ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3972
Пазарджик, 01.09.2025 г.
Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА |
Като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА административно дело № 20257150700683 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на Л. А. Б. от гр. Пазарджик против мълчалив отказ на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пазарджик. Посочва, че същият е незаконосъобразен, претендира неговата отмяна и задължаване на административния орган д се произнесе по искането му.
Ответникът не излага становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Административен съд-Пазарджик, след като прецени представените по делото доказателства, намира жалбата за недопустима по следните съображения:
В процесния случай сезиращото искане № 1056-12-254#21/19.05.2025 г. подадено от Б. е за произнасяне по заявление вх. № 608-632/20.03.2025 г. Б. за отпускане на парично обезщетение за безработица, поради отпаднало основание за спиране на производството. Видно от представеното с преписката Разпореждане № 121-00-862-1/04.04.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица, производството по отпускане на парично обезщетение е спряно на основание чл. 54г, ал. 4 КСО. Същото не е обжалвано от Б., който е единственият правен субект притежаващ правен интерес от оспорването му и последното е влязло в сила. Нормата на чл. 54г, ал. 4, т. 2 КСО визира, че длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато е необходимо извършване на проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца.
Една от абсолютните предпоставки за допустимост на съдебното производство е наличието на подлежащ на оспорване акт. Административният акт представлява властническо волеизявление на административен или на друг овластен за това орган или организация, което едностранно предизвиква пораждане, изменяне или прекратяване на права и задължения.
По смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК мълчаливият отказ представлява бездействие на административния орган, в случаите, когато има задължение да се произнесе по направено пред него искане в определен срок. Мълчаливият отказ в правната теория и съдебна практика се приема за индивидуален административен акт с негативно за заявителя съдържание. Непроизнасянето на сезирания административен орган се приравнява на административен акт, когато за последния съществува законово основание за изпълнение на искането. Наличието на надлежно сезиране и компетентност за разглеждане на подаденото искане са условия за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. Мълчалив отказ е налице тогава, когато органът е сезиран и има задължение да се произнесе по направеното искане, тъй като само тогава се засягат правата на заинтересованата от издаването му страна. И обратното, когато административният орган не е надлежно сезиран, било поради липса на компетентност, изтичане на срокове, липса на фактическите предпоставки за произнасяне или други правопрепятстващи обстоятелства, то тогава не възниква задължение за административния орган да се произнесе, респ. не е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК.
Така стои въпросът и когато е подадено искането, с което органът е сезиран да се произнесе по движението на производството и произнасянето му би било част от процедурата по издаване на административен акт, но не и краен такъв.
Отправеното от Б. искане на 19.05.2025 г. има характер на такова за възобновяване на спряното производство по подаденото от заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Произнасянето по него би представлявало волеизявление на административния орган, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт. По своя характер този акт е процедурен. Той обезпечава развитието на производството и има белезите на акт по чл. 21, ал. 5 АПК. Актовете по чл. 21, ал. 5 АПК не подлежат на съдебен контрол, поради което и фикцията на чл. 58, ал. 1 АПК е неприложима спрямо тях. Става въпрос за акт по чл. 21, ал. 5 АПК и неговата законосъобразност би могла да бъде предмет на съдебен контрол в производството по проверка на законосъобразността на индивидуалния административен акт, към чието издаване този акт цели. В този смисъл са решение по адм. д. № 9651/2024 г. по описа на Върховен административен съд и определения по адм. д. № 10449/2019 г., № 4004/2016 г. по описа на Върховен административен съд.
Наличието на административен акт е процесуална предпоставка за образуване на административно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебноадминистративното производство по силата на чл. 159, т. 1 АПК, поради което жалбата на Л. Б. като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Определението, с което делото е насрочено за 06.10.2025 г. следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 АПК, Административен съд-Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 06.10.2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Л. А. Б. от гр. Пазарджик против мълчалив отказ на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 683/2025 г. на Административен съд-Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137 АПК.
| Съдия: | |