Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АГНЕСА СТАВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА
мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
с участието на секретаря В. Вълкова и прокурора Н. Лалов, като
разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА ЧНД № 369 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.32, във вр. с чл.16, ал.1-8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз
основа на решение на съдебен орган на Обединено Кралство Англия и Уелс, а
именно Решение № ********** от 04.07.2019год., влязло в сила на 04.07.2019г., постановено от Магистратски съд Медуей, Кралство Англия и Уелс. Със
същото е наложена санкция в размер на 391.80 британски лири за извършено от
българския гражданин Ц.Т.С. ***, род. на ***г. нарушение по раздел 5/3/а/ от
Закона за разпоредбата за ж.п. линии от 1889г. на Обединено Кралство Англия и
Уелс. Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца изразява становище, че искането е основателно и
следва да бъде уважено, като решението на съдебен орган, издадено в Обединено
кралство Англия и Уелс за налагане на санкция за извършено престъпление по
Наказателния кодекс срещу Ц.С., следва да бъде признато и изпратено на НАП за
изпълнение.
Засегнатото
лице Ц.С., редовно призован, се явява лично. Изразява становище, че са налице
всички предпоставки на ЗПИИРКОРНФС за признаване на решението на органа на Обединеното
Кралство и за привеждането на същото в изпълнение, като признава изцяло допуснатите
нарушения, но не може да заплаща глобата, тъй като е безработен.
Въз основа на
наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:
Решението за налагане на финансова санкция е № **********
от 04.07.2019год., влязло в сила на 04.07.2019г., постановено от Магистратски съд
Медуей, Обединено кралство Англия и Уелс, с което на българския гражданин Ц.Т.С. ***, с ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 391.80/триста
деветдесет и една и осемдесет/ британски лири за извършено него нарушение,
съгл. раздел 5/3/а/ от Закона за разпоредбата за ж.п. линии от 1889г. на
Обединено Кралство Англия и Уелс.
Засегнатото лице С. е санкциониран за това, че на 21.01.2019г. в Чатам,
графство Кент е пътувал по ж.п. линия, а именно СТМ, без преди това да е
заплатил своя билет от 6.80 британски лири и с намерение да избегне неговото
плащане, което се санкционира по реда на раздел 5/3/а/ от Закона за
разпоредбата за ж.п. линии от 1889г. на Обединено Кралство Англия и Уелс. Поради
това спрямо засегнатото лице е издадено посоченото по-горе решение, с което
лицето е финансово санкционирано за сумата от 391.80 британски лири.
Засегнатото лице се е явило лично на съдебния процес, вследствие на което е
постановено решението. Решението е влязло в сила на 04.07.2019г.
Въз основа на горевизираното решение е издадено и процесното удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно
утвърдения в приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС).
Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е удостоверено от
компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Същото е
преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението съдържа изискуемите реквизити и от него недвусмислено се
изяснява волята на органа, наложил съответната санкция, тъй като подробно е
описано фактическото положение и обстоятелствата, при които са извършени
констатираните нарушения, вкл. място, време, правна квалификация, както и
съответните разпоредби, нарушени от страна на засегнатото лице Ц.С..
При тези факти
съдебният състав прие, че са изпълнени всички изисквания на закона за
разглеждане на делото пред сезирания съд и че удостоверението по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, изм. с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, съответства на приложения акт за налагане на финансова санкция.
Настоящият
съдебен състав приема, че решение № ********** от 04.07.2019год. представлява акт /решение за налагане на финансова санкция/ за налагане на глоба, по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, тъй като е налице влязъл в
сила акт, постановен от съдебен орган на държава- членка на Европейския съюз. Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова
санкция е в съответствие на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.3 ЗПИИРКОРНФС, а именно
издаден от съдебен орган и влязъл в сила в държава– членка на Европейския съюз,
акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено престъпление на
територията на Обединено Кралство Англия и Уелс.
За извършеното
от засегнатото лице С. административно нарушение, не се изисква двойна наказуемост
съгласно чл.30, ал.2, т.6 ЗПИИРКОРНФС въпреки, че деянието извършено от него е нарушение
и на българското законодателство.
Засегнатото
лице е с постоянно местоживеене ***, поради което съгласно чл.31, ал.1
ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд Враца.
Не е налице
нито едно от алтернативно предвидените в чл.35 ЗПИИРКОРНФС основания, при които
българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от
чужд съд. Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за форма и
съдържание /чл.35, т.1 от Закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото
деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансови
санкции /чл.35, т.2 от Закона/. Изпълнението на решението не е с изтекла
давност по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд /чл.35, т.3 от Закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо /чл.35, т.4 от Закона/. Същото не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени
извън територията на издаващата държава и българското законодателство не
позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния /чл.35, т.5 от Закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70
евро /чл.35, т.6 от Закона/– същата е в размер на 391.80 британски лири с
левова равностойност 854 лева или 436.64 евро по курса на БНБ за датата на
постановяване на решението, 2.17968 лева за 1 британска лира и по фиксирания курс
на БНБ 1.95583лв. за 1 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което
е административнонаказателно отговорно /чл.35, т.8 от Закона/.
Производството
е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и срока за обжалване на
решението /чл.35, т.9 от Закона/. Тези обстоятелства са отразени в
Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав намира, че не би
могъл да поставя отразеното в същото под съмнение, за да изисква допълнителна
информация от издаващата държава как точно е осъществено уведомяването на
засегнатото лице.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за признаване и
изпълнение на решението на съдебен орган на Обединено кралство Англия и Уелс против
лицето Ц.Т.С. *** за наложена финансова санкция следва да бъде уважено.
Левовата равностойност на финансовата санкция от 391.80 британски лири е 854 български
лева, съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на
решението, чието признаване и изпълнение се иска- 04.07.2019 г., а именно 2.17968
лева за 1 британска лира. На основание чл.36, вр. чл.22, ал.1 ЗПИИРКОРНФС
признатото решение следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение
съобразно нормата на чл.6, ал.2 ЗПИИРКОРНФС.
За признаване
на решението и изпращането му на компетентния орган за изпълнението му следва
да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно Централен
орган за Англия и Уелс, а копие от уведомлението да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
При горните
съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА и ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ решение
на съдебен орган на Обединено кралство Англия и Уелс, а именно Решение №**********
от 04.07.2019год., влязло в сила на 04.07.2019г., постановено от Магистратски съд
Медуей, Обединено кралство Англия и Уелс, с което на българския гражданин Ц.Т.С.
***, с ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 391.80 /триста
деветдесет и една и осемдесет/ британски лири за извършено него нарушение,
съгл. раздел 5/3/а/
от Закона за разпоредбата за ж.п. линии от 1889г. на Обединено Кралство Англия
и Уелс, с обща равностойност от 854.00/осемстотин петдесет и четири/ лева по официалния
курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и
изпълнение се иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. София, като обжалването не спира изпълнението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение и от Решение № ********** от 04.07.2019год.,
влязло в сила на 04.07.2019г., постановено от Магистратски съд Медуей, Обединено кралство Англия
и Уелс на ТД на НАП– офис Враца за изпълнение като се укаже, че съгласно чл.22,
ал.2 ЗПИИРКОРНФС следва незабавно да уведомят съда за предприетите действия по
изпълнението на Решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ
незабавно компетентния орган на издаващата държава Централен орган за Англия и
Уелс, като изрично се посочи номера на решението на съдебния орган Магистратски
съд Медуей, Обединено кралство Англия и Уелс за признаването на Решението за
налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за
изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава,
като съгласно чл.13, ал.1 ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република
България като изпълняваща държава.
КОПИЕ от
горното уведомление да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република
България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.