Р Е Ш Е Н И Е № 1190
27.07.2020 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2592/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.П.П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адв. Д.Й. против
Наказателно постановление № 20-1030-003240 от 30.03.2020 г., издадено от М. В.
М. – *** към ***, сектор ***, с което на основание чл. 177, ал. 6, пр. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева за
нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) да е съставен след изтичането
на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, считано от откриването на
нарушителя. Взема становище отговорността за извършеното деяние неправилно да
се вменява в негова тежест, тъй като поддържа да не е приобретател на
процесното превозно средство. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. Претендира сторените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Й., който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна със съпроводителното писмо с вх. №
22850 от 07.05.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да
е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Д.П.П., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 04.04.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата
е подадена на 09.04.2020 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за
окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 21.01.2019 г. бил сключен договор за
покупко-продажба, с който „***“ ЕООД придобило собствеността върху
регистрирания лек автомобил „Грейт Уол Волекс Ц 30“ с рег. № ***.
На 20.05.2019 г. жалбоподателят Д.П.П. в качеството си
на пълномощник на „***“ ЕООД представил лекия автомобил и подал необходимите
документи за промяна в регистрацията на превозното средство поради изменение на
данните за неговия собственик. Към тези документи бил представен и екземпляр от
договора за покупко-продажба. Свидетелят Р.Г.И. - *** в сектор „***“ при ***,
се запознал с подадените от пълномощника П. документи и приел, че едномесечният
срок по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП за регистрация бил изтекъл. На същата дата свид.
И. съставил против жалбоподателя П. глоба с фиш с № 0886735 в размер на 200
лева за нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Срещу така съставения му фиш
жалбоподателят П. подал жалба с вх. № 34231/27.05.2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, по която било образувано АНД № 3725/2019 г. по описа на съда. С
разпореждане № 12202 от 19.06.2019 г., постановено по АНД № 3725/2019 г. на
Районен съд – Пловдив, жалбата била оставена без разглеждане, а производството
по делото - прекратено, като било постановено след влизане на разпореждането в
сила материалите по преписката да бъдат върнати на сектор „Пътна полиция“ за
довършване на административнонаказателното производство. Разпореждането не било
обжалвано и влязло в сила на 03.07.2019 г. С писмо от 05.07.2019 г. материалите
по административнонаказателната преписка били върнати на сектор „ПП“ при ОДМВР-Пловдив.
На 11.13.2020 г. свид. И. съставил акт за установяване
на административно нарушение с бл. № 0632464 против жалбоподателя Д.П.П. и в
присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу
разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Р.Г.И.. От тях
се установява, че свидетелят е съставил АУАН за констатирано нарушение по
непредставяне за регистрация на МПС в едномесечен срок от прехвърлянето на
собствеността му. Свидетелят изяснява, че сред представените документите за
регистрация е бил и екземпляр от сключения договор за покупко-продажба и от
него е установил датата на прехвърляне на правото на собственост. Установява се
още, че купувач на автомобила е било юридическо лице, а не жалбоподателят П..
Свидетелските показания са източник на доказателствена информация и досежно
обстоятелствата по съставения против жалбоподателя фиш. Изяснява се, че свид. И.
е съставил фиша на датата, на която П. се е явил и представил документите за
регистрация на автомобила, както и след като те са били прегледани от страна на
актосъставителя. Показанията на свид. И. се кредитират от съда, тъй като са последователни,
вътрешно непротиворечиви, дадени са от незаинтересован свидетел и се подкрепят
от събраните по делото писмени доказателства.
От справка за собственост на МПС с рег. № ***и стар
рег. № *** се изяснява, че собственик на превозното средство е търговското
дружество „***“ ЕООД.
От глоба с фиш с бланков № 0886735 се установяват
датата на съставянето му - 20.05.2019 г., деянието, за което е издаден фишът -
нерегистриране на МПС „Грейт Уол“ в срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, и самоличността
на лицето, срещу което е съставен фишът - жалбоподателят Д.П.П..
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установяват компетентността на актосъставителя и на
административнонаказващия орган.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени от надлежно оправомощени лица, които
са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
Въпреки това още при образуването на административнонаказателното производство по
реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставянето на процесния АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение, което не може да се санира във въззивното
производство и опорочава процеса до степен, че обуславя отмяна на наказателното
постановление. Допуснатото нарушение е на процедурните правила, установени в
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като АУАН е съставен след изтичането на предвидените
давностни срокове за извършването това процесуално действие. Актът за
установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в рамките на
три месеца от откриването на нарушителя, но не по-късно от една година от
извършването на нарушението. Нарушенията, осъществени чрез бездействие, но когато е
предвиден определен срок, през който е трябвало да бъде изпълнено
материалноправното задължение за дадено действие, ще бъдат извършени на първия
ден след изтичането на срока за изпълнение. Към тази категория административни
нарушения се отнася и нарушението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП – така Решение № 2337 от 18.11.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2699/2019 г. на Административен съд – Пловдив, в което са дадени указания
по приложението на закона при определянето на датата на извършване на този тип
административни нарушения. В случая промяната в собственика на вече
регистрирания лек автомобил „Грейт Уол Волекс Ц 30“ с рег. № *** е следвало да
бъде регистрирана от приобретателя на превозното средство в срок до 1 месец,
считано от 21.01.2019 г., когато е прехвърлена собствеността върху автомобила. При
съобразяване на правилата за изчисляване на срокове се установява, че
приобретателят на процесния автомобил е могъл правомерно да изпълни задължението
си по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП най-късно до 21.02.2019 г. От следващия ден -
22.02.2019 г., срокът е бил изтекъл, а нарушението е било довършено.
Следователно от този момент е започнал да тече и едногодишният срок по чл. 34,
ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН за съставянето на АУАН, като процесната хипотеза не
попада сред изключенията, за които е предвиден двугодишен срок за съставянето
на акта. Този срок е изтекъл на 22.02.2020 г. Процесният АУАН с бл. № 0632464,
въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен на дата 11.03.2020 г.
При тези факти се установява от правна страна, че в нарушение на чл. 34, ал. 1
от ЗАНН АУАН е съставен след изтичането на едногодишен срок от извършването на
нарушението, което съставлява съществено процесуално нарушение и предопределя
незаконосъобразност на цялото развило се след това производство по издаване на
наказателното постановление.
В настоящия случай по делото се доказа, че нарушението
е станало известно на административнонаказващия орган още на 20.05.2019 г.,
когато против жалбоподателя П. е бил съставен фиш с № 0886735 за същото деяние.
Датата на установяване на нарушението и на нарушителя съвпадат, като в
съставения на 20.05.2019 г. фиш самоличността на жалбоподателя П. е
недвусмислено установена чрез посочване на трите му имена, адрес и единен
граждански номер. Във фиша той е посочен и като извършител на деянието.
Следователно актът за установяване на административно нарушение е следвало да
бъде съставен в тримесечния срок от откриването на нарушителя, което е
изключило приложението на едногодишния срок. АУАН против жалбоподателя П. е могъл
да бъде законосъобразно съставен най-късно до 20.08.2019 г., но той е съставен
на 11.03.2020 г., към който момент срокът за извършването на това действие вече
е бил изтекъл съгласно правилото на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Този срок е
императивен и при неспазването му като последица законодателят е предвидил
забрана за образуване на административнонаказателно производство. Обстоятелството,
че преди съставянето на АУАН и издаването на НП е бил издаден и фиш, е ирелевантно
относно определянето на началния момент на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН - в
този смисъл е и трайната съдебна практика. Оспорването на фиша пред съда не
оправдава бездействието на администрацията и пропуска й да спази сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. В случая не е било необходимо да се изчаква производството пред
Районен съд – Пловдив по жалбата срещу първоначално съставения фиш от 20.05.2019
г., за да се състави акт за установяване на нарушение. Оспорване по съдебен ред
на фиш, издаден в хипотезата на чл. 39, ал. 1 от ЗАНН, въобще не е предвидено, поради
което дори и да бъде подадена жалба, тя не е годна да пренесе производството
пред съда, а за административнонаказващия орган не стои ограничение да състави АУАН.
От друга страна оспорването по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН представлява упражняване
на потестативно право от лицето, срещу което е издаден фишът, чиито последици
са две: 1) наложената глоба не може да бъде събрана, тъй като фишът като
изпълнително основание се дисквалифицира и 2) за АНО възниква задължение да
състави АУАН по реда на ЗАНН. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.
186, ал. 2 от ЗДвП, от която е видно, че оспорването има сезираща функция за
органа да издаде акт и НП. Разпоредбата на чл. 39 от ЗАНН препраща към
правилата на раздел първи от същия закон, включително и към чл. 34 от ЗАНН,
който ангажира органа да състави АУАН в тримесечен срок от откриване на
нарушителя. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН не
предвижда особени правила по отношение на началния момент, от който започва да
тече срокът за съставяне на АУАН, независимо че извършването на това действие
предпоставя на първо място оспорване на нарушението или отказ за плащане на
глобата. Законът ясно посочва, че и в този случай тримесечният срок за
съставянето на АУАН тече от откриването на нарушителя, но не по-късно от една
година от извършване на нарушението. Поради това в тежест на съответния
компетентен държавен орган е било да организира дейността си така, че да
съобрази наличието или не на обстоятелството по чл. 39, ал. 3 от ЗАНН и да
пристъпи към съставянето на АУАН в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал.
1, изр. второ от ЗАНН. Още повече, че в случая независимо от провелото се
съдебно оспорване на издадения фиш, същото е приключило преди изтичането на
3-месечния давностен срок и преписката е била върната на наказващия орган, с
което пречка за своевременното съставяне на АУАН не е имало.
Приложената по преписката докладна записка от
21.08.2019 г. не санира бездействието за съставянето на АУАН в
законоустановения срок. Как се процедира в случаите, когато известният
нарушител не може да бъде намерен, указва правилото за поведение по чл. 40, ал.
2 от ЗАНН. Описаните в докладната записка обстоятелства не са предвидени като
основание за спиране или прекъсване на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Самата докладна записка е лишена от почти всякаква конкретика, като е
записано неизясненото от фактическа страна обобщение за извършени „многократни
проверки“ на адреса, без да са посочени конкретните дати на тези проверки.
Единствената посочена проверка е от датата на съставяне на докладната записка -
21.08.2019 г., към който момент обаче 3-месечният срок за съставяне на АУАН
вече е бил изтекъл.
Спазването на предвидените в закона срокове за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дееца е особено важна
предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането
й. Преследваната цел чрез установените в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
срокове е да се избегне едно продължително бездействие на държавните органи при
осъществяване на техните правомощия по реализиране на
административнонаказателната отговорност на лицата. Противното би създало
неоправдано състояние на несигурност в правния мир. Неспазването на сроковете
за иницииране на производството по налагане на административно наказание е
винаги съществено процесуално нарушение, явява се абсолютна пречка за
по-нататъшното развитие на процедурата и обуславя отмяна на постановеното в това
опорочено производство наказателно постановление – така Решение № 358 от 16.02.2012 г. по к.а.н.д. № 3138/2011 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 992 от 13.06.2017 г. по к.а.н.д. № 977/2017 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1149 от 27.06.2017
г. по к.а.н.д. № 1309/2017 г. на Административен съд – Пловдив.
Съгласно Решение
№ 254 от 07.02.2019 г. по к.а.н.д. № 3655/2018 г. на Административен съд –
Пловдив съставянето на АУАН след изтичането, на който и да било от предвидените
в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срокове винаги е съществено процесуално нарушение,
което опорочава административнонаказателната процедура и е самостоятелно
основание за отмяна на НП. В настоящия случай по гореизложените съображения
съдът приема, че АУАН е съставен след изтичането на тримесечния срок от
откриването на нарушителя и това обуславя отмяната на обжалваното НП.
На следващо място съдът намира, че наказателното
постановление е и необосновано. Фактическият извод на АНО жалбоподателят П. да
е собственик на процесния лек автомобил „Грейт Уол Волекс Ц 30“ не кореспондира
със събраните по делото доказателства. Установено от справката за собственост
на лек автомобил с рег. № ***/стар рег. № ***/ собственик на превозното
средство е търговското дружество „***“ ЕООД. Данните от справката кореспондират
с твърденията на жалбоподателя, като последният е посочен единствено като
пълномощник, подал заявлението за регистрация. Съгласно разпоредбата на чл.
145, ал. 2 от ЗДвП задължението за регистрация на придобито регистрирано
превозно средство тежи върху неговия приобретател. Такова правно качество
спрямо процесния лек автомобил обаче жалбоподателят П. е нямал, поради което и
той не е годен субект на административното нарушение. В случая задължението за
представянето на автомобила за регистрация е било за новия собственик – „***“
ЕООД. С разпоредбата на чл. 177, ал. 6 от ЗДвП освен административно наказание
е предвидена възможност и за налагането на имуществена санкция спрямо лице,
което не изпълни задължението си по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, поради което
деецът, макар и юридическо лице, е могъл да бъде санкциониран. Доколкото
нарушението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП е с особен субект – приобретател на
регистрирано МПС, то може да бъде извършено само от административнонаказателно
отговорно лице, притежаващо това специално качество. С обжалваното НП на
жалбоподателя е наложено административно наказание за неизпълнението на чуждо
материалноправно задължение, за чието изпълнение не е предвидено законово
основание да отговаря наказаният П.. Допуснатият порок при определянето на
извършителя на административното нарушение също обуславя на самостоятелно
основание отмяна на НП.
В заключение следва да се посочи, че критика търпи
позоваването на наказващия орган на доказателства, описани в АУАН и НП, с
които, установено от писмо с вх. № 26412/26.05.2020 г., на лист 13 от делото,
не разполага. Тежестта на доказване в процеса се носи единствено от АНО, поради
което за него са и неблагоприятните последици от недоказване на фактическите си
изводи, приети в НП.
По тези съображения съдът намери жалбата за
основателна, а атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно и
необосновано, поради което то трябва да бъде отменено.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се
дължат единствено на жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на
разноски в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към
жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Съобразно чл.
63, ал. 4 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата
страна, което в случая настоящият състав намира за основателно. При тази
преценка съдът се ръководи от действителната фактическа и правна сложност на
делото, като присъденият по-нисък размер на разноските не може да бъде по-малък
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Възражението съдът намира за основателно, след като съобрази, че делото е
разгледано в едно съдебно заседание, макар да е проведено въззивно съдебно
следствие, то в хода на същото е разпитан един свидетел, а жалбоподателят не е
ангажирал други доказателства. Отчете се и съотношението между заплатеното
възнаграждение и материалния интерес по делото.
На следващо място при определяне на минималния размер
на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразено и Решение № 5419 от 08.05.2020 г.
по адм.
дело № 14384/2019 г. на ВАС – ДВ бр. 45 от 2020 г. В тази връзка съдебната
практика на ВАС и на ВКС е трайна, че в случаите на реално заплатено от клиента
адвокатско възнаграждение (а не такова по чл. 38 от ЗПП), меродавна
е редакцията на Наредбата към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие, респективно уговаряне на дължимото възнаграждение –
така изрично Решение № 9779 от 21.07.2017
г. по адм. дело № 9012/2016 на Върховния административен съд; Решение № 7709 от 19.06.2017 г. по адм. дело
№ 4087/2016 на Върховния административен съд; Решение № 4843 от 02.04.2019 г. по адм. дело № 14588/2018 на Върховния
административен съд. В този смисъл и Определение № 58 от 22.03.2017 г. по т. д. №
390/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение; Определение № 650 от 19.12.2017 г. по ч. т.
д. № 2851/2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение; Определение № 277 от 20.12.2016 г. по т. д.
№ 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.
Цитираната съдебна практика и застъпените
разрешения в нея изцяло се споделят и от настоящия съдебен състав, тъй като те
кореспондират с целта на закона. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН създава
облекчен ред за обезщетяване
на лицата за преките и непосредствени вреди, които те са претърпели в резултат
на един незаконосъобразен акт на административното правораздаване. Разноските
за адвокатска защита в рамките на минималните размер са такива преки и
непосредствени вреди. С Наредба № 1 от 09.07.2004 г. се създава императивна забрана за заплащане за
адвокатски услуги на суми, по-ниски от определените в Наредбата и в
зависимост от вида дело. Тази забрана е гарантирана и със съответната
дисциплинарна отговорност за адвоката, който я наруши. В този смисъл гражданите,
желаещи да се ползват от адвокатска защита, са обвързани да заплатят възнаграждение в размер на минимално предвиденото
в Наредбата към момента на сключване на договора за адвокатска защита и
съдействие. В случай че това възнаграждение е реално заплатено, то
представлява за тях пряка и непосредствена вреда от издаденото
незаконосъобразно НП, която подлежи на овъзмездяване.
Последващи промени относно минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредбата, нямат действие
за жалбоподателите, по чиято инициатива са отменени незаконосъобразни НП, тъй като с реалното заплащане на адвокатския
хонорар съобразно редакцията на Наредбата към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие вредата за тях вече
настъпила, а принципите на демократичната държава изискват тази вреда да
бъде овъзмездена изцяло щом е пряка и непосредствена последица от един
незаконосъобразен властнически акт.
Гореизложените принципни положения намират
подкрепа и в разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
27.06.2016 г. на Върховния административен съд - ОСС от I и II колегия, в което
е прието, че за разлика от отмяната на индивидуалните и общите административни
актове, при която те се считат отменени от деня на тяхното издаване, за подзаконовите нормативни актове,
какъвто е Наредба № 1 от 09.07.2004 г., е налице специална уредба в чл. 195 от АПК, в който е предвидено, че подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение. За периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до
неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен
и поражда валидни правни последици.
По тези съображения следва, че макар към
настоящия момент да е отменена редакцията на Наредбата, предвиждаща минимално
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, то към момента на
сключване на договора и подаване на жалбата – м. април 2020г., тя е била
действащо право и обуславя в конкретния случай минимален размер за
адвокатска защита и съдействие в размер на 300 лева по чл. 18, т. 2 от
Наредбата.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на
чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД
на МВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент
от чл. 43 ЗМВР, така Решение №
13009/02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на ВАС.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-003240
от 30.03.2020 г., издадено от М. В. М. – *** към ***, сектор „***“, с което на Д.П.П.,
ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 177, ал. 6, предл. 2 от Закона
за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 145,
ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Д.П.П., ЕГН: ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Е. А.