Р Е Ш Е Н И Е
№... 05.05.2021г. Гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 21.04.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Д., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №4741 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е пряк застрахователен иск с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ.
Искът е предявен
от С.Т.П. *** срещу „Застрахователна компания Уника“ АД гр.София. С исковата
молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника застраховка „Каско на МПС“, за
лек автомобил марка „Ленд роувър“, модел „……. със срок на застраховката от
27.06.2019г. до 26.06.2020г. Поет риск по договора бил и кражбата на МПС, като
лимитът на застрахователното обезщетение бил в размер на 14000,00лв. На
09.11.2019г. застрахованият лек автомобил бил отнет от владението на
собственика му. Ищецът сигнализирал в полицията, за което било образувано ДП
№8245 ЗМ 956/2019г. по описа на Второ РУ Стара Загора. Ищецът уведомил и застрахователя,
като му предал всички необходими документи – двете части на свидетелството за
регистрация на МПС в оригинал и контактните ключове на автомобила, както и
копие на подадения сигнал до МВР. Автомобилът не бил открит, като досъдебното
производство било спряно на 27.07.2020г. Ответникът неоснователно не изплащал
застрахователното обезщетение по договора между страните, като изисквал
различни документи, неотносими към застрахователното правоотношение, с цел да
удължи срока за произнасяне. Ищецът счита, че срокът за произнасяне на
ответника по искането за обезщетение е изтекъл на 26.11.2019г. След тази дата
ответникът дължи лихва за забава. Това
породило правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 14000,00лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за кражба на лек автомобил марка „Ленд роувър“, модел ... на 09.11.2019г. в гр.Стара Загора, 1392,22лв. – лихва за забава за периода от 26.11.2019г. до 17.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, и разноски по делото.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Не оспорва застрахователното правоотношение между страните, нито настъпилото застрахователно събитие. За застрахователното събитие била образувана преписка с №19111970007. От ищеца били изискани допълнителни документи, които той отказал да предостави, а е изпратил покана за плащане. Ответникът твърди, че по вина на ищеца е бил поставен в положение да не може да удостовери застрахователното събитие и да оцени и изчисли обезщетението. В Общите условия към застрахователния договор, които ищецът е приел, били записани предпоставките за изплащане на обезщетение, както и сроковете за това. В конкретния случай срокът за изплащане на обезщетението бил 6-месечен от датата на предявяване на претенцията. Неоснователно било твърдението на ищеца, че ответникът не се е произнесъл в срок, тъй като в писмата си до ищеца ответникът изрично го уведомил, че при непредставяне на изисканите документи, застрахователното обезщетение няма да бъде изплатено поради недоказване по основание и размер на претенцията. Освен това застрахователната премия по договора била разсрочена, като били внесени само първите две вноски, поради което при евентуално изплащане на застрахователното обезщетение следвало да се прихване сумата за останалите две вноски – 185,64лв.
Предвид
изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира следното:
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактът на валидното застрахователно правоотношение между страните и фактът на настъпилото застрахователно събитие на 09.11.2019г. Същите са установени от приетите като писмени доказателства копия на Застрахователна полица №19197110016/27.06.2019г.. и документите по преписка по щета №19111970007.
От приетото като писмено доказателство по делото копие на Свидетелство за регистрация от 23.05.2018г. се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Ленд роувър“, модел .... Видно от приложените към застрахователната преписка копия на Протокол за уведомяване на пострадал от престъпление, съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФКПП и връчване на формуляр за правата на пострадалите от престъпления от 09.11.2019г., Уведомление-въпросник при кражба на цяло МПС – щета №19111970007 от 11.11.2019г. и Постановление за спиране на наказателното производство от 27.07.2020г. по ДП №8245 ЗМ 956/2019г. по описа на Второ РУ на МВР-гр.Стара Загора, преписка №4612/2019г. по описа на РП-Стара Загора, в периода 06-09.11.2019г. в гр.Стара Загора противозаконно е било отнето чуждо МПС - лек автомобил марка „Ленд роувър“, модел ..., от владението на ищеца, без негово съгласие с намерение противозаконно да бъде ползвано – престъпление по чл.346, ал.1 НК. Поради неустановяване на извършителя на деянието наказателното производство е било спряно.
Между страните е налице спор относно стойността на застрахованото имущество.
По делото бе
назначена съдебно-автотехническа експертиза, заключението на която бе приета от
съда като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението на
вещото лице действителната пазарна стойност на процесния лек автомобил е
14000,00лв. Вещото лице е извършило оценката си по метода на пазарните
сравнения, тъй като автомобилът не е наличен и вещото лице не може да оцени
конкретното му техническо състояние. Макар вещото лице да не е посочило
конкретните източници, от които е направило справка за цената на автомобила,
съдът приема за достоверна оценката му, тъй като вещото лице притежава
специални знания в тази област и богат опит в изготвянето на такива експертизи,
а съдът няма основания да се съмнява в неговата независимост.
Съгласно чл.399 КЗ „Предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари.“ В случая това е МПС, собственост на застрахования – а именно: лек автомобил марка „Ленд роувър“, модел .... Съгласно чл.386, ал.2 КЗ „При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.“ Съгласно чл.400, ал.1 и 2 КЗ „За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.“ Съобразно разпоредбата на чл.400, ал.3 КЗ, ако не е уговорено друго, се приема, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. С оглед на тази въведена от закона оборима презумпция, в тежест на въвелата възражението страна е да установи, че действителната стойност на имуществото е различна от договорената застрахователна сума. Съдебната практика приема, че размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. /така Решение №79/02.07.2009г. по т.дело №156/2009г. на ВКС/. В случая по делото са представени достатъчно доказателства за настъпилото застрахователно събитие, което не се оспорва от застрахователя. Няма причина да се смята, че процесното МПС е на по-ниска стойност от стойността, на която е застраховано. Ответното дружество по никакъв начин не обоснова друга стойност на застрахованото имущество, различна от стойността, за която е застраховано. Тази стойност е 14000,00лв., за която е предявен и настоящият иск. Съдът намира за основателно възражението на ответника за прихващане на дължимите две вноски от застрахователната премия, които не са били заплатени от ищеца, тъй като застраховката е била сключена със разсрочено плащане на застрахователната премия. Съгласно чл.12.15.1 от Общите условия по застраховка Каско на МПС, „При разсрочено плащане на застрахователната премия всички дължими вноски стават незабавно предсрочно изискуеми от датата на заявяване на претенцията”. Ищецът не е представил доказателства и не е навел твърдения за изплатени трета и четвърта вноска от застрахователната премия, поради което съдът намира, че следва да прихване размера на тези две вноски от застрахователното обезщетение. От стойността на застрахователното обезщетение – 14000,00лв. следва да се прихване стойността на две вноски от застрахователната премия - 185,64лв. и така стойността на дължимото от ответното дружество застрахователно обезщетение възлиза на 13814,36лв. За този размер съдът намира иска за основателен и доказан и следва да бъде уважен, като за останалата част до претендираните 14000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на лихвата за забава, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.405, ал.1, във връзка с чл.108, ал.1, т.1, във връзка с чл.106, ал.5 КЗ. По делото бяха представени доказателства за предоставяне на всички необходими за определяне на застрахователното обезщетение документи на 11.11.2019г., видно от Приемно-предавателния протокол, подписан между страните и приложен към застрахователната преписка. Единственият документ, който ищецът не е представил, е постановление за спиране или прекратяване на наказателното производство. Ищецът обаче е бил в обективна невъзможност да представи такъв документ, тъй като същият е съставен много след изтичане на сроковете за уведомяване на застрахователя и дори след изтичане на срока за изплащане на застрахователното обезщетение съгласно чл.108, ал.2 КЗ, който текст ответникът счита за приложим в случая. Съгласно разпоредбата на чл.106, ал.5 КЗ „Не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.” Съдът намира, че всички представени от ищеца на застрахователя документи и вещи /контактни ключове/, са били напълно достатъчни за последния да определи и изплати застрахователното обезщетение в срока по чл.108, ал.1 КЗ. Въпреки, че е бил налице спор между страните относно размера на застрахователното обезщетение, застрахователят е можел за изплати поне частично обезщетението, което счита, че дължи. На практика и към настоящия момент ответникът не е изплатил никакво застрахователно обезщетение въпреки изтичане на срока по чл.108, ал.2 КЗ, нито е постановил отказ да изплати такова, каквото задължение е имал в същите срокове. Съдът намира, че застрахователното обезщетение е дължимо в петнадесетдневен срок, считано от 11.11.2019г. и ответникът е изпаднал в забава на 27.11.2019г. За периода от тази дата до предявяване на исковата молба в съда – 17.11.2020г. размерът на мораторната лихва върху застрахователното обезщетение от 13814,36лв. възлиза на 1369,92лв. До този размер искът се явява основателен, като в останалата част до претендираните 1392,22лв. искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от
исковете. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 616,00лв. и
адвокатски хонорар в размер на 1300,00лв., съгласно представения списък на
разноските, като съдът следва да осъди ответника да му заплати сумата от общо
1890,00лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът също има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът е
направил разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на 294,00лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв., като ищецът следва да бъде
осъден да му заплати разноски в размер на 10,00лв., съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Възраждане“, бул.“Тодор Александров“ №18, представлявано от Николай
Генчев И., Николай Генчев Каварджиклиев и Димитър Стоянов Тонев да заплати на С.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 13814,36лв. /тринадесет хиляди осемстотин
и четиринадесет лева и 36 стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско на МПС“ за кражба на лек автомобил марка „Ленд роувър“,
модел ... на 09.11.2019г. в гр.Стара Загора, за което е образувана щета №19111970007,
от което застрахователно обезщетение е прихваната стойността на неплатените
вноски от застрахователната премия – сумата от 185,64лв., както и сумата от 1369,92лв. /хиляда триста шестдесет и
девет лева и 92 стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
застрахователното обезщетение за периода от 27.11.2019г. до 17.11.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в
съда - 17.11.2020г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в
размер на общо 1890,00лв. /хиляда осемстотин и деветдесет лева/ за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля предявените искове за главница
над присъдения размер до претендираните 14000,00лв. и за мораторна лихва над
присъдения размер до претендираните 1392,22лв.
ОСЪЖДА С.Т.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Възраждане“, бул.“Тодор Александров“ №18, представлявано от
Николай Генчев И., Николай Генчев Каварджиклиев и Димитър Стоянов Тонев, сумата
в размер на 10,00лв. /десет лева/,
представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице и за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара
Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: