Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 06.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 8689 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 предл. второ ЗЗД.

Ищецът „А.Р” ЕООД твърди в исковата си молба, допълнителната искова молба и уточнeния в молби от 05.04. 2017 г., от 24.04.2018 г. и последното открито съдебно заседание, че между него и ответника е сключен договор № 201562/20/0/2015 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ в размер на 104 348.43 лева (Договора). В изпълнение на договора учредил банкова гаранция в полза на ответника за целия размер на договора, а със Заповед № 03-РД/1521 от 17.08.2015 г. на изпълнителния директор на ответника било одобрено заявеното авансово плащане в размер на 83 478.74 лева, която сума му била преведена. Сочи, че с писмо с вх. № 02-2600/4936 от 12.08.2016 г. направил заявка за изплащане и на останалата сума по договора, но ответникът не я изплатил, а поискал възстановяване на авансово изплатената сума и същевременно усвоил 91 826.61 лева от банковата гаранция.

Ищецът твърди, че в изпълнение на Договора, в масива на с. Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив е извършил дейности на обща стойност 160 089.87 лева с ДДС, а именно: изкореняване на стари лозови насаждения на стойност 11 770.60 лева с ДДС, поръчал е проект за изработка и засаждане и е засадил 16 599 броя сертифицирани лози, сорт „Совиньон блан“ на стойност 98 145.89 лева с ДДС, подготвил е и е създал ново лозе на стойност 18 651.85 ДДС, доставил е и е изградил подпорна конструкция на стойност 32 413.53 лева.

Сочи, че ответникът не е извършвал проверка, с която да констатира изпълнение, респективно неизпълнение на Договора преди да усвои издадената в негова полза банкова гаранция, нито изплатил остатъка до разликата с уговорената финансова помощ. В допълнителната искова молба допълва, че усвояването на банковата гаранция е незаконосъобразно, тъй като ищецът не бил длъжен да поиска и приеме остатъка от плащането. Приемането на помощта в окончателния й размер било по преценка на бенефициента. Страните били длъжни да изпълняват добросъвестно задълженията си и да не злоупотребяват с властнически правомощия. Поддържа още, че ответникът не изпълнил задължението си да извърши проверка относно изпълнението на задълженията на бенефициента. Неподаването на окончателна заявка за плащане в срок не обосновавало право да се иска връщане на авансово платената сума, тъй като срокът за подаването й не бил нито давностен, нито преклузивен.

Предвид изпълнението от негова страна и неизпълнението от страна  на ответника да извърши проверка по договора, както и неоснователното усвояване на банковата гаранция ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 112 696.30 лева, от които 91 826.61 лева – неправомерно усвоената от ответника сума по банкова гаранция № **********23.06.2015 г. с гарантираща банка „У.К.Б.“ АД, а разликата в размер на 20 869.59 лева – като остатък до пълния размер на договорената финансова помощ от 104 348.43 лева, ведно със законна лихва върху цялата сума от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане, както и сторените разноски.

В срок, ответникът „Д. Ф.З. – Разплащателна агенция” (Фонда) е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва сключването на Договора, изплащането на авансовата сума в полза на ответника и издаването на банкова гаранция в негова полза до размера на одобрената финансова помощ от 104 348.34 лева, която сума представлявала 75% от реално извършените разходи по проекта.

Сочи обаче, че на основание т. 4.4, б. „г“, Фондът имал право да откаже изплащане на финансова помощ в случай, че ползвателя не подаде заявление за плащане в срок до 10 дни след изтичането на срока по т. 3.1. Договорът първоначално бил със срок на изпълнение до 31.12.2015 г., но впоследствие било сключено допълнително споразумение № 1 от 08.01.2016 г., в което била фиксирана като крайна дата за изпълнение 20.07.2016 г., а останалите клаузи на Договора останали непроменени. Ищецът не подал в срок заявление за окончателно плащане, каквито били изискванията на чл. 17, ал. 1 от Наредба №2/04.04.2014 г. и договорните клаузи, което представлявало пълно неизпълнение. Поддържа, че заявлението за окончателно плащане следва да бъде придружено с надлежна документация, с която да бъде доказано изпълнението на Договора, а такава нямало, заявлението за окончателно плащане дори не било подписано. Тези действия били необходими за да бъде сезиран Фондът да извърши проверка, като подаването на заявлението след уговорения срок има за резултат отказ от финансиране, независимо дали инвестицията е изпълнена. Заявлението било подадено на 12.08.2016 г. с писмо с вх. № 02-2600/4936 на Фонда, а срокът изтекъл на 31.07.2016 г., като ищецът посочил като причина за по-късното подаване на заявлението за окончателно плащане форсмажоно обстоятелство – заболяване на законния му представител, настъпило извън пределите на страната. Поддържа, че дори заболяването да бъде прието като форсмажорно обстоятелство, то управителят и едноличен собственик на ищеца е могъл да упълномощи лице, което да представи в срок изискуемите документи, доказващи изпълнение на Договора. Според него, дори срокът да бъде продължен с периода на твърдяната нетрудоспособност (10 дни), то срокът за изпълнение би бил 11.08.2016 г., а заявлението за окончателно плащане е депозирано едва 12.08.2016 г.

Сочи, че със свое писмо от 15.08.2016 г. е уведомил ищеца за констатираното неизпълнение и му е определил срок за доброволно възстановяване на авансово изплатената сума по договора и поради липсата на което е усвоил банковата гаранция. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Ищецът поддържа в допълнителната искова молба, че дори и подаването на заявление за окончателно плащане след срока да обосновава отказ от пълно изплащане на уговорената субсидия, не може да се приеме, че авансово платената сума подлежи на възстановяване и че върху нея се дължи лихва. Сочи, че в условията на евентуалност се отказва от окончателно плащане и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му възстанови 91 826.61 лева, от които 83 478.84 лева – авансова платената сума и 8 347.77 лева начислената от ответника лихва, неправомерно усвоени по банковата гаранция суми, като евентуалният иск се предявява при отказ от иска за реално изпълнение.

В уточнителната си молба от 05.04.2017 г. ищецът е посочил, че ответникът не изпълнил задължението си да извърши проверка на изпълнението на ищеца; нямал право да събира от банковата гаранция авансово платения аванс заедно с лихвите, а само да откаже да изплати помощта. Неизпълнението от страна на ответника да извърши проверка и евентуално да констатира неизпълнение на договора от страна на ищеца преди да усвои банковата гаранция, според ищеца му причинили вреди до размер на усвоената банкова гаранция. Сочи евентуално, че ако съдът приеме, че

Ответникът сочи в допълнителния си отговор, че авансово платените средства са от Европейския Ф.за гарантиране на земеделието, поради което ищецът не може да ги задържи без да е отчел изпълнение на програмата, за която са отпуснати европейските средства, съответно липсата на своевременно искане за окончателно плащане, придружено с необходимите документи за  проверка на изпълнението, дават основание на ответника да изиска тяхното връщане.

В последната уточнителна молба от 24.04.2018 г. и в последното съдебно заседание ищецът е пояснил, че с първоначалната си искова молба е предявил иск за вреди от договорно неизпълнение, който е в общ размер на 91 867.61 лв., като в тази сума се включват и лихвите от 8 3447.77 лв., както и иск за реално изпълнение за разликата между авансово платената сума (83478.84 лева) и сумата от 104 348.43 лв. Евентуалната претенция при неуважаване на главната е заявил, че тя следва да се счита за отказ от искане за изплащане на разликата до пълния размер на финансовата помощ, т.е. по този евентуален иск не претендира реално изпълнение, а само вредите от неоснователното усвояване на банковата гаранция.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор № 201562/20/05/2015 за предоставяне на финансова помощ по мярка преструктуриране и конверсия на лозя по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г., сключен между Д. Ф.З. – Разплащателна агенция“ и „А.Р“ ЕООД – Ползвател с предмет: Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 7% от одобрените и реално извършени от Ползвателя разходи, свързани с извършването на дейности по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, посочени в чл. 5 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г. и заявени в Заявлението за предоставяне на финансова помощ с УИН 29/020415ѝ892816 и ИН **********, а именно: Презасаждане без промяна на местонахождението на лозята – практики изкореняване, засаждане, изграждане на подпорна конструкция. Уговорено е в т. 1.2., че Фондът изплаща помощта по т.1.1 от договора, при условие, че Ползвателят е извършил дейностите по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове. Фондът изплаща до 80% от помощта авансова за цялата инвестиция при условие, че Ползвателят е започнал изпълнение на дейностите, предмет на договора. Договорена е финансова помощ в размер на 104 348.43 лева. Когато одобрената сума надхвърля реално извършените разходи, Фондът изплаща сума в размер до 75% от реално извършените и доказани разходи. Окончателният размер на помощта се определя от Фонда след представяне на всички изискуеми документи за направените разходи за дейността. Уговорено е, че общата инвестиция, направена от Ползвателя ще бъде в размер на 139 131.25 лева, при което финансовата помощ е равна на 75% от нея или на 104 348.43 лева. В т. 3.1. е уговорено, че Ползвателят се задължава да извърши дейностите по договора в срок до втората винарска година, следваща годината на сключване на договора, но не по-късно от 30.12.2015 г.

В т.4.4. от договора са посочени случаите, в които Фондът има право да откаже изплащане на помощта, между които и случай, в който заявлението за плащане не е подадено в срок до 10 дни след изтичане на сроковете, посочени в т. 3.1. от договора.

Според т. 4.9 Фондът се задължава да заплати помощта по Раздел ІІ, съотв. т. 4.4 от договора при изпълнение задълженията на Ползвателя, в срок не по-късно от 15 октомври на съответната финансова година след постъпване на заявление за плащане, заеднос всички изискуеми документи по реда на чл. 17 на Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне нан финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г.

Уговорени са правилата за получаване на аванс до 80% от договорената финансова помощ, между които е и депозирането на банкова гаранция по образец в полза на ДФ „Земеделие“ до размер на 110% от исканата за авасово плащане сума с валидност минимум 4 месеца след изтичане на срока за извършване на всички дейности по договора.

Според т. 5.8 от договора Ползвателят се задължава да подаде отчет за изпълнение на дейностите след авансово плащане и заявление за окончателно плащане в срок до 10 дни след изтичане на срока по т. 3.1. Според т. 5.9., ако посоченият срок изтече и Ползвателят не е подал отчет за изпълнение на дейностите след авансово плащане, той следва да върне авансово платената сума или Фондът може да реализира цялата банкова гаранция.

В Раздел VІІ са уговорени случаите, в които договорът се прекратява, като сред тях е случай на виновно неизпълнение за задълженията на Ползвателя, в който случай Фондът прекратява договора с едностранно писмено предизвестие, както и случай, в който Фондът откаже да изплати финансовата помощ в хипотезите п от. 4.4. от договора.

Според чл. 8.2., при неизпълнение на задълженията по договора от страна на Ползвателя по договора или такива, произтичащи от българското законодателство и европейското право, или предоставяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, вземането на Фонда става изискуемо и Ползвателят възстановява на Фонда реално получените средства по договора, заедно със законната лихва.

С допълнително споразумение № 1/08/01/2016 г. е изменен крайният срок за извършване на дейностите по договора на 20.07.2016 г.

По делото е представена цялата документация, свързана с одобряване и отпускане на безвъзмездна финансова помощ на „А.Р“ ЕООД по процесния договор. Видно от писмо до „А.Р“ ЕООД от 15.08.2015 г., Фондът е информирал дружеството, че подаденото заявление за плащане е одобрено, като ще бъде направено авансово плащане в размер на 80% от първоначално одобрената финансова помощ или 83 478.74 лева (л. 30), като е приложена и Заповед от 17.08.2015 г. на ИД на ДФ „Земеделие“, с която е одобрена авансова сума за изплащане.

Между страните не е спорно, че одобрената авансова помощ е изплатена от Фонда.

Не е спорно още, че ищецът е депозирал уговорената в договора банкова гаранция, а и това се установява от представената банкова гаранция, с която гарантиращата банка „У.К.Б.“ АД се е задължила по нареждане на „А.Р“ ЕООД безусловно и неотменимо да заплатят при първо искане на бенефициера ДФ „Земеделие“ сума до максимален размер на 104 348.43 лева, представляващи 110% от вземане, произтичащо от авансово плащане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. (л. 77)

С искане вх. № 02-2600/4936/12.08.2016 г. „А.Р“ ЕООД са уведомили Фонда, че всички дейности по договора са изпълнени в срок и съответстват на заложените в договора параметри. Посочено е, че поради заболяване, настъпило извън пределите на страната, управителят не е могъл да подаде заявка за плащане в регламентирания срок. Представено е и попълнен образец за окончателно плащане, който не е подписан (л. 237).

С писмо от 15.08.2016 г. Фондът е уведомил управителя на „А.Р“ ЕООД, че поради неизпълнение на задължения по договора - неподаването на заявление за окончателно плащане, е необходимо в 7-дневен срок доброволно да възстанови по сметка на ДФ „Земеделие“ изплатената авансова помощ в размер на 83 478.84 лева. Отправено е предупреждение, че в противен случай ще бъдат предприети действия по усвояване на дължимото от депозираната банкова гаранция.

На 10.09.2016 г. ДФ „Земеделие“ е отправил искане до „У.К.Б.“ АД за плащане по банковата гаранция в размер на 91 826.61 лева.

„У.К.Б.“ АД са уведомили „А.Р“ ЕООД за направеното искане, като са ги предупредили, че при неуреждане на въпроса по търговски път, ще пристъпят към плащане на 16.09.2016 г.

Представен е документ от преглед на управителя на „А.Р“ ЕООД – Д.Р., извършен на 19.07.2016 г. в гр.Б.от д-р Л.С.. Установеа е трудност при промяна на позата, съпроводена с болка, причинена от разтягане на седалищния нерв. Предписани са  лекарства и физиотерапия. Препоръчано е почивка 7 дни и поне 10 дни да сне се пътува повече от 2 часа.

Ищецът е подал до Изпълнителна агенция по  лозата и виното Заявление за издаване на удостоверение за приключени дейности по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ с вх. № 06-06-805/19.07.2016 г., като същото е подписано на 19.07.2016  от Д.Р..

Ищецът е подал до Изпълнителна агенция по  лозата и виното Заявление за издаване на удостоверение за среден годишен добив с вх. № 06-06-807/20.07.2016 г., като същото е подписано на 20.07.2016  от Д.Р..

По делото е представено също Удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, върху което отдолу с ръкописен текст е вписано изявление „Получих лично. Д.В.Р., 19.07.2016 г.“

Към доказателствата по делото е приобщено гр.д. № 12914/2016 г. на Районен съд – Пловдив, образувано по молба на „А.Р“ ЕООД срещу ДФ „Земеделие“ с искане за обезпечаване на доказателства. По делото и изслушано заключение на СТЕ, с което е отговорено на въпросите какви лозови насаждения се намират на терена, във връзка с който е отпусната финансова помощ; посочено е, че към м. юли 2016 г.  насажденията са засадени и прихванати, описано е наличие на изградена подпорна конструкция от железни колове, както и че към момента на огледа 2/3 от лозовия масив е подготвен за зимуване и е описано общото състояние – чисти от плевели междуредови разстояния, наличие на 96.72% прихващане на лозите, наличие на ограда.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

Настоящият състав поддържа становището си, вече изразено в определение от 01.08.2017 г., че в случая между страните е сключен административен договор, а при наличната уредба на административните отношения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, задължителната съдебна практика на ВКС, цитирана в определението и предвид предмета на спора – търсене на реално изпълнение, съответно - обезщетение за вредите, които ищецът е претърпял от неизпълнение на административния договор от ДФ „Земеделие“ и незаконосъобразни негови актове и действия, както и предвид момента, в който искът е предявен (след влизане в сила на ЗУСЕСИФ), се налага изводът, че предявеният иск е подведомствен на административните съдилища. Предвид това свое становище и след подробно изложени мотиви, с посоченото определение производството е прекратено и изпратено по компетентност на АССГ. За целите на настоящото решение не се налага повторно излагане на подробните мотиви, изложени вече в определението от 01.08.2017 г. Следва да бъде посочено само, че при разглеждане на спор за подсъдност на исково производство с частично идентичен предмет на предмета по настоящото дело, 5-чл. смесен състав на ВКС и ВАС се е произнесъл, че спорът е подсъден на административния съд (определение № 57/10.10.2017 г. по ч.гр.д. № 40/2017 г. на 5-чл. състав на ВКС и ВАС).

Въпреки посоченото, настоящият състав следва да разгледа спора по същество, предвид отменителното определение, постановено от САС по ч.гр.д. № 4814/2017 г., с което определението на СГС от 01.08.2017 г. е отменено, а делото е върнато на настоящия състав за разглеждането му по същество и предвид разпоредбата на чл. 278, ал. 3 ГПК, според която определението на въззивния съд по частната жалба е задължително за първоинстанционния съд.

Предявени са при условие на кумулативно обективно съединяване иск за реално изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ с искане за доплащане на разликата между авансово платени 83 478.84 лева и отпуснатата помощ в размер на 104 348.43 лева (20 869.59 лева), както и иск за заплащане на обезщетение за вреди от договорно неизпълнение на ищеца, изразяващо се в неправомерно усвояване на банкова гаранция без спазване условията на договора, в размер на 91 826.61 лева.

Съдът намира, че с направеното в допълнителната искова молба евентуално искане ищецът не предявява нов иск, който да съединява с първоначалния в условия на евентуалност, а всъщност сочи, че ако съдът не приеме за установени предпоставките за изплащане на разликата до пълния размер на финансовата помощ, то той поддържа само иска за заплащане на неоснователно усвоената сума по банковата гаранция, с твърдения, че авансовото плащане е дължимо и при липса на заявление за окончателно плащане, какъвто иск се поддържа и с исковата молба.

За да бъдат основателни претенциите на ищеца за извършване на окончателно плащане по процесния договор от страна на ДФ „Земеделие“ и за заплащане на обезщетение за понесени вреди от неизпълнение на задължения на ДФ „Земеделие“, включително неправомерно усвояване на предоставената от ищеца банкова гаранция, следва на първо място да бъде разрешен спора между страните дали сключеният между тях договор за безвъзмездна финансова помощ е прекратен, както твърди ответника, както и дали ДФ „Земеделие“ е извършил действия в нарушение на договора.

Установи се по делото, че във връзка с процесния договор е била уговорена безвъзмездна финансова помощ в размер на 104 348.43 лева, от които 83 478.74 лева са били авансово изплатени на ищеца от ответника. Установи се още, че страните изрично са уговорили възможност за Фонда да откаже изплащане на уговорената помощ в нейната цялост (т. 4.4 от договора), включително в случай, че ползвателят не депозира своевременно заявление за изплащане на помощта (т. 4.4., б. „г“). Уговорено е още, че при отказ на Фонда да изплати финансовата помощ на основанията по т. 4.4. от договора, същият се прекратява.

Не е спорно между страните, че ищецът-ползвател не е депозирал в срок окончателно заявление за изплащане на финансовата помощ. Установи се и от събраните писмени доказателства, че крайният срок е бил 01.08.2016 г. (първият работен ден след крайния срок 30.07.2016 г.), а окончателното заявление е депозирано на 12.08.2016 г. и то без да е подписано.

Спорно е между страните дали твърдяното от ищеца заболяване на неговия управител Д.Р. е било основание за възстановяване на срока за депозиране на окончателно заявление за плащане. Дори да се приеме за правдива тезата на ищеца, че Д.Р. е получавал лично документи в България на 19.07.2016 г. (което се установи от събраните писмени доказателства), но  същият ден той е пътувал за Италия и по път е получил силни болки в лумбалната област, по повод на които е извършен медицински преглед и са му предписани 10 дни без пътуване повече от два часа, то това обстоятелство не може да се приеме като особено непредвидено обстоятелство, поради което ответникът да е бил длъжен да  възстанови срока за подаване на окончателно заявление. На първо място, защото посочените 10 дни изтичат на 29.07.2016 г. и до 31.07.2016 г. Д.Р. е могъл да се прибере в България, за да подаде заявлението. На следващо място, подаването на заявлението не изисква непременно лични действия на управителя. Той е могъл да изпрати пълномощно за лице, което от негово име да депозира заявлението, каквато възможност предоставя чл. 17 от Наредба № 2 от 4 април 2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 - 2018 г..

Страните по договора са придали на неизпълнението на задължението за подаване на заявление за плащане силата на задължение, което е следвало непременно да се изпълни в уговореното време и което е основание за разваляне на договора за финансова помощ при условията на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Изявлението на Фонда до ищеца, в което заявява, че поради неизпълнение на задължението за окончателно заявяване на плащане иска връщане на вече платеното, имплицитно включва изявление за разваляне на договора чрез претендиране последиците на това разваляне – връщане на даденото по договора.

Тежестта на посоченото неизпълнение, придадена му от страните, следва от същността на договора и функциите на Фонда – ръководни и контролиращи функции по отношение наблюдаваните от него проекти, съфинансирани от европейските фондове и необходимостта от недопускане на „нередности“ по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г. чрез корекции, които се състоят в анулиране на целия или на част от публичния принос по съответната оперативна програма. Тежестта на това нарушение е отчетено  и в действащата към момента нораматвна уредба – така в чл. 18а, т. 1 от Наредба № 2 от 4 април 2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 - 2018 г.. е предвидено, че отказ за изплащане на цялата финансова помощ по подадено заявление за окончателно плащане се постановява и в случай, че заявление за окончателно плащане не е подадено в срока по чл. 17, ал. 1 от наредбата, а това е 10 дневния срок след изтичане на срока за завършване на дейността, за която е отпусната помощта. Макар тази разпоредба да не е била действаща към момента, в който е сключен договора между страните, нито към момента, в който Фондът е отказал плащане в процесния случай, нейната императивност установява тежестта на посоченото нарушение, което се приравнява по последици към неизпълнение в на дейността по договора в срок. Посоченото неизпълнение в този смисъл не е незначително с оглед интереса на кредитора и чл. 87, ал. 4 ЗЗД е неприложим.

Следователно, установи се, че за Фонда е възникнало право да откаже изплащане на финансовата помощ по договора поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението му за подаване на окончателно заявление за плащане в уговорения срок, както и че същото е валидно упражнено, като изявлението му е достигнало до ищеца чрез писмо от 15.08.2016 г., представено от ищеца.

Предвид посоченото разваляне (прекратяване) на договора при правомерен отказ от изплащане на помощта ищецът не е имал право нито да задържи вече полученото плащане, тъй като развалянето има обратно действие – чл. 88, ал. 1 ЗЗД, нито да иска изплащане на остатъка от уговорената помощ. Ирелевантно тук е изпълнението на други задължения на ищеца по договора, на които той се позовава, тъй като според договора е достатъчно неизпълнение на задължението за своевременно заявяване на плащане, за да бъде развален договора чрез отказ за изплащане на финансовата помощ, неточно наречено в договора „прекратяване“.

Установи се още от договора, че Фондът е имал право, при липса на доброволно изпълнение на задължението на ищеца да върне вече полученото по договора, да усвои съответна част от учредената в негова полза банкова гаранция – чл. 5.9 вр. т. 5.6 и 5.7 от договора. В т. 8.2 от договора пък е уговорено, че средствата се възстановяват заедно със законната лихва. Следователно, Фондът не е нарушил договора като е усвоил банковата гаранция до размера на дължимата обратно авансово получена помощ в размер на 83 478.74 лева и законната лихва върху нея, представляваща разликата до пълния размер на усвоените 91 826.61 лева (8 347.77 лева).

Изложеното обосновава неоснователност както на иска за реално изпълнение на задължението на Фонда да изплати остатъка от договорената финансова помощ, който е в размер на 20 869.59 лева, нито да търси вреди от неизпълнение на договора в размер на усвоените 91 826.61 лева по банковата гаранция, тъй като договорът е развален от Фонда поради неизпълнение на ищеца и банковата гаранция е усвоена при условията на договора. Исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По разноските: При този изход от спора право на разноски има ответната страна – чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са претендирани само за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 300 лева.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „А.Р“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** против Д. Ф.„З.“ - Разплащателна агенция, БУЛСТАТ ********, гр. София, бул. „********с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 предл. второ ЗЗД, за заплащане общо на сумата 112 696.30 лева (сто и дванадесет хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и тридесет стотинки), от които 91 826.61 лева – обезщетение за вреди от неправомерно усвоена банкова гаранция по Договор № 201562/20/05/2015 за предоставяне на финансова помощ по мярка преструктуриране и конверсия на лозя по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г. и 20 869.59 лева – задължение за окончателно плащане до пълния уговорен размер на финансовата помощ по същия договор, както и искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „А.Р“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д. Ф.„З.“ - Разплащателна агенция, БУЛСТАТ ********, гр. София, бул. „********сумата 300 (триста) лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                            СЪДИЯ: