Определение по дело №252/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение №152/19.10.2012 г. по ч.н.д. №945/2012г., в производство по чл. 243 ал.3 и сл. от НПК, Кърджалийският районен съд е потвърдил Постановление на РП - К. от 13.09.2012г.,за прекратяване на досъдебно производство №35/2012 г. по описа на ОД на МВР–К.,като правилно и законосъобразно.

От посоченото определение е останала недоволна жалбодателката С. К. Л. от Г.С., която го атакува,като неправилно и несправедливо, излагайки съображения за отмяна на определението.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Жалбата е основателна.

С Постановление на РП - К. от 15.06.2012 г. е било образувано Досъдебно производство №35/2012 г.,срещу неизвестен извършител þа това , че през периода-2007-2011г. в Г.К. с цел да набави за себе си имотна облага,възбудил и поддържал заблуждение у С. К. Л. от Г.С. и с това и причинил имотна вреда в размер на 50000лв.

В хода на производството е било прието, че на 16.05.2008г.С. Л. от Г.С. в качеството си на управител на "Л." ЕООД-с.Р., общ.В. била подписала договор за предоставяне на консултантски услуги с "Е." ДЗЗД с управител свид.Т. К. от Г.К.. "Е." ДЗЗД е бил създаден с договор между свид.Т. К. и свид. С. Ч. по повод последващ договор с тъжителката свид.Л.. Договора е бил сключен с цел консултантски услуги за реализация на проект "Предприятие за производство на тухли и други строителни керамични елементи". Въз основа на договора С. Л. превела по сметка на "Е." ДЗЗД сумата от 50000 лева, като на нея е била издадена фактура за тази сума.От тази сума (от банков клон на "А. в Г. К.) свид.К. изтеглила 12000 лева за разходи, свързани с изпълнение на договора.На 20.05.2008г е бил сключен договор за заем между "Е." ДЗЗД и "З."-ООД-с.Л., общ.М. въз основа на който 33500 лева са били дадени на М. П., съпруга на свид.С. Ч., като парите били преведени от свид.Т. К. чрез банков клон на "А." в Г.К.. Подобен договор за заем е бил сключен и на 22.08.200Бг за сумата от 3500 лева, които свид.К. е превела на "З."-ООД. Свид. К. посочва, че е била превела още една сума от 2000 лева на "З."-ООД. Според показанията на свид.К. и свид.Ч. тази форма е била използвана за да може да бъдат преведени парите на свид.Ч. с цел използването им по изпълнение на сключения договор с тъжителката Л..Впоследствие по изпълнение на договора според свид. Л., свид.К. и свид.Ч. е била изпълнявана някаква дейност. Двете страни са поддържали връзка, периодично обменяли информация по отношение на задълженията произтичащи по договора. В хода на разследването свид. К. е представила и копия за направени разходи за дейност по изпълнение на договора.Недоволна от дейността на "Е." ДЗЗД, в частност от действията на свид.Ч. и свид.К. свид.Л. ги уведомила че се отказва от договора и поискала да й се възстанови сумата от 50000 лева.Свид. К. и свид.Ч. не отричат получаване на сумата от 50000 лева, посочват, че са изпълнили част от задълженията си по договора и имат желания да върнат авансово взетата сума, но нямат финансова възможност за това.Към днешна дата на тъжителката Л. е била върната единствено сумата от 3000 лева от свид.Ч.

При преценка на горното, водещият разследването прокурор е приел, че за да е налице извършено престъпление по чл.209 от НК-измама се изисквало дейците да са осъществили умишлено измамливо въздействие по отношение на пострадалата. Необходимо било също така да предвиждат, че в резултат на техните въздействие върху измамената, те ще извършат акт на имуществено разпореждане и че в резултат на това разпореждане ще набавят за себе си имотна облага и в същото време ще причинят имотна вреда на измамената. В настоящия случай липсвали данни за подобно поведение у свид.Ч. и свид.К. Това, което било установено по делото е, че последните са започнали дейност по изпълнение задължения по договора, но не са изпълнили в срок поетите към тъжителката задължения. Обстоятелството, че страните са работили съвместно по изпълнение на договорните отношения се потвърждавало от свид.Л., свид.Ч. и свид.К. Освен това свид.Ч. и свид.К. посочвали готовност да изпълнят договора или да върнат сумата за неизпълнението на договора, но не можели да го направят поради финансови затруднения. Всички тези факти не давали основание да се направи извод, че свид.Ч. и свид.К. са действали с измамливо намерение още от самото начало, с пряк умисъл и изискуемата от закона користна цел - да набавят за себе си или за другиго имотна облага, които признаци са съставомерни за деянието по чл. 209, ал. 1 от НК. Наличието на частично или пълно неизпълнение на договорни задължения не било достатъчно, за да се квалифицира поведението на лицата като измама. В случая били налице неуредени спорове от гражданско-правно естество между страните по договора.

Първоинстанционния съд е приел,че постановлението за прекратяване на наказателното производство се явява правилно и законосъобразно. Съдът е възприел фактическа обстановка, описана в обстоятелствената част на обжалваното постановление и е намерил, че въз основа на нея прокурора е направил правилен извод за липса на данни за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от ГПК. В случая се касаело до договорни отношения и до неизпълнение нÓ поети договорни задължения. Още повече, че тъжителката е могла да извърши предварителни проучвания на фирмата - съконтрагент, като извърши съответната справка в търговския регистър и преди да подпише договора и да даде парите да констатира какъв е предмета на дейност на същата и пр.. Непредставянето на отчет по изпълнението на договора също не говорело за наличието на измама, а по-скоро до неизпълнение на клаузи по договора. Дадените пари можели да бъдат възстановени по способите, предвидени в ГПК.

Тези изводи на съда не се споделят от тази инстанция.Вместо да се проведе обективно, всестранно и пълно разследване в съответствие с изискванията на НПК е извършено незадълбочено разследване,което заедно с повърхностния анализ на събраните доказателства е довело до незаконосъобразен извод,както от страна на разследващите,така и от първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция приема,че при гражданската измама/каквато се приема че има в случая/ неверните представи са относно определени елементи на дадена правна сделка или относно условията, при които тя ще се изпълнява. Нейният пряк резултат е сключен договор, с което гражданската измама е довършена, тъй като ЗЗД не изисква да е започнало дори изпълнението на поетите от страните задължения, още по- малко да е осъществен акт на имуществено разпореждане и да е настъпила имотна вреда. За измамата по чл. 209 от НК,/за каквото престъпление е образувано настоящото дело/ тези елементи са задължителни за обективната страна на престъплението, тоест първото различие е в резултата: при гражданската се касае само до сключен договор, докато при наказателната законът изисква и да е причинена имотна вреда на измамения или на трето лице, като следствие на имуществено разпореждане, мотивирано от неправилната представа за нещата. Втората разлика е в тяхната субективна страна. При гражданската измама едната страна цели само сключване на договора, докато за измамата по чл. 209 от НК е задължително деецът да преследва користна цел - да набави за себе си или за другиго имотна облага, като същевременно съзнава, че последната е невъзможна без причиняване на вредата. Както користната цел, така и прекият умисъл са елементи от състава на престъплението и подлежат на доказване в наказателния процес, докато в гражданското право вината се предполага до доказване на противното, т. е. умисъла за измама. Третата разлика се изразява в общественото значение. Наказателната измама е общественоопасно деяние и поради това е обявена за престъпление, докато гражданската измама може и да не е общественоопасна.

Доколкото има изяснено нещо по казуса,то е че са дадени 50 000лв./които веднага са изхарчени/срещу обещание+договор за консултантски услуги.Това е изяснено.НЕ Е изяснено,а е следвало и следва да се изясни:

-каква е компетентността на учредителите на „Е." ДЗЗД в областта на консултантските услуги,

-каква е „професионалната практика” и „практиката за управление на риска при осъществяване на проекти при кандитатстване за евросубсидии”на К. и Ч.,съгласно чл.3 от Договора за предоставяне на консултантски услуги,по принцип, а и с оглед факта,че дружеството е създадено само две седмици преди договора,

-защо,само 4 дни след сключване на консултантския договор е сключен договор за заем със „ З.”, по силата на който е прехвърлена по голямата част от получената сума,както и последващия втори договор за по малка сума,

- защо К. не плаща на свидетелката С. Т. с парите предназначени за това,

-какво,кога и от кого е изпълнено по консултантския договор,

-има ли изкупени дялове от съсобственици,от кого,кога и на каква стойност,

-има ли изготвен/започнат,поръчан,договориран и т.н./ архитектурен проект за който са изплатени 50 000лв.и

-какво е правено през периода 2008-2010година по договора.

На практика са проведи няколко повърхностни разпита и това е по делото.Също толкова повърхностно е и атакуваното определение.

С оглед изложеното, съставът на въззивния съд намира, че на досъдебното производство разследващите органи, а в съдебната фаза и първоинстанционният съд, са допуснали нарушения на процесуалните правила, които са съществени, тъй като се касае до неизпълнение на задълженията на различните органи на наказателното производство и до накърняване на правото на защита на страните в наказателното производство.Това налага атакуванато определение на първоинстанционния съд да бъде отменено, както да бъде отменено и постановлението за прекратяване на ДП,като делото следва да бъде върнато на прокурора за провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване в съответствие с изискванията на НПК и указаното по-горе.

Водим от изложеното и на основание чл. 243, ал. 7,във вр. с ал.5.т.3 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Определение №152/19.10.2012 г. по ч.н.д. №945/2012г.,на Кърджалийският районен съд,вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯВА Постановление за прекратяване на наказателно производство на РП - К. от 13.09.2012г, с което е прекратено наказателно производство по ДП № 35/2012 год. по описа на ОД на МВР-К., образувано срещу неизвестен нарушител, за извършено престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК и

ВРЪЩА досъдебно производство № 35/2012 год. по описа на ОД на МВР- К. на Районна П.-К. за прилагане на закона.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/2/