Р Е Ш Е Н И Е
№ 849/09.05.2023 г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХVI състав,
в открито съдебно заседание на десети април, две хиляди двадесет и трета година
в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при секретаря Ваня Петкова, с участието на
прокурор Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 2630 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал.1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС). Образувано е по искова молба, подадена И.Й.Б., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пловдив, чрез адвокат Н., против Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“ гр.София с иск за заплащане на обезщетение в общ
размер на 20 000 лева за причинени му неимуществени вреди от престоя му в
Затвора гр. Пловдив за период 01.01.2017г. до 12.10.2022г.(датата на завеждане
на исковата молба), ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба. Твърденията са, че през посочените периоди при изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода условията са били пренаселени килии, липса на
вентилация в помещенията, лоши условия в санитарния възел на килиите, липса на
санитарен възел в 4-отделение, лошо състояние на банята, без осветеност на
килиите, липса на дезинфекция, липса на отопление, завивки, спално бельо,
препарати, без корекционна работа спрямо него, липса на мебели. С посоченото са
му причинени неимуществени вреди, в резултата на условия, които са унизителни
за човешкото достойнство и водят до нарушаване на чл. 3 от КЗПЧ.Моли да бъде
уважен изцяло предявеният иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и да
се присъдят разноски по делото.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - София, се представлява от юрисконсулт Ч.. В отговора на
исковата молба се изразява становище за неоснователност на исковата
претенция. Предлага съдът да отхвърли исковата молба. Счита, че условията в
затвора в своята съвкупност не са годни да причинят на ищеца така посочените
неимуществени вреди. Претендират се разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция. Счита, че е
изтекла погасителната давност.
От събраните по делото
доказателства/справки и становища/ се установява, че ищецът е пребивавал в
Затвора гр. Пловдив, както следва:
Престой от 02.02.2016г. до 26.03.2018г.,
когато е освободен.
Престой от 30.05.2018г. до 11.12.2020г.,
когато е освободен.
Престой от 29.09.2021г. до 28.02.2022г.,
когато е освободен.
Престой от 08.06.2022г. до 12.10.2022г./дата
на подаване на исковата молба/.
Ищецът е предявил иск за обезщетяване на
престоя му 01.01.2017г. до 12.10.2022г.
За пребиваването в Затвора гр. Пловдив за
времето от 01.01.2017г. до 26.03.2018г. по делото са представени данни, че е
бил на пост VI, в стаи 7, 8, 14, 16 и 18, без доказателства за осигурена жилищна площ,
като има само информация за отработени 369 дни.
За пребиваването от 30.05.2018г. до
11.12.2020г. съгласно Справка с рег. № 9310/28.11.2022г./л.80/ се установява,
че е пребивавал в пост VI , стая 16, която е с 27, 09 кв.м./без площта на
санитарния възел/, с два отваряеми прозореца с размери 1.00/1.00 м. и 1, 15/1,
15м., санитарен възел 3, 03 кв.м с одушник ф.110мм. До 23.07.2019г. ответникът
посочва, че няма информация за пребиваването му по стаи и лица. След
23.07.2019г. в справката са представени данни за пребиваването му в стая № 8 –
от 23.07.2019г. до 26.08.2019г., настанени са 8/9 човека. Стаята е 29, 66 кв.м
и санитарен възел от 2,54 кв.м., два отваряеми прозореца с размери 0,5/1, 15 м.
и 1.00/1, 15 м. Прозорец има и при санитарен възел с размери 0.30/1,15м. При
тези данни разолагаемата му жилищната площ е била съответно 3,30кв.м./3,70
кв.м.
От 27.08.2019г. до 14.09.2020г. ищецът е
бил на пост Пет, за който период също няма данни за осигурена жилищна площ.
От 15.09.2020г. до 10.12.2020г. ищецът е в
стая 8, като пребивава с 5-7 човека, от което се установява, че жилищната площ
е била над 4,23 кв.м. на човек. Съгласно справката с Б. е водена корекционна
работа, устройван е на работа, включен е в обучителен процес, специализирана
работна група – програма за работа с лица с ниско интелектуално ниво и психични
проблеми, която не е завършил поради липса на мотивация. Ищецът е освободен.
Постъпва в Затвора гр. Пловдив отново на
29.09.2021г. За времето от 29.09.2021г. до 04.10.2021г. няма данни в кое
помещение е пребивавал. От 05.10.2021г. до 12.10.2021г. е пребивавал в стая 16,
като са настанени 6 лишени от свобода. Размерите на помещението са 27, 09 кв.м.
с 3, 03 кв.м санитарен възел, с одушник 110 мм, два отваряеми прозореца на
стаята с размери 1м./1м. и 1,15м/1,15м. От 13.10.2021г. до 28.02.2022г. Б. е
бил в стая № 13, която е 27, 44 кв.м. с два прозореца с размери 0,45м/1,10м и
1м/1м, санитарен възел с размери 2, 6 кв.м и прозорец 0,36м/1,10м. Настанени са
6/7 души в този период в стая 13. При периодите на престоя при 6 души
осигурената жилищна площ на лицето е 4, 57 кв.м. При престоя от 7 души – 3,92
кв.м.
Следващ престой в Затвора гр. Пловдив е от
08.06.2022г. до 12.10.2022г.(депозиране на исковата молба). От 08.06.2022г. до
13.06.2022г. няма данни в кое помещение е бил. От 14.06.2022г. до 12.10.2022г.
е настанен на пост 6, стая № 16, за която се установи, че е 27, 09 кв.м./без
площта на санитарния възел/, с два отваряеми прозореца с размери 1.00/1.00 м. и
1, 15/1, 15м., санитарен възел 3, 03 кв.м с одушник ф.110мм. От справката на л.
82 се установява, че са били настанени от 2 до 6 лишени от свобода, от което
следва, че минималната жилищна площ за този период е била 4, 515 кв.м до 13.55
кв.м. на лишен от свобода.
Съгласно справката на всеки лишен от
свобода се осигурява легло, дюшек, постелъчен инвентар. При желание се внасят
чаршафи от близки, одеала или други вещи от разрешения списък. Осигурява се
достъп до течаща топла вода – по график баня. Ползва се пералня по утвърден
график. Във всеки санитарен възел е осигурена течаща студена вода.
Водоснабдяването е от мрежата на града. Отоплението е чрез локално парно.
Проветряването е според желанието на лишените от свобода, от отваряемите
прозорци. Тоалетните са със самостоятелен вход. Поддържането на чистотата в
килиите е отговорност на задържаните, на
които се осигуряват препарати и средства за почистване, които могат да се
получават и от близките.
Ответникът е представил утвърден график за
разпределение на времето на лишените от свобода; график за лекар, баня, библиотека,
лавка, пералня – л.84-88 от делото. Представен е и график за медицинско
обслужване, амбулаторни прегледи, спеши прегледи.
Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията" сключва централен договор за обработки - дезинсекция,
дератизация и дезинфекция на всички помещения в затворите и общежитията към
тях. Има утвърден график, по които се извършва дезинсекция и дератизация на
помещенията в затвора. По делото са представени протоколи от ДДД обработки за
процесните периоди/ 25-59л/ от 2016г. до 2022г.
По делото са събрани гласни доказателства.
Разпитан по делото е свидетелят М.Р.М.,
който е влизал в затвора Пловдив няколко пъти, през 2017, 2018г. и 2021г.
Споделя, че престоят му е предимно на трети пост. Описва условията като мизерни, с наличие на
дървеници, хлебарки, неработеща дограмата, разбити килери, нямало топла вода,
поддръжка на хигиената. Твърди, че ползват стари дюшеци които са пълни с
дървеници. Описва, че са по 13-14 души в стаята. Банята била обща, мизерна, в
която повечето момчета не ходели, тъй като има зловония, хващат се гъбички,
нямало хигиена. Поради това споделя, че се къпят по коридорите, като ползват
бързовар за нагряване на вода. Казва, че няма изолация по стените в стаите,
такава имало на най – външната ограда. Зимата пускали парното, но в режим по
един, два часа и то не можело да се стопли. Имали одеяла. Пръскало се против
дървеници и хлебарки, но излизали повече.
Знае, че ищецът И. е работил в затвора, но не излиза на
„обособеното“. Не знае да е участвал в
програми и курсове. Посочва, че са били заедно от 2021г. След това пояснява, че
през 2021г. не са били в една килия, тъй като него са го качили в шести отряд.
Последно 2017г.-2018г. са били в една килия. Споделя, че повечето прозорци не
се затварят, имало дупки покрай дограмата. През 2017г.-2018г. имало завивки, но
повечето чаршафи и одеяла са били скъсани.
Другият свидетел - Д.Р.Б. е инспектор
„Социална дейност и възпитателна работа“ при Затвора Пловдив. Казва, че ищецът
е бил няколко пъти в Затвора гр. Пловдив. При първата присъда във въпросния
период е работил в обособеното производство при Затвора Пловдив и има реално
изработени над 360 дни, включван е в програми за групова работа –
специализирани умения за мислене, като е напуснал поради липса на мотивация.
При следващото му наказание „лишаване от свобода“ отново е работил в
обособеното производство при Затвора Пловдив и е включван като ученик във
филиала на училището „Св. Иван Рилски“ гр. София. Посочва, че ищецът е участвал
в специализирана работа, но се е отказал поради липса на мотивация. Има
практика да се провеждат периодични срещи с лишените от свобода от 6-ти пост,
където е и ищецът. Споделя, че лишените от свобода редовно идвали сами в
кабинета, понеже е в самия коридор. Той и колегата осъществяват над 70 срещи с
тези лишени от свобода, които имат желание, отделно викат и други лишени от
свобода, с които трябва да работят. Спомня си, че в една такава среща през
2018г. ищецът е откраднал една конфискувана тонколонка, за което бил наказан. Лично
той е имал постоянни персонални срещи с Б., като пояснява, че той работи на
длъжността от 10 години, а ищецът е приблизително от 7 години в затвора. Поради
това са и редовни срещите. Като инспектор му е изготвял плана на присъдата.
Пояснява пред съда, че когато някой лишен от свобода се оплаче от условията в
Затвора Пловдив, бива местен в друго спално помещение, или сам отива в друго
спално помещение, или друг пост. Ищецът се е оплаквал от различни неща, тъй
като има сърдечни проблеми, за което е изпратен на консултации с лекар.
Съдът кредитира с доверие показанията на
двамата свидетели по делото. Св. М. е изтърпявал наказанието лишаване от
свобода заедно с ищеца, има непосредствени впечатления от обстановката
в килиите, като съдът кредитира показанията му в частта им, в която
има конкретика. Потвърждават се данните от писмените доказателства и справки,
че има осигурени одеала, легла, обзавеждане, ползване на баня, хигиенизиращи
материали. Тези показания не противоречат на събраните писмени доказателства. В
другата си част за пренаселеност – съдът остава критичен към тях, доколкото се
установи, че те не са пребивавали в една и съща килия, даже са били в различни
постове настанени.
Съдът кредитира и показанията на инспектор
Б., който дава информация за извършени консултации, беседи, корекционна работа
с ищеца.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е
предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат
престоя му в Затвора в гр. Пловдив, като ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от ГД
„Изпълнение на наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица на държавата.
Исковата молба е подадена от лице с правен интерес.
Претенцията на ищеца е за заплащане на 20 000 лв. обезщетение за
претърпените вреди и е насочена срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС
прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията". ГДИН е надлежен ответник по
предявения иск за претърпени неимуществени вреди за действия на администрацията
на затворите.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В конкретния случай,
като основание за предявения иск за репарация на вреди от незаконосъобразното
бездействие на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е да осигури площ и
подходящи битово-хигиенни условия в Затвора гр. Пловдив за период
01.01.2017г.-12.10.2022г.
Фактическия състав на обезвредата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва
три елемента: 1. нарушение на чл.3 от ЗИНЗС,
2.настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена
причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в
тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа на
кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода
и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено
нарушение, съгласно чл. 284, ал.5 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.
Ищецът е предявил иск за обезщетяване на
неимуществените вреди от престоя му в Затвора гр. Пловдив от 01.01.2017г. до
12.10.2022г. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че
ищецът е пребивавал в Затвора в гр. Пловдив във времето от 02.02.2016г. до
26.03.2018г., от 30.05.2018г. до 11.12.2020г., от 29.09.2021г. до 28.02.2022г.,
от 08.06.2022г. до 12.10.2022г.
Възражението на процесуалния представител
на ответника, обективирано в писмен отговор, за изтекла погасителна давност за
предявяване на иска, както и това на Окръжна прокуратура Пловдив, се явява
неоснователно. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.
гр. д. № 3/2004 г. от ОСГК, в случая погасителната давност е започнала да тече
от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия/ на
администрацията, като в случая от дата 26.03.2018г./освобождаването на ищеца от
затвора гр. Пловдив/, което е първи период от общата искова претенцията/ до
датата на предявяване на иск - 12.10.2022 г. не е изтекла петгодишна давност и
вземането не следва да се счита погасено.
Установява се по делото, че за част от
исковия период Б. ***, тъй като е освободен, не пребивава в Затвора гр.
Пловдив, а съответно постъпил отново в следващи периоди. За времето, през което
е бил на свобода, искът е изцяло неоснователен.
Оплакванията са за пренаселеност в
помещенията през целия исков период, тоест неспазване изискванията за
осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/, които са регламентирани в чл. 43
ал. 3 от ЗИНЗС, влязло в сила на 07.02.2017 г. Отделно от това е приложима
Конвенцията за правата на човека и основните свободи на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. Съгласно практиката на Европейския съд по
правата на човека липсата на жилищна площ следва да е за продължителен период
от време, за да е налице отклонение от подходяща жизнена среда и нарушение на
чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност. Съобразно § 167 от
Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори
„Нешков и други против България“ на ЕСПЧ : (а) всяко задържано лице трябва да
има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-
малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава
възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. В § 166 от
същото решение „Нешков и други против България“, се акцентира, че ако
затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ,
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Разбира
се периодът на пребиваване в Затвора в Пловдив е 15 години след установеното по
делото Нешков и други против България, като видно от справките се осигуряват
битовите условия, храна и консумативи, ведно с достатъчно жилищна площ.
В
определението си за насрочване на делото, както и в протоколно определение,
съдът е указал на ответника, че доказателствената тежест лежи върху него за
предоставяне на информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото.
Установените
факти, съотнесени към исковата претенция като период, по отношение на твърдяното
оплакване за пренаселеността, могат да се онагледят, както следва: от
01.01.2017г. до 26.03.2018г./без доказателства за осигурена жилищна площ/, от
27.03.2018г. до 29.05.2018г./ищецът е на свобода/, от 30.05.2018г. до
23.07.2019г./без доказателства за осигурена жилищна площ/, от 23.07.2019г. до
26.08.2019г./установена жилищна площ под 3,70 кв.м./, от 27.08.2019г. до
14.09.2020г./без доказателства за осигурена жилищна площ/, от
15.09.2020г.-10.12.2020г./спазено изискването на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС/, 11.12.2020г.
до 29.09.2021г./ищецът е на свобода/, от 29.09.2021г. до 04.10.2021г./без
доказателства за осигурена жилищна площ/, от 05.10.2021г. до
12.10.2021г./спазено изискването на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС/, от 13.10.2021г. до
28.02.2022г./спазено изискването на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС/, от 28.02.2022г. до
08.06.2022г./ищецът е на свобода/, от
08.06.2022г. до 13.06.2022г./без доказателства за осигурена жилищна площ/, от
14.06.2022г. до 12.10.2022г./спазено изискването на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС/.
При липсва
информация в какви по размери помещения и с колко лишени от свобода е бил
настанен Б. в посочените в предходното изложение периоди, при условията на чл.
284, ал. 3, изр.2 от ЗИНЗС, съдът приема за доказани съответните факти, заявени
от ищеца - твърдението за пренаселеност, тоест за неосигуряване на минималната
жилищна площ в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС
за период: 01.01.2017г. до 26.03.2018г. – 450 дни, от 30.05.2018г. до
23.07.2019г. – 420 дни, от 27.08.2019г. до 14.09.2020г. – 385 дни, от
29.09.2021г. до 04.10.2021г. – 6 дни, от 08.06.2022г. до 13.06.2022г.-6 дни.
За период от
33 дни/23.07.2019г.-26.08.2019г./ е бил с осигурена жилищна площ под 3,70 кв.м.
За другите
периоди на пребиваване се установи от доказателствата спазено изискването на
чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС.
С оглед
доказателствената тежест в процеса, съдът приема, че ответникът не е представил
доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на
наказанието по отношение на пренаселеност. Това обстоятелство води изводите на
съда за поставяне на Б. за период от 1300 дни в неблагоприятно положение на
пренаселеност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Оплакванията на ищеца за липса на
вентилация, отопление, обзавеждане, чистота в помещенията, в които е
пребивавал, са неоснователни. По делото се доказа, че стаите са били
обзаведени, същите са били с отваряеми прозорци, с осигурени хигиенизиращи
материали. Това се потвърждава и от свидетелските показания на М., който също
казва, че има осигурени препарати, извършва се дезинфекция, дадени са
постелъчно бельо, одеала. В частта, че същите като количество са малко или
недостатъчни, съдът не кредитира, още повече, че тези показания са недостатъчни
за доказване на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията.
Същата е осигурила набавянето на препарати, дала е възможност за закупуване или
внасяне, подсигурила е възможност за самопочистване от страна на лишените от
свобода. Самият бит и хигиенни навици на лишените от свобода не следва да се
вменяват в неизпълнение на задълженията на администрацията.
ГДИН доказа, че е осигурила ДДД обработка,
графици за ползване на баня, дневен режим, осигурено ползване на перално помещение,
библиотека, лавка. Видно от представените доказателства по делото, от страна на
администрацията в затвора гр. Пловдив се извършва дезинсекция и деритаризация
на сградите. Разпитаните свидетели също заявяват, че се извършват. В справките
също се сочи за извършване на тези мероприятия. От страна на ответника са
положени усилия за справяне с проблема с насекомите. Ноторно известен факт е,
че хлебарките са вид насекомо, чието унищожаване е труден процес, но са
предприети мерки от страна на администрацията в Затвора гр. Пловдив за
решаването му. Представиха се доказателства за извършване на дезинфекция,
дератизация и дезинсекция през процесните периоди в Затвора гр. Пловдив, тъй
като от страна на ответника се представиха доказателства за извършването на
тези дейности от външна фирма по договор, като има протоколи за извършването им
за процесния период. За целия процесен период, в съответствие със събраните
доказателства по делото следва да се приеме, че помещенията, които е обитавал ищецът
при изтърпяване на наложеното му наказание, е било дезинфекцирано, извършена е
дератизация и дезинсекция, тъй като от страна на ответника се представиха
доказателства за извършването на тези дейности от външна фирма по договор.
Има достъп до естествена светлина,
прозорците се отварят, светлината се компенсира от електрическо
осветление. Помещенията са отпляеми от локална инсталация.
Писмените доказателства сочат, че
помещенията са обзаведени с необходимите вещи - маси, столове,
шкафове, които да обслужват нуждите на обитателите.
В исковата молба се навеждат твърдения за
лошо състояние на банята и липса на санитарен възел при пост 4. От
доказателствата по делото се установява, че на ищеца му е осигурен санитарен
възел към всяко помещение, в което е пребивавал. Представен е график за
ползване на баня, както и данни за наличието на течаща топла вода. Съгласно
справките ищецът не е пребивавал на пост четири, при което твърдението за липса
на санитарен възел и ползване на кофи за физиологични нужди при пребиваването
на пост 4 остава недоказано. В конкретния случай се установява, че в
помещенията в Затвора в Пловдив, където е настанен ищецът с друго/други лица,
има санитарен възел и течаща вода, съответно е осигурен достъп до същите.
Ползването на обща баня и санитарен възел е било също осигурено.
ГДИН доказа, че е осъществявала
корекционна работа спрямо ищеца. Съдът кредитира изцяло показанията на
инспектор Б.. Няма незаконосъобразни бездействия на администрацията в тази
насока.
При това
положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да
се приеме, че е налице противоправно
поведение на затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ за период от 1300 дни и ищецът е претърпял
твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата
молба негативни психически състояния единствено по отношение на пренаселеност
за този период от 1300 дни в Затвора гр. Пловдив.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че
при осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от
Затвора – гр. Пловдив при изтърпяване на наказанието на Илиан Б. се установи
нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС единствено по отношение на пренаселеност за
посочените в изложението периоди. Съгласно всички справки от Затвора гр.
Пловдив се установява, че на ищеца е осигурено санитарен възел, мебели,
условия, осветеност, отопляемост, проветряване, хигиенизиране, перални
дейности, ползване на баня и корекционна работа.
С оглед на изложеното, искът на И.Й.Б.
срещу ГД "Изпълнение на наказанията" за присъждане на сумата от 20
000 лева – обезщетение за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС, дължащи се на
незаконосъобразни действия /бездействия/ на администрацията на Затвора в гр. Пловдив
за период 01.01.2017г. до 12.10.2022г., нарушаващи правата му, се явява
основателен единствено за неосигуряване на достатъчно жилищна площ за период от
1300 дни и следва да бъде уважен само в тази част. В останалата му част искът
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от тези незаконосъобразни действия/бездействия на
затворническата администрация, подчинена на ГДИН, следва да бъде определен по
реда на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД съдът приема, че по
справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД, исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди в Затвора гр. Пловдив за период от 1300 дни се
явява частично доказана и следва да бъде уважена частично. Съобразно правилото
на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за неимуществени вреди за
периодите, за които съдът намира искът за основателен, следва да бъде
определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото
"Нешков и други срещу България", съгласно което паричната компенсация
като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде
в неразумен размер в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение,
определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като
насока в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в
пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да
не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение от една страна, а от
друга - времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на
нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като
най-важният фактор за оценка на претърпените вреди.
Съдът дължи и съобразяване с практиката на
ЕСПЧ по въпросите за размера на присъжданите обезщетения. С оглед характера на
деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, при отчитане икономическия стандарт на страната, според настоящия
състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
общ размер на 6500 лева, за 1300 дни на пренаселеност от исковия период от
01.01.2017 г до 12.10.2022 г./с прекъсване от периодите, в които ищецът е бил
на свобода/, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. ЕСПЧ приема,
че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за
компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така
Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и
Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост
от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението
се приема между 4 и 5, 3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12,
решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjаn vs Hungary, жалба 5433/17, решение
от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за
установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения
стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на
Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от
тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за
справедлив размер би следвало да се счита такъв между 1, 70 евро и 2, 25 евро
на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 4, 00 евро на ден при
констатирани повече от едно нарушение.
Според съда обезщетение в размер на 6500
лева ще овъзмезди претърпените неимуществени увреждания от ищеца и то
съответства на установените по делото факти и е съобразено с критерия за справедливост.
Искът следва да бъде уважен в размер на 6500 лв., ведно със законната лихва от
датата на претенцията - 12.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В
останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 20 000
лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, с оглед липсата на
незаконосъобразни действия/бездействия на ГДИН и пребиваването в периоди от
процесния на ищеца извън затвора.
С оглед частичната основателност на иска,
следва да се присъдят разноски за ДТ в размер на 10 лева на ищеца. Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено
съобразно с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. От приложения договор за
правна защита и съдействие се установява, че адвокатът Н., упълномощен от ищеца
за представителство по делото, е представлявал последния на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗА. Адвокатът е посочил в списък на разноските претенция за
присъждане от 1000 лева. Съгласно ЗА, при такава хипотеза, съдът е този, който
определя размера на възнаграждението за адвокат, съобразно с предвиденото в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и
предвид основанията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв. Н.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение от съда в размер, определен
съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
случая, съобразно с нормата на чл.8, ал. 1, вр.с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата,
което, с оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на уважената част от
исковите претенции. Така изчислено по съразмерност съдът го определя в размер
на 300 лева.
По отношение на претендираните разноски от
юрк. Ч. в полза на ответника, съдът счита, че същият няма право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като специалната норма на чл.
286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Воден от горното и на основание чл. 203 и
сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен
съд Пловдив, ХVI състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София да заплати на И.Й.Б., ЕГН **********, сумата в размер
на 6500 (шест хиляди и петстотин) лева за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие от неосигуряване
на минимална жилищна площ за период в Затвора гр. Пловдив от 1300
дни от исковия период от 01.01.2017г. до 12.10.2022г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София да заплати на И.Й.Б., ЕГН **********, законна лихва
върху присъдената сума, считано от 12.10.2022г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Й.Б., ЕГН **********,
против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София иск за заплащане на
обезщетение над сумата от 6500 лева до предявения размер от 20 000 лева, за
исковия период от 01.01.2017г. до 12.10.2022г. и в останалата му част.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“ гр.София да заплати на И.Й.Б., ЕГН **********,
10(десет)лева разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София да заплати на адвокат С.К.Н., БУСТАТ 72081446221
сумата от 300 /триста/ лева, съставляваща размер на адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Отхвърля искането на Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“ гр.София за присъждане на разноски по делото
за юрисконсултска защита.
Решението може да бъде
обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав
на Административен съд Пловдив.
СЪДИЯ: