Р Е Ш Е Н И Е
№ 359
гр. Монтана, 29 май 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито
съдебно заседание на 11 05 2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря
Петя Видова, като разгледа докладваното от
СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V
състав, адм. дело № 108 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 3
във вр. ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване, във вр. с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуален кодекс.
Образувано е по жалба на К.М.Т.,***
против Решение № 2153-11-2/05.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ София-град,
с което е потвърдено Разпореждане № 111-00-1136-4 от 18 11 2022 г. на
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Монтана, с което е
разпоредено да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за
безработица за периода 30 06 2022 – 31 10 2022 г. в размер на 2950.66 лв.
В жалбата си оспорващият твърди, че е работил в „ЕЛ
ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД за периода от 01.12.2021 г. до 30.06.2022 г., на длъжност „Производствен директор“ на пълно
работно време от 8 часа, за което му е предоставено и уведомление по чл. 62,
ал. 5 от КТ. Извършвал периодични проверки за регистрацията на ТД и подаване на
данни за осигуряване в НАП, каквито имало. Малко след това му се наложило да
направи операция по спешност, за което са му издадени болнични документи. Счита
за нелогично и нечестно някой да носи негативни последици от действията или
бездействията на друго лице. Поради намаляване на работата в предприятието, заедно
с други негови колеги, бил освободен на 30.06.2022 г. на основание чл. 328, ал.
1, т. 3 от КТ. След освобождаването подал заявление за отпускане на парично
обезщетение за безработица в Бюрото по труда на 09.07.2022 г., като декларирал
прекратено правоотношение с „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД, считано от 30.06.2022 г. От
НОИ било издадено разпореждане № 111-00-1136-1 от 04.07.2022г., с което му е отпуснато
обезщетение за безработица за периода от 30.06.2022 г. - 27.02.2023 г. в размер
па 34,31 лева дневно. В началото на декември получил три разпореждания от 18 11
2022 г., като единствено разбрал, че с писмо с изх. № 33-00-123/02.11.2022 г.
на ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана е получена информация за извършена
проверка на „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД, за която е съставен Констативен протокол №
04001222060423-073-001/04.08.2022 г., с който е установено, че дружеството реално
не е извършвало дейност. Твърди, че реално е извършвал трудова дейност за
посочения период, с изключение на времето, в което поради временна
нетрудоспособност бил в болничен, поради което, че не бил придобил качеството
на осигурено лице, не би следвало да отговаря на истината. Позовава се на разпоредбата
на чл. 10 от КСО като твърди, че българското законодателство не урежда
възможност работника да проверява дали осигурителните вноски са платени, затова
и законовият текст е формулиран внесени или дължими и този факт не се оспорва от НОИ. „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“
ЕООД има съгласно данни от информационната система на НОИ задължения в размер
на 117891 лева. От дружеството са подавани декларации Образец 1 и Образец 6 за
периода от октомври 2021 г. - юни 2022 г. От една страна се признава, че
дружеството има задължения за осигурителни вноски в размер на 117891 лева,
формирани във връзка с подадени декларации образец 1 и образец 6, а от друга се
застъпва факта, че не е извършвало дейност и съответно работниците нямат осигурителни
права, а то няма качеството на осигурител по чл. 4 от КСО. Становището, че
действително положеният труд се зачита за осигурителен стаж и се признава дори
за възможността за пенсиониране се застъпва в константната съдебна практика.
Това е така поради това, че няма как работникът да носи отговорност и съответно
неблагоприятните последици от поведението на работодателя си. В конкретния
случай счита, че е налице точно такъв казус. Действително разпоредбата на чл.
