Р Е Ш Е Н И Е
гр. Бяла Слатина, 26.04.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - втори
граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при участието на
секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр.
дело № 388 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод подадена искова молба от Д.В.Д.К. – поданик на
Кралство Нидерландия, гр.А., роден на ***г. чрез адв.К.Т. ***, с адрес на
кантората: гр.В., ул.Л.№ 10, ет.5, офис 506 против М.М.Т. с ЕГН **********, с
адрес: ***. Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се от
ищеца, че с банков превод, извършен на 19.09.2019г., е превел на ответницата
сумата от 3000 евро. Поддържа се, че тази сума е получена от ответницата без
правно основание, като по този начин се е обогатила без основание за сметка на
ищеца и следва да върне тази сума. Иска се от съда на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 3000 евро, с която сума
ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищеца, получавайки сумата
от 3000 евро по банков превод от 19.09.2019г., в едно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Претендират се и направените разноски по делото.
В срока по
чл.131 от ГПК ответницата е представила писмен отговор на исковата молба, в
която изразява становище, че иска е неоснователен и недопустим. Поддържа се, от
ответницата, че е съпруга на Т.М.Т., който се занимава със строително-ремонтни
работи. Твърди се, че на 19.09.2019г. същият е уведомил ответницата, че сключва
договор за извършване на строително-ремонтни работи в частен дом в с.П.,
собственост на гражданин на Нидерландия, на когото не си спомня името, като е
поискал сума от клиента – ищеца по делото като аванс, която ще използва и за
закупуване на материални. Клиентът на съпруга на ответницата – ищеца, нямал
налични финансови средства в български лева за целия аванс и му предложил да му
даде разликата по договорената сума, която се равнявала на 3000 евро, но тъй
като те се намирали в банка, му поискал банкова сметка, ***. Към момента
съпругът на ответницата нямал банкова сметка ***, след като говори с
ответницата, тази сума да бъде преведена по банковата сметка на ответницата, за
което тя дала съгласие. Поддържа се, че в РС-Б.С.е на производство гр.д. №
162/2021г., по което ищец е ищеца по настоящото дело, и по което същият
претендира, че е заплатил по-голямата част от договорената цена по договора, а
именно – авансът в размер на 13945 лева, която се установява в чл.17 от
договора от 19.09.2019г., но възложената работа не е изпълнена от съпругът на
ответницата. Твърди се, че тази сума е формирана от платените от ищеца на
изпълнителя – съпругът на ответницата, български лева и левовата равностойност
на преведената по сметката на ответницата процесна сума от 3000 евро по курса
на деня евро за БГ лев – 19.09.2019г. Поддържа се, че процесната сума от 3000
евро, заедно с остатъка в български лева от авансът от 13945 лева е използвана
от съпругът на ответницата за закупуване на материали за извършване на
строително-ремонтни дейности по сключения между ищеца и съпруга на ответницата
договор от 19.09.2019г. Твърди се, че формално е налице получаване на сума от
ответницата без правно основание, но не е налице обогатяване на ответницата за
сметка на ищеца, тъй като в последствие тази сума е използвана по
предназначение за извършване на ремонтни дейности на недвижим имот, собственост
на ищеца. Твърди се, че реално преводът по банковата сметка на ответницата в
размер на 3000 евро е бил начинът съпругът на ответницата – изпълнител по
сключения договор, да получи целия договорен аванс, който в последствие е
използван по предназначение. Поддържа се, че в семейството на ответницата
всички приходи и разходи са общи. Претендира разноските, направени по делото –
адвокатски хонорар.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От
копие от платежно нареждане от 19.09.2019г. е видно, че ищеца е превел на
ответницата сумата от 3000 евро.
От
договор за изработка от 19.09.2019г. е видно, че ищеца и лицето Т.Т.са се
договорили Т.Т.да извърши описаните в договора строително-ремонтни работи в
срок до 30.10.2019г., като ищеца се е задължил да му изплати възнаграждение в
размер на 19000,00 лева. Договорили са се възложителя да изплати на изпълнителя
авасново сумата в размер на 13945,00 лева.
От
Удостоверение за сключен граждански брак серия УС-0 бл. № 301352, издадено на
14.01.2006г. от Община – Бяла Слатина, обл.В. е видно, че Т.М.Т. с ЕГН **********
и ответницата М.Л. Д.с ЕГН ********** са съпрузи, като са сключили граждански
брак на 14.01.2006г. в гр.Б.С.с акт за граждански брак № 1.
По
делото беше разпитан свидетеля Т.М.Т. на 58 г. - съпруг на ответницата.
Свидетеля
Т.Т.в показанията си пред съда заяви следното: Аз имам договор за
строително-ремонтни дейности с ищеца и уговорката ни беше върху определената сума по договора
да ми преведе капаро около 60%. Той
държеше капарото от 60 %, като половината от капарото държеше да го преведе по
банков път и реших, ако може, да го приведе на съпругата по банковата сметка, а
останалото - кеш. Половината от капарото
е преведено по сметката на съпругата ми и другото ми го даде на ръка. Тези
пари, които бяха постъпили на съпругата ми по сметката, съм ги използвал по
ремонта и за закупуване на материали, необходими по ремонта. Парите в нашето
семейство не се делят. Тези 3000 евро съпругата ми ги изтегли на части. До
колкото си спомням, май на два пъти ги изтегли. Тази сума от банковата сметка
на съпругата ми плюс полученото на
ръка е използвана за извършването на стрително-ремонтните дейности. Разбира се, че със съгласието на
съпругата ми парите са преведени по нейната смета, тъй като аз нямах банкова
сметка ***пругата ми.
От
Писмо с из. № БНБ – 38 951 от 07.04.2022г. на БНБ, ведно с приложената към него
справка за банково извлечение на физическо лице е видно, че лицето Т.Т.- е имал
открити банкови сметки в РБългария към деня на сключване на договора и
извършване на превода от страна на ищеца по сметката на ответницата, което
опровергава твърденията в отговора на исковата молба, че причина за извършения
превод по сметка на ответникът е била, че Т.Т.не е имал банкова сметка.
***еля
Т., тъй като съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 е недопустимо със свидетелски
показания да се установява погасяване на установени с писмен акт парични
задължения, какъвто писмен акт в случая се явява представения от ответника
договор.
В
чл. 3 от представения от ответникът договор за изработка от 19.09.2019г. е
уговорено, че възложителя /ищеца/ ще заплати на изпълнителя договореното
възнаграждение в брой след извършване на определената работа. Поради това процесната
сума няма как да е обвързана с цитирания договор, тъй като съгласно същия
възнаграждението се изплаща не по банков път, както е в настоящия случай и след
изпълнение на работата. Няма как посочените в договора СМР да бъдат извършени в
рамките на един ден, за да бъде заплатена сумата дори и частично в деня на
сключване на договора. В чл. 9 от договора е посочено, че възложителя се
задължава да изплати договорената сума след приемане на неговата работа.
Невъзможно е СМР в описания обем да бъде приета в рамките на един ден, като
няма и доказателства за това. Няма как да се приеме, че е уговорено в чл. 17,
че възложителя изплаща на изпълнителя аванс в размер на 13495 лв. е обвързано с
извършения от ищеца превод, който първо място не съответства на посочения
размер и е в полза на лице, различно от изпълнителя, който към този момент е
имал отделна банкова сметка.
***,
с оглед така събраните доказателства по делото, че искът е доказан по основание
и размер, поради което следва да бъде уважен така, както е предявен. Ответника
ще следва да заплати на ищеца и направените разноски по делото в размер общо на
935,00 лева, от които заплатена държавна такса в размер на 235,00 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лева съгласно
представения списък на разноските.
С оглед гореизложеното
съдът
Р
Е
Ш
И:
ОСЪЖДА М.М.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.Д.К. – поданик на Кралство Нидерландия,
гр.А., роден на ***г. чрез адв.К.Т. ***, с адрес на кантората: гр.В., ул.Л.№
10, ет.5, офис 506, сумата от 3000 евро, с която сума ответницата се е
обогатила без основание, получавайки сумата по банков превод от 19.09.2019г., ведно
със законната лихва върху теза сума, считано от 26.03.2021г. /датата на предявяване
на иска/ до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА М.М.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.В.Д.К. – поданик на
Кралство Нидерландия, гр.А., роден на ***г. чрез адв.К.Т. ***, с адрес на
кантората: гр.В., ул.Л.№ 10, ет.5, офис 506, направени разноски по делото в
размер общо на 935,00 лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд – В. в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните..
Районен съдия:
(Ивайло Йорданов)