МОТИВИ
ПО НОХД № 355 /2015 година
РП гр.
Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу подс. Д.Б.З.
– род. на *** г. в гр. Мездра, живущ ***,
български гражданин, със средно
образование,безработен, женен, не осъждан, с
ЕГН: **********
ЗА ТОВА, ЧЕ:
При
условията на продължавано престъпление, на 17.07.2015 г. около 01.00 часа в гр.
Мездра, пред дом № 9 на ул. „Стефан Стамболов“, противозаконно е унищожил чужди
движими вещи, както следва: два броя странични огледала за обратно виждане на
л.а. марка „Шкода – Супърб“ производство
2006 г., без рег. табели, на обща стойност 180.00 лв.; два броя странични огледала
за обратно виждане на л.а. марка „Мерцедес – Е-270-CDI“ производство 2004 г., без рег. табели, на обща
стойност 200.00 лв.; един брой ляво
огледало за обратно виждане на л.а. марка „БМВ – 320 Д“, производство 1999 г.
без рег. табли, на обща стойност 48.00 лв.; кафе-автомат марка „ZANUSSI“, модел „Brio“, на стойност 80
лв., всички собственост на В.Д.К. ***, и един брой дясно огледало за обратно
виждане на л.а.марка „Мерцедес С 200-компресор“ с рег. № ВР 6289 ВР, на
стойност 95.00 лева, собственост на С.И. *** – всичко на обща стойност 603.00
лева– престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С
разпореждане от 22.12.2015 г. служебно е
определено предварително изслушване на страните , като в с.з от 22.01.2016 г.
от тях е дадено съгласие съдебното
производство да протече по реда на съкратено съдебно следствие при хипотеза на
чл. 371 т.2 НПК .
Приети са за съвместно разглеждане гр.искове от пострадалите лица С.И. и
В.К. срещу подсъдимият за
причинени от деянието имуществени вреди в размер на по 1000 лева от всеки
.Лихви и разноски не се претендират . И. и К. на основание чл. 84 НПК са
конституирани в качеството на граждански ищци . Ищците поддържат исковете и
искат уважение в пълен размер .
В
съдебно заседание РП гр. Мездра поддържа
обвинението така, както е възведено в обвинителния акт. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен
по предявеното обвинение. При определяне на наказанието се иска приложение на
чл. 373 ал.2 НПК, поради факта на проведено съкратено съдебно следствие ,като
предвиденото наказание “Лишаване от свобода” бъде заменено по реда на чл.58а
ал.4 НК с „пробация“ в размер на една година поради многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства –чисто съдебно минало, добри характеристични данни
, млада възраст , признание за вина , съжаление за извършеното , съдействие за
разкриване на обективната истина, липса на доходи и имущество .
Защитникът
адв..П. *** поддържа изложеното от
представителя на прокуратурата .
Подсъдимият
по реда на чл. 372 ал.1 вр. чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителният акт. Съжалява за извършеното. Излага доводи за трудова
дейност в чужбина , поради което наказание „пробация“ би я възпрепятствало и
желае от съда налагане на условно наказание „лишаване от свобода“ .
Съдът,
след като обсъди събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства, както и доводите на страните в процеса, приема за
установено следното:
От
фактическа страна:
Свидетелят
В.Д.К. ***, притежавал следните леки автомобили: л.а. марка „Шкода –
Супърб“ производство 2006 г., без рег.
табели ; л.а. марка „Мерцедес – Е-270-CDI“ производство 2004
г., без рег. табели; л.а. марка „БМВ –
320 Д“, производство 1999 г. без рег. табели; л.а.марка „Мерцедес С
200-компресор“ с рег. № ВР 6289 ВР, като последният по документи бил
собственост на св. С.И. ***, но фактически се ползвал от К.. Всички те били
паркирани пред дом № 9 на ул. „Стефан Стамболов“ в гр. Мездра, където живеел
св. К…. Д.К. – брат на В. К.. Освен това св. В. К. притежавал кафе-автомат
марка „ZANUSSI“, модел „Brio“, монтиран пред
по-горе описания имот, в близост до гараж. Вечерта на 16/17.07.2015 г., подсъдимият
Д.Б.З. ***, употребил значително
количество алкохол. Това го настроило агресивно. Около 01.00 часа на 17.07.2015
г. той минал по улицата на горепосочения адрес. Започнал да удря с ръка
страничните огледала на описаните автомобили, при което унищожил част от тях,
както следва: два броя странични огледала за обратно виждане на л.а. марка
„Шкода – Супърб“ производство 2006 г.,
без рег. табели; два броя странични огледала за обратно виждане на л.а. марка
„Мерцедес – Е-270-CDI“ производство 2004
г., без рег. табели; един брой ляво
огледало за обратно виждане на л.а. марка „БМВ – 320 Д“, производство 1999 г.
без рег. табели, и един брой дясно огледало за обратно виждане на л.а.марка
„Мерцедес С 200-компресор“ с рег. № ВР 6289 ВР. Докато чупел огледалата,
порязал дясната си ръка, която започнала да кърви. Освен това съборил на земята
горепосочения кафе-автомат, при което практически унищожил клавиатурата му.
Вдигнатия шум привлякъл вниманието на св. Кр. К.. Той погледнал през прозореца
и видял действията на подсъдимият ; направило му впечатление, че последният е
около 40 годишен, гол до кръста. Междувременно подсъдимият З. напуснал местопроизшествието, като се
отправил в посока центъра на града. Свидетелят се обадил на своя брат, В. К..
Обяснил му какво е видял, като му дал описание на извършителя. Тогава В. К. се
облякъл и тръгнал с автомобил из града, за да търси човек с такава външност.
Пред дом № 81 на ул. „Ал. Стамболийски“ забелязал подсъдимият , когото познавал
по личност. Видял, че отговаря на описанието; спрял го, и го попитал защо е
повредил неговото имущество. Подсъдимият З. посочил като причина, че е бил ядосан.
Свидетелят се обадил на ЕЕН №112 и съобщил за случая. На място пристигнали
служители на РУ МВР – гр. Мездра – свидетелите Ц. Х. П., Н. Н.. К. и Н. Ц. В..
Провели беседи с горепосочените лица, и установили описаната фактическа
обстановка. З. ***, а св. П. запазил местопроизшествието до пристигането на
ДОГ. Последната извършила оглед на местопроизшествието; от дясно огледало на
л.а. марка „Шкода – Супърб“ била иззета червено-кафява течност. От извършената
съдебно-медицинска експертиза е установено, че течността съставлява човешка
кръв, съдържаща аглутиногени на кръвна група АВ /нула/, каквато е кръвната
група на обвиняемия. От заключението на извършената съдебно-оценителна
експертиза е установено, че общата стойност на унищожените вещи възлиза на
603.00 лева – невъзстановени.
По
доказателствата:
Съдът
на основание чл. 370 ал.1 НПК взе служебно
решение за предварително изслушване
на страните.
С
определение по реда на чл. 372 ал.1 НПК запозна подсъдимият с този
съкратен ред за разглеждане на делото, при което същият направи самопризнания, съобразно
разпоредбата на 372 ал.1 вр.чл.371
т.2 НПК. Разяснено му бе , че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на
присъдата .
По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се установи, че
така дадените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата
ще се ползва това самопризнание без да
се събират доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.
Съгласно
чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК, съдът в мотивите си на присъдата следва да приеме за установени обстоятелствата изложени
в обвинителния акт, като се позовава
на направеното самопризнание и на
доказателствата събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят.
Обвинението се доказа от събраните в хода на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства : протокол за оглед
на местопроизшествие /л.8-9/, фотоалбум /л.11-15/, показанията на свидетелите
В. К. /л.16-17/, Кр. К. /л.19/, И. /л.20/, П. /л.21/, Н. К. /л.22/, и В.
/л.23/, съдебно-медицинска /л.32/ и съдебно-оценителна експертиза /л.37-40/,
справка за съдимост /л. 61/, характеристика /л. 59/, данни за семейно положение
и имотно състояние /л. 63/.
Подсъдимият
се признава за виновен във всички фази на процеса , като признава и всички факти и
обстоятелства отразени в ОА,кореспондиращи
с показанията на разпитаните свидетели, констатациите в огледният
протокол , заключенията на СМЕ и
СОЕ и сочените писмени
доказателства .
Всички
тези гласни и писмени доказателства и доказателствени средства са логични ,
последователни и взаимно допълващи се ,поради което в съвкупност по един категоричен
начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен .
Самият подсъдим се признава за виновен и не оспорва обвинението и
доказателствата върху който се базира ,поради което не следва да се анализират
в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на
обвинителната теза ,още повече , че анализ се прави при противоречие на
доказателствената маса по аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие
не е налице .
Д.Б.З. е роден на *** ***, където живее и
понастоящем. Има завършено средно образование. Същият е неженен, осъждан,
безработен. Ползва се с добро име. Самопризнанията, чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни са смекчаващи отговорността му обстоятелства.
От
правна страна:
Наличната доказателствена съвкупност
по категоричен начин дава извод , че
подсъдимият Д.З. е извършил престъпление против собствеността , като на 17.07.2015 г. около 01.00 часа в
гр. Мездра, пред дом № 9 на ул. „Стефан Стамболов“, противозаконно е унищожил
чужди движими вещи, както следва: два броя странични огледала за обратно
виждане на л.а. марка „Шкода – Супърб“
производство 2006 г., без рег. табели, на обща стойност 180.00 лв.; два
броя странични огледала за обратно виждане на л.а. марка „Мерцедес – Е-270-CDI“ производство 2004 г., без рег. табели, на обща
стойност 200.00 лв.; един брой ляво
огледало за обратно виждане на л.а. марка „БМВ – 320 Д“, производство 1999 г.
без рег. табели, на обща стойност 48.00 лв.; кафе-автомат марка „ZANUSSI“, модел „Brio“, на стойност 80
лв., всички собственост на В.Д.К. ***, и един брой дясно огледало за обратно
виждане на л.а.марка „Мерцедес С 200-компресор“ с рег. № ВР 6289 ВР, на стойност
95.00 лева, собственост на С.И. *** – всичко на обща стойност 603.00 лева. Престъплението е продължавано. Налице са пет
отделни деяния, всяко от които е унищожаване, извършени са през непродължителен
период от време, при идентична фактическа обстановка и еднородност на вината,
при което всяко от последващите от обективна и субективна страни се явява
продължение на предхождащото го. Действал е умишлено. От обективна и субективна
страни е осъществил състава на чл. 216 ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Причина за извършване на престъплението са установени престъпни навици, свързани с не зачитане нормите охраняващи чуждата собственост. Мотив за извършеното
съдът намира в желанието на подсъдимият неправомерно да се увреди чуждо имущество .
Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
подсъдимият е съзнавала обществен
опасният му характер, предвиждал е
неговите обществен опасни последици и е искал тяхното настъпване.
Субектът
на престъплението е лице на млада възраст , със средно образование , безработен , не женен
, не осъждан, не е криминално
проявен, ползва се с добро име по местоживеене , не разполага с месечни доходи и не притежава
недвижимо имущество .
По
вида и размера на наказанието:
При
тези съображения на основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери подсъдимият за виновен в извършеното престъпление по чл.216 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК , като
на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при императивното
приложение на чл. 58а НК. Разпоредбата
указва определяне на
наказание в законните предели ,
като същото следва да се намали с една трета и се наложи
остатъка от две трети. За това престъпление не налице най-нисък предел на наказание “Лишаване
от свобода “ при горна граница от пет години , предвид което бе определено наказание лишаване
от свобода за срок от девет месеца и същото бе намалено по реда на чл. 58а ал.1 НК
с 1/3, като по този начин бе наложено наказание
в размер шест месеца лишаване от свобода. Видът на наказанието бе определен при условията на чл. 54 НК без
да са налице изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства .
Размерът на определеното преди
редукцията наказание “лишаване от свобода” е значително към долния
праг на законоустановеното наказание лишаване от свобода и бе съобразен с дадените самопризнания във всички фази на
процеса / т.7 от ТР № 1/2009 г. по т.д № 1/2008 г на ВКС –ОСНК/ , съдействие на
разследващите органи и съда, съжаление
за извършеното, които наред с липсата на доходи ,добрите характеристични данни и чистото съдебно минало определят превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства
. Принципно многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства
дават възможност са приложение на чл.58а ал.4 НК като наказанието лишаване от
свобода се замени с пробация по реда на чл. 55 ал.1 т.2 б“б“ НК , но това
наказание макар и по –леко по вид не е по-благоприятно за дееца по смисъла на чл.58 а ал.4 НК , той като същият извършва трудова дейност в
чужбина и търпяно наказание „пробация“ би го възпрепятствало да пътува и по този начин лишило от трудови доходи , в който смисъл е и негово
искане за налагане на условно наказание лишаване от свобода, което е уважено от
съда . Изпълнението на определеното
наказание лишаване от свобода бе
отложено на основание чл. 66 ал.1 НК за
минимално предвиденият от закона срок в размер на три години, тъй като подсъдимият не е осъждан и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително това наказание да се
изтърпи ефективно.
Така
определеното по вид и размер
наказание е съответно на
извършеното престъпление , като е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца и като такова ще постигне целите посочени в чл. 36 НК.
По гражданският иск , разноските
и веществените доказателства:
За съвместно разглеждане в
наказателният процес е приет гр. иск от името на пострадалите В.К. и Д.З.
за причинени от деянието имуществени вреди в размер на по 1000 лева за
всеки , като лихви и разноски не се претендират .
Гражданските
искове са доказани по основание и размер
според СОЕ до 95 лв. за З. и до 508 лв. за К. , тъй като безспорно е установено, че в инкриминирания период подсъдимият е извършил увреждане на вещи на тази стойност
, собственост на К. и З. . Над този размер исковете бяха оставени без уважение
като неоснователни и недоказани .
Установена е причинно следствената
връзка между деянието ,дееца и причинената невъзстановена щета
на пострадалите К. и З.. При
гражданският иск е достатъчно наличието
на негова основателност без значение мотивът
водещ към деянието с което е
причинено увреждането ,стига то да е виновно и
на деликтно основание. Случаят е точно такъв.
Подсъдимият дължи в полза на
държавата върху уважената сума по двата
граждански иска сумата от по 50 лв. за
всеки , или общо 100.00 лева представляваща държавна такса върху уваженият
размер на всеки граждански иск съгласно чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК / в сила от 01.03.2008 г. / .
По делото са направени разноски в размер на общо на 259,
52 лева за СОЕ , биологична експертиза и фотоалбум , който се дължат от подсъдимият и следва да бъдат заплатени в полза на
държавата по сметка на направилият разходите ОД-МВР –Враца , поради което бяха
възложени в негова тежест, съгласно чл.
189 ал.3 НПК.
ВД не са налице, поради
което съдът не се произнесе по тях .
Воден от изложените мотиви , съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: