№ 101
гр. Търговище, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ст. Д.а
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Анна Ст. Д.а Административно наказателно
дело № 20233530200278 по описа за 2023 година
Постъпила е жалба от К. Б. Т., живущ с. П., общ. Търговище, против НП
№ 1993-2-23 от 06.01.23 г. на Началник РУ-Търговище, с което за нарушение
и на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно
наказание – „глоба“ в размер на 500 лева .
Жалбоподателят моли съда, да отмени НП на посочените в жалбата
основания. Редовно призован, явява се лично. Жалбата се поддържа, с
молба НП да бъде отменено.
Ответната страна, редовно призована, изпраща представител. Счита
НП за правилно и законосъобразно, с молба да бъде потвърдено.
След преценка на събраните доказателства,писмени и гласни, съдът
установи следното: в обстоятелствената част на НП е описана фактическа
обстановка , при която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя К. Т. за това, че на 02.12.22 г в 13.15 часа в с.
П.,общ. Търговище, ул. И. К. пред № * , след като е предупреден с протокол
№ 1993р-22903/24.11.22 по описа на РУ Търговище да не заплашва А. П.,
негова съседка и след получен сигнал за предизвикан от него конфликт със
същото лице – че я снима с мобилен телефон въпреки изрично изразено от
нейна страна нежелание и отправя закани за саморазправа, след пристигане
на полицейски наряд на място и неколкократно отправено предупреждение от
1
Л. Л. и Г. Г.- мл. инспектори в ТП при РУ Търговище да преустанови
снимането на П., същият отказва да го изпълни и продължава да я снима и се
заканва, като по този начин противозаконно пречи на орган на МВР,
служители от наряда посетили сигнала, да изпълняват функциите си по
опазване на обществения ред.
За така описаното адм. нарушение е съставен АУАН № 1993-2-23 от
02.12.23 година, който на жалбоподателят отказва да подпише. Отказа е
удостоверен с подпис на свидетел Кр. Д.. В срока по ЗАНН не са постъпили
писмени възражения . На основание АУАН е издадено обжалваното НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в
жалбата доводи, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, а по
същество основателна.
При съставяне на АН и издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила посочени в чл. 36-46 и чл. 52 -58
ЗАНН. В обжалваното НП , описаната фактическа обстановка не е доказана
по несъмнен начин, видно както от представените писмени и най-вече от
събрани в съдебно заседание писмени и гласни доказателствени средства.
В показанията си св. Г. заявява, че са посетили с. П. по сигнал за
възникнал конфликт между А. П. и жалбоподателя, като последния снимал с
телефон и заплашвал със саморазправа. Отивайки на място, служители
установили П., като жалбоподателят дошъл по-късно- появил се от съседна
улица. Докато разговаряли с П., за да изяснят случая, с появата си от съседна
улица, жалбоподателят Т. държал телефон, снимал, дошъл до тях и им
попречил на работата. Продължил да снима и след многократни
предупреждения да преустанови снимането, същият бил з а д ъ р ж а н. Св.
Г. отбелязва, че преди това е имало също жалба от П., като Т. бил
предупреден с писмен протокол да не се саморазправя и да не отправя закани
и обиди срещу нея. На въпрос на съда, каква е връзката с представения по
преписката предупредителен протокол от 24.11.22 година ,отразен и в акта и
НП и за неизпълнение на какво точно предупреждание на органите е прието
от тях, като противозаконно пречене да изпълняват функциите си, отговорът
е следния : „ Акта е съставен за непреустановяване на заснимането с мобилен
телефон на 02.12.22 година. Става въпрос за втория случай, за първия все пак
2
е предупреден. Акта е за снимането и за неизпълнението на полицейски
разпореждания. Аз му казах да преустанови снимането и да преустанови
агресивното си поведение, което се изразява във викове и закани“. На въпрос
на съда, било ли е установено и как, дали действително Т. е снимал и какво,
свидетеля заявява :“ Видях, че телефона е включен на камера. Не сме му
проверявали телефона. Телефона беше в ръката му и беше насочен срещу нея
и нас. Той беше арестуван и отведен в полицията за неизпълнение на
полицейско разпореждане. На место не видяхме друга възможност да се
справим със ситуацията, в конкретния случай щеше да се разрастне“.
Св. Л. заявява, че е свидетел на това, че Т. снимал с телефон. Отишли по
сигнал в с. П. по повод конфликт. Разговаряли с тъжителката А. П.. Докато
разговаряли с нея, Т. излязъл от съседна къща, като вдигнал телефона и
снимал. Предупредили го да не снима, казали му че е предупреден и да не се
саморазправя със семейството на А. и Т. и в същия момент излязъл съпруга
на А., като Т. тръгнал към тях. Предупредили го отново да не се разправя с
тях, да престане да ги снима и след като видели, че няма да стане с
предупреждения му казали да влиза в полицейската кола, след което бил
отведен в РУ в гр. Търговище и му съставили акт, с цел неразрастване повече
на проблема. Св. Л. заявява, че поведението на жалбоподателя Т. е било
агресивно и се състояло в настъпателни действия срещу хората/ визирайки
семейството на П./ Бащата на П. понечил да вдигне бастуна си, да се защитава
от него, защото Т. връхлетял върху тях. Предвид тези действия се наложило
да бъде задържан. Св. Л. заявява, че Т. бил вдигнал телефона, но не може да
бъде сигурен, че е снимал. Видял, че камерата била включена, поради което
предполага че е снимал. Свидетелят обяснява, че не е видял снимков
материал. В показанията си св. Л. обяснява, че на място не е видял друг
вариант да преустановят този конфликт. Той заявява:“ Така съм преценил на
място предвид това, че работя с колегите и са казвали, че има други преписки
против него, предупреждаван е многократно и след като не се е получило
това предупреждение смятам, че и моето предупреждение толкова ще се
получи и предпочетох да го задържа. Предупредих го да ги снима,
предупредих го, че е предупреден да не се разправя с тях, да се дръпне
настрана, за да не се изостря конфликта още повече“.
При така събраните гласни доказателствени средства- показанията на
3
свидетелите Г. и Л. и след цялостна преценка на представения по адм.
преписка доказателствен материал състоящ се от /освен АУАН и НП/
,Докладна записка /л19/; Молба от А. П. до началник РУ-Търговище/л20/;
Сведение от П. Д. /л.23/ Сведение от К. Т. /л.24/; Сведение то А. Т.а /л.25/;
Протокол за полицейско предупреждение от 22.11.22 година срещу А. Т.а
/л.26/ Протокол за полицейско предупреждение от 22.11.22 г. срещу К. Т. /л.
27/, като всички тези доказателства касаят събития към дата 22.11.22 година
и са неотносими към датата 02.12.22 година относно извършени от
жалбоподателя действия или бездействия покриващи състава на адм.
нарушение разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
От събраните в съдебно заседание гласни доказателствени средства-
разпита на свидетелите Г., Л., А. Т.а и дадените от жалбоподателя обяснения ,
съдът установи, че на посочената в АУАН и НП дата 02.12.22 година, когато
се предполага да е извършено вмененото адм. нарушение от К. Т. ,
последният е бил задържан от свидетелите Г. и Л.- полицейски органи по
смисъла на ЗМВР. На какво основание съгласно разпоредбата на чл. 72 от
ЗМВР/ предположение поради липса на документ/ е бил задържан остава
неизвестен за съда факт. Изрично следва да се отбележи, че в адм. преписка
липса каквато и да е било информация за задържането на жалбоподателя,
липсва заповед за задържането по чл. 72 от ЗМВР за срок до 24 ч.– не е
приложена по преписката.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР ПРЕДВИЖДА СПЕЦИАЛНА
САНКЦИЯ ЗА ЛИЦЕ, КОЕТО ПРОТИВОЗАКОННО ПРЕЧИ НА ОРГАН НА
МВР ДА ИЗПЪЛНЯВА ФУНКЦИИТЕ СИ, АКО ИЗВЪРШЕНОТО НЕ
СЪСТАВЛЯВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. При така изложеното и с оглед
очертавайки обективните признаци на деянието осъществено от К.Т., при
положение , че на процесната дата , изложената , като фактическа обстановка
е приключила с арест за лицето, неотразяването на това обстоятелство
изобщо и неприлагането на заповедта за задържането на лицето най-малко
буди недоумение. Неотразяването в АУАН и НП на посоченото
обстоятелства- задържане на жалбоподателя в конкретния случай и
представянето на заповедта за задържане по чл. 72 от ЗМВР/ това е
предположение поради липса на документ/, би се явила основание за
определяне на обективните признаци на деянието, свързано със санкционната
4
разпоредба по чл. 264, ал.1 от ЗМВР приложена в процесния случай.
Липсата изобщо на отбелязване по адм. преписка на факта за задържане на
лицето , съдът намира за недопустимо. Това обстоятелство препятства
възможността, както на наказаното лице да разбере адм. обвинение, така и
съда да извърши обективна преценка на фактите, а оттам и обективните и
субективни признаци на деянието.
От така събраните по делото доказателства, съдът намира, че отразената
в АУАН и НП фактическа обстановка е недостатъчно пълна и точна. Налице
са смесване на различни обстоятелства прилагане на протокол за
предупреждение от дата 24.11.22, както и представяне по преписката на
писмени доказателства в тази връзка-всички те неотносими към адм.
нарушение на дата 02.12.22 година, и в последствие отразеното снимане с
мобилен телефон, без да е установено това обстоятелства и оставаща само
като предположение и закана, за която не са представени никакви писмени
доказателства, води до извода за неяснота на адм. обвинение. Това
обстоятелства, относно неяснота на адм. обвинение води до неразбиране от
наказаното лице за какво точно е наказан, като по адм. преписка не са
представени и никакви писмени доказателства за виновно поведение на
процесната дата 02.12.22 година . Както от изложените в жалбата, така и от
дадените в съдебно заседание обяснения от Т.,съдът констатира, че той не е
разбрал защо е привлечен към административнонаказателна отговорност,
какво точно противозаконно действие е извършил, какво доказва поведението
му в тази връзка, защо е бил задържан и едва след задържането му в сградата
на РУ му е била съставен АУАН. Гореизложеното води до единственият
логичен извод, при неясно и неточно изложена фактическа обстановка по
отношение на извършено адм. нарушение, обстоятелствата при което е
извършено и доказателства, които го потвърждават, то това води до
неразбиране на наказаното лице за какво е наказан, а оттам и до нарушаване
правото му на защита. Това е съществено процесуално нарушение и води до
отмяна на НП.
Следва да бъде отбелязано, че освен точно и ясно описание в НП, в
какво са се изразили действията на жалбоподателят, с които съзнателно е
пречил на полицейските органи, да е посочено какво точно предупреждение
му е било направено, както и изпълнението на какви служебни задължения са
5
били затруднени от поведението му, то В ТЕЖЕСТ НА КОНТРОЛНИТЕ
ОРГАНИ И АНО Е ЗАДЪЛЖЕНИЕТО, НЕ САМО ДА ИЗДИРЯТ И
ПРИЛОЖАТ СЪОТВЕТНАТА САНКЦИОННА НОРМА, НО И ДА
ОТНЕСАТ СПРЯМО НЕЯ КОНКРЕТНОТО ОСЪЩЕСТВЕНО ПОВЕДЕНИЕ,
ЧИЕТО ОПИСАНИЕ ДА СЪОТВЕТСТВА НА ХИПОТЕЗАТА И. Нормата
предвиждаща санкция за противозаконно пречене на орган на МВР за
изпълнява функциите си има бланкетен характер. За да бъде удовлетворено
изискването на закона, органът следва да посочи конкретното поведение,
което покрива белезите на „пречене“ по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР -
действие или бездействие. Необходимата информация за поведението на
жалбоподателя в конкретния случай е събрана едва в хода на съдебното
производство, при разпит на свидетелите . Допусната непълнота при
описание на изпълнителното деяние обаче не може да се счита за
несъществена непрецизност, тъй като засяга съществен реквизит на НП и не
може да бъде преодоляна. Липсата на необходимата информация не може да
се замести с доказателства, налични в преписката / наличните в случая са
неотносими / или събрани в последствие. Недопустимо е релевантните за
състава на нарушението факти, да се установяват едва в съдебното
производство. Съдебната практика последователно приема, че липсата на
относимите факти в АУАН и НП, ограничава правото на защита на
санкционираното лице и не позволява нито на въззивника, нито на съда да
очертае фактическите рамки на нарушението Тези факти именно определят
предмета на доказване при въззивната проверка, като съдът има задължение
да прецени дали е извършено именно описаното в НП.
Преди да издаде НП ,наказващият орган е следвало да спази
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, именно преди да се произнесе по
преписката да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и прецени събрание доказателства, нещо което не е сторено.
При издаване на НП , наред с гореизложеното, наказващият орган не се
е съобразил с разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, като в НП липсва произнасяне
на задължителен реквизит по т. 8, относно отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства и други такива, взети предвид при определяне
вида и размера на наказанието, съгласно новите изменения в ЗАНН.
При така изложеното, съдът намира, че при издаване на НП са
6
допуснати съществени процесуални нарушение водещи до нарушаване
правото на защита на наказаното лице. Изложена е недоказана фактическа
обстановка, както по отношение механизма на деянието, така и по отношение
виновно поведение на жалбоподателят Т..
По изложените съображения, съдът счита, че НП № 1993-2-23 от
06.01.23 година следва да бъде отменено, а жалбата уважена.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 1993-2-2323 от 06.01.23 година на Началник РУ-
Търговище, с което на К. Б. Т. ,живущ .с П., общ. Търговище, ЕГН
********** за нарушение и на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е наложено
административно наказание - „глоба” в размер на 500.00/петстотин/ лева,
като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му, пред Административен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7