Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на двадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 2 610/2018 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба на Л.С.С. се твърди, че по
силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21, том ІІ,
дело 210/2010 г. на Нотариус В.Г.с рег. № 340 и район на действие – СРС е
собственик на недвижим имот, представляващ 62.90/169.89 идеални части от
апартамент А-12 /мезонет/, находящ се на 6-ти и 7-ми подпокривен етаж на сградата, находяща
се в гр. София, район „Красно село“, ул. „*****, целият със застроена площ от
169.89 кв.м., състоящ се на първо ниво от дневна с трапезария и кухненски бокс,
спалня, баня-тоалетна, тераса и коридор, при съседи: двор, ап. 14, коридор и
ап. 13 и второ ниво, състоящо се от две стаи, баня-тоалетна, коридор и тераса,
при съседи: улица, ап. 16, коридор и ап. 13, заедно с 4,572% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е
изградена сградата, цялото с площ от 1 161 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-78,
от кв. 305Г по плана на гр. София, м. „Цар Борис ІІІ“, одобрен със заповед № РД
09-50-483/26.08.1998 г.
Твърди се в исковата молба, че страните по договора за покупко-продажба се
уговорили, че продавачът „Е.“ ЕООД се задължава в срок до 30.06.2010 г. за своя
сметка да узакони екзекутивна документация, внесена в ДАГ, с която да се
разпредели ап.12 на два самостоятелни обекта, а именно: ап.12 на 6-ти етаж на
сградата и ателие 17 на 7-ми подпокривен етаж и в
същия срок страните да подпишат договор за доброволна делба на имота като в дял на ищцата се възложи
ателие 17, с площ от 62,90 кв.м., заедно с 1,345 %идеални части от общите части
на сградата и съответното право на строеж върху дворното място. Твърди се, че
продавачът не изпълнил поетите от него ангажименти по нотариалния акт, поради
което ищцата решила да извърши делба с купувача на останалите 106, 99/169,89
кв.м. от мезонет № 12-А.
Твърди се, че на 15.08.2017 г. ищцата получила покана по чл. 717м ал.2 от ТЗ от синдика на „Е.“ ЕООД / в несъст./, с която била
уведомена, че с решение 95/04.10.2016 г. по т.д. 110/2015 г. на ОС – Враца
дружеството е обявено в несъстоятелност и е поставено началото на осребряването
съгласно чл. 711 ал.1 т. 5 от ТЗ. В съобщението било записано, че с решение на
събрание на кредиторите от 04.10.2016 г. активите от масата на
несъстоятелността следва да се продават от синдика като цяло или като обособени
части, по усмотрение на същия и с оглед постигане на най-висока продажна цена.
Поради което с разпореждане от 01.08.2017 г. на съда по несъстоятелността било
разрешено на синдика да пристъпи към осребряване на 106, 99/169, 89 идеални
части от недвижим имот, представляващ мезонет 13, находящ
се на 6-ти и 7-ми етаж, във вход А на сграда с административен адрес – гр.
София, район „Красно село“, ул. „Никола Грамовски
/старо име ул. „*****/, ведно с прилежащите общи части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ІІІ-78, кв. 305Г по плана на гр. София, местност „бул. „Цар
Борис ІІІ“. В съобщението се съдържала покана до ищцата като съсобственик на
този имот, притежаващ 62,90/169, 89 идеални части да заяви съгласие за включване
на нейната идеална част в предстоящата публична продан. Твърди се, че ищцата не
отговорила на отправената й покана като по този начин ясно и категорично
изразила несъгласие да продаде собствените си идеални части от имота. В
исковата молба се твърди, че в последствие разбрала, че в информационната
система на МП било публикувано определение от 23.01.2018 г. на съда по
несъстоятелността, с което се разрешавало на синдика да започне и извърши
продажба по реда на чл. 717 ал.1 и сл. от ТЗ на имот, чието описание като адрес
и етажи съвпадало напълно с имота, собствен за ищцата, а единствената разлика
била номерацията на апартамента. В исковата молба се твърди, че на 24.02.2018
г. в информационната система на МП било публикувано обявление за продажба по
реда на чл. 717а-е от ТЗ на активи от масата на несъстоятелността на „Е.“ ЕООД
/в несъст./ на 62,90/169,89 идеални части от мезонет
№ А-13 като с тези си действия се оспорвало правото на собственост на ищцата
върху имота й.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от заявяване на
положителен установителен иск за собственост срещу ответника като ищцата иска
да бъде призната от съда за собственик на процесния
недвижим имот на основание разпоредителна сделка. Претендират се сторените по
делото разноски.
Ответникът „Е.“ ЕООД / в несъст./, редовно
уведомен, оспорва иска чрез процесуален представител в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Подробни съображения са развити в хода на
производството и в представени писмени бележки.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
К..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал. 3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Установителният иск за
собственост предполага даване на разрешение по един спор, при който всяка от
страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това кой е
неговият собственик.
