РЕШЕНИЕ
№ 2603
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110174679 по описа за 2021 година
иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с
чл. 7, т. 1, б. Б от Регламент (ЕС) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от
11 февруари 2004г.:
Ищецът – В. ИСТ. (V. I.), гражданин на Р. ф., моли да се признае по отношение на
ответника, че дължи във връзка с полет LB220 по направление летище Москва, Внуково
(VKO) - летище Варна (VAR), планиран за 03.06.2018г., сумата от 400 евро (€);
Претендира, законната лихва и разноски.
Ответникът - Фирма ЕИК **********, представлявано от М. И. Ст. и А. Ст. В., седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Бр.“ №**, оспорва иска:
- упълномощаването на процесуалните представители;
- прави възражение за давност;
- документът удостоверяващ присъствието на полета бил на чужд език; и
- излага и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Пълномощното се намира на л. 11 и сл. от заповедното производство. То е в полза на АД и в
частност на адв. В.. Има преупълномощаване чрез британско дружество –Фирма (служебно
1
е изготвено и актуално състояние на дружеството - 72-4). Това пълномощно е
представено също по делото (л. 15-6). Съгласно нормата на чл. 32, ал. 1, т. 1-5,
представители на страните по пълномощие могат да бъдат: 1. адвокатите; 2. родителите,
децата или съпругът; 3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в
учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец; 4. (изм. - ДВ,
бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) областните
управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31; и 5. други лица, предвидени в закон.
Всичко това се отнася до процесуално, а не материално представителство.
Или, съобразно изложеното, процесуалните права на адв. В., не са проблемни.
Материалното пълномощно всъщност се намира в кориците на делото (л. 31-2), като в него е
посочено, че дружеството може да представлява г-жа И. пред трети лица, като изрично е
посочена и авиокомпанията, да предявява искове, да получава плащания от нейно име и след
това да ги прехвърли по нейна сметка.
Недвусмислено британското дружество е представител (а не правоприемник), докато
руската гражданка е титуляр на вземането.
Ответникът би следвало да е наясно, дали ищецът е ползвал или не полета. Подобно
оспорване е недопустимо (арг. за обратното от чл. 3 от ГПК), тъй като дружеството би
трябвало да има данни за ФЛ-а, които са били на борда на съответния самолет. Отделен е
въпросът, че самолетният билет е представен и в превод – л. 58. Според чл. 2, б. е, от
регламента, „билет“ означава валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо
еквивалентно на нехартиен носител, включително електронна форма, издаден или одобрен
от въздушния превозвач или негов упълномощен представител. Изложеното се отнася и до
довода за неявяване на пътника навреме на регистратурата. Освен, ако не се твърди, а
всъщност не се твърди, че самолетът е закъсняла поради забавата на пътника (което би
следвало да се установи от превозвача – чл. 154, ал. 1 от ГПК - Решение № 34 от 22.02.2010г.
на ВКС по т.д. № 588/2009г., II т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК), това
оспорване е без процесуална стойност.
Имено на пасажера фигурира и в извънсъдебната кореспонденция, разменена между
страните и в случая изходяща от представител на ответника - л. 23, т. 107. Опитът за
подобна комуникация с оглед евентуално уреждане на спора (електронна кореспонденция) е
хипотеза на признание за неизгодни за ответника факти – а именно, че ищецът е бил на
полета и че самолетът е закъснял (чл. 175 от ГПК). Тя не е конфиденциална по отношение
на съда. Дори и да има подобна клауза (а няма), която не може да се въведе едностранно от
едната страна, то би била неравноправна (нищожна), доколкото ощетява потребителя.
Заявлението е депозирано на 02.06.2021г.
от правна страна:
Регламентът няма собствена уредба на давността. Съгласно РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети
състав) 22 ноември 2012 година по дело C139/11 (Joan Cuadrench Moré), цитирано от
2
ответника: Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че срокът за
предявяване на исковете, които имат за предмет изплащане на предвиденото в членове 5 и 7
от този регламент обезщетение, се определя съгласно правилата на всяка държава членка
относно погасяването на правото на иск.
Става въпрос за специфична неустойка, като давността е 3-годишна. От 03.06.2018г. до
02.06.2021г. няма пълни три години. Възражението за давност е неоснователно.
ЗГВ действително е специален по отношение на ЗЗД, но нормата на чл. 135 не е приложимо
право.
Разпоредбата на чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ
бр. 16/23.02.2021 г.) предвижда специален давностен срок. Систематичното тълкуване на
нормата, която се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи, рекламации,
давност" обуславя извод, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено
към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при
липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент №
261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 ЗГВ, според който сроковете по чл.
135 от ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство. Доводи за обратното
не могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на
закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 от ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.
Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно
действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле
на чл. 135 от ЗГВ.
В тази връзка, въззивният съд намира, че в разглежданата хипотеза приложение следва да
намерят общите правила, уредени в ЗЗД. Доколкото размерът на дължимото обезщетение за
причинените вреди от неизпълнението е предварително определен като парична сума и
същата е уредена в регламента, то обезщетението представлява законна неустойка, която в
съответствие с разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД се погасява с изтичането на тригодишен
давностен срок. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, в случая - от деня на изпълнение на закъснелия полет
(06.07.2016 г.), към който момент е реализирано неизпълнението на превозвача и е
възникнало вземането на ищеца за парично обезщетение, респ. при липса на уговорен срок
за изпълнението му от същата дата задължението е станало изискуемо (арг. чл. 69, ал. 1
ЗЗД). Въззивният съд споделя напълно и изводите на първоинстанционния, че по делото
липсват доказателства за настъпили обстоятелства по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД,
които да са довели до спиране или прекъсване на давността, поради което следва да се
приеме, че същата изтича на 06.07.2019 г. Исковата молба е подадена по пощата с дата на
пощенското клеймо - 18.06.2019 г. и следователно преди изтичане на давностния срок, от
3
която дата и давността е спряла да тече на основание чл. 115, б. "ж" ЗЗД, поради което
възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно - Решение №
266070 от 11.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 7764/2020г. Аналогично разбиране е възприето
и в Решение № 263463 от 28.05.2021г. на СГС по в.гр.д. № 10832/2019г.
Търговският помощник извършва по правило фактически действия - чл. 30, ал. 2, изр. 1 от
ТЗ. Забраната на закона не е абсолютна. Когато търговският помощник работи в
общодостъпно място за търговия, той се смята овластен да извършва сделките, които
обикновено се извършват там - чл. 30, ал. 2, изр. 2 от ТЗ. Правилото на чл. 30, ал. 2, изр. 2
съдържа необорима презумпция - законът не предвижда възможност за установяване на
противното. То е създадено в интерес на третите лица с цел да се гарантира сигурността на
оборота. Терминът „общодостъпно място за търговия" не е дефиниран от законодателя. Кога
е налице подобно място, е фактически въпрос. Всяко място, до което третите лица имат
достъп и което е свързано с търговската дейност на търговеца, е общодостъпно място за
търговия - магазин, търговски салон, банков салон, каса, сер6ш, ателие, пазарен щанд, склад.
Презумпцията се отнася до сделките, които обикновено се сключват на съответното
общодостъпно място за търговия (но не и до други подобни места). Въпросът кои са тези
сделки също е фактически. Преценката се извършва с оглед на конкретното място. Често
тези сделки са на ниска стойност, неформални са, изпълняват се веднага след сключването
им, но това не е задължително. Продажба на дълготраен материален актив в магазина за
хранителни стоки не е обикновено сключвана сделка. Презумптивната представителна власт
на търговския помощник може да бъде както активна, така и пасивна - опр. № 81 от
17.11.2008г. по т.д. № 422/2008г., ТК на ВКС.
Изложеното е във връзка с представената по делото електронна кореспонденция – тя е
водена с правния отдел на ответника, а каква е правната връзка на ФЛ-а, осъществили
комуникацията от страна на превозвача, е без каквото и да е значение.
Или, искът е основателен.
В заявлението, съответно в заповедта по чл. 410 от ГПК има банкова сметка и ответникът е
наясно с това.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 325 лева.
2. На ищеца се дължат разноски – 325 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 7, т. 1, б. В от
Регламент (ЕС) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г.,
по исковете предявени от В. ИСТ. (V.I.), гражданин на Р. ф., родена на **********г., чрез
адв. К.В., САК, личен номер на адвокат: ********, Адвокатско дружество „В. и партньори",
съд.адр.: гр. С., 1000, ул. „П." № ** бл. **, вх. „**", ет. ** офис **, тел.: **********, ел.
поща: ********* срещу Фрма, ЕИК ******, представлявано от М. И. С. и А. Ст. В.,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № **, че ответникът дължи:
- сумата 400 (четиристотин евро) €, обезщетение за закъснение на полет полет LB220 по
направление летище Москва, Внуково (VKO) - летище Варна (VAR), осъществен на
03.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2021г. до окончателното ù
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, от ГПК, Фирма ЕИК ********, представлявано от М.
И. С. и А. С. В., седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № **, да заплати на В.
ИСТ. (V. I.), гражданин на Р. ф., родена на **********г., чрез адв. К.В., САК, личен номер
на адвокат: *****, Адвокатско дружество „В. и партньори", съд.адр.: гр. С., 1000, ул. „П." №
**, бл. **вх. „**", ет. **, офис**, тел.: ***********, ел. поща: **********, сумата от 325
(триста двадесет и пет) лева, разноски, сторени в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Фирма, ЕИК ***********, представлявано от
М. И. Ст. и А. С. В., седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № **, да заплати на В.
ИСТ. (V. I.), гражданин на Р. ф., родена на **********г., чрез адв. К.В., САК, личен номер
на адвокат: ********, Адвокатско дружество „В. и партньори", съд.адр.: гр. С., 1000, ул.
„П." №***, бл.**, вх. **", ет. **, офис***, тел.: ********, ел. поща: **********, сумата от
325 (триста двадесет и пет) лева – сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5