М О Т
И В И към
Присъда № 39/30.01.2015г., постановена
по НОХД № 7788/2014г. по описа на
Пловдивски районен съд, ХІ н. с.
РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу Г.Й.Т. – роден
на ***г***, обл. П., ***, български гражданин, основно образование, безработен,
неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че през периода 01.01.2014г. до
14.01.2014г. в землището на с. Й., обл. П., при условията на продължавано
престъпление е отнел чужди движими вещи – 1070 кг. плътно отпадъчно желязо, на
обща стойност 214 лв. от владението на К.Т.Д. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Производството е по реда на чл.372 ал.4 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подс. Т.
обвинение, като предлага същият да бъде признат за виновен и да му бъде
наложено наказание при условията на чл.55 от НК, а именно пробация за срок от
осем месеца до една година, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес
и задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Защитникът на подс. Т. – адв. И.Д. - М. моли съда да
наложи на подзащитния и минимално наказание.
Подс. Т. се признава за виновна в извършване на
престъплението, във връзка с което и е повдигнатото обвинение.
На основание чл.373 ал.3 от НПК,
съдът приема за установена следната, изложена в обвинителния акт, фактическа
обстановка:
Подс. Г.Й.Т. е роден на ***г***, обл. П., ***,
български гражданин, основно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН
**********.
Св. К.Д. притежавал имот в
местността „К." в землището на с. Й., обл. П., в близост до разклона на
посоченото населено място и до бензиностанция на „Л.", която се намирала в
този район. Имотът представлявал къща с двор. Дворът бил ограден с телена
ограда. В близост до оградата от външната страна на двора св. Д. съхранявал
ремарке, което било пълно с метални дебели изрезки от плътно желязо.
Съхраняването на тези плътни железа станало достояние на подс. Т.. Последният
имал нужда от финансови средства. През месец януари 2014г. като минавал покрай
имота на св. Д. и огледал плътното желязо в ремаркето, подс. Т. решил да вземе
част от него и след като го предаде на вторични суровини да си набави финансови
средства. В изпълнение на замисленото в началото на месец януари 2014г. подс.
Т. късно през нощта отишъл до имота на св. Д., откъдето започнал да взима и
пренася плътно желязо. Последното го поставял в чували, които пренасял до
горичката зад бензиностанцията в близост до имота. За периода от 01.01.2014г.
до 14.01.2014г. подс. Т. по описания начин в чували от захар общо пет пъти
извършвал посещения до имота, при които взимал от плътното желязо от ремаркето
и го пренасял до близката горичка, след което по различни начини го
транспортирал до пункт за вторични суровини, където го предавал. Така след като
установил фактическа власт върху поредна част от плътно желязо и след като го
складирал в горичката в началото на месец януари 2014г. подс. Т. разговарял със
св. Й.Й., който притежавал л. а. марка „Фолксваген Пасат", като го помолил
да транспортират желязо до пункта в гр. С. – ЕТ „Н. - Д.Ч.". Св. Й. се
съгласил и заедно с подс. Т. се отправили зад бензиностанцията на „Л." в
близост до разклона за с. Й.. Там натоварили чували със железа и се отправили
към изкупвателния пункт в гр. С.. На пункта подс. Т. предал желязото и от
получената сума заплатил за извършения превоз на св. Й. сумата от 20 лв. На
следващия ден подс. Т. отново потърсил св. Й. и отново го помолил да натоварят
желязо от мястото зад бензиностанцията. Св. Й. отново се съгласил и отишъл с
личния си автомобил. Този път забелязал, че приготвените чували били в близост
до храсти, които се намирали близо до товарно ремарке за трактор. Подс. Т. натоварил
приготвените три чувала с плътно желязо и се отправили към пункта в гр. С..
Докато пътували св. Й. се усъмнил за произхода на желязото и попитал подс. Т.
откъде го има. Подс. Т. му признал, че го е взел от ремаркето, което св. Й.
видял същия ден. Тогава двамата се скарали и след като предали желязото св. Й.
му казал да не го търси повече. При така стеклите се обстоятелства в следващите
дни подс. Т. помолил друг свой познат - св. Ц.Ц., който притежавал микробус
марка „Рено", модел „Трафик" да транспортира друга част приготвените
железа до същия пункт за изкупуване на черни и цветни метали ЕТ „Н. -
Д.Ч." - гр. С.. Св. Ц. се съгласил и двамата отишли отново на указаното от
подс. Т. място зад бензиностанция „Л.". Там натоварили чувалите с
приготвеното желязо, след което се отправили към пункта, където предали
железата. От получените средства подс. Т. заплатил самата от 20 лв. на св. Ц.
за извършения превоз.
След като всеки път подс. Т.
отнемал част от плътното желязо от ремаркето, собственост на св. Д., го
предавал на пункта за вторични суровини ЕТ „Н. - Д.Ч." - гр. С.. Всеки път
при посещението на пункта си предоставял личната карта на изкупчика, за да
бъдат отразени данните в изготвяните във връзка с предадените суровини покупко
- изплащателни сметки. Във връзка с предаденото от подс. Т. плътно желязо на
пункта в гр. С. - от ЕТ "Н. - Д.Ч." били изготвяни покупко -
изплащателни сметки както следва: № 10136/08.01.2014г. - за предаденото от
подс. Т. 126 кг. желязо, № 10147/09.01.2014г. - за предаденото от подс. Т. 178
кг. желязо, № 10168/12.01.2014г. - за предаденото от подс. Т. 196 кг. желязо, №
10177/13.01.2014г. за предаденото от подс. Т. 250 кг. желязо и №
10178/14.01.2014г. за предаденото от подс. Т. 320 кг. желязо .
На 13.01.2014г. св. Д. установил,
че липсва част от плътното желязо в ремаркето. Във връзка със случая той
веднага сигнализирал органите на полицията, като междувременно сам започнал да
проверява по пунктовете за изкупуване на черни и цветни метали. При извършената
от него лична проверка намерил част от отнетите му железа в пункт за предаване
на вторични суровини в гр. С..
С изготвеното по делото
експертно заключение от назначената стоково - оценъчна експертиза е било
установено, че общото количество от 1070 кг. плътно отпадъчно желязо към
момента на извършване на деянието - периодът от 08.01.2014г. до 14.01.2014г.,
възлиза на стойност 214 лв.
Описаната по – горе фактическа обстановка, съдът
приема за установена на основание направеното от страна на подс. Т.
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство. В
подкрепа на фактическата обстановка са показанията на свидетелите – К.Т.Д., М.Д.Ч., Ц.И.Ц. и Й.Г.Й..
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и
от събраните писмени доказателства, а именно: покупко -
изплащателни сметка № 10177/13.01.2014г. /л.8/, покупко - изплащателни сметка № 10178/14.01.2014г. /л.9/,
справка за съдимост /л.33/, покупко - изплащателни сметка №
10168/12.01.2014г. /л.44/, покупко - изплащателни сметка № 10147/09.01.2014г.
/л.45/, покупко - изплащателни сметка № 10136/08.01.2014г. /л.46/,
характеристична справка /л.59/.
В подкрепа на описаната фактическа обстановка е и
заключението на изготвената по делото стоково – оценъчна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, с нужните знания и опит
в съответната област.
При така описаната безспорна фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна, че подс. Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК
за това, че през периода 01.01.2014г. до 14.01.2014г. в землището на с. Й.,
обл. П., при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи
– 1070 кг. плътно отпадъчно желязо, на обща стойност 214 лв. от владението на
К.Т.Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна, с действията си подс. Т. е
реализирал обективните признаци от състава на посоченото по – горе
престъпление, тъй като е отнел чужди движими вещи – 1070 кг. плътно отпадъчно
желязо, на обща стойност 214 лв. от владението на св. Д., като е прекратил
фактическата му власт върху вещите и е установил своя фактическа власт върху
тях. Отнемането на вещите е станало без съгласието на лицето, в чието владение
същите са се намирали.
Престъплението подс. Т. е извършил при условията на
продължавано такова, тъй като деянията, осъществяващи поотделно състава на едно
и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна, престъплението е извършено с
пряк умисъл. Подс. Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Наред с
горното подсъдимият е действал с намерение противозаконно да присвои вещите, т.
е. да се разпорежда с тях. Това намерение на подс. Т. е намерило израз в
последващото отчуждаване на отнетите вещи.
С оглед на посочената и приета по – горе правна
квалификация за извършеното от подс. Т. престъпление, като се съобрази с целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на
дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание
при условията на чл.55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, поради които и най – лекото, предвидено в закона наказание да се
оказва несъразмерно тежко. Такива са направеното от подс. Т. самопризнание,
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, чистото
съдебно минало на подсъдимия, както и стойността на отнетите вещи. Наказанието
на подс. Т. следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК, тъй като не е предвиден най – ниският предел на наказанието за това
престъпление, като му бъде наложена пробация. При определяне на пробационните
мерки, в които следва да се изразява наказанието пробация, както и тяхната
продължителност, съдът отчита всички обстоятелства по делото, посочени по –
горе, като намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание пробация,
изразяваща се в следните пробационни мерки – задължителна регистрация по
настоящ адрес: с. Й., обл. П., ул. ***** за срок от осем месеца с периодичност
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от осем месеца. Така наложеното наказание съдът намира, че се явява
справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Т. следва да
бъде осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на ПРС сумата от 40 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Причини за извършване на деянието – незачитане на
установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
АМ