№ 12958
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110169894 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е по искова молба на Г. А. Д. срещу „.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че през 2022 г. е сключил на една и съща дата два договора. Първият
бил договор за паричен заем № 4507226, който сключил с третото лице „.“ АД и по силата на
който получил заем в размер на 500 лева. Вторият бил договор за предоставяне на гаранция,
който сключил с ответника „.“ ЕООД и по силата на който ищецът му заплатил
възнаграждение. Обосновава, че договорът за предоставяне на поръчителство е свързан с
договора за паричен заем, поради което следва съвместно да бъдат разгледани и двете
правоотношения. Твърди, че с договора за паричен заем третото лице „.“ АД му е поставило
неизпълними по друг начин изисквания за обезпечаване на потребителския кредит, освен
чрез поръчителствуване от ответника - свързано с него лице. Затова възнаграждението по
договора за поръчителство съставлявало сигурен разход на ищеца по договора за паричен
заем и затова трябвало да бъде включено при изчисляването на годишния процент на
разходите. При включването му в това изчисление, годишният процент на разходите по
договора за паричен заем надхвърлял нормативно установения праг на чл. 19, ал. 4 ЗЗП.
Излага и допълнителни доводи, че самият договор за предоставяне на поръчителство е
изначално лишен от основание, както и че накърнява добрите нрави, в частност принципите
на добросъвестност и справедливост. Иска от съда да осъди установи нищожността на
договора за предоставяне на поръчителство и да осъди ответника да му върне сумата 158
лева и 64 стотинки, ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответникът „.“ ЕООД оспорва предявените искове като недопустими, излагайки
доводи за липса на правен интерес и злоупотреба с процесуални права. По същество оспорва
твърденията на ищеца като неотносими към отношенията с ответника във връзка с договора
за предоставяне на поръчителство. Излага доводи, че той (ответникът) е самостоятелен
правен субект със свой собствен предмет на дейност. Излага доводи, че оспореният договор
1
за предоставяне на поръчителство не е лишен от основание, че е сключен при спазване на
изискванията на закона и че не съставлява договор за потребителски кредит, поради което
ищецът не се ползва по него със закрилата по ЗЗП. Също така обосновава, че договорът за
предоставяне на поръчителство не накърнява добрите нрави и е сключен в пределите на
свободата на договарянето съгласно чл. 9 ЗЗД. Излага доводи, че основният договор за
паричен заем е валиден, но дори и съдът да го приеме поради някаква причина за нищожен,
то съгласно приложимите за него правила на ЗЗП ищецът продължава да е задължен да
заплати чистата стойност по кредита, поради което не може да се приеме, че нищожността
му автоматично влече и нищожността на договора за предоставяне на поръчителство.
Позовава се на правото на Европейския съюз. Иска от съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В открито съдебно заседание на 29.11.2023 г. по молба на ищеца съдът е допуснал на
основание чл. 214 ГПК изменение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1 предложение 1
ЗЗД, който да се счита увеличен от първоначално предявения размер 55 лева на сумата 158
лева и 64 стотинки като един цял иск.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, придружена е
с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и отговаря на останалите
формални изисквания на закона по чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а
предявеният с нея иск е процесуално допустим.
Ответникът е релевирал възражение и за недопустимост на предявения отрицателен
установителен иск за прогласяване нищожността на договора за поръчителство при
кумулативното му съединяване с иск за връщане на даденото по нищожен договор, както и
че е недопустимо в настоящото производство съдът да разглежда възражения за нищожност
на договор за кредит, по който ответникът не е страна. Съдът намира възраженията за
неоснователни. За ищеца винаги е налице интерес с иск да прогласи нищожността на
договор, по който той е страна, за да обвърже със силата на пресъдено нещо страните по
нищожния договор. Съединяването на такъв иск с иск за връщане на даденото по нищожния
договор не е недопустимо, като доводите на ответника, че с иска по чл. 55 ЗЗД инцидентно
се проверява действителността, респективно се разглеждат доводите за нищожност на
договора, са верни, но с решението по този иск ответникът няма да бъде обвързан от силата
на пресъдено нещо по отношение нищожността на договора с оглед на това, че мотивите не
обвързват страните. Ето защо за всяка от страните по договора съществува правен интерес
да предяви иск за прогласяване на нищожността му, едновременно с иск за връщане на
даденото по нищожния договор, съответно и производството по делото не е недопустимо.
Неоснователно са и доводите на ответника за недопустимост на иска поради
злоупотреба с права. В случая не е налице превратно упражняване на права, с които се цели
умишленото увреждане на ответника. Твърденията на ищеца, че е страна по договор с
ответника обуславя правния му интерес да иска прогласяването на договора за
недействителен.
Предявени са два кумулативно съединени иска. Първият от тях е установителен и е с
правна квалификация чл. 26 ЗЗД и е за прогласяването на нищожността на договор за
предоставяне на поръчителство № 4507226, като в тежест на ищеца по този иск е да
установи при условията на пълно и главно доказване твърдените основания за нищожност
(нищожност на главния договор за паричен заем № 4507226, начална липса на основание,
противоречие на добрите нрави). Вторият е обусловен от първия и е осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на даденото при начална липса
на правно основание; в тежест на ищеца по този втори иск е да установи при условията на
2
пълно и главно доказване, че е заплатил на ответника сума в размер на поне 158 лева и 64
стотинки въз основа на договор за предоставяне на поръчителство № 4507226, за който
твърди, че е нищожен.
От представения по делото договор за паричен заем № 4507226 (л.90-96) се
установява, че на 08.06.2022 г. ищецът и третото лице „.“ АД са сключили договор за
паричен заем, по силата на който третото лице предоставило на ищеца в заем сума в размер
на 500 лева, а ищецът поел задължението да върне тази сума ведно с фиксирана
възнаградителна лихва в размер на 40 % на годишна основа на 12 ежеседмични погасителни
вноски. Страните по договора наред с това уговорили и задължение на ищеца да предостави
в тридневен срок от сключването му обезпечение на задълженията си, което можело да бъде
или двама поръчители, всеки от които отговарящ на редица специални изисквания, или
банкова гаранция в полза на третото лице, или „одобрено от Заемодателя Дружество-
гарант“ – чл. 4 от договора.
По делото сключения договор за предоставяне на гаранция между ищеца и ответното
дружество не е представен, но следва да се приеме, че такъв договор действително е бил
сключен. На първо място в отговора на исковата молба се твърди, че този договор е
действителен, а не се оспорва неговото сключване. На следващо място като доказателство
по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно
изготвена. Вещото лице е посочило, че за изготвяне на експертизата се е запознала със
следните документи: копие на договора за поръчителство № 4507226/08.06.2022г., както и
копие на договор за паричен заем № 4507226/08.06.2022г., както и проверка в
счетоводството на ответника и на третото по делото лице „.“ АД. От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно договора за поръчителство
поръчителят е приел срещу възнаграждение от 158 лева и 64 стотинки (платимо разсрочено
на 12 вноски по 13 лева и 22 стотинки всяка) да отговаря пред „.“АД за изпълнението на
всички задължения на потребителя по Договора за паричен заем.
По делото няма данни ищецът да е сключил който и да е договорите във връзка с
упражнявана от него търговска или професионална дейност. При това положение следва да
се приеме, че той има качеството на потребител, че договорите за парични заеми са договори
за потребителски кредити, съответно че „договорът за предоставяне на гаранция“ е
потребителски договор. При това положение съдът следва да следи и служебно за наличие
на неравноправни клаузи в сключените договори.
Във връзка с анализираните два договора трябва да се съобрази следното: въпреки че
всеки един от посочените два договора формално представлява самостоятелен договор, те
следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
необходимост от предоставяне на кредитора на обезпечение по кредита в 3 дневен срок от
датата на сключване на договора за заем, както и с изричната уговорка за изплащане на
възнаграждение за даване на обезпечение, ведно с основното задължение по кредита. Двата
договора участват във формирането на едно общо облигационно отношение в широк смисъл
(А.К., „Общо учение за облигационното отношение“).
В самия договор за заем е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 49,14%. От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно параметрите
заложени в договора за заем, а именно: главница 500 лева, срок от 12 седмици, годишен
лихвен процент 40 % и общ размер на всички плащания 525 лева и 36 стотинки (500 лева
главница + 25 лева и 36 стотинки договорна лихва) се установява, че годишният процент на
разходите е 49,14 %. Ако към разходите по договора обаче се включи и таксата към
дружеството - поръчител, то годишният процент на разходите всъщност е в размер 1294,90
%. При този вариант годишният процент на разходите надвишава значително максимално
допустимия по закон петкратен размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет – чл. 19, ал. 4 ЗПК.
3
Следва да се отбележи и обстоятелството, че от публично достъпните данни в търговския
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество, което
се е задължило да поръчителствува за задълженията на ищцата към „.“ АД, е „.“ АД.
За да е налице поръчителство е напълно достатъчно да се сключи договор за
поръчителство между кредитора и поръчителя. Не се изисква да бъде сключван и втори
договор между длъжника и поръчителя. В този смисъл е последователната съдебна практика
(решение № 351 от 12. 06. 1995 г. на ВС по гр. дело № 2635/94 г., V г. о.; решение № 1022 от
28. 06. 1999 г. на ВКС по гр. дело № 252/1999 г., V г. о). Регресните вземания на изпълнилия
чуждите задължения поръчител възникват срещу длъжника по силата на закона. Преди
изпълнението на тези задължения от поръчителя в класическия случай между тях не
съществува правна обвързаност (решение № 74 от 01. 07. 1959 г. по гр. дело № 51/59 г.,
ОСГК на ВС). Действително, частноправните субекти разполагат с автономия на волята да
сключват каквито и да било сделки, включително договори, каквито законодателството
изрично не предвижда. Следователно поръчителят и длъжникът биха могли да сключат и
договор за „предоставяне“ на персоналното обезпечение, макар и такъв да не се предвижда
от законодателството и да е напълно ненужен за учредяването на поръчителството.
Автономията на волята на страните обаче е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две
насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и до търговските сделки (чл. 288 ТЗ). За спазването на това
двойно ограничение съдът следи служебно, в какъвто смисъл са разясненията, дадени с т. 3
от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, с т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК и с
Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2020 г., ОСГТК. При
така установените характеристики на договора за паричен заем и договора за „предоставяне
на гаранция“ от 08. 06. 2022 г. настоящият съдебен състав приема, че възнаграждението за
предоставяне на поръчителство по втория договор следва да бъде приравнено на разход по
потребителския кредит. Това следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита
за потребителя“, съдържаща се в пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, според
която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съдът приема, че в разглеждания случай получаването на заема е било обусловено от
сключването на договор за „предоставяне на гаранция“ от страна на заемополучателя. При
това положение този разход по заема е следвало също да бъде включен от страните при
изчисляването на ГПР по договора за паричен заем, в какъвто смисъл е съдебната практика
на въззивния съд, която настоящият съдебен състав напълно споделя (определение № 12852,
постановено на 26. 10. 2023 г. от Софийския градски съд, III-Б въззивен състав, по в. ч. гр.
дело № 20231100510598 по описа му за 2023 г.).
По изложените съображения съдът предпочита да възприеме варианта на експертното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, според който действителният ГПР по
договора за паричен заем е 1294,90 %. Всеки един от двата договора от 08. 06. 2022 г. –
договорът за паричен заем и този за предоставяне на гаранция – разгледани изолирано един
от друг и сами по себе си не противоречат на закона, но заедно постигат забранена с
повелителна правна норма цел – увеличават годишния процент на разходите по договора за
паричен заем над императивния максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Следователно двата
договора са нищожни поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, предл. първо, алт. втора
4
ЗЗД). При това положение следва да се приеме, че предявеният установителен с правна
квалификация чл. 26 ЗЗД за прогласяването на нищожността на договор за предоставяне на
поръчителство № 4507226 е основателен.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е извършил
плащания към „.“АД на суми в общ размер 684,00 лева на 14.06.2022 г., които са послужили
за погасяване на следните задължения: погасена главница по договор за паричен заем,
сключен с „.“АД: 500,00 лева; погасена договорна лихва по договор за паричен заем,
сключен с „.“ АД: 25,36 лева погасено възнаграждение за поръчителство по договор за
поръчителство с „.“ ЕООД: 158,64 лева.
Доколкото ищецът е заплатил сумата в размер на 158, 64 лева по договора за
поръчителство, за който бе прието, че е нищожен, то платената сума е заплатена от ищеца
без правно основание, поради което същата следва да бъде върната. Макар и вещото лице да
е посочило, че сумите са заплатени в полза на „.“ АД, това обстоятелство се явява
ирелевантно за основателността на иска, доколкото както бе отбелязано в мотивите по-горе
двете дружества са свързани лица, доколкото от данните в търговския регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество, което се е
задължило да поръчителствува за задълженията на ищцата към „.“ АД, е „.“ АД. С оглед на
това че сумата в размер на 158,64 лева е заплатена по договора за поръчителство, то с тази
сума ответникът се е обогатил. Предявеният осъдителен иск съвпада в по размер със
заплатената сума без правно основание, поради което следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се претендират следните
разноски: 100 лева държавна такса, 5 лева такса за съдебно удостоверение, 400 лева депозит
за вещо лице, както и 1000 лева адвокатско възнаграждение. Като доказателство по делото е
представен договор за правна помощ и съдействие сключен между ищеца и адвокат Б. З. (л.
6 от делото), в който е посочено, че е заплатено 1000 лева адвокатско възнаграждение при
сключването на договора. В отговора на исковата молба ответното дружество е направило
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Възражението е неоснователно, защото размерът на адвокатското възнаграждение е
минимален съобразно съответната редакция на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и предвид броя на предявените искове.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца Г. А. Д., ЕГН **********,
с адрес: ., срещу ответника „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. второ от Закона за задълженията и договорите във връзка
с чл. 22 и чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, че договор за предоставяне на
поръчителство № 4507226 от 08. 06. 2022 г., сключен между ищеца и ответника, е нищожен
поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА ответника „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., да
заплати на ищеца Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ., на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо
от Закона за задълженията и договорите, сумата от 158 лева и 64 стотинки, представляваща
недължимо платена сума за възнаграждение за гарант по нищожен договор за предоставяне
5
на поръчителство № 4507226 от 08.06.2022 г., сключен между ищеца и ответника, ведно със
законовата лихва от 22. 12. 2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане на вземането.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., да заплати на от
Г. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1
505 лева, представляваща разноски сторени от ищеца по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6