№ 553
гр. Благоевград, 27.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500222 по описа за 2022 година
Производството е образувана по жалба на Н. Н. Г., подадена от пълномощника му
против разпореждане № 89/4.2.2022 г., постановено по гр.д. 1585/2021 г. по описа на РС –
Петрич.
В жалбата се сочи, че разпореждането е неправилно, постановено при нарушение
на процесуалните правила, на материалния закон и е несправедливо.
Налице е подписан с нотариална заверка на подписите договор за инвестиция
сътрудничество и съвместна дейност от 18.2.2016 г., който има белезите на договор за заем.
В деня на подписването му са предоставени на длъжника 1000 евро, а на 22.2.2016 г. по
банков път са платени още 9000 евро.В съответствие с чл. 418, ал. 3 от ГПК е удостоверено
от длъжника с подписа върху договора, че му е дадена сумата от 1000 евро, а с платежното
нареждане, което е официален документ респ. предоставянето му и на сумата от 9000 евро.
В чл. 2 то договора е уговорено условията за изплащане на възнаграждение от вложенията
т.е. налице е подлежащо на изпълнение вземане от длъжника, считано от м. февруари на
2019 г. не по-малко от 50% от вложените средства на година т.е. по 5 000 евро или до 28.2.
на съответната година 2019 г., 2020 и 2021 г. се дължат на заявителя от по 5 000 евро
В чл. 3 от договора са уговорени последствията от неизпълнение на договора - ако
длъжникът след две години не изплати дължимата печалба, тя следва до три месеца т.е. до
31.5.2019 г. да изплати цялата вложена сума /10 000 евро/ плюс 2% от вложената сума на
месец от момента на плащане на парите. Или за периода от м. февруари 2016 г. до м.
септември 2021 г. за 68 месеца по 200 евро на месец се получава 13 600 евро
Съгл. чл. 4 от договора той се прекратява при продължително и трайно
неизпълнение на задълженията от една от страните. Приложена е покана от 15.6.21 г.
изпратена чрез Еконт, с която на К. е предоставен подходящ седмодневен срок за
1
изпълнение на договора и изплащане на дължимите суми. На 16.6.21 г. тя отказва да получи
писмото, удостоверено от куриера, с което писмото-покана се счита за връчено – приложена
е обратна разписка от Еконт. В предоставения й срок ответницата не е изпълнила
задълженията си поради което договора е прекратен по вина на К., от момента на изтичане
на срока на поканата - 23.6.21 г. Жалбоподателят моли атакувания акт да се отмени и
претенциите му се уважат.
За да се произесе БлОС съобрази следното:
Подадено е от Н. Н. Г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК срещу ЮЛ. ЮР. К. за следните парични вземания - за 10 000 евро, представляваща
главница по договор от 18.2.2016 г.; 5 000 евро възнаградителна лихва по същия договор за
2019 г. с падеж 18.2.2019 г.; 5 000 евро възнаградителна лихва по същия договор за 2020 г. с
падеж 18.2.2020 г.; 5 000 евро възнаградителна лихва по същия договор за 2021 г. с падеж
18.2.2021г. и 13 600 евро, представляваща 2% неустойка по чл. 3 от договора за 68 месеца
забава.
По повод указания на РС заявителят в нарочна молба уточнява, че ответницата
съгл. чл. 2 от договора е следвало да започне да му изплаща печалба от вложенията му,
считано от м. февруари 2019 г., не по-малко от 50% от вложените средства на година т.е. по
5 000 евро; както и че съгл. чл. 3 ако след две години не му изплати дължимата печалба до 3
месеца т.е. до 31.5.2019 г. му дължи цялата вложената сума плюс 2% месечна неустойка по
чл. 3 от договора, която възлиза на 200 евро или за 68 месеца забава-на 13 600 евро.
С атакуваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението. Счел е, че извлечението
от банковата сметка макар и в него да няма данни превода да е от сметка на заявителя, което
е най-вероятно, то поради непревеждането му на български език не следвало да се цени.
Приел е първоинстанционният съд, че изявлението за прекратяване на договора,
поради липса на дата върху отказа да се приеме от длъжницата не може да се направи извод,
че изявлението е достигнало до нея на определена дата, от която да се счита договорът за
прекратен.
Затова е приел, че договора не е прекратен, както и че не може да се направи
еднозначен извод, че сумата , отразена в договора е усвоена от Ю.К..
Същевременно е счел, че договорът не удостоверява задължение за плащане на
парична сума, тъй като изискуемостта на вземанията е в зависимост от виновно
неизпълнение на длъжника К. да закупи животни и да се грижи за тях, както и да предостави
печалба в уговорения срок. Сочи, че договорът не предвижда задължение за връщане на 10
000 евро, като връщането им е упоменато в чл. 3 като неустойка, а от съдържанието на
договора, възникването на акцесорните задлъжения за неустока и за едностранното
прекратяване е обусловенето от факт извън самото изпълнително основание – от виновно
неизпълнение на договорно задължение
БлОС счита че разпореждането като краен резултат за правилно и законосъобразо по
следните съображения:
2
За да послужи един документ за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, съдът съобразно чл. 418, ал. 1 и 2 от ГПК
проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. Вземането подлежи на изпълнение, ако е ликвидно
т.е. да е определено по основание и размер и да е изискуемо – да е с настъпил падеж.
Съгласно т. 3 на чл. 417 ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение, когато вземането се основава на нотариален акт, спогодба или договор с
нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в него задължения за заплащане
на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на
определени вещи
Представения договор въз основа, на който се претендира издаване на заповед за
незабавно изпълнение е с нотариално заверка на подписалите го лица – Ю.К. и Н.Г..
Същият в чл. 2 и чл. 3 съдържа задължения за К. за заплащане на парични суми на
Г., посочени в заявлението като възнаграждения /на претендираните 3 суми от по 5000
евро/, на цялата вложена сума /от 10 000 евро/ и на неустойка /на сумата от 13 600 евро/.
Тези обаче нейни задължения според договора произтичат от наличие на печалба от
съвместната дейност, за която са се споразумяли с Н. Г. да развиват с подписания договор за
сътрудничество и съвместна дейност, при която съвместна дейност участието на Н. Г. е с
пари, което опровергава соченото от него, че договорът имал белезите и на договор за заем.
Факта на печалбата, като предпоставка за изискуемостта на вземанията на Н. Г. не се
установява да е реализирана от съдържанието на самия договор, от друг документ подписан
от длъжника или официален документ, както изисква ал. 3 на чл. 418 ГПК, в случаите
когато изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнение на насрещно задължение.
Т.е. изпълнението на задълженията на К. спрямо Г. по чл. 2 и по чл. 3 от договора, е в
зависимост от реализирането на печалба, който факт с приложените доказателства не се
установява, според изискването на цитираните норми, приложими за доказването му в
заповедното производство.
Доколкото жалбоподателя и заявител пред РС се позовава на факта за
прекратяване на договора с достигане на волеизявление за това до К. ще следва да се
отбележи, че прекратяването, не следва да се съобразява в заповедното производство, тъй
като вземането за парични суми, както вече бе отбелязано - следва да произтича от
съдържанието на самия договор, като само неговата изискуемост е възможно да се доказва
при спазване на чл. 418 , ал. 3 от ГПК с документ подписан от длъжника или официален
документ .
Вземане, което да произтича от договора и на което само изискуемостта му да
се доказва от връчената покана за прекратяване на договора - в случая няма. В тази връзка
ще следва да се отбележи изрично приетото в т. 4а на ТР 4/18.6.2014 г. на ВКС по т.д 4/13
на ОСГТК, че е недопустимо по реда на чл. 418 ал. 3 от ГПК да се доказват елементи от
фактическия състав, от който възниква претендираното вземане, какъвто именно е случаят,
при който по реда на чл. 418 ГПК се доказва фактът на разваляне/прекратяване на
3
договора.Затова в настоящия случай е без значение дали и кога е връчено на К. изявлението
за прекратяване на договора.
По изложените съображения занесъстоятелност на доводите в жалбата, БлОС
потвърждава атакуваното разпореждане.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава разпореждане № 89/04.02.2022 г., постановено по гр.д. 1585/2021 г.
по описа на РС –Петрич.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4