Решение по дело №605/2019 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………./……...07.2019 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

        ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

при участието на секретаря Мария Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова,

 в.т.д. № 605/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 13843/22.02.2019г., подадена от М.Л.Т. с ЕГН ********** ***, чрез назначения му особен представител, срещу решение №532/11.02.2019г., постановено по гр.д. № 9623/2018г. на ВРС, с което е признато за установено, че дължи на „Водоснабдяване и канализация“ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Прилеп“33, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1083/2018г. на ВРС: сумата от 518.41 лева, представляваща цена за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода 26.11.2015г. – 22.12.2017г. за обект в гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“112, вх.Б, ап.86 и сумата от 53.94 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 23.01.2016г. – 23.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК – 24.01.2018г., до окончателното изплащане.

В жалбата са наведени твърдения, че в решението не са обсъдени възраженията на ответника за недоказаност на качеството му на потребител и за липса на реална доставка на фактурираните количества вода. Единственото представено в тази насока доказателство – справка за недобора, е частен свидетелстващ документ, който е оспорен от ответника и няма доказателствена стойност, тъй като карнетите са подписвани в редки случаи и не отразяват дължимото от доставчика регулярно отчитане на водомера. Претендира се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.

В  срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че като собственик на имота ответникът се явява потребител eх lege. С последно положения от потребителя подпис в карнета през м.10.2017г. всички предходни резултати от отчитането са удостоверени и признати от него, поради което в тази част документът се ползва с материална доказателствена сила. Задълженията на ответника по процесните фактури са установени и със заключението на ССЕ.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД за приемане на установено, че М.Л.Т. с ЕГН ********** дължи следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1083/2018г. на ВРС: сумата от 518.41 лева, представляваща цена за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода 26.11.2015г. – 22.12.2017г. за обект в гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“112, вх.Б, ап.86 и сумата от 53.94 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 23.01.2016г. – 23.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК – 24.01.2018г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че e предоставял ВиК услуги по партида № 1762835, чийто титуляр е ответникът, които последният не е заплащал в сроковете предвидени в ОУ за предоставянето на ВиК услуги. Неизпълнението на задълженията на ответника да заплаща стойността на ползваните услуги е мотивирало ищеца да пристъпи към принудителното му събиране, за което инициирал производство по реда на чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител, депозира писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер, тъй като не са представени изискуемите от закона и ОУ доказателства, че ответникът е потребител и фактурираните количества вода са му реално доставени. Оспорва доказателствената стойност на справката за недобора, тъй като е изходящ от ищеца и неподписан от ответника частен документ.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази следното: Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1083/2018 г., на ВРС. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за разглеждане претенция, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, в конкретния случай по предявения положителен установителен иск, в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, реалното количество на доставените ВиК услуги, както и тяхната стойност. При безспорната установеност на тези факти за ответника възниква тежест да докаже фактите, които погасяват вземането.

В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града. Наличието на открита партида на името на въззивника манифестира наличието на договорни отношения между страните за предоставяне на ВиК услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, т. 1 от ОУ на ищцовото дружество. Видно от представената в първата инстанция справка от АВ при ВРС ответникът се легитимира като собственик на недвижимия имот, за който е открита партидата, поради което по силата на чл.3 от Наредба 4/14.09.2004г. и чл.2 от ОУ има качеството на потребител на ВиК услуги. Следва да бъде отбелязано, че простото отричане на факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги, не е достатъчно за опровергаване на пасивната материална легитимация. От страна на ответника не са наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на негово име партида за този имот, за отчуждаване на правото на собственост върху него или за учредяване на право на ползване на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца.

По следващия спорен между страните въпрос съставът на ВОС намира, че представените доказателства са достатъчни да обосноват извод, че част от осчетоводените количества ВиК услуги са реално доставени. Такива данни се съдържат в счетоводството на дружеството, видно от заключението на ССЕ, които са в резултат на отчитането на монтирания в имота водомер. От представената извадка от карнетни листи, съставени за аб. № 1762835, се установява извършено периодично отчитане на водомера в процесния обект, както и наличието на положен подпис от името на абоната до м.10.2017г. включително. Карнетите представляват хронологична последователност на отчетите, поради което консумацията за конкретния период се изчислява като разлика между отчетеното количество на съответната дата и отразеното за предходния период. В случая в карнетните листи периодично е полаган подпис на абоната, респ. на негов представител, присъствал в имота при отчитането на водомера, с което се удостоверява верността не само на текущите, но и на всички предходни показания. Положените в карнета подписи не са оспорени от ответника, поради което документът се ползва с формална доказателствена сила относно автентичността на изявлението. Документът удостоверява неизгодни за издателя си факти, поради което се ползва и с материална доказателствена сила относно обстоятелството, че отразеното в карнетните листи отговаря на действително доставеното количество услуги. Полагането на подпис за абонат срещу показанията, отчетени за м.10.2017г., представлява извънсъдебно признание за верността на всички предходни показания. С оглед изложеното съдът намира за доказано, че всички фактурирани количества ВиК услуги в периода 26.11.2015г. - 31.10.2017г. на обща стойност 471.59 лева са реално доставени и потребени, поради което в тази част предявеният иск се явява основателен.

Поради липса на заплащане на дължимите суми в сроковете по чл.31, ал.2 от Общите условия ответникът дължи заплащане и на мораторна лихва за забава върху всяко месечно плащане считано от съответния падеж до 23.01.2018г., която съобразно заключението на вещото лице е в размер на 53.77 лева.

Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 24.01.2018г., до окончателното му изплащане.

За последните два месеца от процесния период – м. 11 и 12.2017г. в карнетния лист липсва подпис за абонат, не е извършено отчитане на показанията на водомера за целите на процеса от вещо лице, поради което твърдението за доставени ВиК услуги се явява недоказано. Налага се извод за неоснователност на иска за съществуване на вземането по фактури №**********/ 30.11.2017г. и №**********/22.12.2017г., на обща стойност 46.82 лева. При този изход на спора по главния иск неоснователна се явява и акцесорната претенция за мораторна лихва върху главниците по посочените фактури за периода от падежа на всяка от тях до 23.01.2018г. в общ размер на 0.17 лева.

Поради частично несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете за главница и лихви са уважени за разликата над 471.59 лева и съответно над 53.77 лева, като вместо него следва да бъде поставено друго, с което исковете бъдат отхвърлени. В останалата част, поради идентичен краен извод на настоящата инстанция с този на ВРС, решението следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

Формираният извод за частична неоснователност на предявените искове налага да бъде ревизирано първоинстанционното решение и в частта за разноските, като в тази част същото бъде отменено изцяло.

Предвид изхода от спора, на въззиваемия се следват разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за заповедно производство, първа и въззивна  инстанции, всички съразмерно с уважената част от иска, които съобразно представени доказателства и списъци по чл. 80 ГПК, възлизат, както следва: за заповедно производство – 68.84 лв., за първа инстанция – 527.79 лв. и за въззивно производство – 183.60 лв., всички представляващи заплатени такси, възнаграждение за вещо лице и юрисконсулт.

В полза на въззивника не се следват разноски съразмерно с отхвърлената част от иска поради липсата на направени такива пред двете инстанции.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №532/11.02.2019г., постановено по гр.д. № 9623/2018г. на ВРС, с което предявеният от „Водоснабдяване и канализация“ООД с ЕИК ********* срещу М.Л.Т. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е уважен в частта за разликата над дължимата 471.59 лева до претендираната сума от 518.41 лева, представляваща цена за ползвани и незаплатени ВИК услуги по партида с абонатен № 1762835, за обект за потребление в гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“112, вх.Б, ап.86, по фактури №**********/30.11.2017г. и №**********/22.12.2017г., на стойност от по 23.41 лева, издадени за периода 01.11.2017г. - 22.12.2017г., както и за разликата над дължимата 53.77 лева до претендираната сума от 53.94 лева, представляваща обезщетение за забава върху главниците по фактури №**********/30.11.2017г. и №**********/22.12.2017г. за периода 31.12.2017г. – 23.01.2018г., както и в частта за разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и Канализация Варна” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Прилеп“33 против  М.Л.Т. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 46.82 лева, явяваща се горница над дължимата 471.59 лева до претендираната сума от 518.41 лева, представляваща начислена цена за ВИК услуги по партида с абонатен № 1762835, за обект за потребление в гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“112, вх.Б, ап.86, по фактури №**********/30.11.2017г. и №**********/22.12.2017г., на стойност от по 23.41 лева, издадени за периода 01.11.2017г. - 22.12.2017г., както и сумата от 0.17 лева, явяваща се горницата над дължимата 53.77 лева до претендираната сума от 53.94 лева, представляваща обезщетение за забава върху главниците по фактури №**********/30.11.2017г. и №**********/ 22.12.2017г. за периода 31.12.2017г. – 23.01.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1083/2018г. на ВРС.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №532/11.02.2019г., постановено по гр.д. № 9623/2018г. на ВРС, в останалата му обжалвана част, с която е прието за установено в отношенията между страните, че М.Л.Т. с ЕГН ********** *** дължи на „Водоснабдяване и Канализация Варна” ООД сумата от 471.59 лева, представляваща цена за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода 26.11.2015г. – 31.10.2017г. за обект в гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“112, вх.Б, ап.86 и сумата от 53.77 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 23.01.2016г. – 23.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК – 24.01.2018г., до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1083/2018г. на ВРС.

ОСЪЖДА М.Л.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и Канализация Варна” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Прилеп“33, сумата 68.84 лева, разноски за заповедно производство, сумата 527.79 лева, разноски за първа инстанция и сумата 183.60 лева, разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

         

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

 

                                2.