон за изследване, които са му връчени; придружен е до МБАЛ –
Габрово, където, пред медицински специалист е отказал да даде кръв за химически
анализ. Отказът му е вписан по съответния начин в съставения за целта Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол.
Следователно в случая за нуждите на наказателното производство определящо е
показанието на техническото средство.
Правилен и законосъобразен е изводът, че от субективна страна
престъплението е осъществено при пряк умисъл. При извършване на деянието в
съзнанието на подсъдимия несъмнено са съществували ясни представи относно всички
съставомерни признаци на престъплението - че предприема управление на МПС след
5
употреба на алкохол, при наличието на забрана за такова поведение, т.е. П. е съзнавал
общественопасния характер на деянието и е предвиждал общественоопасните му
последици, като искал настъпването им.
На следващо място, законосъобразен и обоснован е правният извод, че
подсъдимият Г.П. е осъществил от обективна и от субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, като на посочената дата и място е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „** ***” с рег. № ЕВ ***, без
свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за такова деяние с Наказателно постановление № 23-0892-000146
от 21.03.2023г., влязло в сила на 14.04.2023 г. По делото не се спори, че подсъдимото
лице е управлявало посочения автомобил. Обстоятелството, че водачът му е
неправоспособен е доказателствено обезпечено чрез съответната справка от МВР. От
наличното в делото копие от наказателно постановление се установява, че преди по-
малко от една година подсъдимият е наказван по административен ред за нарушение
по чл. 177, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 150 от ЗДвП, имащо за предмет управление на МПС от
неправоспособен водач.
Правилен и законосъобразен е изводът, че от субективна страна
престъплението е осъществено при пряк умисъл. При извършване на деянието в
съзнанието на подсъдимия несъмнено са съществували ясни представи относно всички
съставомерни признаци на престъплението - че предприема управление на МПС,
независимо, че не притежава свидетелство за управление на МПС и е налице забрана
за такова поведение, както и че е наказван преди по-малко от една година по
административен ред за такова деяние, т.е. П. е съзнавал общественопасния характер
на деянието и е предвиждал общественоопасните му последици, като искал
настъпването им.
Основното оплакване, посочено във въззивната жалба и поддържано в съдебно
заседание, е по размерите на наложените за двете престъпления наказания лишаване
от свобода, като се иска тяхното намаляване, както и корекция на общо определеното
най-тежко наказание. Настоящият съд намира, че претенцията е изцяло неоснователна.
За престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК се предвиждат наказания лишаване от
свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева, както и лишаване от
права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
При извършената проверка на присъдата в тази част и след собствен анализ на
обстоятелствата по делото, въззивният съд счита, че не са налице основания за
корекция на отмерените от районния съд наказания – една година и четири месеца
лишаване от свобода (наложено след редукция по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК на
определеното наказание от две години лишаване от свобода) и глоба от 600 лева.
Подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, поради което спрямо него няма
6
основание за налагане на наказанието по чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Правилно първоинстанционният съд е отчел завишената степен на обществена
опасност на престъплението, както и високата степен на лична обществена опасност на
Г.П., който е многократно осъждан за престъпления от общ характер и е наказван по
реда на ЗДвП. Обосновано контролирания съд е отчел като отегчаващи обстоятелства
данните за съдебното минало да подсъдимото лице, причиненото ПТП и липсата на
правоспособност за управление на МПС. Не са налице смекчаващи обстоятелства,
които да налагат облекчаване на отговорността.
За престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК се предвиждат наказания лишаване от
свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.
При извършената проверка на присъдата в тази част и след собствен анализ на
обстоятелствата по делото, въззивният съд счита, че не са налице основания за
корекция на отмерените от районния съд наказания и за това престъпление – две
години лишаване от свобода (наложено след редукция по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК
на определеното наказание от три години лишаване от свобода) и глоба от 1200 лева.
Правилно първоинстанционният съд е взел под внимание както завишената
степен на обществена опасност на престъплението, така и изключително високата
степен на лична обществена опасност на Г.П.. Обосновано за отегчаващи
обстоятелства са отчетени данните за съдебното минало да подсъдимото лице,
причиненото ПТП и управлението на превозното средство след употреба на алкохол.
Не са налице смекчаващи обстоятелства, които да обуславят извод за корекция на
наказанието.
При така проявения значителен превес на отегчаващите обстоятелства и за
двете престъпления, искането за облекчаване на наказателната отговорност на Г.П. се
явява неоснователно. Почти всички наведени пред въззивната инстанция доводи за
корекция на наказанията са били изтъкнати и пред районния съд, който подробно и
мотивирано им е отговорил.
Неоснователен е упрекът към първоинстанционния съд, че при
индивидуализация на наказанията не е взел предвид оказаното съдействие от страна на
подсъдимия в досъдебното и в съдебното производство и направените от него
самопризнания, включително в рамките на процедурата по съкратено съдебно
следствие. Напълно правилно и достатъчно обосновано в мотивите към присъдата е
напомнено предвиденото и в ТР № 1/2009 г. по тълк. дело № 1/2008 г. на ОСНК, че
при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
признанието по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство. Наред с това в случая самопризнанието на
подсъдимия, направено в рамките на проведения му разпит пред съдия в досъдебната
фаза на процеса, не е било от естество да спомогне за своевременното разкриване на
7
престъплението и неговия извършител, доколкото към този етап от развитие на
производството както деянията, така и техният автор вече са били разкрити чрез други
доказателствени източници.
На следващо място, изцяло произволно е твърдението в жалбата, че голяма
част от престъпленията, за които бил осъден подсъдимият П. в миналото били
извършени от него като непълнолетен и това следвало да се отчете при преценката на
съдебното му минало. Прегледът на съдържанието на справката за съдимост сочи, че
нито едно от включените в нея осъждания на подсъдимото лице не е за престъпление,
извършено от него като непълнолетен. По-насетне, принципно правилно е виждането,
че при оценка на съдебното минало следва да се преценява не броя на присъдите, а на
осъжданията. При подсъдимия П. съдебното минало е толкова утежнено, че дори и при
прилагане на предложения диференциран подход, оценката на степента му на лична
обществена опасност няма как да бъде по-различна от възприетата. Видно е, че
същият многократно е осъждан и изтърпявал наказания за различни престъпления,
като всяко от последващите му деяния е било извършено в условията на рецидив,
включително опасен рецидив.
По-нататък в жалбата се излага, че след излизането от затвора през 2019 г. П.
не е извършвал каквито и да е противоправни деяния. Настоящият съд намира и това
твърдение за некоректно. Данните от справката за съдимост сочат, че с присъда по
НОХД № 1239/2014 г. по описа на Районен съд – Габрово, за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1 т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, Г. П. е
осъден на шест години лишаване от свобода. Освободен е от затвора на 13.03.2019 г.
Съпоставката на тази информация с данните от справката от сектор „ПП“ при МВР –
Габрово сочи, че няколко месеца по-късно – на 01.08.2019 г., срещу П. е започнало
административно-наказателно производство за извършено нарушение по чл. 150 от
ЗДвП, като същото е приключило със съставяне на наказателно постановление № 19-
0892-000916 от 09.10.2019 г., с което му е наложено наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП за това, че е управлявал МПС без съответно свидетелство за правоуправление.
Упоритата деятелност на подсъдимия да извършва еднотипни нарушения по чл. 150 от
ЗДвП е продължила и след това, във връзка с което е наказван по реда на чл. 177, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП с наказателни постановления от 01.06.2021 г. и от 21.03.2023 г.
Неоснователно се претендира за облекчаване на отговорността и поради
влошено здравословно състояние на подсъдимия. Този аргумент е изтъкван и пред
районния съд, който мотивирано е заключил, че представените по делото медицински
документи не сочат на влошено понастоящем здраве.
Не е основание за корекция на наказанието и заявената ангажираност на
подсъдимия с грижи за непълнолетен син. Очевидно е, че родителските задължения на
Г.П. не са довели до изменение на нагласите му и не са му подействали възпиращо,
8
след като за пореден път извършва престъпления от общ характер. Поради това и така
заявените доводи не покриват критерия за смекчаващо обстоятелство, съответно не
обуславят извод за несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода и
необходимост от корекция чрез намаляването му.
Изцяло лишена от основание е претенцията за определяне на наказанието
лишаване от свобода и за двете престъпления под размера на специалния минимум.
Следва да се напомни, че изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК изисква
кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В
разглеждания случай не е проявена нито една от посочените предпоставки.
Напълно неоснователно се претендира за намаляване на размера на
наказанието лишаване от свобода с аргумент, че в пледоарията си прокурорът от
районна прокуратура предложил по-нисък размер. Тук следва да се напомни, че съдът
взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и
закона. В дейността си по индивидуализация на наказанията съдът не е и е
недопустимо да бъде лимитиран според активността или пасивността на която и да е
от страните в процеса.
Правилно и законосъобразно контролираният съд е приложил правилото по чл.
23, ал. 1 от НК, съгласно което е определил на подсъдимия Г.П. общо наказание в
размер на най-тежкото - ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Законосъобразно, на основание чл. 23, ал. 3 от НК, към наказанието лишаване от
свобода е присъединено наказанието ГЛОБА в размер на 1 200 лева.
Правилно е прието, че предвид съдебното минало на подсъдимото лице и
наличието на осъждания на лишаване от свобода, във връзка с които П. не е
реабилитиран, не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК. Законосъобразно е
приложен закона, като е определен първоначален строг режим за изпълнение на общо
определеното наказание лишаване от свобода, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС.
Правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от
НК, като подсъдимият Г.П. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 3200
лв., представляваща равностойността на управлявания от него лек автомобил.
Правилно и законосъобразно съдът е приложил правилото на чл. 189, ал. 3 от
НПК, като е осъдил подсъдимия П. да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово
сумата от 128,66 лева – разноски от досъдебното производство
При извършената служебна проверка съдът не констатира присъдата да е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
9
отмяната й.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд – Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 71 от 20.11.2024 г. по НОХД № 705/2024 г. по
описа на Районен съд - Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10