В настоящия случай, ищцата твърди, че е собственик на идеална част от
недвижим имот на основание разпоредителна сделка. По делото е представен
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 21, том ІІ, рег. № 7153, дело
190/2010 г. на нотариус В.Г.№ 340 от регистъра на НК, с район на действие –
СРС. От съдържанието на същия се установява, че на 25.05.2010 г. „Е.“ ЕООД е
продала на Л.С.С. собственият си недвижим имот,
изграден в груб строеж, а именно: 62.90/169.89 идеални части от апартамент А-12
/мезонет/, находящ се на 6-ти и 7-ми подпокривен етаж на сградата, находяща
се в гр. София, район „Красно село“, ул. „*****, целият със застроена площ от
169.89 кв.м., състоящ се на първо ниво от дневна с трапезария и кухненски бокс,
спалня, баня-тоалетна, тераса и коридор, при съседи: двор, ап. 14, коридор и
ап. 13 и второ ниво, състоящо се от две стаи, баня-тоалетна, коридор и тераса,
при съседи: улица, ап. 16, коридор и ап. 13, заедно с 4,572% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е
изградена сградата, цялото с площ от 1 161 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-78,
от кв. 305Г по плана на гр. София, м. „Цар Борис ІІІ“, одобрен със заповед № РД
09-50-483/26.08.1998 г. Договорът за покупко-продажба е сключен в изискуемата
от чл. 18 от ЗЗД нотариална форма, поради което е действителен такъв.
За да се породи целеният от страните вещно-транслативен
ефект следва да се установи, че продавачът по договора е собственик на имота,
предмет на същия. Ответникът /продавач по договора/ е заявил възражение в
писмения си отговор, че не е бил собственик на продавания имот към датата на
сключване на договора. На първо място, законът възлага на нотариуса задължение
за проверка относно обстоятелството дали праводателят
е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на
сделката по арг. на чл. 586 ал.1 от ГПК. Видно от
съдържанието на нотариалния акт, легитимиращ ищцата като собственик, такава
проверка е осъществена в рамките на нотариалното производство. Обстоятелството,
че е описан неотносим нотариален акт не опорочава
волята на страните. Не е и основание да се счете, че липсват доказателства, че
правото на собственост към сключване на договора е в патримониума
на продавача с оглед другите описани в нотариалния акт документи /разрешение за
строеж, одобрени архитектурни проекти, констативен протокол по чл. 181 ал. 2 от ЗУТ/. Грешката на нотариуса при посочване на акта, легитимиращ продавача като
собственик на имота е отстранима чрез поправка на
нотариалния акт и по реда на чл. 579 ал.3 от ГПК. Следва да се има предвид, че
по делото е представен нотариален акт за учредяване право на строеж № 134, том
ІІ, рег. № 5912, дело 270/04 г. на нотариус Г.Й.-Д., рег. № 343, район на
действие – СРС, от който се установява, че на 27.09.2004 г. група физически
лица, именувани „собственици – учредители“ като съсобственици на УПИ, находящ се в гр. София, район „Красно село“, ул. „*****,
съставляващ парцел ІІІ-78, кв. 305Г, по плана на гр. София, местност „бул. „Цар
Борис ІІІ“ с площ от 1 161 са учредили на „Е.“ ЕООД право на строеж върху
описания имот за построяване на комплексна жилищна сграда на четири и на шест
етажа, с подземни и надземни гаражи, магазини на два етажа и апартаментни
жилища в два входа, един мезонет и ателиета с обща застроена площ от 666 кв.м.
и обща РЗП от 3 922 кв.м., съгласно одобрено градоустройствено решение на
Главния архитект на София и одобрени архитектурни проекти срещу насрещното
задължение на „Е.“ ЕООД да построи със
собствени сили и средства и им предостави безвъзмездно, посочените в раздел І
от акта недвижими имоти /т.3 от нотариалния акт/. Сред описаните в раздел І
имоти /запазените за учредителите/ не фигурира мезонет 12 респ. мезонет 13, а
описанието на имота като УПИ е идентичен с този, посочен в нотариалния акт на
ищцата, легитимиращ я като собственик. Идентични са и описаните в двата акта
одобрени архитектурни проекти и разрешение за строеж. При съвкупна преценка на
тези ангажирани от страните писмени доказателства, настоящият съдебен състав
намира възражението на ответника за неоснователно.
В становището си от 22.02.2019 г. /именувано отговор към допълнение на
искова молба/ответникът е заявил възражение, за липса на годен обект на прехвърлителна сделка, което по естеството си е възражение
за нищожност на договора на основание чл. 26 ал.2 пр.1 от ЗЗД. Това възражение
е заявено след изтичане на срока за отговор, визиран в нормата на чл. 131 от ГПК, а от друга страна ответникът е страна по този договор т.е. обстоятелствата
във връзка с неговото сключване са му били известни, поради което заявеното
възражение е преклудирано по арг.
на чл. 133 от ГПК и съдът не дължи произнасяне по същото /решение
179/08.04.2019 г. по гр.д. 163/2018 г. на Първо ГО на ВКС/.
Основният спорен въпрос по делото, от което и ищцата мотивира правен
интерес с оглед защита на правата й с оглед възможността, дадена в чл. 717л
ал.3 от ТЗ, е относно идентичността на имота, описан в нотариалния акт,
легитимиращ я като собственик с този, предмет на продажба по реда на чл. 717а-е
от ТЗ в рамките на откритото производство по несъстоятелност на ответното
дружество.
Страните не спорят, а това се установява и от определение
52/23.01.2018 г. по т.д. 110/2015 г. на ОС – Враца, че е разрешено на синдика
на ответното дружество да започне и извърши продажба на 62,90 кв.м. от 169,89 кв.м.
идеални части от мезонет № А13, находящ се на 6-ти и
7-ми етажи, във вх. „А“ на жилищната сграда в гр. София, район „Красно село“,
заедно с припадащите се съответни идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху поземления имот, върху който е изградена сградата,
целият с площ от 1161 кв.м. Описанието на продавания имот /продаден в хода на
настоящото производство/ съвпада с описанието на имота, предмет на нотариалния
акт на ищцата, легитимиращ я като собственик като вид на имота, административен
адрес, площ, предназначение, етажност, които наред с
границите на същия и идентификатора са индивидуализиращите белези на
недвижимите имоти по арг. на чл. 60 от ЗКИР. Единствената
разлика в индивидуализацията е в номера на имота. Видно от допълнителното
заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице инж. В.Т.Г., предмет на
разпоредителната сделка, от която ищцата черпи права са 62,90/169, 89 ид. части от апартамент А-13 по одобрения архитектурен
проект, единствен такъв. Този извод на вещото лице, че се касае за един и същ
имот, този в нотариалния акт и този, включен в масата на несъстоятелността на
ответното дружество, е обоснован след констатация и описание на всички различия,
свързани с преработки, преустройства, преномерования
на жилища и записи в различни документи. Без правно значение за крайния изход
на спора е дали погрешното изписване на номерацията на процесния
имот в нотариалния акт на ищцата /А12 вместо А13/ се дължи на техническа грешка
или друга причина предвид установената идентичност на имота с неговите
индивидуализиращи белези, посочени по-горе в решението. Още повече, че тази
грешка се признава и от самия ответник, извънсъдебно, с оглед приложената по
делото покана от синдика на дружеството до ищцата по чл. 717м ал.2 от ТЗ, в
която е посочено, че е съсобственик на мезонет 13 до размера на 62,90/169,89
кв.м.
Предвид което заявеният иск като основателен и доказан
следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
на ищцата се следва сумата от 3 781,27 лв. – разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното
Софийски градски съд, I-19 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л.С.С., ЕГН **********,***3В – адв.
М.К. иск с правно основание
чл. 124 ал.1 от ГПК срещу „Е.“ ЕООД /в несъст./,
ЕИК ******, със съдебен адрес:*** – адв. М.Д., че Л.С.С. е собственик на недвижим имот, представляващ 62.90/169.89 идеални части от апартамент А-12
/мезонет/, находящ се на 6-ти и 7-ми подпокривен етаж на сградата, находяща
се в гр. София, район „Красно село“, ул. „*****, целият със застроена площ от
169.89 кв.м., състоящ се на първо ниво от дневна с трапезария и кухненски бокс,
спалня, баня-тоалетна, тераса и коридор, при съседи: двор, ап. 14, коридор и
ап. 13 и второ ниво, състоящо се от две стаи, баня-тоалетна, коридор и тераса,
при съседи: улица, ап. 16, коридор и ап. 13, заедно с 4,572% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е
изградена сградата, цялото с площ от 1 161 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-78,
от кв. 305Г по плана на гр. София, м. „Цар Борис ІІІ“, одобрен със заповед № РД
09-50-483/26.08.1998 г. на основание прехвърлителна сделка, а именно договор за покупко-продажба,
сключен на 25.05.2010
г., оформен в нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 21, том ІІ, рег. № 7153, дело 190/2010 г. на
нотариус В.Г.№ 340 от регистъра на НК, с район на действие – СРС.
ОСЪЖДА „Е.“
ЕООД /в несъст./, ЕИК ********, със съдебен адрес:***
– адв. М.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.1 от Л.С.С., ЕГН **********,***3В
– адв. М.К. сумата от 3 781,27 лв. - разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: