РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 75
гр.Пловдив, 13 . 01. 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на шести януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2480/2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
А.В.М.,***1, с пълномощник адв.И.Й. обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1030-002154/03.08.2020г. на Началник група към ОД
МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция, изразяваща се във временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на заповедта поради липса на материалноправни
предпоставки за прилагането й. Счита отразената в административния акт
фактическа обстановка за непълна и невярна. Заявено е, че оспорващото лице не е
управлявало посоченото МПС – мотоциклет, а е било застанало до него.
Мотоциклетът не е бил с работещ двигател, което изключва вероятността да го е
управлявал. Контактният ключ не е бил в жалбоподателя, за което е посочено, че
съществува доказателство. Освен това, актосъставителят
не е присъствал на мястото, на което се твърди да е извършено нарушението и в
АУАН не е посочен час на съставяне и място на съставяне – ако актът е съставен
в 14.50ч. на бул.Източен, липсва състав на нарушението, а ако е съставен по
преписка или докладна записка, същите следва да бъдат отразени в акта и да
бъдат представени като доказателства. Счита се, че заповедта е издадена при
отсъствие на материална компетентност и е поискана отмяната й.
В ход по същество адв.Й. заяви, че материалите от преписката и тези, които се
съдържат в БП, не установяват факт на управление на МПС от страна на
жалбоподателя. С позоваване на информацията от разпитания свидетел – свидетел
при съставяне на АУАН, се поддържа, че актосъставителят
също не е имал възможност да възприеме факт на управление на МПС. Посочено бе,
че в протоколите за иззети веществени доказателства не е отразен ключ на
мотоциклет, което изключва управлението му. В тази насока са свидетелските
показания на разпитаната свидетелка – ключът на мотоциклета е бил у нея. Фактът
на управление на мотоциклета се счита за неустановен, което е основание за
отмяна на оспорената заповед.
- Ответникът в производството –
Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция – Кр.Н.
не изразява становище по жалбата и по същество на спора. С представяне на
преписката е заявено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Пловдив, че
административното производство по издаване на обжалваната заповед е проведено
законосъобразно и жалбата не е основателна. Възразено е за прекомерност на
адвокатско възнаграждение при уважаване на жалбата. Поддържа се, че според
доказателствата от преписката – на 03.08.2020г. към 14.50ч., служители на Трето
РУ при ОД МВР – Пловдив, са задържали водача на мотоциклет с рег. № РВ 3792 А,
в гр.Пловдив, на бул.Източен до № 16 и са поискали съдействие от сектор Пътна
полиция, с оглед проверка за употреба на наркотични вещества. При пристигане на
патрула, жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство. Служителите
на „Криминална полиция” са извършили личен обиск на водача и поради
необходимост от неотложни следствени действия по разследването – оглед,
претърсван и изземване в жилището на лицето, са настояли патрулът на Пътна
полиция да ги последва и след приключване на неотложните действия, тогава да
предявят АУАН и да връчат талон за изследване. Образувано е бързо производство
№ 443 по описа на Трето РУ, за извършено от жалбоподателя престъпление по
чл.354А ал.3 т.1 НК. АУАН и талонът за изследване са връчени в 20.00ч. на
03.08.2020г.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 09.09.2020г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.5 гръб.
Жалбата е регистрирана в деловодството на ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна
полиция на 23.09.2020г. Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради
което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията,
заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по
доказателствата и доказателствената тежест при
насрочване на делото /л.19/ и се съобразява задължението им да съдействат за
установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/. На основание чл.171 ал.5 АПК са
изискани от ответника заверени преписи от материалите по бързо производство /БП/
№ 443/2020г. и са допуснати до разпит като свидетели Х.Р.С. – свидетел при
съставяне на акта и П.Д.К., по уважено доказателствено искане на жалбоподателя.
1.1. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив,
I, т.7 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт,
л.10/, Заповед № 8121з-1542/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи
относно определяне на служби за контрол по ЗДв.П, въз
основа на която е издадена първопосочената, както и
Заповед от 27.08.2019г. за преназначаване на ст.инспектор Кр.Н.
на длъжност Началник Група „Контрол по пътното движение по главни пътища и
автомагистрали“ в сектор „Пътна полиция“; АУАН № 816297/03.08.2020г. /л.6/ –
отразено е, че на 03.08.2020г., около 14.50ч., в гр.Пловдив, на бул.Източен до
№ 16, А.М. управлява мотоциклет Хонда ВФР1200ХД рег.№
РВ *** А /собственост на М.В./, като отказва да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство Drug Check
3000 – STK5, издаден талон за медицинско изследване № 0062438; талон за
изследване № 0062438 от 03.08.2020г. – в който Т.Д./мл.автоконтрольор/
е удостоверил отказ от страна на М. за извършване на проба – „Отказва проба”,
като в талона е отразено „Отказвам!” и „Не искам да бъда изследван”. Талонът
съдържа и уведомяване на лицето за явяване в УМБАЛ Пловдив до 40 минути от
връчването му, 20ч и 00м.”, л.7 ; Справка за нарушител – водач : издадени 12
бр. НП, от които 11 влезли в сила и 11 влезли в сила фиша.
1.2. Според материалите от БП №
443/2020г. по описа на Трето РУ при ОД МВР - Пловдив : Постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение / 04.08.2020г. – А.М.
без надлежно разрешително е държал наркотично вещество на 03.08.2020г. –
високорисково наркотично вещество кокаин с общо нето тегло 3,110 гр.; Протокол
от разпит на свидетел – Т.Д.М./л.46/, вписан в АУАН № 816297/03.08.2020г. като очевидец, служител в Трето РУ Пловдив
на длъжност разузнавач – посочено е, че с колеги са проведени оперативно издирвателни мероприятия спрямо А.М., за който имало
оперативна информация относно извършване на престъпление – държане и разпостранение на наркотични вещества и с цел – проверка на
информацията, на 03.08.2020г. – М., Б.С. и други колеги, около 14.50ч.
пристигнали пред адреса на бул.Източен” в гр.Пловдив. „Малко преди да се
позиционираме, …в огледалото ми за обратно виждане забелязах, че зад мен се движи водач на мотоциклет, с рег.№ РВ
****А. Паркирайки в близост до блока
последният ни подмина, като спря през две коли от нас между входовете с номера
14-16. Паркира мотоциклета си, след което слезе от него и се насочи към
разположения в непосредствена близост до него лек автомобил джип Гранд Чероки с рег.№ РВ ****СР…”. Описани са действия на М. – отворил
автомобила и взел чанта, след което се отправил отново към мотоциклета. „Водачът
беше запалил двигателя на мотоциклета, като малко преди да потегли с него, след
като му се легитимирах, му разпоредих да загаси мотора”; Протокол от разпит на
свидетел – Б. Р.С. /л.47/, служител
в Трето РУ Пловдив на длъжност разузнавач – описани са сходни факти и
обстоятелства спрямо посочените от М.по отношение 03.08.2020г., като отново е
отразено, че служителите установили лицето М., което паркирало мотоциклета и
спряло в непосредствена близост до лекия автомобил, ползван от М. за разпостранение на наркотици. „Предвид факта, че въпросния се появи на място с мотоциклет и
управляваше същия по странен начин, изглеждаше видимо притеснен, с
разширени и зачервени зеници и неадекватен при задаване на въпроси от наша
страна, предприехме тестване с драг чек за наличие на наркотици в кръвта. М. по
категоричен начин отказа да бъде тестван, като същото бе заявено и пред
медицинско лице.”. Неофициално ми
сподели причината за отказа, а именно, че в събота е употребил такива и това е
причината за неговия отказ в момента. На М. му се състави АУАН за установеното,
след което му бе издаден талон за медицинско изследване.; протоколи за
претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение, вкл. с разпореждания по ЧНД № 4698/2020г. на ПРС за одобрени
извършените претърсвания и изземвания – при претърсване на мотоциклета са
намерени хартиени опаковки с бяло на цвят прахообразно вещество, по отношение
на които М. вписал, че са за лична употреба; протокол № 1499/04.08.2020г. с
резултат от експертиза – кокаин; Лист за преглед на пациент от 03.08.2020г.,
20.05ч. – в същия е отразено, че М. е доведен от Трето РУ за медицинско
изследване, поради отказ да му бъде извършена проба с тест дръг
чек 3000 и е отказал да даде кръв за откриване на наркотични вещества и техните
аналози, л.76; Заповед за полицейско задържане от 03.08.2020г., 15.00ч., на
основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР, л.78; Докладна
записка от инспектор Б.С. до ВПД Началник Трето РУ – Пловдив /04.08.2020г. /л.80/ - идентично информация като описаната в протокола от разпит на
свидетел Б.С..
1.3. Свидетели :
- Х. Р. С. Потвърди, че не е
съставил АУАН от 03.08.2020г., а е свидетел по съставянето му. „Актосъставителят е друг колега от сектор „Пътна полиция“.
Св. заяви, че не е видял А.М. да управлява мотора. „Колегата, който го е видял,
е от сектор „Криминална полиция“. Извикал е за съдействие.“.
По отношение свидетелските показания
се съобрази, че не противоречат на отразените данни в АУАН от 03.08.2020г. Хр. С.
е вписан в АУАН като свидетел, присъствал при съставянето на акта. Св.С.
потвърди, че друг колега е видял жалбоподателя да управлява мотора, което
съответства на показанията в БП, дадени от лицето Т.Д.М., вписан в АУАН №
816297/03.08.2020г. като очевидец. Не бе заявено доказателствено искане за
разпит на свидетел – Т.М., което лице е имало преки непосредствени възприятия
относно факта на управление на мотоциклета.
- П. Д. К. заяви, че А. бил при нея,
за да й помага за един шкаф и е дошъл на 03.08.2020г. сутринта, към 9.00ч.
„Тръгна да си ходи и съответно ключът остана на масата“. Св. излязла, за да му
даде ключа и видяла полицаите, които задържали А.. Ключът за мотора през цялото
време бил в нея.
Относно свидетелските показания
следва да бъде отбелязано, че не съдържат информация за час, дори
приблизителен, в който А. е тръгнал да си ходи. В тази насока данните за
извършено претърсване и изземване, отразени в Протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение /л.62, 63/ - в частен дом, намиращ се в гр.Пловдив, бул.Източен № 16,
удостоверяват действия, започнали в 16.55м. и завършили в 17.15м. Тоест, непълнотата
на свидетелските показания не позволяват възприемането им в цялост. Освен това,
посоченото за ключа, че е останал на масата, не означава категорично, че е бил
през целия ден у свидетелката, а ориентира към възможност същият да е донесен
от жалбоподателя като е дошъл в дома на К. и оставен на масата. В тази вр. се отбелязва, че св. К. не поясни причината, по която
ключът за мотора да е при нея, след като същият е собственост на друго лице -
М.В.. Свидетелските показания не са достатъчно ясни, за да бъдат квалифицирани
като благоприятни за тезата на жалбоподателя.
В допълнение се отбелязва, че
отсъствието на посочен ключ за мотора в протоколите за претърсване и изземване
в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, не
води до извод за липса на ключа у жалбоподателя : Ключът за мотора в случая не
е попадал в обхвата на извършените претърсвания и изземвания, като съгл. чл.160
ал.1 НПК „Основание и цел на претърсването – „Когато има достатъчно основание
да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа или
компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни, които могат да
имат значение за делото, се извършва претърсване за откриването и изземването
им.“. Ключът за мотора не е предмет със значение за БП, предвид данните от
показанията в БП, цитирани по-горе във вр. с оперативната
информация относно извършване на престъпление – държане и разпостранение
на наркотични вещества. В тази вр. е отбелязаното в
протоколите /с изкл. протокола за претърсване и изземване на мотоциклета, в
който са открити хартиени опаковки с бяло на цвят прахообразно вещество/ - не
са намерени и иззети вещества и предмети, забранени за притежание от закона.
2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е посочено, че с АУАН № 816297/03.08.2020г., съставен от Т.Д.–
мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна
полиция, е констатирана описаната в акта фактическа обстановка. Същата е
възприета изцяло и квалифицирана за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2-ро ЗДв.П, която норма е отразена в оспорената заповед : „Водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.”.
АУАН е връчен на М. на 03.08.2020г.,
удостоверено с подпис на лицето. В АУАН е отразено възражение на лицето относно
управлението на МПС – „не съм управлявал МПС”.
В талона за изследване № 0062438 от
03.08.2020г. е удостоверен отказ от страна на М. за извършване на проба –
„Отказва проба”, като в талона е отразено „Отказвам!” и „Не искам да бъда
изследван”. Талонът съдържа и уведомяване на лицето за явяване в УМБАЛ Пловдив
до 40 минути от връчването му, 20ч и 00м.”.
А / Според събраните доказателства
следва, че твърденията относно недостоверна фактическа обстановка не са
доказани, което е относимо и за отречен факт на
управление на мотоциклета. По отношение АУАН се съобрази, че същият е съставен
в производство по ЗАНН, който закон не изисква актосъставител
да е длъжностно лице, присъствало при извършване на нарушението. От значение е,
че сведенията на вписания за очевидец в акта – Т.М., не са опровергани от
жалбоподателя.
Както бе посочено, в Протокол от
разпит на свидетел – Т.Д.М., вписан в АУАН № 816297/03.08.2020г. като очевидец,
е отразено, че на 03.08.2020г. – М., Б.С. и други колеги, около 14.50ч.
пристигнали пред адреса на бул.Източен” в гр.Пловдив. „Малко преди да се
позиционираме, …в огледалото ми за обратно виждане забелязах, че зад мен се
движи водач на мотоциклет, с рег.№ РВ ****А. Паркирайки в близост до блока
последният ни подмина, като спря през две коли от нас между входовете с номера
14-16. Паркира мотоциклета си, след което слезе от него и се насочи към
разположения в непосредствена близост до него лек автомобил джип Гранд Чероки с рег.№ РВ ****СР…”. В Протокол от разпит на
свидетел – Б. Р.С. са описани сходни факти и обстоятелства спрямо посочените от
М.по отношение 03.08.2020г., вкл. „Предвид факта, че въпросния се появи на
място с мотоциклет и управляваше същия по странен начин, изглеждаше видимо
притеснен, с разширени и зачервени зеници и неадекватен при задаване на въпроси
от наша страна, предприехме тестване с драг чек за наличие на наркотици в
кръвта. М. по категоричен начин отказа да бъде тестван, като същото бе заявено
и пред медицинско лице.”. Докладна записка от инспектор Б.С. до ВПД Началник Трето
РУ – Пловдив е с идентична информация като описаната в протокола от разпит на
свидетел Б.С..
- Следва извод за доказан факт на
управление на мотоциклета от страна на М., който е с последица – доказано
основание за издаване на оспорената заповед.
Б / Предвид данни за издадена Заповед
за полицейско задържане от 03.08.2020г., 15.00ч., на основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР, се съобрази относно правата на жалбоподателя в административното
правоотношение, че същите не са били ограничени : В случая са извършени съдебно
одобрени процесуално-следствени действия – претърсване и изземване, които са
били необходими във вр. с друго производство, предвид
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение /А.М.
без надлежно разрешително е държал наркотично вещество на 03.08.2020г. –
високорисково наркотично вещество кокаин с общо нето тегло 3,110 гр./. Същите
са изисквали съответен времеви порядък за осъществяване, освен което
задържането на лицето по реда на чл.72 ЗМВР не е станало причина за обективна
невъзможност за извършване на медицинско изследване за наличие на наркотични
вещества в кръвта. Както бе посочено по-горе, в лист за преглед на пациент от
03.08.2020г., 20.05ч. е отразено, че М. е доведен от Трето РУ за медицинско
изследване, поради отказ да му бъде извършена проба с тест дръг
чек 3000 и е отказал да даде кръв за откриване на наркотични вещества и техните
аналози. Жалбоподателят е потвърдил и
пред медицинско лице отразеното в
талона за изследване нежелание да бъде изследван.
- Следва извод за доказано приложеното
правно основание на мярката : „който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи;” – чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П.
3. Обжалваната заповед е издадена от
Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция. Съгласно чл. 172 ал. 1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5,
буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед
№ 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР, т.7 – Пловдив относно
определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана
заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и
т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия
заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална
/предметна/ и териториална компетентност.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на
административния акт доказателства, след като същите са част от
административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975г. на
ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай. Оспорената заповед
съдържа фактически основания, обосновали разпоредителната й част –
административният орган се е позовал на АУАН и на талон за изследване, данните
в които са потвърдени и от материалите по БП № 443/2020г. Установените факти –
неопровергани, са основание за налагане на ПАМ по приложените правни основания
- чл.22 ЗАНН и чл.171 т.1 б.”Б” ЗДв.П - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите
ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на
вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно
извършване на нарушение.
Актът за установяване на
административно нарушение № 816297/03.08.2020г. е съставен от длъжностно лице – мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор ПП, който акт
съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДв.П има доказателствена
сила до доказване на противното. Актосъставителят е
длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДв.П
и авторство не е оспорено. Както бе посочено, АУАН е съставен в присъствие на
лице-очевидец. Разпоредбата на чл.37 ЗАНН, както и текстовете на нормите от
раздел II ЗАНН не поставят изискване АУАН да се съставя само при присъствие на
компетентен орган в момента на осъществяване на административно нарушение. Относно
необходимост от посочване на очевидците на нарушението, се съобразява т. 10 от
Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд: "При наличие
на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва
те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на
обективната истина". В случая не се установи препятстване за разкриване на
обективната истина. Не е допусната нередовност при съставяне на АУАН, поради
което е приложима нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П.
Задължението за обосноваване на
административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в
конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените
правила и ясно е изразил волята си посредством позоваване на АУАН
- официален документ, придадената презумптивна
доказателствена сила на който, подлежи на опровергаване при съдебно оспорване
на заповедта, с представяне на убедителни доказателства за противопоставими
факти. Официалният документ има формална
доказателствена сила –
удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление, посочените дата и място на
издаване, авторството на посоченото като издател лице, както и, че последното е
действало в посоченото в документа длъжностно качество. От съществено
значение е липсата на преки доказателства за опровергаване основанието за издаване
на ПАМ, което не е преодоляно.
Фактическите установявания могат да
бъдат квалифицирани като годно основание за издаване на заповед за налагане на
ПАМ. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 59 т. 4
пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на заповедта. Последното не
означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е
предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за
налагането й е самостоятелен административен акт. В качеството на свидетел, Хр.С.
потвърди документираните в АУАН факти, а показанията на лицето К. не
разколебават фактическата установеност и не внасят съмнение в достоверността на
възприетите от контролните органи данни.
Относно причината за проверка с
техническо средство за наличие на наркотични вещества и техни аналози в кръвта
се съобрази, че съгл. чл. 5 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. : „При наличие
на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се
изпращат за медицинско изследване.“. Нормата касае проявление на външни
признаци на употреба на наркотични вещества, но се ползва и за употреба на алкохол.
Външните признаци са индивидуални и преценката на контролните органи в
конкретния случай е била правилна.
С изменението на ЗДв.П
/ в сила от 21.01.2017г., изм., бр. 54 от 2017г., бр. 77 от 2017г., в сила от
26.09.2017г., бр. 2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г./, е въведена защита на
регулираните обществени отношения със засилен интензитет. Срокът на действие на
посочената временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна
норма - не е установена възможност за намаляване на срока под предвидения
/органът не би могъл да посочи друг срок, освен указания в закона. Именно
поради непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение, мярката се прилага под прекратително
условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за
не повече от 18 месеца". При произнасяне на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ
следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително
условие, с което е обвързано действието й /Решение № 2936 от 17.03.2015г. по адм. д. № 9311/2014 на ВАС : „ПАМ е с превантивен характер
и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения,
като същата не съставлява вид административно наказание.”. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага под посоченото прекратително
условие.”; в тази насока и Решение № 4450/2019г., ВАС – „…По аргумент от чл.
172, ал. 3 ЗДвП в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, СУМПС на
водача се изземва със съставянето на АУАН и следователно ПАМ се счита приложена
от този момент. … За разлика от реализирането на административнонаказателната
отговорност за извършено административно нарушение, приложената ПАМ цели да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за
отговорността". /.
Принудителната административна мярка не се отклонява от
предназначението си - инструмент за обезпечаване на законосъобразното
осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавна принуда.
Оспорената заповед е съобразена с целта на закона / чл.1 ал.2 вр. с чл.171 ЗДв.П/. Принудителната
мярка е насочена към правните последици от неправомерното поведение – да се
предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН. Липсват
съображения или доказателства, обосноваващи възможност за извод за нарушение
принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК. При тези обстоятелства следва да
се приеме, че жалбата не е основателна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на А.В.М.,***1,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1030-002154/03.08.2020г. на Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна
полиция.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :/п/