О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
гр. Пловдив, 04
май 2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение,
в закрито заседание на четвърти май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
като разгледа докладваното
от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 239/2018 г. по описа на ПАС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Г.Я. против
разпореждане № 2306/15.03.2018 г.,
постановено по ч.гр.д. № 278/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХІV
гр.с. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно по изложените в
частната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени. Претендира
разноски.
Ответницата по частната жалба С.А. не е взела
становище по нея.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, налице са всички
други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
С определение № 307/07.02.2018 г., постановено по
ч.гр.д. № 278/ 2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ХІV гр.с.,
е потвърдено решение № 4106/24.11.2017 г. по гр.д. № 6831/2017 г. по описа на
Пловдивския районен съд – ХІІІ гр.с., в частта му, имаща характер на определение,
с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя Г.Н.Я. по чл. 344,
ал. 2 от ГПК за разпределение на реалното ползване на делбения имот с
идентификатор ........., съставляващ апартамент № …, находящ се в гр. П., ул. „.........,
и Г.Я. е осъден да заплати на С.А. 300 лв. съдебни разноски.
Против това определение на 23.02.2018 г. е
постъпила частна касационна жалба от Г.Я., като в нея се твърди, че
определението е неправилно и се иска да бъде допуснато до разглеждане частната
жалба и тя да бъде уважена със законните последици, включително присъждане на
разноските пред всички съдебни инстанции.
С обжалваното разпореждане окръжният съд е върнал
частната жалба поради това, че съдебният акт, против който тя е подадена, не
подлежи на обжалване.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
преценката дали определението от 07.02.2018 г. подлежи на обжалване, респ.
допустимостта на подадената частна жалба против него, не принадлежи на окръжния
съд, а на инстанцията, до която е подадена тя, т.е. на Върховния касационен
съд.
Този въпрос изрично е разрешен в разпоредбата на
чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, като на
въззивния съд е дадено правомощие да върне касационната жалба, когато прецени,
че въззивното решение, респ. определение, не подлежи на касационно обжалване.
Настоящият състав споделя правните аргументи на
окръжния съд, мотивиращи извод за недопустимост на подадената частна касационна
жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК в
решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички наследници не
използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой
от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на
другите срещу ползването, като в тази част съдебният акт има характер на
определение и може да бъде изменен от същия съд и да бъде обжалван с частна
жалба /чл. 344, ал. 3 от ГПК/.
В своята константна и непротиворечива практика /за
пример вж. Опр. № 36/28.01.2014 г. по
гр. д. № 6738/2013 г. на I г.о., Опр. № 503/ 25.10.2011 г. по
ч.гр.д. № 427/2011 г. на I г.о., Опр. № 377/8.11.2013 г. по гр.д. №
6165/2013 г. на II г.о., Опр № 37/16.01.2017 г. по гр.д. №
2970/ 2016 г. на І г.о. и др./ Върховният касационен съд приема, че
определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК не е преграждащо, не създава сила на
пресъдено нещо и по естеството си е привременна мярка в делбеното производство
със сила до приключването му, без с него да се разрешава материално-правен
спор, свързан с предмета на съдебното производство, поради обжалването му се
изчерпва само с една по-горна инстанция, като то не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид гореизложените мотиви окръжният съд правилно е
приел, че частната касационна жалба на Г.Я. е недопустима като подадена против
неподлежащ на обжалване съдебен акт и в съответствие с разпоредбата на чл. 286,
ал. 1, т. 3 от ГПК я е върнал, поради което разпореждането му следва да бъде
потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Ето защо съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Г.Н.Я. ***, ЕГН **********,***,
оф. № … /чрез адвокат А.Г./ частна жалба вх. № 9602/28.03.2018 г. против
разпореждане № 2306/15.03.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 278/ 2018 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд – ХІV гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.