114, ал. 2, т. 2 от КСО дава възможност при новоустановени факти и
обстоятелства, които имат отношение към правото на парично обезщетение да се
внесат изменения, но приложението й е извършено превратно и изцяло в интерес на
НОИ. Обезщетение за безработица би следвало да му се дължи дори и да не му се
счете осигурителният стаж и права, придобити в „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД. Излага
още, че проверката е извършена от НАП без негово знание и участие, като никой не
го е питал дали е работил в „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД. Твърди, че не е ясно дали са
събирани допълнителни доказателства, както и какви доказателства са събрани
изобщо. Наличието на трудови договори и изплащането на заплати счита за достатъчно,
за да се заключи, че дружеството извършва дейност, както и фактът, че
заплатата, която е получавал е пазарна, а не в размер на стотици хиляди левове,
какъвто може би бил размерът в случай на целено ощетяване на фиска от
работодателя или от него. Счита, че с издаденото решение органите на НОИ са
упражнили правата си превратно, като административният акт е издаден в
противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Не са обсъдени
всички доказателства събрани в хода на проверката в цялост, а са приети за
относими само фактите, които ползват издаването на обжалваните разпореждания и
съответно решението. Това според жалбоподателя води до нарушаване принципа на
равнопоставеност на страните в административното производство. Актовете се
явяват необосновани, тъй като са цитирани само номера на писма между НОИ и НАП,
без реално той като потърпевша страна да е запознат с тях. В съдебно заседание,
оспорващият, редовно призован, се явява лично и с адв. И.Ц., който поддържа
жалба и претендира разноски по делото, съобразно представен списък.
Ответната страна Директорът на ТП на НОИ – Монтана,
чрез юрк. Л., в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли съдът да я отхвърли
като неоснователна и да потвърди оспореното решение на директора, ведно със оспореното
разпореждане, което е потвърдено с него. В писмено становище излага съображения
за правилността на оспорения административен акт, аналогични на мотивите
посочени в спорното решение на директора на ТП на НОИ – Монтана. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Оспореното
решение е получено на 12 01 2023 г., лично от оспорващия /л. 20/, а жалбата е
подадена на 25 01 2023 г. /л. 3/, видно от поставеното клеймо на ТП на НОИ
София град Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване чл. 118, а. 1 от КСО, в законоустановения 14 дневен срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорване – адресата на акта.
Административен съд – Монтана след като обсъди
сочените в жалбата основания, във връзка със събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят К.М.Т. подава Заявление № 510-553/07 07 2022 г. /л. 27/ за
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО,
като декларира прекратено правоотношение с „Ел Ел Б*** 2021“ ЕООД считано от 30.06.2022
г.
Във връзка със заявлението от ТП на НОИ – Монтана е издадено разпореждане
№ 111-00-1136-1 от 07.07.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а,
ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО за отпускане на парично
обезщетение за безработица за периода 30.06.2022 г. – 27.02.2023 г., в размер
на 34,31 лв. дневно /л. 26/.
Във връзка с осъществен контрол по изплащане на суми от фондовете на ДОО
е подаден сигнал до ТД на НАП – Велико Търново по отношение спазването на
данъчното и осигурителното законодателство. При извършената от контролните
органи на НАП проверка, резултатите обективирани в констативен протокол, е
установено, че за периода от 1 октомври 2021 г. до 31 08 2022 г. „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“
ЕООД, не е извършвало търговска дейност, а са подавани данни с декларации
образец № 1 и № 6, като не са внасяни дължимите осигурителни вноски. Общо задълженията
за задължителни осигурителни вноски са в размер на 173490.53 лв. От полученото
писмо от ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана с изх. № 33-00-123/02.11.2022
г. /л. 41/ е посочено, че търговското дружество „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД няма
имущество, което да обезпечава задълженията, няма декларирани и открити банкови
сметки, няма регистрация по ЗДДС, няма регистрирани фискални устройства. При
проверката не е установено реално осъществяване на дейност от страна на
задълженото лице, няма получавани и осъществявани доставки към лица,
регистрирани по ЗДДС. Не са представени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. и 2021
г., единствено са подадени декларации обр. 1 и обр. 6, като е декларирана
дейност с НКИД 7830 – „Други дейности по предоставяне на работна ръка“. Всички
декларирани задължения по фондове на ДОО и данък по чл. 42 от ЗДФЛ не са
внасяни в бюджета.
С Протокол № 1793483/05.12.2022 г. съставен от органите на ТД на НАП – Велико
Търново, офис Монтана /л. 154-158/ са снети обяснения от управителя на „ЕЛ ЕЛ Б***
2021“ ЕООД Л*** Д*** П*** , който собственоръчно е отговорил общо на 45 въпроса
във въпросен лист, касаещи дейността на търговското дружество, от които
отговори се установява, че същият не е регистрирал фирмата, не знае нищо за
нейната дейност, само е получил 150 лв. при нейното прехвърляне от непознат
мъж.
Съгласно Протокол № П-04001222160224-073-001/12.12.2022 г. на органите на
ТД на НАП – Велико Търново /л. 73-81/, управителят на „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД е
управител и на значителен брой други търговски дружества, последните изрично
изброени в Протокола.
С Разпореждане № 111-00-1136-2 от 18.11.2022 г. издадено от Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана, на основание чл. 54ж,
ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 111-00-1136-1/18.07.2022 г. за
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на К.М.Т..
Като мотиви за взетото решение е посочена получената информация, при извършена
от ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана проверка на търговското дружество,
за което е съставен констативен протокол и от която проверка се установява, че същото
реално не е осъществявало дейност, поради което и е налице неоснователност на
подадените данни за осигуряване на работници и служители.
С Разпореждане № 111-00-1136-3 от 18.11.2022 г., издадено от Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана, на основание чл. 54ж,
ал. 1, във вр. чл. 10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО със същите мотиви, а именно, че търговско
дружество „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД реално не е осъществявало дейност, поради
което и за К.М.Т. не е възникнало задължение за осигуряване при този
осигурител, т.е. не е осигурено лице по см. на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО.
С Разпореждане № 111-00-1136-4 от 18.11.2022 г., издадено от Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана, поради получени нови
данни, които имат значение за определяне правото, размера и срока на изплащане,
на основание чл. 114, ал. 3, във вр. чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, на
жалбоподателя е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично
обезщетение за безработица за периода от 30.06.2022 г. до 31.10.2022 г. в
размер на 5610,22 лв. – главница. В мотивите е отразено, че въз основа на
извършена от контролните органи на НАП проверка е установено, че търговско
дружество „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД реално не е осъществявало дейност, поради
което подадените данни за осигуряване на работници и служители са неоснователни
и за К.М.Т. не е възникнало задължение за осигуряване при този осигурител, т.е.
не е осигурено лице по см. на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. В
тази връзка по см. на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО на жалбоподателя неправомерно е
било изплатено парично обезщетение за безработица за съответния период като добросъвестно
получените суми подлежат на възстановяване без лихва до изтичане на срока за
доброволно изпълнение.
И трите разпореждания са връчени лично на жалбоподателя на 05.12.2022 г.,
като в законоустановения срок по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО същият е обжалвал, пред ръководителя на ТП на
НОИ – Монтана /л. 21/, единствено Разпореждане № 111-00-1136-4 от 18.11.2022 г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана.
За да потвърди обжалваното
разпореждане, с Решение № 2153-11- 2/05.01.2023 г. Директорът на ТП на НОИ –
Монтана, приема, че за изясняване осигурителните права по КСО наличието на
сключен трудов договор и подадено уведомление за това не са елемент от
фактическия състав на едно осигурително правоотношение. В нормата на § 1, т. 3,
предложение първо от ДР на КСО законодателят е определил, че само извършването
на трудова дейност и то такава, която да дава основание за осигуряване по реда
на чл. 4 от КСО, определя кръга на осигурените лица, съответно ползването на
осигурителни права. В тази връзка за конкретния спор следва да се определи съгласно
осигурителното законодателство качеството на осигурител на „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“
ЕООД спрямо К.М.Т.. Съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или персонифицирано
дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят
осигурителни вноски за други физически лица. Внасянето па осигурителни вноски е
пряко задължение и е свързано с осъществяване на търговска/стопанска дейност от
едно юридическото лице. За изброените в чл. 4 от КСО лица, осигуряването
съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО възниква при започване на трудова дейност, като
от тогава са дължими и осигурителни вноски. За определяне и признаване
осигурителни права не е достатъчно факт на сключен трудов договор и неговата
регистрация, съгласно трудовото законодателство, а следва да е възникнало
осигурително правоотношение. В тази връзка това, че е налице трудов договор
между страните, само по себе си не определя осигурителни права и е неотносимо
към установеното при проверката, а именно за липсата на търговска дейност от
„ЕЛ EЛ Б*** 2021“ ЕООД. Позовава се на годишния финансов отчет, който дава
точна и ясна информация за счетоводното отчитане на извършените операции, а
законът задължава всеки търговец да покаже публично своите финансови резултати.
Съгласно вписани данни в Търговския регистър едноличен собственик и управител на
„ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД е Л*** Д*** П*** без наличие данни за някакво друго
представителство. Дружеството е регистрирано на 14.04.2020 г., като по данни от
Търговски регистър Л*** Д*** П*** е собственик и/или управител на над 100
търговски дружества. Към момента от фондовете на ДОО във връзка с подадените
данни от „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД са изплатени средства в размер на 54157 лв. За
така установените и извършени действия от „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД е подаден
сигнал до органите па ОД на МВР – Монтана. Новоустановените факти и
обстоятелства от предоставената информация от НАП – Велико Търново, офис –
Монтана се явяват нови данни по смисъла па чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО,
представени са след изплащане на паричното обезщетение и имат отношение за
определяне правото на паричното обезщетение, което в конкретния случай
обосновава приложението на правната норма. Административният орган е приел за
неоснователно искането на жалбоподателя в случай, че не се отменят обжалваните
разпореждания, да му се отпусне обезщетение за безработица без осигурителния
стаж от „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД, поради това, че настоящото производство е по
повод последващ контрол на изплатени средства от фондовете на държавното
обществено осигуряване, а именно новоустановените факти и обстоятелства по
отношение дейността на „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД, имащи значение за правото на
осигурителното плащане.
Съгласно Задължително
предписание № 3Д-1-11-01244152 от 29.11.2022 г. на
контролен орган на ТП на НОИ, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е
разпоредено на осигурителя „Ел Ел Б*** 2021” ЕООД да заличи подадени данни по
реда на чл. 5, ал. 4 oт КСО за оспорващия К.М.Т. (т. 70, л. 31) с период 01.12.2021 г. - 29.0.2022 г. и за още 100 на
брой лица. Предписанието е получено от управителя на дружеството на 06.12.2022
г., за което липсват доказателства да е обжалвано. /л. 45, 142-144/
Съгласно Трудов договор от
01 12 2021 г. оспорващият е назначен към „Ел Ел Б*** 2021” ЕООД на длъжността „Производствен
директор”, място на работа гр. Монтана, птицекланица със срок на изпитване шест
месеца.
Сьгласно Справка на ТП
Монтана /л. 47/ за служебно заличаване на данни по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО, във връзка с издаденото Задължително предписание №
3Д-1-11-01244152 от 29.11.2022 г. данните за периода м. 10 до м. 12 2021 г.; м.
01 до м. 09 2022 г. и м. 06 до м. 09 2022 г. са заличени
Съгласно Заповед №
1015-11-72 от 21 05 2021 г. на Директор на ТП Монтана /л. 66/, лицето В*** Д*** – Началник на сектор КП, отдел КПК е определена за
длъжностно лице да подписва Разпореждания за отпускане, изменяне, отказ,
спиране, прекратяване, възобновяване и възстановяване на парични обезщетения за
безработица и за временна неработоспособност.
Съгласно Протокол №
1793483/05 12 2022 г. на ТД на НАП, офис Монтана /л. 154-158/, са снети
обяснения от управителя на „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД, във връзка с контролно
производство като от отговорите във „Въпросен лист”, приложен към цитирания
Протокол лично управителят Л*** Д*** П*** посочва, че е с основно образовани и
не знае каква дейност извършва дружеството и кои лица отговарят за счетоводна,
производствена и други дейности. Получил е 150 лева при прехвърляне на фирмата
от непознат мъж. Не е изплащал работни заплати, не е подписвал документи на
дружеството, не е изпращал данни до НАП по електронен път и не е упълномощавал
лица за това. Управител е на много търговски дружества и само е получил пари за
прехвърлянето.
Съгласно показанията на Н***
Д*** М*** - л. 140 от
Протокол от 16 03 2023 г., същата е работила в „Ел Ел Б*** 2021” от октомври 2021
г. до февруари 2022 г. и след това са ги изпратили на борсата. Тя е
трудоустроена от 2018 г. Работила е в склад, където приемала получаваните пакетажни стоки, като
тарелки, пликове, чували, купи и други, където се поставят стоките, които се
произвеждат. Не е била МОЛ, не подписва нищо, като се докара стоката я брои в
склада. Доставчикът оставя стоките на рампа извън склада и си занася
документите в счетоводството, а тя и други хора ги пренасят в склада. В една
тетрадка записва преброените стоки и казва на счетоводството, на която
служителка е там в момента. Никой не я проверява, погледнат тетрадката и
я сравнят. К. за известно време й е бил началник, а после е излязьл в болничен. К. е гледал как се работи. Не й е възлагал задачи,
не е имала конкретни служебни взаимоотношения с него, вкл. и да я контролира. Не
помни колко пъти е виждала К., но го е виждала. Виждала го е в цеха за
разфасоване. Не знае какво точно е работил. Цеха за
разфасоване и склада където е работила са отделни
помещения.
Съгласно показанията на И***
Ц*** И*** - л. 141 от Протокол от 16 03 2023
г., същият е работил в „Ел Ел Б*** ” от 01.10.2021 г. до 01.08.2022 г. като
пакетировач. Пакетира стоката, която се произвежда в тарелки, купи, в каси.
Пакетирането не е на поточна линия. Извършва се в цех. Пакетировачи са били
около 7-10 човека. Познават се с тези, които пакетират. Познава К.. Някой
път той им е давал заявките, когато е замествал отговорника, т.е. това което
трябва да пакетират за изнасяне по това, което им е поръчано.
Понякога им е изплащали трудовите
възнаграждения, подписвали са се на ведомости и са си получавали парите.
Това се е случвало на първия етаж в стаята за отдих, не е кабинет, обособено е
за почивка на работниците. Отговорника също е
този, който им давал заплатите. К. е идвал при тях, давал им е заявка и е
излизал, не е работил в цеховете. Понякога е идвал да
види дали продукцията е качествена, дали на външен вид
отговаря на стандарта. Външните белези, за да е годна храната е да не е червено месото, да не е счупено, да не е
раздърпано. Той, ако има забележи ни казва и ние го подменяме. Той следеше
главно за това.
От обясненията на
оспорващия К.М.Т. в с.з. от 02 03 2023 г. /л.
87/ се установява, че последно е работил в „Ел Ел Б*** ”
като производствен директор – организиране на производството, главно следене за извършване на заявки и
на организация на производствената дейност. Мястото му на работа се е намирало в птицекланицата
на края на града. Работил е в цялата сграда,
няма кабинет, бюро. Неговата дейност се е състояла да следи как
протича производството, да не се допускат нарушения. Производството е клане и
добив на птиче месо. Следял е как протича цялото производство, заявките и за точното им изпълнение в
самите производствени помещения. Заявките са поръчки от различни хора за
закупуване на птиче месо и той е следял хората, които
работят да изпълняват тези заявки точно, да се спазят всички изисквания.
Познава Е*** М*** И*** , той се е занимавал със самата
кланица. Птицекланицата се състои от две помещения.
Едното е за заколване на живите пилета, след това е за обработване. Емил е отговарял за заколването
на живите пилета, наблюдавал е този процес, а той е наблюдавал и него, и всички
останали. Следял е общо взето всичко,
от приемането на живите пилета до изкарване на готовата продукция, докато Е***
е следял само дейността по заколване на
живите пилета, стоейки до машините за това. Имало си е хора, които вършат
тази дейност, той е наблюдавал процеса. Имало е около 40-50
работника, не може да каже точно. Заявките му се дават на него. След като я получи, я дава в цеха за
производство и хората започват да я заготвят. Не пише заявките, а ги пренася в
производството, и неговата дейност е да следи правилно да се
изпълни заявката, да се спазват хигиенните изисквания, да няма проблеми с
продукцията и след това да няма проблеми при експедицията на самата заявка. Има висше образование
– „Ветеринарна медицина”.
С Разпореждане от 07.02.2023
г. /л. 64/ е разпределена доказателствената тежест между страните, дадени са
допълнителни указания, при условията на чл. 171, ал. 5 от АПК и е дадена
възможност на страните да сочат и други доказателства.
При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на
страните и във връзка с чл. 168 от АПК, Административен съд – Монтана достигна до следните правни изводи:
Оспореното Решение № 2153-11-2 от 05.01.2022 г. е
постановено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал.
1, т. 2, б. "е" от КСО административен орган – Директорът на ТП на
НОИ – Монтана, в писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал.
2 от АПК. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване.
Спорът между страните, касае обстоятелството, дали
за процесния период оспорващият следва да се счита за осигурено, по смисъла на
кодекса, лице, т.е. дали реално е полагал труд/упражнявал е трудова дейност в
„ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД, с оглед правото му да получи изплатеното му парично
обезщетение за същия период от време.
Съгласно чл. 54л от КСО - Отпускането,
изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването,
възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се
извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани
в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по
ред, определени с акт на Министерския съвет.
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО - Осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично
представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване.
Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2, т.
1 от КСО - Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват,
спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Влязлото в сила
разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал,
когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за
определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3, изр. първо от ДР на КСО -
По смисъла на част първа на този кодекс "Осигурено лице" е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.
Съгласно чл. 10 от КСО - Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО - Добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на
сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след
изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за
определяне на правото, размера и срока на изплащане.
Съгласно чл. 118, ал. 1, т. 3 от КСО - Контролните
органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си
задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по
държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния
осигурителен институт.
Безспорно дадените на осигурителя
„ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД Задължителни
предписания № 3Д-1-11-01244152 от 29.11.2022 г., за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4 oт КСО, касаещи
оспорващия К.М.Т., за периода 01 12 2021 – 29 06 2022 г. и за още 100 на брой
лица, не са оспорвани по надлежния ред, въпреки тяхното надлежно връчване,
което обстоятелство се установява от представените от Български пощи
доказателства – ИД № ИДPS340000VRBN8, опис на препоръчани пратки за разнос, в
т.ч. собственоръчно написана и подписана декларация от управителя на
дружеството-осигурител, в която заявява, че е получил препоръчано писмо с ИД
ИДPS340000VRBN8. Задължителните предписания № ЗД-1-21-00753330/12.05.2020 г. на
контролен орган на ТП на НОИ София, са влезли в сила поради липса на обжалване
в законоустановения 14 дневен срок, което самостоятелно обосновава правилността
на оспорения акт. Задължителните предписания, в който смисъл е и самото
наименование, са именно задължителни, дадени са при условията на чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО, с цел спазване на разпоредбите по държавното обществено
осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. Поради
липса на доброволно изпълнение, данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от
осигурителя „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД, са заличени служебно при условията на чл.
4, ал. 10, т. 4, вр. с ал. ал. 13 от Наредба № Н-13 от 17 12 2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. Заличаването на данни, в резултат на влезлите в сила
Задължителни предписания, са основанието и новите факти/обстоятелства/данни,
които са възникнали след изплащане на паричното обезщетение на оспорващия и са
мотивирали административният орган да издаде обжалваните Разпореждания, с които
откаже отпускане на парично обезщетение, респ. възстановяване на вече платеното
такова, в който смисъл е текста на чл. 54ж, ал. 2,
т. 1 от КСО.
Следва да се отбележи, че последващият контрол на
разходите за ДОО по реда на чл. 108 от КСО,
касае спазването от осигурителите на нормативните актове по ДОО, във връзка с
дейността, възложена на НОИ, включително коректността на подаваните от
осигурителя данни в Регистъра на осигурените лица, въз основа на които се
отпускат и изчисляват паричните обезщетения. Всички документи във връзка с
извършване на дейност от осигурителя, възникването на трудово правоотношение,
респективно на осигурително правоотношение, начисляване и изплащане на трудови
възнаграждения, подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, следва да се съхраняват от осигурителя в качеството му на
такъв. В тази връзка, при извършване на проверка по разходите на ДОО на
осигурителя, страна в производството е само проверяваният осигурител и само той
е адресат на административния акт (задължителни предписания), издаден в
резултат на проверката по разходите на ДОО, като работниците и служителите не са
страна в тези производства.
На следващо място и с оглед текста на чл. 10, ал. 1
от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, за да се приеме, че едно лице е
„Осигурено” по смисъла на закона, то за същото следва да се установи наличието
на предвидените в закона кумулативни предпоставки. Тези предпоставки са две и
са както следва: 1. Лицето да подлежи на задължително осигуряване, което
означава, че същото следва да е лице със сключено трудово или служебно
правоотношение, тъй като въз основа на това правоотношение за него се внасят
и/или дължат осигурителни вноски. 2. Да е започнало да упражнява трудова
дейност като работник/служител по това правоотношение, което продължава до
датата на неговото прекратяване. Други изисквания, извън посочените
законодателят не предвижда/не включва в хипотезата на приетата правна норма.
По отношение на спорното кумулативно изискване,
което касае упражняване на трудова дейност, чиято доказателствена тежест пада
върху самото лице, т.е. изпълнение на трудови задължения и полагането на наемен
труд по сключено годно трудово правоотношение, настоящият състав приема, че
същото не е установено безспорно, т.е. от събраните по делото доказателства и
за процесния период оспорващият не установява безпротиворечиво да е упражнявал
трудови функции в „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД, т.е. реално и обективно да е полагал
наемен труд за спорния период. От представените по делото
фишове за заплати на К.М.Т. и разплащателни ведомости на дружеството е видно,
че на представените ведомости е положен един подпис, който не е ясно дали е на
управителя или на счетоводителя. Приложените фишове за заплата са генерирани от
програмен продукт, като освен подписа на жалбоподателя, липсват други. Така
съставените ведомости и фишове, не са достатъчни да обосноват наличието на
валидно възникнало трудово правоотношение, тъй като няма длъжностна
характеристика, таблица за отчитане
явяването и неявяването на работа, карта за дневна заработка и др. по видове
дейности. Наред с това тези писмени доказателства противоречат на
собственоръчно дадените обяснения от управителя на „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД, че
не е изплащал работни заплати на работниците, не знае дали фирмата извършва дейност,
не е давал пълномощно на друго лице, което да се занимава с ръководството и
управлението на дружеството; не е назначавал лица на робата и не е подписвал
документи на дружеството, т.е по отношение на счетоводните ведомости не е
установено същите да са редовно водени по смисъла на чл. 182 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК.
Самият оспорващ дава показания за извършваната от него работа, която по
начина на описването й, освен че е нелогично, не съответства на длъжността
„производствен директор”, която дейност изисква много повече и различни трудови
функции – „работех в цялата сграда, нямах кабинет, бюро. Моята дейност се
състоеше да следя как протича производството.; ..наблюдавах и него, и всички
останали”. Показанията на разпитаните свидетели също не установят нещо повече,
поради което същите не могат по един категоричен и непротиворечив начин да
обосноват полагането на трудови функции от К.М.Т.. Свидетелят И*** И*** заявява,
че К. е идвал да види дали продукцията е качествена, но това е било „понякога”,
което на практика е било основното му задължение „следеше главно това”.
Същевременно така описаното от този свидетел основно задължение се разминава с основното
задължение, което се описва от самия оспорващ, а именно: „Следях как протича
цялото производство. Заявките ги следях за точното изпълнение в самите
производствени помещения.; Аз следях хората, които работят долу да се
изпълняват тези заявки точно, да се следят всички изисквания. Най-вече е това,
изпълнение на заявките, производствения процес.” В тази връзка за контрола
върху този производствен процес, самият оспорващ не уточнява конкретните трудови
функции, които е изпълнявал, с изключение на носенето на заявки и наблюдение на
хората, които работят, а „понякога” и контрол върху качеството.
Отделно от изложеното следва да се отбележи и, че
оспорващият не е обжалвал Разпорежданията за отмяна на първоначално издаденото
Разпореждане за отпускане на паричното обезщетение, нито за отказ от отпускане
на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Обжалва се единствено
Разпореждането, с което се търси възстановяване на добросъвестно полученото обезщетение
за безработица, за което нито се спори да е получено, нито има спор по самия
получен размер.
Извън така установеното пред този състав и при
надлежно доказване, за оспорващия остава открита правната възможност да
установява осигурителните си права по общия съдебен ред при условията и реда на
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Неоснователно е искането на жалбоподателя да му бъде
отпуснато ПОБ по подаденото заявление, дори
в случай, че не му бъде признат осигурителен стаж в „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“
ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба за отпускане и изплащане
на парично обезщетение за безработица, паричното обезщетение за безработица,
придобито при условията на чл. 54а, ал. 1 КСО, се изплаща от датата на последното прекратяване на
осигуряването, ако заявлението по чл. 1
е подадено в 3-месечен срок и лицето се е регистрирало като безработно в
Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Такова заявление
жалбоподателят е подал на 07.07.2022 г. и именно от извършената по него
преценка за правото на ПОБ са постановени спорните разпореждания.
С оглед на изложеното съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията
му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради
което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото основателна се явява и
претенцията за разноски на ответника предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78 ГПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ,
поради което следва да му се присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от К.М.Т., ЕГН * адрес ***
против Решение № 2153-11-2 от 05.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана,
като неоснователна.
ОСЪЖДА К.М.Т., ЕГН * адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на НОИ – София сумата от 100
/сто/ лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС, с оглед нормата на чл. 119 от КСО и размера на търсената за
възстановяване сума, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :