Решение по дело №3672/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              08.10.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                           

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА   

 

                       Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА   

 

при секретар Д.Шулева    

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3672 по описа на 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3672/2020 г по описа на СГС е образувано  по въззивна жалба на Л.А.Ф. ЕГН ********** и П.Ц.Ф. ЕГН ********** *** срещу решение №268384 от 07.11.2019 г постановено по гр.д.№12308/2019 г на СРС , 168 състав ; в частта ,  с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** , че :

- Л.А.Ф. дължи  сумата от 758,48 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №1 в гр.София ж.к.******за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г и отразени в общи фактури №********** от 31.07.2017 г и №********** от 31.07.2019 г и сумата от 66,60 лева цена на дялово разпределение за периода 05.2016 г – 04.2018 г ; ведно със законната лихва върху посочените суми от 15.10.2018 г до окончателното им заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.10.2018 г по ч.гр.д.№66358/18 г на СРС , 168 състав ;

- П.Ц.Ф. дължи  сумата от 463,43 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №1 в гр.София ж.к.******за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г и отразени в общи фактури №********** от 31.07.2017 г и №********** от 31.07.2019 г и сумата от 40,70 лева цена на дялово разпределение за периода 05.2016 г – 04.2018 г ; ведно със законната лихва върху посочените суми от 15.10.2018 г до окончателното им заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.10.2018 г по ч.гр.д.№66358/18 г на СРС , 168 състав .

 

Въззивниците излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС тъй като :

-                          Исковата молба е недопустима поради неплатени държавни такси ;

-                     При претенции за солидарно осъждане не може ответниците да бъдат присъдени разделно ;

-                       Не са потребители на топлинна енергия и нямат молба за откриване на партида ;

-                       Методиката за дялово разпределение е отменена от ВАС ;

-                       Вещото лице не е работило по материали приложени по делото и не е отговорило на въпроси на въззивника ;

-                       Неправилно са начислени лихви върху прогнозни сметки и са извършени приспадания на дължими  от ищеца суми ;

-                       Не са представени доказателства , че абонатната станция е въведена в експлоатация и са извършвани периодични проверки на топломерите ;

-                        Неправилно са отчислени технологичните разходи на абонатната станция и не е ясно дали топлинната енергия е измерена правилно ;

-                       Претендираната сума за дялово разпределение не кореспондира с предмета на делото , който е доказване на реално потребена енергия ;

-                       Начисляването на топлинна енергия при неосигурен достъп няма характер на неустойка .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 13.12.2019 г, поради което въззивната жалба от 20.12.2019 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно .

На практика въззивниците оспорват цялостната уредба на доставките на топлинна енергия . Въззивниците биха искали тази уредба да е различна – да има възможност да се „откажат  от доставките , като цялата тежест на загубите от де факто отопляваното им жилище се възложи на останалите собственици и ползватели в сградата или на ищеца .

Съдът не може да откаже прилагане на ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО , като същото не противоречи нито на Конституцията , нито на европейското право . Правилно СРС е приел , че ответниците са потребители на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е доказан от документи за собственост на стр.18-23 от делото пред СРС . С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл. 153, ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.

При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответниците или подаване на молба-декларация за откриване на партида .

Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .

Не може да се абсолютизира частната собственост на определено лице – чл.19 и чл.17 ал.3 от Конституцията. Частната собственост е неприкосновена , но когато има неделима съсобственост върху общи части в етажна собственост неминуемо е необходима уредба как тази обща съсобственост да се ползва и управлява ; включително и така че да не се стига до неоснователно обогатяване на определени лица.

Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са потребители на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В случая доставената топлинна енергия и извършването на дяловото разпределение да доказани със заключенията на ССЕ и СТЕ . Експертизите са работили по писмени доказателства съставени от ищеца , защото такава е действащата законова уредба . Не става ясно по какви други писмени доказателства би следвало според въззивниците да работят вещите лица .

Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ и ССЕ установяват извършване на дялово разпределение , което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от ответниците .

Въззивниците не са поставили допълнителни задачи на СТЕ , с които да докаже доводите си , поради което доводите с технически характер – част от тях поставени хипотетично и/или теоретичен порядък - остават недоказани .

Без значение дали са представени доказателства за въвеждане в експлоатация на абонатната станция , след като СТЕ установява , че същата функционира и топломерите са преминали метрологична проверка .

Не е необходимо ищецът да представя цялата си счетоводна и техническа документация по делото , а съдът може да извърши проверката си и чрез вещото лице по ССЕ , както и е направено .

Възраженията на ответниците , че не им е доставена топлинна енергия остават недоказани. . Според нормативната уредба сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост - чл.140 ал.3 от ЗЕ и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.З от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването/. Етажните собственици са длъжни сами да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния. Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на имотите, които се топлоснабдяват и именно те имат задължението да ги поддържат в годно за експлоатация състояние. Следователно ищцовото дружество няма задължение да извършва ремонт или подмяна на отоплителни тела в топлоснабдяваните имоти или ремонт на сградни инсталации. Поддържането им в изправно състояние е задължение на съответния собственик. Предвид горното тези възражения са неоснователни .

Отмяната на методиката за дялово разпределение съгласно чл.195 ал.1 АПК има действие от деня на влизане на съдебното решение т.е. няма обратна сила . В случая отмяната е неотносима за процесния период.

Начисляването на топлинна енергия при неосигурен достъп няма характер на неустойка , а е установен в закона особен способ за измерване на топлинната енергия .

Правилно СРС е приел , че ако се иска солидарно осъждане на ответниците , но не се докажат основания за такова , съдът е длъжен да се произнесе за разделна отговорност на същите . В този смисъл е и цитираната от първоинстанционния съд трайна практика на ВКС .

Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на всеки от въззивниците са деловодни разноски в размер на по 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

 По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №268384 от 07.11.2019 г постановено по гр.д.№12308/2019 г на СРС , 168 състав ; в частта ,  с която е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** , че :

- Л.А.Ф. ЕГН ********** *** дължи  сумата от 758,48 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №1 в гр.София ж.к.******за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г и отразени в общи фактури №********** от 31.07.2017 г и №********** от 31.07.2019 г и сумата от 66,60 лева цена на дялово разпределение за периода 05.2016 г – 04.2018 г ; ведно със законната лихва върху посочените суми от 15.10.2018 г до окончателното им заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.10.2018 г по ч.гр.д.№66358/18 г на СРС , 168 състав ;

- П.Ц.Ф. ЕГН ********** *** дължи   сумата от 463,43 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент №1 в гр.София ж.к.******за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г и отразени в общи фактури №********** от 31.07.2017 г и №********** от 31.07.2019 г и сумата от 40,70 лева цена на дялово разпределение за периода 05.2016 г – 04.2018 г ; ведно със законната лихва върху посочените суми от 15.10.2018 г до окончателното им заплащане ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.10.2018 г по ч.гр.д.№66358/18 г на СРС , 168 състав .

 

ОСЪЖДА всеки от Л.А.Ф. ЕГН ********** *** и П.Ц.Ф. ЕГН ********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** по 100 лева разноски пред СГС .

 

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .

 

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.